![:wub:](http://forums.katehizis.com/public/style_emoticons/default/wink.png)
пояснение: това е песента на вещица, която иска да превърне всички деца по света в мишки чрез една специална смес, винаги много ме е забавлявало, особено израза "даскали-психари"
![:drinks:](http://forums.katehizis.com/public/style_emoticons/default/biggrin.png)
![:yes:](http://forums.katehizis.com/public/style_emoticons/default/harhar.gif)
(предавам го без специфичния език, на който говореше въпросната вещица, защото малко спъва четенето)
Долу децата! Затрий ги ти!
Свари им сърцата! Кожата изпари!
Блъскай ги, пляскай ги, тъпчи ги, гази ги!
Режи ги, печи ги, мъчи ги, трови ги!
Дай им сладки със чудна смеска!
"Яжте!-им викай-Само за днеска!"
Натъпчи ги с вкусни пасти,
та чак до вкъщи да има да мляскат.
На сутринта тез глупави деца
в училищата си ще дотърчат.
Тук на едно момиченце му прилошава-
то целичкото пребледнява
и вика, колкото му глас държи:
"Я вижте тук! Опашка ми се появи!"
Момченцето пък на чина до туй момиче
пищи: "О, помощ! Туй на козина прилича!"
А други вика: "Слушайте юнаци,
по бузите ми никнат май мустаци!"
Едно момче, тъй гордо със високия си ръст,
крещи: "Егати! Гледайте ме! Ставам къс!"
По чет'ри малки лапи тръгват да израстват
по тялото на всеки тук подрастващ.
И след секунда само...Не! След миг-
наоколо е пълно с мишки-няма детски вик!
Във всичките училища гъмжи от мишки-
търчат по коридори, стаи, ниши!
А бедничките даскали-психари
крещят "О, не! Какви са тези твари?"
Те скачат на катедрата и удрят със юмрук.
"Изчезвайте вън, мръсни мишки! Бързо марш оттук!
Ще донесе ли някой, моля, и капани!
И сирене, разбира се, с което да ги мамим!"
И ето ги капаните. А всеки един от тях
започва да прищраква: Щрак-щрак!
и пак-щрак-щрак!
Тъй силна е пружината на мишия капан,
че само при докосване тя прави "Пинг!" и "Панг!"
И този шум така божествен, сладкогласен
за вещичарското ухо е химн прекрасен!
Тела на мъртви мишки навред около теб
затрупали са пода на педя или две.
Учителите търсят надясно и наляво,
но никакви деца пред тях не се явяват.
И даскалите питат се: "Какво ли е това?
Къде ли са се дянали сега пък тез деца?
Отдавна е започнал училищният час,
а те, обикновено, не идват късно в клас!"
И бедните учители-какво ли да направят?-
едни-четат си книжки, други се забавляват
през повечето време-да края на деня-
с измитане на мишките с лопатка и метла.
А всички ние, вещиците,
викаме "ура!"
превод: Златна Костова