116 replies to this topic

[Jurisprudent]

Чък беше голям музикант, голям поет, голям творец, голям човек. Ако тръгнеш от ранните албуми на Death до края на живота и творчеството му, ще видиш една истинска, постепенна музикална и чвешка еволюция. А от Individual Thought Patterns той минава вече в собствена галактика. За мен лично Symbolic е по-любим албум, но песните в последния са по-мъдри.

ЕДИТ:

Една голяма песен изпуснах. Flesh and the Power it Holds. Уникална.

Edited by Jurisprudent, 21 юни 2011 - 22:50 .

[Silentdeath]

Аз лично, като един 18 годишен фен, се старая да има разнообразие в това, което слушам. Албумите, които изброява Змей Горянин, за моите познати и за мен са с някакъв легендарен, култов статут. Някои проходили с тях, други открили музиката с тях, трети открили някаква насока с тях след като започнали с групи като Linkin Park и т.н. Поне това наблюдавам аз сред тези на моята възраст. Има си крайни индивиди, които си знаят само thrash и Oldschool death, други са заклети Мanowar фенове, има си и "мейдънисти", но мнозинството според мен слуша по-широк кръг от метъл музика.
Има такива, при които, заради влиянието от родителите им, няколко по-стари групи са на пиедестал и не искат и да чуват за "новите". Но в повечето случаи това се случва в интервала от 14-16 години, после малко пораства човек и му се слуша нещо повече. Така че си зависи от самия индивид, дали ще се отрече от "старото" и ще заслуша само "ново", с някои носталгични завръщания, дали ще си остане само на старите групи и няма да иска да чуе новите, пак с някои изключения, или просто ще слуша и "стари" и "нови" успоредно. Аз лично съм от последния вид и го наблюдавам при мнозинството. Можеш да започнеш деня си с Metallica, после да минеш през Tool, да ти се дослушат прийст, после пък да скочиш на (примерно) Trivium или, каквато е тенденцията, на някоя фолк/викинг метъл група ... Доста е шарено положението според мен, така че не мисля, че има място за притеснение. Големите албуми от 80те и 90те са достатъчно вдъхновителни и влиятелни, за да останат актуални поне още 10 години.

Edited by Silentdeath, 21 юни 2011 - 22:50 .

[duende]

The Crimson Idol, on Jun 21 2011, 23:40, said:

Neon God е добър албум..и до там.The Crimson Idol е, както каза, един диамант.За мен това е върхът в творчеството на УАСП и не мисля, че чичо Блеки може да го надмине.А сега слушам Death и си мисля че намират нов фен в лицето на моя милост Жалко само за Чък.. R.I.P.

След Death, задължително си пусни и страничния проект на Чък Control Denied - The Fragile Art of Existence



Този албум е едно малко бижу и направо може да бъде преименуван "The fragile art of perfection".

Страхотни музики има в този единствен албум преди смъртта на Чък, талантът му се разгръща на максимум, облечен в един по-модерен, достъпен, по-"Металика" звук, да речем.

[Jurisprudent]

Аз бих казал - албум, в който Чък се отдаде на любовта си към пауър и по-мелодични неща, по-близки до Painkiller, да кажем. Особено вокалите. Иначе и то е бижу. Тази песен - особено.

И най-вече от него лично за мен лъха мъдростта на човек, който знае, че умира, и иска да остави нещо значимо и голямо, изпълнено с идея и опит, след себе си.

Edited by Jurisprudent, 21 юни 2011 - 22:57 .

[The Crimson Idol]

Сега си пуснах Control Denied.Радва и то много.Благодаря и на двама ви, в най-скоро време ще се отдам на сериозно слушане на Death.И Control Denied разбира се

[stormbringer]

duende, on Jun 21 2011, 22:17, said:

Разбира се, ако започнеш от последния албум към първия, ще осъзнаеш, че не искаш да слушаш нищо
друго освен отново и отново Sound of Perseverance.

има го този момент при тази група ... за това най-добре подред

[Змей Горянин]

Jurisprudent, on Jun 21 2011, 18:38, said:

Малко е офф, но понеже горе е било коментирано:

Поколенията '88-'90 са едно на ръка (мое мнение); поколенията след това израснаха в маалко по-различна среда. До около 2001-2 България сякаш все още носеше някои елементи на живота до 89-та, на едно по-спокойно, може би отворено детство, което хората, които са сега на 15, 17 и т.н. нямат такъв досег. В моето детство почти нямаше електронни игри, видео игри и т.н.; имах що-годе голяма компания, играеше се "навън", слушаха се много касетки с музика. После от 2004-5 рязко нещата сякаш почнаха да се променят. Хората, които в момента влизат или са в разгара на тийн годините си, формират по-различни вкусове, по мое мнение, отколкото тези, които сме на 22, 23, 24 и т.н. Когато аз бях на 15-16 и бях във вихъра на метъл страстите (за тия неща имаше една друга тема за развитието на музикалните интереси) групи като Judas Priest, Metallica, Maiden, Guns N'Roses, WASP бяха тотални авторитети. Да, имаше Korn, Papa Roach, SOAD и т.н., аз и към хардкор залитах по едно време (Hatebreed, Biohazard, aма нещо много станаха порно актьорите там ), но никога никой край мен не е поставял под въпрос, а е и вярвал в, качеството на изброените групи. Първите концерти (мои и на приятелите ми по онова време) бяха Judas Priest, Machine Head, UDO, Black Sabbath и т.н. Но за хората, които днес са на 16-17, може би нещата стоят различно. Разликата между мен и тях е в една шепа години (6-7), но може би вече сме различни поколения. Наскоро четох едно изследване, което поставяше хората от '83 до '90 в една категория, а от '91-92 до към 2000 в различна според условията на израстване

Мое наблюдение е, че в края на 80-те и през 90-те младите не слушаха много неща издадени 20 години по-рано. И тук точно идва едно интересно противоречие. По онова време, въпреки че не сме били залети с музика, не сме слушали толкова по-стари групи, а днес, когато се давим в океан от групи, стилове, албуми и т.н. младите метъли все пак обръщат внимание на албумите от моето време. Е ли пикът на метъла през 85-95 година? Мина ли вече, ще има ли пак такъв? Колко време му остава на метъла? Защо поджанрове, като глема и грънджа, които са и слушаеми, и продаваеми и имат много широка фенска маса изчезват, а по-крайни стилове като дета и траша живеят още? Ами че блекът стана вече почти на 20 години (брои се от втората вълна насам :Р ) и още излизат нови и нови групи, пък не е като да е най-популярния стил.

[Jurisprudent]

Жалоните в различните стилове са поставени. Който и нов да излезе, винаги ще бъде гледан от точката на сравнение с този или онзи. Вече си мисля. че когато по-голямата част от култовите групи от 70-те до 90-те физически изчезнат (т.е. музикантите просто измрат), на сцената ще тръгнат нови и креативни поколения. (а това ще стане след много, много време). Тогава големите имено просто няма да ги има и ще трябва да се създават нови.

[HeathenHeart]

Змей Горянин, on Jun 22 2011, 09:12, said:

Мое наблюдение е, че в края на 80-те и през 90-те младите не слушаха много неща издадени 20 години по-рано. И тук точно идва едно интересно противоречие. По онова време, въпреки че не сме били залети с музика, не сме слушали толкова по-стари групи, а днес, когато се давим в океан от групи, стилове, албуми и т.н. младите метъли все пак обръщат внимание на албумите от моето време. Е ли пикът на метъла през 85-95 година? Мина ли вече, ще има ли пак такъв? Колко време му остава на метъла? Защо поджанрове, като глема и грънджа, които са и слушаеми, и продаваеми и имат много широка фенска маса изчезват, а по-крайни стилове като дета и траша живеят още? Ами че блекът стана вече почти на 20 години (брои се от втората вълна насам :Р ) и още излизат нови и нови групи, пък не е като да е най-популярния стил.

През 80-те си имаше хора, които боготворяха Пърпъл и Цепелин, имаше и маняци на Бийтълс, това сред поколението, което тогава е било в младежка възраст. Някои от тези бяха противници на набиращите инерция тогава метъл групи. Пикът на метъла аз го слагам 85-92, 95-та вече грънджа владееше. Съмнявам се да има отново такъв пик, защото метълът се разрои на много под-жанрове, съответно и феновете. Края на 80-те нямаше такова разнообразие, тогава всички слушаха почти всичко.
Глема и грънджа (вторият за мен е неслушаем ) бяха модни вълни, в един момент събраха много фенове, но като мина пика, повечето от тия фенове се прехвърлиха на слудващото модно музикално течение. Докато дета и блека имат по-малко, но по-верни фенове, които ги слушат години наред.

Edited by HeathenHeart, 22 юни 2011 - 08:32 .

[Digger]

duende, on Jun 21 2011, 23:17, said:

Особено внимание на албума "Individual Thought Patterns" и по-специално The Philosopher
също Crystal Mountain от Symbolic.[/url].

Точно! И по-точно целия албум! Бих добавил и Human. Пак всичко!

duende, on Jun 21 2011, 23:17, said:

Разбира се, ако започнеш от последния албум към първия, ще осъзнаеш, че не искаш да слушаш нищо
друго освен отново и отново Sound of Perseverance.

Това така и не успях да го направя - на едно прослушване на Sound of Perseverance предишните три отговаряха с по 10!
Този албум не ми стана много симпатичен, въпреки гениалните неща в него. Липсва ми ледената студенина на Human, Individual Thought Patterns и Symbolic!

Edited by Digger, 22 юни 2011 - 12:02 .

[Тигър]

jasta, on Jun 21 2011, 12:01, said:

Вместо това използват заучени клишета за това колко са велики еди си кои,кото дразни.Други пък са обратно,не са слушали старите банди,а директно ги отричат.

Закачам се за теб само заради тези думи, иначе постът ми не е ориентиран към теб или някого от постващите в темата конкретно.

Добре ще е да спомена и че не изказвам лично отношение към конкретни групи, затова моля да няма обидени. Почти убеден съм, че няма да има за какво, но да си кажа все пак.

Ще ми се само да кажа, че около коментарите в сайта съм останал с впечатление, че една огромна част от т.нар. днешна младеж в известна степен придава еднакво значение на думите "ново и актуално" и "тежко и агресивно" или, май по-точно, ново и актуално е, общо взето, всичко, което не е хард/хеви или по-стар прогресив. Което мен леко ме дразни. Никога няма да видите под новина за Slayer коментар от рода на "Аман от пенсии", макар че са започнали дейността си преди една голяма част от пенсиите.

Понеже няма млади, които да карат само на стари групи. Или поне аз не познавам такива. Само че нови - относително - са и Alestorm, Sabaton, HammerFall, Grand Magus, Astral Doors, etc. Сещате се - групи, които са малце по-близко до стародревното хеви от това, което бая тийн-метъли разбират под модерно. И са добри в това, което правят, което е важното. `айде, аз съм вън от групата на младежите вече, понеже съм на почти цели 25 години, братът след месец-два ще направи 22, та и той е вън, но пък сестра ми слуша основно такива млади. И Godsmack - тях и аз ги слушам отвреме-навреме, понеже са яки, ако и да са далеч от моя стил, но не чак толкова. И доста "пенсионери". И разни работи, които нямат абсолютно нищо общо с никакъв рок или метъл и които не мога да понасям, всъщност... Всъщност се съмнявам да има съвестен почитател на хевито с достатъчно отворено съзнание, който да не хареса Astral Doors, примерно.

Идеята, до която май се опитвам да стигна, е, че разделението не е толкова на "стари групи" вс. "нови групи", колкото на "стари стилове" вс. "нови стилове".

Пък и колкото и да обичаш дадена група или крайно множество от групи, не можеш да караш само на тях. Невъзможно е - научаваш ги наизуст и ти писват за дълго време. Не бях слушал нещата на Manowar преди последното им ЕР цели месеци. Буквално. Отвреме-навреме някое концертно изпълнение само. Това, което ме върна за известно време към постоянно слушане на музиката, беше едно твърде трагично събитие от преди два месеца, за което знаете. Смъртта на бившия им барабанист. Deep Purple не знам от кога не съм слушал. От Helloween слушам само последните два-три албума. HammerFall - една изключително любима за мен група - бях почти спрял да ги слушам до преди последния албум. И т.н. Миналата година я изкарах почти изцяло с музиката на Родриго и Габриела и още няколко други акустични изпълнители, а през останалото време слушах по-новички групи, които не познавам добре. Не е, защото съм надраснал по някакъв начин любимците си, нито съм започнал да ги харесвам по-малко. Просто им знам музиката наизуст и не ме пали както когато се запознавах с нея. И тогава идват новите на помощ.

Няма значение млад ли си или стар. Ако музиката има истинско значение за теб, рано или късно започваш да търсиш и да откриваш нови групи, които да ти харесват.

[Jurisprudent]

Абе ние в крайна сметка стигнахме ли до заключение кои ще ги считаме като "младеж"?

[stormbringer]

Jurisprudent, on Jun 22 2011, 18:18, said:

Абе ние в крайна сметка стигнахме ли до заключение кои ще ги считаме като "младеж"?

според "Колело на живота" (Захари Зограф) цифрите са малко по-различни от тези за които говорихме по-рано

Edited by stormbringer, 22 юни 2011 - 19:02 .

[vile.odp]

Младите са си окей, наясно са с класиките, ама за старите не съществува нищо друго на този свят. Което води до никакъв интерес към съвремените банди и мижави концерти на актуални, свежи групи от чужбина, а за отношението към българската музика въобще да не говорим. Така че младото поколение е доста по-толерантно и образовано, от старите метълисти, които са с мозъчен запек и искат да слушат една и съща музика цял живот, да гледат едни и същи концерти цял живот. Което автоматично преебава България като апетитна дестинация за интересни групи с членове под 60г.

И тогава Sonisphere пропада и аз примерно възтържествувам и си чакам Parkway Drive.

[HeathenHeart]

vile.odp, on Jun 23 2011, 00:08, said:

Младите са си окей, наясно са с класиките, ама за старите не съществува нищо друго на този свят.

Не съм съгласна с такива обобщения - има консервативни от по-старото поколение, но далеч не всички. Аз също понякога се дразня на хора, застинали във времето от преди 20 години и друга музика не признават, но с тях е безпредметно да се спори и не си губя времето.

[Valtyr]

Бивайки на 20, по външни белези смятам, че спадам в категорията "младеж". Като цяло съм отворен към старите олд скуул неща и към новите албуми, но нещата при мен са доста относителни. Имам предвид, че аз никога не съм преслушвал "черния" албум на Мetallica или споменатите албуми на Death, нито пък Manowar или Maiden, ако говорим за големи метъл класики, така че по-скоро тук става дума за предпочитания, не за възраст. Но ако се имат предвид конкретни жанрове, то тогава нещата са различни: предпочитам да слушам само класическите блек метъл банди например, докато обичам новите дуум банди, а старите категорично не. При паган/фолк метъла повечето банди са нови(имам предвид от последните 10 години), но през някой друг месец си качвам и нещо на Bathory, просто защото съм на периоди- някой път нещо новичко, друг път някой олд скуул химн, различно е. Изпитвам уважение към старите титани като Venom, Bathory, Celtic Frost, но давам шанс и на новото поколение, което също има какво да покаже. Много ме дразнят определения като:"След албума от '94 вече не ги слушам. Станах големи лайна. Вече ги няма трашните отпреди", и то само защото бандата се развива. Добър пример е Enslaved.
Но всичко е въпрос на лично усещане за музиката. Имам един приятел, който слуша само стари класически хард рок групи и още един приятел, който харесва модерните метълкор, мелодик дет и готик банди и дума не може да става да го накараш да чуе нещо от '85 например, а и двамата са на моята възраст.
Мисля обаче, че като цяло в тази музикална култура винаги има уважение и познанство на творчеството на старите групи, защото сцената се развива по-единно, пък и отношението на самите фенове е такова. За чалга фена(т.е. средностатистическия тулуп) няма значение кои са Сашо Роман и Володя Стоянов, щом сега има Андреа, но при метъла не е така. Уважаваш Мetallica, значи уважаваш и Джими Хендрикс например. Харесваш Evile? О, значи слушаш и Testament. Смятам, че моето поколение уважава старите групи и тяхното творчество, дори и да не ги слуша.

[Тигър]

vile.odp, on Jun 23 2011, 00:08, said:

Младите са си окей, наясно са с класиките, ама за старите не съществува нищо друго на този свят.

Мислиш ли, че като стигнеш 40-50 години, тепърва ще търсиш нова музика? Когато "старите" са били на близка до твоята възраст(предполагам, че си между 15 и 25-годишен), можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че са се оглеждали и са се интересували от тогавашното ново. Само дето тогавашното "ново" са сегашните "пенсии".

[Stahli]

Проблемът е точно, че "днешната младеж" слуша само класики, защото таковците на това ги учат и младите слушат неща от 80-те, вместо да слушат нова музика. А това е голям проблем. Не може пикльо на 15 да ми оябснява за величието на "класиците" и да ми казва как "всичко след 91-ва съсипва сцената".

Истината е, че всички, не само децата, трябва да слушат нова музика и да стоят в крак с времето, а не да изтъркват от въртене "класиките".

[Jurisprudent]

Честно казано, не ми се щеше да коментирам това, но си заслужава да поговорим, имайки предвид различните мнения, които започнаха да излизат.

vile.odp, on Jun 22 2011, 14:08, said:

Младите са си окей, наясно са с класиките, ама за старите не съществува нищо друго на този свят.

Горе HeathenHeart и Тигър са казали онова, което и аз мисля. Аз само Ще дам 2 примера.
1. Баща ми, човек на 55 г. 1972-3 ловил с полуработещо руско радио транзистор радио Свободна Европа скрит в мазе, за да чуе Zeppelin, Sabbath, Purple, Uriаh Heep, а покрай това и неща като ELP, Pink Floyd, Yes, Slade, Abba, които не са му в главните интереси. Това е вкусът на неговата младост, това харесва и днес. Той няма да прослуша мелодичен дет и метълкор посмъртно. Той не стои по цял ден да върти мп3 на компютъра си, почти не работи на такъв. Понякога си пуска дискове, касетки (някога имаше и такива неща), слуша рок радио с класически неща (Стар ФМ, да кажем). Рядко ходи на концерт, но ако отиде, ще е на Kansas, Bob Dylan, John Lord, Deep Purple, такива неща. Големите концерти в България са иманно онези, които успяват да привлекат много хора от неговата възрастова и стилова категория (т.е. концерти като AC/DC, например, без конкретният човек, когото давам за пример, да е бил там) Какво искаш да съществува за него? Той има вкусовете, които е формирал на 16 в една друга епоха и ще си умре с тях. Така е с всеки. Малко са онези, които през 2-3 години си менят вкусовете и са непрекъснато в крак с времето. А и не всеки си върти разнообразна музика. Ти и аз можем, понеже имаме огромен достъп покрай интернет, компютри и т.н. По-възрастни хора - не се занимават с музика по този начин. Не седят да ровят за дискографии по торентите (не абсолютизирам, естествено има и такива, които го правят). И изобщо не си представям човек м/у 40-60 (средностатистически, нямам предвид изключения) да се мята в погото на траш или хардкор. Онези на 40 имат други свои групи, на 35- трети и т.н.

2. Много хора от моето поколение израснаха с Linkin Park, Limp Bizkit, SOAD, Papa Roach, Korn. Каквото и да слушат днес, те пак си считат, че това си е тяхната музика, която обичат. И вероятно ще бъде целият им живот. И те като станат на 55, пак ще харесват тези групи най-много, а не да кажем Maiden или Metallica. Няма заковани стари групи. Ще се менят с поколенията

Stahli, on Jun 24 2011, 01:44, said:

Истината е, че всички, не само децата, трябва да слушат нова музика и да стоят в крак с времето, а не да изтъркват от въртене "класиките".

Аз също съм бил на 15 и съм слушал класики, сега съм по-голям.
Посочи ми коя е онази нова музика, която според теб трябва да започна да слушам и да съм в крак с времето.

Edited by Jurisprudent, 24 юни 2011 - 11:37 .

[HeathenHeart]

Тигър, on Jun 24 2011, 11:13, said:

Мислиш ли, че като стигнеш 40-50 години, тепърва ще търсиш нова музика? Когато "старите" са били на близка до твоята възраст(предполагам, че си между 15 и 25-годишен), можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че са се оглеждали и са се интересували от тогавашното ново. Само дето тогавашното "ново" са сегашните "пенсии".

Ще се повторя, но зависи от нагласата на човека - дали обича да открива нови групи и стилове или се задоволява с по-малко на брой групи и следи само тях.

Stahli, on Jun 24 2011, 11:44, said:

Истината е, че всички, не само децата, трябва да слушат нова музика и да стоят в крак с времето, а не да изтъркват от въртене "класиките".

Jurisprudent също е коментирал това изречение, но аз ще допълня - винаги трябва да се има предвид днешната многотия и направо необхватност на всичко ново, което излиза. Също, че отделните стилове метъл вече много се отличават помежду си и имат различни фенове. Вече са рядкост хората слушащи всякакви стилове.

Jurisprudent, on Jun 24 2011, 12:31, said:

Малко са онези, които през 2-3 години си менят вкусовете и са непрекъснато в крак с времето.

Не е нужно да се сменят вкусовете, може да се добавят нови.

Jurisprudent, on Jun 24 2011, 12:31, said:

Ти и аз можем, понеже имаме огромен достъп покрай интернет, компютри и т.н. По-възрастни хора - не се занимават с музика по този начин. Не седят да ровят за дискографии по торентите (не абсолютизирам, естествено има и такива, които го правят).

Достъпът и работата с компютър са важен фактор. Сега новостите са в интернет.