290 replies to this topic

[Ozzy]

marillion, on Dec 30 2010, 00:20, said:

При Флойд нещата са подобни.

Подобни са, разбира се, но НЕ СА СЪЩИТЕ. Не са същите, защото в случаи като Пейдж-Плант (не е задължително да са точно тези двамата, може да се изброят още много подобни двойки), единия не е позволявал и не е оставял другия да си разиграва коня както му скимне, в продължение на 14 години и 10 албума.
Между другото, ти сещаш ли се кои са тези 4, за които така дудна от вчера? И да не се сещаш, ще ти кажа:
"A Spanish Piece"
"Fat Old Sun"
"Childhood's End"
"The Narrow Way"
Дай да си говорим честно - това са парчета, които и най-големите Floyd-специалисти биха се зачудили кои са точно и от кои албуми са. И това, пак повтарям, за 14 години и 10 албума?! А какво имаме от другата страна на везната? Ето какво:
"Money"
"Brain Damage"
"Eclipse"
"Welcome to the Machine"
"Have a Cigar"
"Pigs on the Wing 1"
"Pigs (Three Different Ones)"
"Sheep"
"Pigs on the Wing 2"
"In the Flesh?"
"Another Brick in the Wall"
"Mother"
"Goodbye Blue Sky"
"Hey You"
"Vera"
И т.н., и т.н., и т.н. - това е само малка част от 54.
И пак да подчертая, че говоря за самостоятелни композиции. И през ум не ми минава да отричам креативността на Гилмор, когато композира с някой друг. Примери за това - колкото щеш.

Quote

"Забравянето" на Сид през онези първи дни, "отваря" място за изява на Дейв. В конкретния случай имаме спазване на условието: точен човек, на точното място, в точното време. Никой не може да си представи какво би се случило с Флойд, ако Сид беше останал да дърпа конците

О, изобщо не искам да мисля какво би се случило ако... Както и по-горе казах - слава на Бога, че нещата са се стекли точно по този начин. Слава на Бога, че Уотърс е бил изключителен диктатор и на моменти пълен гъз и не е давал на останалите трима почти никаква свобода. Ако всичко това не се беше случило днес нямаше да си говорим за Вселената, както ти обичаш да се изразяваш.

Quote

няма кой да замести Дейв в солата от Animals, независимо, че не той е техен автор. За негова жалост обаче, няма кой да замести Родж в опитите му да представи собствени творби под името Пинк Флойд. Нали осъзнаваш каква е разликата?

Напълно съм съгласен с това. И да, аз я осъзнавам, ама някои други - не.

Апропо - да се върна на украсата, за която вчера говори Дуенде. Украсата е прелестно нещо и с нея нещата изглеждат много, много по-добре. Самият аз украсих къщата за Коледа - сложихме навсякъде гирлянди, лампички, коледни свещи, елхички, играчки... Всичко у нас в момента изглежда чудно. И децата се радват. И им харесва. Чудя се обаче, какво би станало ако на 24 декември у нас не беше дощъл Дядо Коледа и не беше донесъл 3-4 чувала с подаръци? Мога да си представя хипер разочарованието им... Въпреки цялата украса.
Украсата е хубаво нещо, но за Коледа си трябва Дядо Коледа. Без него просто не става. Ако ще да бях украсил целия квартал.

Всъщност, сравнението на Роско ми хареса най-много

[marillion]

Ozzy, on Dec 30 2010, 09:10, said:

да си разиграва коня както му скимне, в продължение на 14 години и 10 албума.

Много точно си го казал. И според мен именно в това се корени причината за разрива в отношенията им. Няма как да стоиш пасивно в продължение на толкова много години и да претендираш за лидерство. Ако си спортист в колективен спорт, ще бъдеш продаден на секундата...

При излизането на A Momentary Lapse of Reason, Роджър Уотърс коментира творбата по следния начин:
"The songs are poor in general; the lyrics I can't quite believe. Gilmour's lyrics are very third-rate."

При излизането на The Division Bell, Роджър Уотърс коментира творбата по следния начин:
"Just rubbish ... nonsense from beginning to end."

За да си позволиш подобни коментари по адрес на бившите си колеги, трябва да се казваш Роджър Уотърс. Тази безпардонност и безкруполност по всяка вероятност е генетично заложена в Роджър, но със сигурност е била щедро подхранвана през годините от мекушавите характери на останалите в Пинк Флойд. За мен лично е необяснимо как е възможно барометърът на групата Ричърд Райт, да изпадне в унизителното положение да бъде еднолично изритан от Вселената? Творческата леност и откровен мързел, налегнал останалите трима след успеха на The Dark Side of the Moon, е чудовищен! Ако все пак инерцията помага за Wish You Were Here, няма какво да помогне за Animals и Роджър се принуждава да поеме диригентската палка в името на успеха. Аз винаги ще твърдя, че този брак по сметка между Родж и групата е бил необходим за времето си. Нямам никакво съмнение, че Родж можеше да напусне още тогава и да издаде най-знаковите си творби под собствено име. Да го кажем директно, през 1977г. все още името Пинк Флойд не е митологизирано до такава степен, че да не се обръща внимание на съдържанието. Роджър си дава сметка, че има нужда от Дейв, Рик и Ник. За него по онова време е достатъчно да наблюдава един безучастен Дейв в студиото, да го обсипва с идеи и да очаква онзи миг на просветление в който гениалния китарист ще изнамери акордите на "Comfortably Numb". И въпреки всичко, когато тези четиримата се качиха на една сцена по време на "Live 8" през 2005г., Светът отново затаи дъх, някои неща са необясними...

[Overhate]

Quote

При излизането на A Momentary Lapse of Reason, Роджър Уотърс коментира творбата по следния начин:
"The songs are poor in general; the lyrics I can't quite believe. Gilmour's lyrics are very third-rate."

При излизането на The Division Bell, Роджър Уотърс коментира творбата по следния начин:
"Just rubbish ... nonsense from beginning to end."

За да си позволиш подобни коментари по адрес на бившите си колеги, трябва да се казваш Роджър Уотърс.

Toз' Уотърс почва да ме кефи, прилича ми адски много на....мен

[Ozzy]

marillion, on Dec 30 2010, 11:33, said:

При излизането на A Momentary Lapse of Reason, Роджър Уотърс коментира творбата по следния начин:
"The songs are poor in general; the lyrics I can't quite believe. Gilmour's lyrics are very third-rate."

При излизането на The Division Bell, Роджър Уотърс коментира творбата по следния начин:
"Just rubbish ... nonsense from beginning to end."

За да си позволиш подобни коментари по адрес на бившите си колеги, трябва да се казваш Роджър Уотърс.

Не е достатъчно да си Роджър Уотърс, за да кажеш тези две изречения. Иска се и още нещо - да не ти пука когато говориш ИСТИНАТА, дори когато става въпрос за Гилмор.

[duende]

Ozzy, on Dec 29 2010, 23:26, said:

Казал ли съм нещо различно? Не. Единственото, което се опитвам да кажа е, че в случая, ако някой не напише нотите, ако някой не измисли текста, Клептън ще ми изсвири у*я... Не че той и това не може да изсвири - той може све
Разбираш ли ме какво се опитвам да кажа? Разбираш ли, че се опитвам да разгранича композиторския гений от инструменталния такъв?

Да, разбирам, скъпи ми приятелю, просто стигна да малка крайност в мнението си, според мен. А именно - "който и да свиреше в The Final Cut и Pros and Cons, щеше да звучи екстра..."

А аз казвам - не, солата на Гилмор и изгревът на Клептън са си тяхно изобретение и те правят песните такива, каквито са. Композицията на Роджър, повтарям, вариация на три познати теми от Стената, не определя цялостния облик на тези парчета.

[Ozzy]

Съгласих се.

[marooned]

Ozzy, on Dec 30 2010, 11:56, said:

Не е достатъчно да си Роджър Уотърс, за да кажеш тези две изречения. Иска се и още нещо - да не ти пука когато говориш ИСТИНАТА, дори когато става въпрос за Гилмор.

Поради липса на Интернет почти 12 часа, малко излезнах от темата

Казаното от Ози ми припомни следния коментар на "Негово Въздушество" относно друго величие в НБА, което все още е "Двигателят" на Лейкърс, а именно Кобе Брайънт.

През последните години непрекъснато се опитват да правят сравнение между двамата - кой е по-велик!!!
В скорошно интервю, на този въпрос, Майкъл каза, че Кобе се нарежда сред най-великите играчи за всички времена и това е безспорно. Той обаче продължи, че за него Кобе е сред 10-те най-велики гарда в НБА за всички времена.
При което се надигна вълна от негативни коментари. Дори Кобе сподели, че Джордан е могъл да го включи не сред 10-те, а сред 5-те най-велики гарда. Т.е. Кобе се е надявал на още по-голямо признание от MJ.

Суровата истана обаче показва, че има много велики играчи и винаги ще има, но мястото на върха е само едно!!!
Не трябва обаче да се пропуска и една друга истина, която Роджър много добре е излял в Hey You:

"Together we stand, divided we fall!"

Сиреч, ако Кралят е самотен, той е обречен...

[marillion]

Ozzy, on Dec 30 2010, 11:56, said:

Не е достатъчно да си Роджър Уотърс, за да кажеш тези две изречения. Иска се и още нещо - да не ти пука когато говориш ИСТИНАТА, дори когато става въпрос за Гилмор.

Е, не, това вече е крайно... Лично аз обожавам A Momentary Lapse of Reason и както вече споменах, го считам за пълнокръвен албум на Пинк Флойд. За The Division Bell, знаеш мнението ми. Ако от него махнем "A Great Day for Freedom", "Take It Back", "Coming Back to Life" и "Lost for Words", които по мои груби изчисления съставляват горе-долу половината от албума, ще получим чудесно продължение на A Momentary Lapse of Reason. Вярно, пак говорим за солова творба на Дейв (с малко помощ от приятели, както съвсем сполучливо написа Дуенде), но творба пречупена през призмата на Вселената. При подобно "пречупване" лично на мен Роджър въобще не ми липсва. Проблемът на Дейв, по мое скромно мнение, се оказа Поли... Тази млада и красива журналистка повлия на творчеството му така, както дори Уотърс не е успял през годините. Направи експеримент. Чуй първите два солови албума на Гилмор, после си пусни On An Island. Ще бъдеш изненадан от контраста между тях. Поли явно е много добра в кревата...

[foreigner]

Два цитата относно създаването на The Wall:

Роджър:
"I could see that it was going to be a long and complex process, and I needed a collaborator who I could talk to about it. Because there's nobody in the band that you can talk to about any of this stuff: Dave's just not interested, Rick was pretty closed down at that point, Nick would be happy to listen because we were pretty close at that time, but he's more interested in his racing cars. I needed somebody like Ezrin who was musically and intellectually in a more similar place to where I was."

Гилмор:
"Someone would say: 'I don't like that one very much', someone else might agree, and then Roger would look all sulky and the next day he'd come with something brilliant."

[marooned]

marillion, on Dec 30 2010, 13:20, said:

Е, не, това вече е крайно... Лично аз обожавам A Momentary Lapse of Reason и както вече споменах, го считам за пълнокръвен албум на Пинк Флойд. За The Division Bell, знаеш мнението ми. Ако от него махнем "A Great Day for Freedom", "Take It Back", "Coming Back to Life" и "Lost for Words", които по мои груби изчисления съставляват горе-долу половината от албума, ще получим чудесно продължение на A Momentary Lapse of Reason. Вярно, пак говорим за солова творба на Дейв (с малко помощ от приятели, както съвсем сполучливо написа Дуенде), но творба пречупена през призмата на Вселената. При подобно "пречупване" лично на мен Роджър въобще не ми липсва. Проблемът на Дейв, по мое скромно мнение, се оказа Поли... Тази млада и красива журналистка повлия на творчеството му така, както дори Уотърс не е успял през годините. Направи експеримент. Чуй първите два солови албума на Гилмор, после си пусни On An Island. Ще бъдеш изненадан от контраста между тях. Поли явно е много добра в кревата...

За Поли Самсън, Дейвид споделя: "Това, което искам да кажа с музиката, тя го казва с думи!"
В едно интервю той казва, че трудно пише текстове (просто не му идват думите, както музиката).
И в нейно лице вижда идеалното допълнение
Не случайно и посвещава Coming back to life, която отричаш.
Песента е изцяло на Дейвид - и музика, и текст (поне във всички източни той е посочен като автор на музиката и текста).
Друг е въпросът обаче... дали е трябвало да бъде издадена под името на "Пинк Флойд"...
Или като част от солов албум на Дейвид.

Иначе участието на Поли в The Division Bell е следното:

- What do you want from me;
- Poles apart;
- A great day for freedom;
- Take it back;
- Keep talking;
- Lost for words;
- High hopes;

Във всички тях участва като текстописец, заедно с Дейвид.

За статистиката искам да вметна, че The Division Bell - албумът, който е обект на най-много спорове, е единствения албум, излязъл под името на "Пинк Флойд", който безапелационно става номер 1 навсякъде по света!!!
Както се казва - на всекиму пожелаваме такъв солов албум да издаде

Що се отнася до уменията под завивките ...
Ще отбележа, че двамата имат три деца!!!
Ако не друго, то поне любовта им е доста плодовита

[Ozzy]

marooned, on Dec 30 2010, 14:29, said:

Както се казва - на всекиму пожелаваме такъв солов албум да издаде

...и рече Господ: "Ръбиш!!!"
Кой съм аз, че да му противореча? Който смее - да го прави. Един ден ще отговаря пред Него.

[violator]

Не искам да всявам смут, но се чувствам длъжен да докладвам за едно откритие, което направих току-що.

Знаете КОЙ ТОЧНО замества Роджър Уотърс на баса в първия албум след разлъката, нали!?

Нека си припомним заглавието на въпросния албум:

A MOMENTARY LAPSE OF REASON

нека обединим буквите:

AMOMENTARYLAPSEOFREASON

а сега просто разместим местата им:

AFOEAREASPYMORONSTLAMEN

и след като ги сортираме, на светло излиза следната анаграма:

A FOE AREA. SPY MORONS, T.L.! AMEN!


Ясно се вижда, че това не е никакво заглавие на албум, а секретна шпионска сводка. С масонски гриф. Адресирана до НЕГО. ОЧИНБДБИ. Човекът инициал.

Честно да ви кажа, страхувам се за живота си! Ако тези дни ме намерят под някой мост, удушен с четвърта струна от бас, нека най-смелият от вас сезира органите за сигурност!

[Ozzy]

violator, on Dec 30 2010, 15:14, said:

Ако тези дни ме намерят под някой мост, удушен с четвърта струна от бас

Защо твърдиш, че ще е точно от бас?! Защо не спомена друг инструмент?! Нарочно ли го направи?!?! Играеш си с неща, които дори не подозираш какво могат да предизвикат...

[incarnate]

Боже! T.L. наистина е вездесъщ! Досега не бях убеден напълно, но от този момент...

[Overhate]

Quote

T.L. наистина е вездесъщ!

Tой бди и у нас:



А ето каква гибел ще застигне горкого Виолатора:

[Stavrogin]

При мен се наблюдава следният феномен - в противоборството Уотърс - Гилмор, винаги съм бил на страната на китариста, главно заради това, че харесвам същия като музикант, неговото отношения към тона и тоноизвличането от Стратокастъра, такава прецизност е в противовест на фриволното отношение на Блекмор към същия инструмент, затова обичам и двамата много, те са като деня и нощта, но това както и да е! Винаги съм си задавал въпроса колко ще чинят креативните способности на Уотърс без интерпретацията на Гилмор и неговия принос към аранжирането на музиката, защото именно аранжировката дава завършения вид на една композиция! Харесвам повече Гилмор, но не харесвам нито един албум на Флойд след 1979! При все, че според мен, най-безличният Флойд е този от 1983! За да обобщя - фактът, че Уотърс композира музиката не следва да обезценява приноса на останалите, особено на Гилмор към цялостното звучене на групата! Интерпретирани само от Уотър композициите му никога не биха имали същия заряд, мисля, че той е разбирал този факт, въобще композирането на музиката е процес който придобива завършеност с изпълнението, а не просто с нотирането! В класическата музика например Шопен звучи различно изпод пръстите на Рубинщайн и в интерпретациите на Рахманинов, нима някой ще отрече креативния елемент и принос на двамата към музиката на поляка?!!

[marillion]

Днес правя един експеримент. Реших последователно да чуя два от албумите на Пинк Флойд, почти изцяло доминирани от Дейв Гилмор. Първо чух Obscured by Clouds. Този великолепен "саундтрак" е всъщност първият реален принос на Дейв в творчеството на групата. Естествено неговото име, като автор на музика и текст, фигурира и в по-ранни творби на Флойд, но поне според мен, именно Obscured by Clouds "разбулва" огромния творчески потенциал на Гилмор. След това реших да чуя последният (според моето лично светоусещане) албум на Флойд и си пуснах A Momentary Lapse of Reason. На пръв поглед между двата албума няма никаква връзка, но само на пръв поглед. Докато стилистиката на "саундтрака" и сравнително ранната фаза на развитие на групата, не предполагат наличието на двата най-характерни елемента в творчеството на Пинк Флойд - тъгата и атмосферичността, същите тези елементи доминират в първия албум след напускането на Родж. Това са очевидните разлики. Осъзнавам и две от допълнителните причини за различията - докато Obscured by Clouds е подчинен на филма, който е призван да украси, задачата на A Momentary Lapse of Reason е да внуши на слушателя, че липсата на Уотърс е преодоляна на този етап...

Нека да се взрем в приликите между двата албума. На първо място двете произведения са ясно разпознаваеми като албуми на Пинк Флойд. Тук не вярвам да има какъвто и да е било спор по въпроса. Успоредно с това, композиции като "Obscured by Clouds" и "Sorrow", са изключително близки по звучене и пресъздават по един чудесен начин онзи характерен стил на Дейв, който се превърна в запазена марка на групата. Лично аз съм огромен фен на композицията "Wot's... Uh the Deal?". Когато се изказвам критично към албума The Division Bell, аз винаги си спомням именно за ефирната чистота на "Wot's... Uh the Deal?" и се питам защо Дейв забрави за нея през годините и трябваше да чакаме On an Island, за да си припомним този звук? На другия край на везната бихме могли да сложим една от най-красивите изповеди на Дейв за всички времена "On the Turning Away". Като цяло A Momentary Lapse of Reason носи в себе си духът на Роджър Уотърс. Типичната тъга и безнадеждност, познати от творчеството на Родж, е пресъздадено по един великолепен начин от Боб Езрин, което превръща албума в "пореден" в дискографията на Пинк Флойд. Всичко това си отиде по-късно, но това е друга тема... От своя страна Obscured by Clouds на пръв поглед е колективна творба, но поне за мен тази творба е доминирана от Дейв Гилмор и части от нея аз откривам и в трите самостоятелни албума на китариста. Ще ми бъде интересно познавачите на Флойд в този форум да повторят този експеримент и да споделят впечатленията си...

[Ozzy]

marillion, on Mar 12 2011, 13:07, said:

Obscured by Clouds на пръв поглед е колективна творба, но поне за мен тази творба е доминирана от Дейв Гилмор

На какво почива това твое твърдение? На чисто субективното ти усещане за албума докато го слушаш или на някакви факти?

[incarnate]

Не мога да направя експеримента, който предлагаш (да чуя двата албума тук и сега) по техничски причини, но бих искал да кажа две думи.
Не зная дали Obscured By Clouds е доминаран от Гилмор, не съм се замислял. Но това което ми идва на прима виста е, че приликите между саундтрака и A Momentary Lapse of Reason са основно в това, че първия е най-слабия албум на групата през 70-те, а втория – през 80-те. ()

Съгласен съм с много от нещата, които казваш, наистина Wot's... Uh the Deal и On the Тurning Аway са титанични парчета (да не забравяме и Childhood's End, който също е композиран от Гилмор) и имат нещо общо, съгласен съм, че A Momentary Lapse of Reason носи нещо от духа на Уотърс, но...

Прекалено много пълнеж има в двата албума, пълнеж за непредубедения, пълнеж и за мен, който се ласкае че е сериозен фен от 20 и повече години. В The Division Bell може и да няма и помен от духа на Уотърс, но има повече музика, повече креативност и дух. За On an Island да не говорим – там намирам поредния пик в творчеството на Гилмор. Един от най-хубавите албуми през последните години въобще и (за мен) класи над Momentary…

[marillion]

И на двете. Ако погледнеш кредит листа на албума, ще откриеш много повече композиции в които Дейв е съавтор и основен вокал, в сравнение с повечето останали творби на групата. Дори и в съавторство с Родж, тези композиции звучат повече "гилморски" отколкото "уотърсови", поне според мен. Това като фактология. Иначе усещането ми когато слушам Obscured by Clouds е същото като усещането ми когато слушам някой от самостоятелните албуми на Гилмор. Естествено, става дума за лично мнение...

Да разбирам, че ти не намираш прилики между Obscured by Clouds и A Momentary Lapse of Reason?