29 replies to this topic

[Mekong Delta]

Малко се колебаех къде да постна тази тема,но реших в крайна сметка да е тук.Ако е нужно я преместете.

Загледах се в обложката на Brave New World на Maiden и това провокира идеята за тази тема. Литературата в различни проявления е свързана тясно с музиката...
Споменете книги разкази или проза ,инспирирали композитори за създаването на музикални творения, свързани разбира се тематично с литературното произведение. В съзнанието ми се появяват много примери,но ще спомена само Лъвкрафт,вдъхновил с творчеството си голяма част от това на Меконг Делта.

[Nosferatu]

Mekong Delta, on Jul 26 2007, 07:43 PM, said:

Малко се колебаех къде да постна тази тема,но реших в крайна сметка да е тук.Ако е нужно я преместете.

Загледах се в обложката на Brave New World на Maiden и това провокира идеята за тази тема. Литературата в различни проявления е свързана тясно с музиката...
Споменете книги разкази или проза ,инспирирали композитори за създаването на музикални творения, свързани разбира се тематично с литературното произведение. В съзнанието ми се появяват много примери,но ще спомена само Лъвкрафт,вдъхновил с творчеството си голяма част от това на Меконг Делта.

и Cradle Of Filth , ами Blind Guardian и Lord of the Rings, както и хилядите други групи повлияни от Толкин? АМАГАД, колко много примери ми изплуват в съзнанието

[Mekong Delta]

Nosferatu, on Jul 26 2007, 07:49 PM, said:

и Cradle Of Filth , ами Blind Guardian и Lord of the Rings, както и хилядите други групи повлияни от Толкин? АМАГАД, колко много примери ми изплуват в съзнанието

Ами..спомени ги по-конкретно..постнах тази тема, провокира на от собственият си интерес...Гледах да бъда кратка по-горе,но в тази тема нямаме нужда от лаконичност..все пак думите ,както и музиката са красота...

[Svil]

Най-пресния ми пример е Paradise Lost на Symphony X. Инспирирано от произведението на Милтън. Иначе темата има поренциал да нарастне адски много

[Pecado]

Голяма част от класиката на Сатриани - Surfing with the Alien - е вдъхновена от Котешка люлка на Вонегът. Много ме кефи тоя емотикон. Я пак.

[Blacky]

Mekong Delta, on Jul 26 2007, 07:55 PM, said:

Ами..спомени ги по-конкретно..

Доста са наистина, но като цялостно творчество, Guardian и Summonig държат челните позиции.
А винаги, когато стане дума за литература и музика, не мога да не се сетя за Моби Дик и SODOM.
Но почнем ли да изброяваме отделни песни...край няма да има. Все пак някой по-навит може и да се захване с подобно енциклопедиране

[Джуджето_GIMLY]

Е цели песни не, но дискографии или албуми по-става

[Nwarth]

И Damnation and a Day на CoF e по Милтън :Р. Ами да, хиляди са примерите за концептуални албуми по литературни творби, или само отделни песни. Но все пак какво се има предвид под литература, ами те самите лирики на доста от групите са си поезия и стига да е достатъчно добра, може да се чете и без музика (макар че, разбира се, ефекта не е същия, но както казва Далчев - многото музика убива поезията, тъй че и четени самички те си имат чар). Такива са лириките на Cradle of Filth, Moonspell, Burzum (тях и без това ви се налага да четете, а не слушате, колкото и да се мъчите, хаха) и сигурно много други. Има и примери за много банди, които ползват готови стихове от известни автори, за да създадат по тях музика. Всички знаем Епизод, а и доколкото чух новият Svarrogh също ще е нещо такова. Но почти всяка група, която има по-мрачна и/или поетична насоченост е ползвала лирики или откъси от някой поет. Аз затова си купувам оригинални албумчета - вътре има музика, поезия и ( в по-добрите случаи) някаква готина картина на корицата и страниците, че и професионални фотографии на бандата ; D. Въобще един музикален албум покрива всичко от изкуството, което ме радва :Р. И затова мразя вокалистката на бандата да ми е пльосната отпред...
Но, разбира се, метъла е обхванал доста повече неща от поезия, тъй че това не се отнася за повечето траш, дет и хеви банди ; D.

[marillion]

Разбира се, че първият ми пример ще бъде с Толкин. Неговият шедьовър Силмърилиън дава наименованието на една от двете ми (другата е Дженезис) вечни музикални страсти. За благозвучие, а и за да не бъдат съдени за плагиатство Родъри и ко. решават да премахнат първата сричка и света ги запомня като Marillion. Ако, питаш мен малко по-късно един двуметров шотландец на име Дерек Уилиъм Дик (познат на обществеността повече като Фиш) създава лирика достойна за уважение и щипка завист у всеки голям импресионист на нашето време. И така кръгът се затваря - литературата вдъхновява музиканти, които да вдъхнат нов живот на литературата и обратно.

Ето един пример за непреходна лирика взаимствана от литературни персонажи и киновидения на разни неразбрани хора. Незнам защо, но винаги си служа с този пример. Преводът е автентичен отпреди двадесет години, когато мой скъп приятел си направи труда да преведе непреведимото. А бяхме само на по седемнадесет. Преводът е с много грешки и празноти, но той както и много други шедьоври написани от Фиш формираха мирогледа ми навеки. Дано не Ви отегча с този текст, бтв жена ми мрази тази песен, защото когато я чуе знае, че нещо не е наред . Но, не възприемайте този текст като антифеминистки, напротив той би помогнал и на двата пола да намерят отговорите на Защо?...

Инкубус

Когато светлините на рампата потъмняват в чест
на интелектуалната страст,
предопредена публика ми напуска сцената.
Сред зашеметяваща тишина,
напред се носи парфюмирано лице,
което разчупи хиляди рамки
с порцеланови сълзи и с мръсна кариера.

ПР: Играла си тази сцена и преди.
Аз съм прашинка в окото ти.

Неуместна реакция.

Тъмната стая освобождава въображението
в порнографски образи, в които ти си винаги звездата,
недосегаема, недостъпна, постоянна в мрака,
грижеща се за ерекцията, неуместна реакция.
Без цвете, което да положиш пред този гроб
и стените станали тънки като хартия,
но това беше само за да получим негатива,
а ти трябва да бъдеш представена във воайорен цвят.
Публичен акт.
Моделирай своят срам в манекенска походка.
Хайде, ходи като котка...

ПР: Играла си тази сцена и преди.
Аз съм прашинка в окото ти.

Неуместна реакция, еякулация.

Не можеш да ме сметеш под килима,
не можеш да ме скриеш под стълбите,
мен, пазачът на личните ти страхове,
любимият ти актьор от минали години,
който те осъди на отхвърляне в блатото на анонимността,
когато ти изпълзя от алеите на объркването.
Теб, тази, която водех с желанието на влюбен,
теб, тази, на която позволих да хипнотизира обектива,
теб, тази, която ме изтри от паметта си, като маска от маслени бои.

Но сега, аз съм змията в тревата,
призрака от старите филмови ленти,
аз съм продуцента на твоя кошмар,
и представлението едва сега започва,
едва сега започва.

Придворните от твоя кръг се тресат като целулоидни кукли,
докато ти заекваш със заешки очи,
гониш сенките, пърхаш с криле,
за да намериш спасение от дубльора.
Продължавай некролога,
моята реплика от последното действие.
И ти ще чакаш в самота,
ще чакаш суфльора да подскаже.

Но ти си играла тази сцена и преди...

[Hard rock fan]

marillion, on Jul 30 2007, 08:33 PM, said:

Инкубус

Когато светлините на рампата потъмняват в чест
на интелектуалната страст,
предопредена публика ми напуска сцената.
Сред зашеметяваща тишина,
напред се носи парфюмирано лице,
което разчупи хиляди рамки
с порцеланови сълзи и с мръсна кариера.

ПР: Играла си тази сцена и преди.
Аз съм прашинка в окото ти.

Неуместна реакция.

Тъмната стая освобождава въображението
в порнографски образи, в които ти си винаги звездата,
недосегаема, недостъпна, постоянна в мрака,
грижеща се за ерекцията, неуместна реакция.
Без цвете, което да положиш пред този гроб
и стените станали тънки като хартия,
но това беше само за да получим негатива,
а ти трябва да бъдеш представена във воайорен цвят.
Публичен акт.
Моделирай своят срам в манекенска походка.
Хайде, ходи като котка...

ПР: Играла си тази сцена и преди.
Аз съм прашинка в окото ти.

Неуместна реакция, еякулация.

Не можеш да ме сметеш под килима,
не можеш да ме скриеш под стълбите,
мен, пазачът на личните ти страхове,
любимият ти актьор от минали години,
който те осъди на отхвърляне в блатото на анонимността,
когато ти изпълзя от алеите на объркването.
Теб, тази, която водех с желанието на влюбен,
теб, тази, на която позволих да хипнотизира обектива,
теб, тази, която ме изтри от паметта си, като маска от маслени бои.

Но сега, аз съм змията в тревата,
призрака от старите филмови ленти,
аз съм продуцента на твоя кошмар,
и представлението едва сега започва,
едва сега започва.

Придворните от твоя кръг се тресат като целулоидни кукли,
докато ти заекваш със заешки очи,
гониш сенките, пърхаш с криле,
за да намериш спасение от дубльора.
Продължавай некролога,
моята реплика от последното действие.
И ти ще чакаш в самота,
ще чакаш суфльора да подскаже.

Но ти си играла тази сцена и преди...

О, какъв текст! Убийствен е ... Убийствено силен е.

Почитател съм на текстовете на Фиш.

Много любим текст ми е:

A Gentleman's Excuse Me

Do you still keep paper flowers in the bottom drawer with your Belgian lace
taking them out every year to watch the colors fade away?
Do you still believe in fairy tales, in battlements of shining castles
safe from the dragons that lie beneath the hill?
Are you still a Russian princess rescued by a gypsy dancer
to anyone who'll listen is that a story you tell?
You live a life of fantasy, your diary romantic fiction.

Can't you see it's hard for me, can you see what I am trying to say?
It's a gentleman's excuse me so I'll take on step to the side.
Can you get it in your head I'm tired of dancing?
For every one step forward we're taking two steps back.
Can you get it in your head I'm tired of dancing?

I know you still like old fashioned waltzes
your reflection in the mirror that you flirt with as you glide across the floor
but if I told you the music's over would you want to hear
that your dance card is empty that there's no-one really there?
Do you still believe in Santa Claus, that there's a millionaire
looking at your front door with a key to a life that you'd never understand?
All I have to offer is the love that I have, it's freely given
you'll see its value when you see what I've tried to say.

It's a gentleman's excuse me so I'll take on step to the side.
Can you get it in your head I'm tired of dancing?
For every one step forward I'm taking two steps back.
Can you get it in your head that from this one step forward
there's no turning back?
Can you get it in your head I'm tired of dancing?
We're finished dancing.

За жалост , не разполагам с превод...ех, ако някой би се наел да го преведе....

Още един скъп негов текст ми е Kayleigh

Голям поет е Фиш

[marillion]

Hard rock fan, on Jul 30 2007, 09:53 PM, said:

Много любим текст ми е:

A Gentleman's Excuse Me

....

За жалост , не разполагам с превод...ех, ако някой би се наел да го преведе....

Още един скъп негов текст ми е Kayleigh

Голям поет е Фиш

Мисля, че ги имам в превод. Може би утре ще ги постна, ако има интерес. При Фиш текста, историята на която се базира и музиката вървят ръка за ръка. Също така това е лирика, мрачна и въздействаща, но предполагаща определена среда, момент, възприятие...

При Питър Гейбриъл лудостта, гениалността и прозрението се сливат в едно, като резултата е винаги стряскащ. Не познавам човек, чел Агнето, който да не се свива в черупката си при спомена за клетката или пещерите. Да, той е в друго измерение. Той е по-близко до бог за разлика от Фиш, който е откровен бунтар и не претендира за интелектуалност...

Горното впрочем е една от тезите ми, когато отричам сляпото твърдение, че видиш ли Marilo нямаше да съществуват без влиянието на Genesis. Но това е друга тема.

[Code187]

Музиката се влияе изключително много от други изкуства. Книги (особено поеми). Описанието на картина с песен (текст и музика) също е голямо предисвикателство. Обратното също важи. Музиката представена в картини литература и фотография. За съжаление второ е по-трудно.


P.S. Нека енциклопедистите, (нямам предвит от новият тълковен речник) да се заемат с точни примери

[darksorrow]

marillion, on Jul 30 2007, 11:10 PM, said:

Мисля, че ги имам в превод. Може би утре ще ги постна, ако има интерес.

Има. От мен лично - огромен. Ще съм задължен, ако стане.

[marillion]

Code187, on Jul 30 2007, 11:18 PM, said:

Музиката се влияе изключително много от други изкуства. Книги (особено поеми). Описанието на картина с песен (текст и музика) също е голямо предисвикателство. Обратното също важи. Музиката представена в картини литература и фотография. За съжаление второ е по-трудно.
P.S. Нека енциклопедистите, (нямам предвит от новият тълковен речник) да се заемат с точни примери

Ти без да искаш назова Картини от една изложба на Мусоргски. Като се започне от оригинала и се свърши с интерпретациите на ELP и Isao Tomita.

[marillion]

darksorrow, on Jul 30 2007, 11:40 PM, said:

Има. От мен лично - огромен. Ще съм задължен, ако стане.

Не и преди разрешението на автора на темата Mekong Delta, защото в типично мой стил оспамих хубавата й тема...

Прося милост, Mekong Delta.

[Hard rock fan]

marillion, on Jul 30 2007, 11:10 PM, said:

Мисля, че ги имам в превод. Може би утре ще ги постна, ако има интерес.

Има! Благодаря ти.

Edited by Hard rock fan, 31 юли 2007 - 07:48 .

[Mekong Delta]

marillion, on Jul 30 2007, 11:51 PM, said:

Ти без да искаш назова Картини от една изложба на Мусоргски. Като се започне от оригинала и се свърши с интерпретациите на ELP и Isao Tomita.

Нека от болна фенщина и аз спомена Pictures at an exhibition...един от недооценените албуми на Меконг Делта.Идеята на басиста на групата е тя да звучи като Симфоничен оркестър,ангажирайки се с творби на композитори от висока класа.Хуберт се стреми максимално да пресъздаде чувството,което Мусоргски е замислял,но и да придаде едно собствено,иновационно звучене на композициите....
Pictures at an exhibition , всъщност, е една разходка из музей...разглеждайки картините в него.Мусоргски прави подарък на близък приятел/Виктор Гартман/,като създава няколко различни теми по картини на приятеля си.Антрактите в музиката,представят "разходките" от едната зала с картини...до другата или преминаване от една картина към друга...не помня вече със сигурност....

Quote

Не и преди разрешението на автора на темата Mekong Delta, защото в типично мой стил оспамих хубавата й тема...

Това е тема как един вид изкуство инспирира друго....мисля,че беше моя грешката при формулировката й..предчувствах,че ще се разрасне ,извън пределите на литературата...

Edited by Mekong Delta, 31 юли 2007 - 08:38 .

[Rebel]

Загледах се в обложката на Brave New World на Maiden и това провокира идеята за тази тема. Литературата в различни проявления е свързана тясно с музиката...
Споменете книги разкази или проза ,инспирирали композитори за създаването на музикални творения, свързани разбира се тематично с литературното произведение. В съзнанието ми се появяват много примери,но ще спомена само Лъвкрафт,вдъхновил с творчеството си голяма част от това на Меконг Делта.



Не са само Maiden, други музиканти също са повлияни от Brave New World - Pink Floyd например. А да не говорим за Милтън и великата "Paradise Lost" - книгата е дала и име на любима моя група, а е вдъхновила и доста музиканти.
Ако включим и философията към темата - някой слушал ли е по-задълбочено Das Ich? Ницше се среща доста често при тях

[Ilith]

Не съм чела нагоре...
Някой спомена ли Paradise Lost ?
Групата, албумът на symphony x и произведението на Джон Милтън...
(=

[пияница на грил]

The rime of the ancient mariner на Iron Maiden, в която са включени цели част от едноименната поема на Коулридж или пък Revelations с цитати от Библията или пък Let there be rock на пичовете от енергото пак със заемки от библията