49 replies to this topic

[stoiskia]

Аз повечето продадох на един приятел когато бях в казармата. Просто бях много закъсал за пари а ставаше въпрос за 91-а година. Същия беше изкупил и почти всичкия винил на Балкантон в Русе. Когато беше голямата инфлация купуваше плочите за стотинки. Сега има безценни неща, лошото е че не може да си намери игличка за грамофона и да ги слуша.

[foreigner]

Я, каква тема изплувала! Голяма мания ми бяха моите касетки, към 150 са, почти всичко сме го купували заедно с баща ми от лицензирани магазини (с изключение на всичко на Asia, първите албуми на Queen и няколко на Слейд, които той имаше на фирма Unison) и сега сърце не ми дава дори да ги приберем в мазето, седят си в един шкаф, като новички. Определени заглавия още си ги слушам от касетки, например Far Corporation, разни апокрифни концерти на Chicago или шотландски гайди, носени ми от истинската родина на AC/DC. Според мен истинската фенщина умря със смъртта на касетките и навлизането на дисковете и mp3-ките. Като си спомня как навремето клечах пред касетофона с часове и чаках да пуснат някоя песен, за да си я запиша, после на тези сборки касетофонът ми им сдъвкваше лентите от много въртене, а сега хората си вадят каквито си искат дискографии от нета и после дори не ги и прослушват цялостно...Преди няколко месеца моя приятелка чу някакво парче на Tangerine Dream в някакъв филм и си свали 13 албума наведнъж, за да види какво представляват и сега така си стоят на харда й...А си спомням как преди време щях да припадна от радост, когато след почти двугодишно издирване намерих лицензиран техен албум на касетка в музикалния магазин на ъгъла на Славейков (дето вече е за дрехи), беше намален на 1.99, пътят до вкъщи на връщане ми се стори просто безкраен заради нетърпението ми да си го завъртя.

[satanicart]

Интересна тема. Пазя си касетките с демо записи и буутлези - около 100-ина часа всичко, само death и thrash. 99 процента от тези неща никога и никъде не са издавани на CD (дори пиратско) и няма как да не си ги пазя. А официалните албуми повечето ги подарих, за което никога не съм съжалявал. Съжалявам обаче, че си продадох повечето от плочите, имах доста ценни неща, а запазих само 20-25...

[marillion]

foreigner, on Jun 18 2008, 16:40, said:

Я, каква тема изплувала! Голяма мания ми бяха моите касетки, към 150 са, почти всичко сме го купували заедно с баща ми от лицензирани магазини (с изключение на всичко на Asia, първите албуми на Queen и няколко на Слейд, които той имаше на фирма Unison) и сега сърце не ми дава дори да ги приберем в мазето, седят си в един шкаф, като новички. Определени заглавия още си ги слушам от касетки, например Far Corporation, разни апокрифни концерти на Chicago или шотландски гайди, носени ми от истинската родина на AC/DC. Според мен истинската фенщина умря със смъртта на касетките и навлизането на дисковете и mp3-ките. Като си спомня как навремето клечах пред касетофона с часове и чаках да пуснат някоя песен, за да си я запиша, после на тези сборки касетофонът ми им сдъвкваше лентите от много въртене, а сега хората си вадят каквито си искат дискографии от нета и после дори не ги и прослушват цялостно...Преди няколко месеца моя приятелка чу някакво парче на Tangerine Dream в някакъв филм и си свали 13 албума наведнъж, за да види какво представляват и сега така си стоят на харда й...А си спомням как преди време щях да припадна от радост, когато след почти двугодишно издирване намерих лицензиран техен албум на касетка в музикалния магазин на ъгъла на Славейков (дето вече е за дрехи), беше намален на 1.99, пътят до вкъщи на връщане ми се стори просто безкраен заради нетърпението ми да си го завъртя.

Става ми далеч по-спокойно за бъдещето на любимата ми музика след мнения като твоето...
Приятно е да знаеш, че следващото поколение все още не е загубило чувството за преданост и почитание към интелектуалния продукт създаден от музикантите. Иначе от меломани се превръщаме в псевдоконсуматори като твоята приятелка, а това определено води до края на музиката и прекрасното чувство "ще чуя новия албум на любимата си група в петък, но вече нямам търпение да дойде премиерата".

[пияница на грил]

аз мойте касетки си ги прибрах в едни дървени кутии....и ся съм много доволен щото си мъкна една с 30 тина в колата хеви метъл и офроуд - мноо е яко

[foreigner]

Regen, on Jun 18 2008, 16:46, said:

<: Яко ме кефи как..
Хората, понякога пишат:
Здравейте, искам да се похваля, че имам касетки на следните групи:
...
списък с касетки на групи, които трябва да покажат, че пишещия във форума не слуша "некачествена" музика
...
И освен това, освен да напиша нещо по темата - направих еди-какво си с тях.

Или в теми, в които има нещо от рода на..
Любим барабанист (съвсем примерно)..
Се пише..
Аз харесвам (изреждат се всички барабанисти, които влизат в критерии свирещи "качествена" музика, за да нема спор, че пишущия не е некакъв сем случаен.), ама най-любим ми е нали еди кой си.
:р
Та по темата.
Изхвърлих ги.

мдам, като прочетох мнението си сега, звучи яко тъпо, но като видях темата, картинката просто изплува пред очите ми, отдавна не се бях сещала за тази си мания и може да съм се поразпалила... а и винаги съм мислила, че едно изложение става по-картинно с няколко примера, иначе се получават ето такива неща: "Декорумът представлява уместност на формата спрямо идеите или ситуацията" мисля и че човек придобива достатъчно информация за стиловите ми предпочитания от темата "какво слушам в момента", за да не трябва да "се хваля" в тази

[man on a mission]

Много стойностна тема само за меломани.Няма да си крива душата че доста касетки съм изхвърлил и сега сърцето ме боли Имах уникални записи,които и до ден днешен не мога да открия.Спомням си например за един албум на Eric Norlander,като в откриващото парче(Rome is burning)пееше Хюз.Запазил съм си около 300,а като се сетя че последният път когато ги броих(4 years ago)бяха около 800 ...Но като цяло,касетките са огромен сантимент

[STINGLOVER]

Имам над 600 касети и всичките ги пазя освен че са с любимите ми групи са и моето минало всяка си има история и почти всички сме ги купили с брат ми с парите които не даваха за училище.Несравнимо беше удоволоствието да минем през Мюзик центъра в Пловдив или звукозаписното студио "Черното" за да си купим албум на любима банда.Например когато изелезе Dream Theater "A Change Of Seasons" бяхме в училище и един познат каза че си го е купил и имало вероятност да свърши и ние избягахме от последните часове да си го купим.Е имаше и нерви когато записа беше лош и трябваше да я върнем.Във века на интернет и мп3-те когато всичко може да се намери и свали изчезна тази първична романтика на меломана.