15 replies to this topic

[marillion]

Mekong Delta, on Jul 31 2007, 09:31 AM, said:

Това е тема как един вид изкуство инспирира друго....

Много добре казано, според мен. Точно тези твои думи инспирираха в мен една нова тема, но тъй като според мен тази е подходяща аз няма да откривам нова тема, а ще се инкорпорирам в твоята...

Имам предвид нещо, което със сигурност е дискутирано, но нямам представа дали в този аспект. Говоря за песни, които в сувкупност музика/лирика са Ви повлияли. Говоря за така наречените душевни clicks при допира с които си казваш: Мама му стара, това сякаш е писано за мен...

И така, ето част от моите фаворити формирали преди много години представата ми за света:

1. Script For A Jester's Tear - Marillion
Този текст висеше на стената над леглото ми в тинейджърските ми години. Всъщност Ръкописа беше първият текст на Фиш, който прочетох в превод. Никога няма да забравя този момент.

Най-любим момент в музика/текст от песента:
The fool escaped from paradise will look over his shoulder and cry
Sit and chew on daffodils and struggle to answer why?
As you grow up and leave the playground
Where you kissed your prince and found your frog
Remember the jester that showed you tears, the script for tears

Класика!!

2. The Last Straw - Marillion
Ако Ръкописът беше моето бягство от действителността, то Последната сламка се превърна в първия сблъсък с реалността. Заедно с Инкубус, може би това е най-болезнения текст писан някога от Фиш.

Най-любим момент в музика/текст от песента:
We make futile gestures, act to the cameras
With our made up faces and PR smiles
And when the angel comes down, down to deliver us
We'll find out that after all, we're only men of straw

Толкова правдиво...

3. Blind Curve - Marillion
Повечето фенове на групата считат тази композиция за връх в музикалната кариера на Marillion. Склонен съм да се съглася. Толкова, красиво...

Най-любим момент в музика/текст от песента:
Last night you said I was cold, untouchable
A lonely piece of action from another town
I just want to be free, I'm happy to be lonely
Can't you stay away?
Just leave me alone with my thoughts
Just a runaway, just a runaway
I'm saving myself



Да продължавам ли, или нещо не се получава? Преди време в един друг чужд форум пробвахме тази идея и стана голям купон. Всеки започна да се рови в архива и изнамери неща развълнували го преди много години... Малко носталгия, не е излишна.

[marillion]

О, да duende, прекрасна интерпретация по Going Under. Това, което прави лириката на Фиш толкова добре приета от всеки е онова незабравимо чувство deja-vu. През различните периоди от моя живот съм откривал себе си във всеки един от персонажите на Фиш. Странно, но факт...

И не знам идеята ти да отделиш темата дали е толкова добра. Първо се опасявам, че в нея ще си пишем само ние двамата и второ изначалното ми намерение беше всеки да постне онези песни, чиято музика съчетана с текст е оставила трайна диря във възприятията.

П.П.: Абе, какво трябва да стане, за да направим една Фиш вечер? Май ще е по-добре да бъде Fish and Chips... Някой каза ли за?

[marillion]

Нямам представа дали си запознат, но Фиш току-що приключи миксирането на новия си албум 13th Star, който ще се появи на бял свят през септември. Това е може би най-мрачният и hard звучащ албум, който Фиш е правил някога. Започнат на гребена на изначалния любовен трепет от връзката му с Heather Findlay (Mostly Autumn), преминал през ада на раздялата, последващото романтично възклицание "отново заедно" и разпратените покани за сватба през август, за да се стигне до онази кошмарна майска вечер в която Heather се превърна в "булката беглец"...

Всичко това няма как да не повлияе на албума, но както казва един приятел Фиш се нуждае от болка, за да създава качествен продукт, така че трябва да очакваме шедьовър. Най-запомнящото се нещо от раздялата им бе репликата на Фиш в един от безбройните му имейли: Вярвате или не, но посадените от нея цветя в градината увяхнаха до едно много скоро след като тя напусна къщата. Каква аналогия с безсмъртната фраза от Misplaced Childhood, а именно: Your carnation will rot in a vase...

И така, ето текста на откриващата композиция от новия албум озаглавена Circle Line. Надявам се да ти хареса...

Circle Line

Just another day on the circle line, losing myself as I follow signs,
Beneath the surface underground I keep my feelings deep inside.

Just another face in another crowd, taking my place without a sound,
I follow strangers blindly through toward the so familiar doors.

Just another day, just another day, another day.

I always depart but I never arrive, never a moment passes by when I feel I'm not treading water in a sea of drifting souls.

No way out, there's no escape, running blind and running scared
and the cctv cameras track my movements in the maze,

9 to 5's the only time I try to kid myself that I'm still alive,
that I'm living out the dream to earn my freedom from this rat race where all I do's survive, I live the lie, I serve my time.

On the circle line.

Round and round and round and round and round and round I go!

9 to 5's the only time I try to kid myself that I'm still alive,
that I'm living out the dream to earn my freedom from this rat race where all I do's survive, I live the lie, I serve my time.


Just another day, just another day, just another day,
Just another day, just another day, just another day on the circle line.

Navigator, need a navigator, a navigator, need a navigator.

I'm going down, I'm going down on the circle line,

The piper calls you forward with an ancient tune,
And you follow down empty corridors,
To take you on a journey to another world,
To take you on a journey to the stars.

c Derek W Dick 2007

[darksorrow]

Through the tears of condensation that'll cry through the night
As the glancing headlights of the last bus kiss adolescence goodbye
In a warm wet circle

Like a mothers kiss on your first broken heart, a warm wet circle
Like a bullet hole in Central Park, a warm wet circle
And I'll always surrender to the warm wet circles


Фиш е неописуем...

просто... ТОВА е музика за душата, по моето мнение, а не всеизвестната нашенска интерпретация на тази трактовка...

пак бих помолил за тези преводи на български, от любопитство, осново, но наистина искам да ги имам.

благодаря!

[marillion]

И така докато си слушам незабравимия лайв от Лорелей се сетих, че поех ангажимент към някои хора за два текста на Фиш. Обещанието си е обещание...


ДЖЕНТЪЛМЕНСКО ИЗВИНЕНИЕ

Още ли пазиш хартиените цветя в долното шкафче,
там до брюкселската дантела?
Вадиш ли ги всяка година, за да видиш
как цветовете им избледняват?
Все още ли вярваш в приказки
за битки край златни замъци,
в съкровищата на драконите, спящи под хълма?
Все още ли си руска принцеса,
спасена от циганин-танцьор
и все още ли разправяш тази приказка
на всеки който иска да я чуе?
Ти живееш във фантастичен свят,
дневникът ти е романтична проза.
Не виждаш ли, че ми е трудно,
разбираш ли, какво искам да ти кажа?

ПР: Това е моето джентълменско извинение,
затова ще направя крачка встрани.
Не разбираш ли, уморих се да танцувам.

Зная, че все още харесваш старомодни валсове
и своето отражение с което флиртуваш,
докато се плъзгаш по пода.
Но ако ти кажа, че музиката спря,
ще искаш ли да чуеш?
Ако ти кажа, че бележникът ти от бала е празен
и че никой не е останал там...
Вярваш ли още в Дядо Коледа?
Вярваш ли, че някой милионер търси твоята врата
с ключ към живота, който никога не ще разбереш?
Всичко, което мога да ти предложа е любов,
нищо не искам в замяна.
Ще разбереш какво струва тя,
ако разбереш какво искам да ти кажа.

ПР: Това е моето джентълменско извинение,
затова ще направя крачка встрани.
Не разбираш ли, уморих се да танцувам.

При всяка стъпка напред, правя две назад,
разбери, след стъпката напред,
няма да има нито една назад.

ПР: Това е моето джентълменско извинение,
затова ще направя крачка встрани.
Не разбираш ли, уморих се да танцувам.

Танцът свърши...

CLICK за клип към песента!!


КЕЙЛИ

Спомняш ли си тебеширените сърца,
разтварящи се на стената на игрището?
Спомняш ли си сутрешните бягства
от обляните от лунна светлина зали на колежа?
Спомняш ли си черешовия цвят на пазарния площад?
Помниш ли, а аз мислех, че това са конфети в нашите коси.

ПР: Между другото, не разбих ли аз сърцето ти?
Моля те, извини ме - не исках да го сторя.
Толкова съжалявам - не исках да разбия сърцето ти!
Но ти, разби моето.

Кейли, нима е твърде късно
да си кажем "прости ми"?
Кейли, не можем ли отново да се съберем?
Аз не мога повече да се преструвам,
че всичко стигна до своя естествен завършек.
Кейли, никога не съм и помислял, че ще ми липсваш,
Кейли, надявах се винаги да останем приятели.
Казахме си, че нашата любов ще е вечна,
а как така всичко стигна до този горчив край?

Спомняш ли си, как ходихме боси
по поляните от падащи звезди?
Спомняш ли си, как се любихме
на тревата в Белсайз Парк?
Спомняш ли си, как танцувахме в снега?
Спомняш ли си, ти никога не разбра,
че аз трябваше да си отида.

ПР: Между другото, не разбих ли аз сърцето ти?
Моля те, извини ме - не исках да го сторя.
Толкова съжалявам - не исках да разбия сърцето ти!
Но ти, разби моето.

Кейли, искам само да кажа, че съжалявам,
но Кейли, страх ме е да вдигна телефона
и да открия, че ти си намерила друг любим,
който да събере нашият разбит дом.
Кейли, аз все още се опитвам
да напиша тази любовна песен,
но Кейли, за мен по-важно сега е, че теб те няма.
Може би това ще докаже, че бяхме прави,
или, че аз не бях...





За да завършим любовния цикъл на чичко Фиш е редно да постна и превод на може би най-великата любовна лирика писана от него, а именно песента Клише. Жена ми убива човек за нея (без майтап, толкова лично я усеща) поради което не се поколеба да заяви на Фиш в очете, че концерта му не струва нищо без Клише... Женски работи.

[Hard rock fan]

Благодаря ти!

[Sailing Ships]

Fish е прекрасен и поет, и музикант и т.н. Неописуемо е чувството да се докосне човек до неговия лиризъм и начин да вплита думичките по такъв начин, че да те накара да се развълнуваш, да почувстваш нещо, което не може да се изкаже. Поне с мен е така, а и за Вас като прочетох предните мнения

В темата за "True" oт другата част на форума веднага в съзнанието ми изникна името на ... Fish

[mabon]

Хора, вие направо ме запратихте в бурната младост, когато единствено м-р Дик можеше да се мери с мен по количеството водка, което вкарвах (in my not-so-humble opinion).

Благодаря ви за хубавата тема и много добрите преводи! За мен открай време Фиш е най-добрият поет сред бардовете, и най-добрият бард сред поетите. (за мен единствения, който му се мери е Джъстин Съливан - разбира се, в зависимост от това, в какво настроение съм, защото всичко е субективно)
За да не започна (като мерилиън ) за всяка песен да използвам най- по няколко пъти, ))) ще кажа, че във всеки негов текст има скрит бисер, всеки негов текст е уникален и като метафори, и като изразяване, и като чувство. Всеки е толкова личен и изживян, че с всяка песен се усещаш все едно седиш с него на поредната среднощна водка и той ти разкрива болките, радостите, страховете си.

Сегааа, преди да постна любимите ми песни - да се върна около 19 години назад, а който не му се четат мемоари да прескочи.
Абсолютно по погрешка си записах Clutching At Straws през 88-ма - признавам си. Тогава бях попаднал на някаква (Внимание!!!!) Хеви-метал класация, в която сред AC-DC, Metallica, Maiden и Judas се кипреха Grendel, Script for a Gesters Tear и Kayleigh. Точно по същото време имах навика да посещавам едно студио за записи - то тогава в ерата на социалистическата младост на Метала единствения шанс беше да си записваш касети в такива студия - обикновено без опис и каквито и да е екстри. Та тъкмо си бях записал South Of Hеaven на Slayer, Operation Mindcrime на Queensryche и ми бяха останали някакви пари - та като видях Marillion и се сетих за тази класация и си викам - я да пробваме на сляпо да видя що за метал е туй.
И даммм - Clutching At Straws. От тогава се случиха две събития в живота ми:
спрях да чета каквито и да е класации и ревюта и намразих жанрови определения;
и станах върл фен на Мерилиън.
Това е първата група, чиято музика просто оставих да ме погълне. Тя ти влиза под кожата, музиката им, оставя отпечатък в теб завинаги. Някъде четох, че на Мерилиън или си фен завинаги, или не си никакъв фен. И че обикновено феновете им не се ограничават в някакъв стил - и то си е точно така.

Clutching At Straws и досега ми е най-любимия албум на Мерилиън. Sugar Mice, That time of the night, Warm Wet Circles.... От него е и най-любимата ми песен: Torch Song

Read some Kerouac and it put me on the tracks to burn a little brighter now
Something about roman candles fizzing out, shine a little light on me now
Found a strange fascination with a liquid fixation, alcohol can thrill me now
It's getting late in the game to show any pride or shame
I just burn a little brighter now, burn a little brighter now

Та любимия ми ред е разбира се:
Doctor says my liver looks like leaving with my lover...
))))

Невероятна песен - и досега още като чуя началния риф и падам на място.


Единствената песен, която някога съм пял на жена - преди 16 години, пък е Джъст Гууд Френдс. Като се сетя ... Не избяга с писъци от фалшивото ми пеене, само защото беше твърде заета да чете текста, който бях превел специално (пък и бяхме пили):

Искам да те питам нещо, преди да е станало твърде късно,
Върти се в ума ми още от първата ни среща.
Сега ме плаши повече, сега имам повече за губене,
Изглеждаме така близки, а сме толкова отдалечени.

Какво ли би направила, ако падна на колене пред теб?
Ще го обърнеш ли срещу мен, или просто ще изчакаш?
Какво ли би направила, ако отворя сърцето си за теб?
Дали ще съм просто още някой, който си губи времето?
Мила, нима сме само добри приятели?

Дали ще ме отрежеш нежно, дали ще съм си изгубил ума,
ако разкрия истинските си чувства? Или просто изпълнявам ролята
на бащата-изповедник, на рамото, на което да поплачеш?
Винаги сме били така близки, а сме толкова отдалечени.

Какво ли би направила, ако падна на колене пред теб?
Ще го обърнеш ли срещу мен, или просто ще изчакаш?
Какво ли би направила, ако отворя сърцето си за теб?
Дали ще съм просто още някой, който си губи времето?
Мила, нима сме само добри приятели?

Трябва ли всъщност да те питам? Сигурен съм, че си го усетила вече.
Дали просто играем игра, в която се преструваме,
Че всичко между нас е всичко между нас.
И можем да разчитаме единствено на това да сме добри приятели.

Какво ли би направила, ако падна на колене пред теб?
Ще го обърнеш ли срещу мен, или просто ще изчакаш?
Какво ли би направила, ако отворя сърцето си за теб?
Дали ще съм просто още някой, който си губи времето?
Мила, нима сме само добри приятели?

Нима сме оставили всичко на случайни срещи? Можем ли да разчитаме само на това?
Примирени да надигаме чаши в анонимни барове, да рецитираме своите провали,
Сякаш действително се нуждаем от доказателство или съжаление
За това, което е можело и трябвало да се случи?
Мила, нима сме само добри приятели?



Излишно е да казвам, че я знам наизуст.

А най-любимото ми парче от Mislaced Childhood e всъщност еднa частица от Blind Curve - но не точно това, което си постнал, ами третата част - Mylo. Обожавам Mylo. За запознатите - знаят, че тя започва след една дълга вихрушка от плачещи Стивънски китари и тотален солов хаос на вълни - но като започнат клавирите на Майло - направо ме удря в сърцето като ритник на кон. Когато запя на концерта в НДК тази част нададох такъв крясък, че сигурно мазилката по покрива на НДК се изприщи. Красота на вълни, и на вълни. Ето го само него отделен ей-тука

Oh I remember Toronto when Mylo went down
And we sat and cried on the phone
I never felt so alone
He was the first of our own
Some of us go down in a blaze of obscurity
Some of us go down in a haze of publicity
The price of infamy, the edge of insanity

Another Holiday Inn, another temporary home
And an interviewer threatened me with a microphone
'Talk to me, won't you tell me your stories."

So I talked about conscience and I talked about pain
And he looked out the window and it started to rain
I thought maybe I've already gone crazy
So I reached for a bottle and he reached for the door
And I picked up the sleeping pills crushed on the floor
Inviting me to a casual obscenity.


Тука да направя една вметка - след като много дълги години се чудех все кой е този Майло, и какъв му е на Дерек, тъй като знаех, че сигурно е негов близък - преди няколко години открих в Интернет (ето заради такива неща обожявам нета), че е John Mylett - барабанист и голям приятел на Мерилиън, починал след тежка катастрофа. Ето го:



Повече има на тази страница - някъде към средата е описанието на Фиш как е написал песента за Майло, и тоталната изненада на автора, който му е бил приятел и не е и подозирал, че песента е за него.

Edited by mabon, 01 August 2007 - 20:05 PM.

[marillion]

@mabon

От години не бях срещал фен на Marilo с толкова близки до моите любими моменти и цитати на Onkel Fish. Само ще кажа, че и на мен любимия ред от Torch Song бе точно този, но винаги последван от типично фишовския диалог:

Dr. Finlay: And my advice is if you maintain this lifestyle you wont reach 30

Torch: Christ -- its a romantic way to go really, its part of the heritage, its your round init

Pure magic!! Или, както казва един мой приятел Fish still makes me cry...

За Mylo, какво да кажа. Ти си казал това, което аз винаги съм чувствал. Толкова болка и тъга, а историята около самия Mylo бе в осовата на една загадка, която бях постнал в един друг форум и върху която доста хора се потяха дълги дни... Ако искаш на лична мога да ти пратя линк към това място или пък ти сам можеш да го откриеш в профила ми. Там, а и навсякъде "отвъд" съм Duke.

Just Good Friends в ремиксираната си версия от 1995 със Сам Браун е просто невероятна. Сигурно си е слушал...

Хубаво начало на моя ден. Да откриеш сродна душа винаги е полезно. Я да взема, да си пусна любимия лайв на Fish - Suchi...

[marillion]

Нямам представа дали знаете, но Фиш (49) трябваше да изрече сакралното ДА на вокалистката на Mostly Autumn Хедър (29) пред олтара в църквата на градчето в което живее точно в 12.00 часа на 04.08.2007г. За съжаление животът често ни поднася изненади и след бурна любов, раздяла, пак любов и окончателна раздяла в стил "булката беглец" Фиш и Хедър се разделиха през май. Тъй като Фиш бе предплатил всичко за тържество състоящо се от 200 души, а и поканите бяха вече разпраттени, той бе поставен в доста деликатна ситуация. След дълъг размисъл Фиш реши в типично свой стил да превърне трагедията в комедия, като вместо сватба да предложи на гостите си купон-прослушване на новият му албум 13th Star.

Вижте какъв отговор дава Фиш за East Lothian Courier днес, два дни преди събитието на въпрос на журналист, как се чувства в този момент и как оценява новият си албум:

He said: “If it’s true that the best albums are born from heartbreak then this is the best album I’ve ever done!”

Аз съм силно обнадежден!!

.
.
.
.
.
.
.
.
.

EDIT: Явно много съм изперкъл напоследък. Сега виждам, че съвсем скоро (малко по-горе) съм описал част от историята, така че сори за леките повторения, но интервюто за което говоря и репликата му са си от днес....

marillion, on Jul 31 2007, 02:04 PM, said:

Нямам представа дали си запознат, но Фиш току-що приключи миксирането на новия си албум 13th Star, който ще се появи на бял свят през септември. Това е може би най-мрачният и hard звучащ албум, който Фиш е правил някога. Започнат на гребена на изначалния любовен трепет от връзката му с Heather Findlay (Mostly Autumn), преминал през ада на раздялата, последващото романтично възклицание "отново заедно" и разпратените покани за сватба през август, за да се стигне до онази кошмарна майска вечер в която Heather се превърна в "булката беглец"...

Всичко това няма как да не повлияе на албума, но както казва един приятел Фиш се нуждае от болка, за да създава качествен продукт, така че трябва да очакваме шедьовър. Най-запомнящото се нещо от раздялата им бе репликата на Фиш в един от безбройните му имейли: Вярвате или не, но посадените от нея цветя в градината увяхнаха до едно много скоро след като тя напусна къщата. Каква аналогия с безсмъртната фраза от Misplaced Childhood, а именно: Your carnation will rot in a vase...

Edited by marillion, 02 August 2007 - 18:24 PM.

[mabon]

marillion, on Aug 2 2007, 09:53 AM, said:

Just Good Friends в ремиксираната си версия от 1995 със Сам Браун е просто невероятна. Сигурно си е слушал...

Е, иска ли питане! Да, Сам Браун добавя нещо към тази толкова красива и любима песен.

Сега видях и в новините на сайта какво се е случило.
Мисля, че булката се опитала прибързано да вкара в правия път алкохолика-романтик, и е ударила на камък. т.е. на Фиш.
аз бях по учуден, като разбрах, че ще се женят, в интерес на истината.
Бардовете никога не се женят, особено алкохолиците-бардове.
Не знам за новия албум - той е бил вече готов като се е случило, но очаквам следвашите му да са още по-добри.

И му пожелавам да продължава да "burn a little brighter now"!!!

[marillion]

Ей така отвътре ми идва да ви постна още един любим текст на Фиш.
Песента се нарича The Web, албумът Script For A Jester's Tear, групата Marillion.

ПАЯЖИНАТА

Дъждът се стича по прозорецът ми.
Симфонията му ехти в душата ми.
Погледът ми изучава стените на този апартамент,
за да коригира мерките на моя гроб.

Аз съм циклопът в квартирата.
Аз съм душата, която живее без причина.
Плача свит сред гумени растения и
не обръщам внимание на зовящите ме врати.
Изрезките от стари вестници
лежат пръснати по пода,
белязани с вино от счупена чаша -
безсмислени думи, пожълтели от времето.
Избледнели снимки, изразяващи болка -
целулоидни пиявици изсмукващи умът ми.

Ти вече не си играеш на палач.
Ти хвърли заровете на съдбата.
Съветвай ме, съветвай ме, съветвай ме -
това наметало няма да е достатъчно.

И така започва паяжината...

Опитвайки се да отхвърля
тези натрапчиви спомени,
аз само се търкалям в нашето минало.
Изработвам тъканта със своите извинения.
Надявам се и се моля
нишките и да пребъдат вечно.
О, моля, нека да пребъдат!

Капанът за мухи се нуждае от насекомо.
Бръшлян покрива стената,
игли правят любов с пропадналите,
русалки съблазняват с песните си.
Доверието ме е напуснало,
заедно с теб и то ме изостави.
Объркан и отхвърлен,
презрян и самотен,
целувам изолацията по трескавото чело.
Сигурността ме е сграбчила,
объркаността ме заплашва.
Причините ти бяха очевидни -
така казаха и приятелите ми.
Аз изтрих сълзите ти със смях,
но понякога даже шутовете плачат.

Разбирам, че притежавам ключа към свободата.
Не мога да позволя животът ми да се ръководи от заплахи.
Дойде време да се вземе решение,
да се направят промени.
Сега те напускам, миналото каза своята дума,
но помни ти си всичко друго, само не и забравена,
ти зи знак в сърцето ми.

Решенията са взети.
Решенията са взети.

Аз победих страховете си,
тези пламтящи обвивки.

И така завършва паяжината...

CLICK за концертното изпълнение на песента!!

[marillion]

Новият студиен албум на Fish 13th Star е готов. Всеки момент се очаква да започнат предварителните продажби през официалния уеб сайт на шотландеца. Както знаете миналата събота 13th Star бе представен за първи път пред избрана публика в къщата на Fish в Haddington по време на организираното от него launch party, изначално замислено като сватбена церемония... Всеобщото мнение на хора присъствали на събитието е, че това е най-добрият албум издаван от Fish досега. Самият Fish, го нарича най-трудният.

Междувременно Mark Wilkinson представи дизайна на обложката за 13th Star

[Inferno]

Не е ли това обложката?

[marillion]

Inferno, on Aug 12 2007, 09:19, said:

Не е ли това обложката?

Не точно. Погледни снимките, които съм постнал. В тях разбира се присъства и символът-звезда от твоя пост. Всъщност този символ стои доста отдавна на официалния уеб сайт, но не е цялата обложка. Марк всъщност представи завършения вариант чак на 04/08 по време на партито...

Trust me...

Ето и още два фрагмента:

[marillion]

Надявам се ще Ви бъде интересно да видите как ще изглежда албума или по-скоро лимитед едишъна...