21 replies to this topic

[marillion]

Наскоро попитах, как трябва да пише един рок журналист? Получих различни и все правдиви отговори. Но, както всички добре знаем, най-верният отговор е проверения отговор. И така, днес за втори път в живота си взех, че купих сп. "Про-Рок". По ирония на съдбата, отново, както и първия път, покупката бе свързана с материал за една от любимите ми групи Marillion. Да разказвам надълго и нашироко, какво е тази група за мен е абсолютно безсмислено, а и в една или друга степен вече съм го правил десетки пъти във форума. Ще кажа само, че съм заклет фен на Marillion от точно 23 години. Този тип фенове, като мен, познаващи историята на групата до най-малката подробност, са и най-претенциозните, когато става дума за журналистически материал касаещ материята. Сигурно това бе и причината да бъда крайно критичен към първата публикация по темата преди няколко години във въпросното списание. Сега, въпреки, че имах предварителна нагласа какво ще прочета, бях поразен до такава степен, че за първи път четейки материал за любима моя група не поставих под съмнение нито един от изнесените биографични факти. Нещо нечувано, поне от моя гледна точка, като човек крайно пунктуален и държащ на детайла. За мен сгрешен биографичен факт предполага повърхностно отношение на автора към професията. Ако си радиоводещ можеш да се поправиш макар и с цената на конфуз, но ако си пишещ журналист е пагубно за репутацията ти.

Статията е написана от човек, харесващ музиката на групата, който определено е фен на тази група, но едновремено с това материала е сдържан (без)емоционален и неутрален. Докато четях си спомних за британската рок журналистика и това ми хареса и то не защото подценявам българската. Да пишеш за група от калибъра на Marillion е трудно. От една страна е невъзможно да не подчертаеш възрожденската мисия, която групата волю-неволю поема на плещите си през онези години. От друга страна е трудната за описване симбиоза музика-лирика, предопределила и двата воюващи лагера след романтичното начало и последвалия успех. Прибавете към всичко това и усложнената музика, макар и звучаща далеч по-олекотено от класиците Genesis, както и невероятното съчетание на шотландец, ирландец и англичани на едно място и получавате врящ казан от емоции, който на всичкото отгоре е и полу-катурнат настрана. В тази ситуация, авторът е намерил възможно най-верните думи, за да каже това, което закоравели и неблагодарни фенове като мен искат да чуят за любимото си отроче.

Ето един щрих от кратката рецензия за най-комерсиалния успех на групата в цялата и история, албумът Misplaced Childhood:

"Нехаресването на този албум е равносилно на нехаресването на плюшени мечета. И двете означават, че нямаш душа."

Е, кажете ми, как да не се възхитиш от това младо момче с бляскаво бъдеще пред себе си? За своите малко на брой години, скъпи приятелю Анастасе, ти си далеч пред много мои връстници в емоционално отношение. Да умееш да прикриваш емоция, да останеш неутрален, но дори и така да намереш път към сърцата на дайхард феновете е призвание. Възползвай се от него по възможно най-добрия начин, защото ти го умееш и то как го умееш!!

Благодаря ти за прекрасното четиво.
Благодаря ти за различната гледна точка.
Благодаря ти за съпричастността.

И накрая съвсем символично ще ти подаря един стих от Market Square Heroes. Не знам дали знаеш, но точно тези думи са особено ценни за сплотеното мерилиъновско братство по света. Докато Fish бе част от групата при всяко живо изпълнение на тази песен той избираше човек от първия ред, който да бъде поздравен с вдигане на ръката му при произнасяне на тези думи. За жалост аз не успях да видя Marillion с Fish, но съм горд от избора на шотландеца по време на изпълнението му на Market Square Heroes преди две години в НДК. Тогава той избра мен, изтича към първия ред, вдигна ръката ми, сякаш искаше да ме качи на сцената и изрече сакралното:

I got a golden handshake that nearly broke my arm...

Това значи много!!

P.S.: Ако Сатир или някой мод реши, че мястото на тази тема не е тук, моля да я премести. Надявам се, че тя е позволена от правилата на форума, макар да знам, че Кадаурус не може да се включи в подобно обсъждане, поради спазването на едни други правила...

[Satyr]

Гледам, гледам и освен в "Поздравления" не виждам къде да я преместя

[marillion]

Satyr, on Dec 21 2007, 21:16, said:

Гледам, гледам и освен в "Поздравления" не виждам къде да я преместя

Ами не я мести тогава. Така е по-добре, а и далеч по-демократично...

[Ozzy]

marillion, on Dec 21 2007, 21:33, said:

Ето един щрих от кратката рецензия за най-комерсиалния успех на групата в цялата и история, албумът Misplaced Childhood:

"Нехаресването на този албум е равносилно на нехаресването на плюшени мечета. И двете означават, че нямаш душа."

Никога не съм харесвал плюшени мечета. Нито като дете, нито сега... А съм имал щастливо детство.
Ще рече, че според теб и Cadaurus аз нямам душа.
Това е лошо. И ме плаши.
Добре, че поне харесвам албума. Това, предполагам до някъде ме спасява?...

[Satyr]

marillion, on Dec 21 2007, 21:59, said:

Ами не я мести тогава. Така е по-добре, а и далеч по-демократично...

И, все пак, темата май е за "Поздравления". Не по повод материала за Мерилиън, а по повод това, което главният редактор е написал в увода:

Quote

Продажбите ни в сравнение с 2006 г. се увеличиха точно с 18%. Не е много, но все пак е нещо - на всеки 100 души, 18 нови читатели...

Как да не е много?!? Ако приемем, че активно четящото население на България е около 5 млн. души, то 18 на всеки 100... Това са 900 000 (с думи - деветстотин хиляди) нови читатели на списанието

[marillion]

Ozzy, on Dec 21 2007, 22:37, said:

Никога не съм харесвал плюшени мечета. Нито като дете, нито сега... А съм имал щастливо детство.
Ще рече, че според теб и Cadaurus аз нямам душа.
Това е лошо. И ме плаши.

Не си разбрал правилно Ози. Ще рече, че нямаш душа са този тип музика, което мисля би потвърдил с радост, макар и безсрамно "отъркал" се в половинката на прогресар...

[marillion]

Satyr, on Dec 22 2007, 10:50, said:

И, все пак, темата май е за "Поздравления". Не по повод материала за Мерилиън, а по повод това, което главният редактор е написал в увода...

...погледни обаче, какво е обяснението за този феномен.

"Това се дължи както на обективни фактори като повечето концерти, по-малкото валежи (да, когато времето е хубаво, списанията продават повече - факт), така и на субективни - подобрения дизайн, по-доброто разпространение, но на първо място на якия екип на списанието."

За якия екип не знам, все пак не следя списанието изкъсо. Кадаурус е обещаващ млад автор и не крия симпатиите си към него, другите не познавам и не мога да оценявам. За подобрен дизайн ми е трудно да говоря. Аз не съм металист, но кафявото ми идва в повечко. Виж за времето научих нещо ново. Това е изненада за мен, а именно, че когато вали списанията се продават, като топъл хляб. Но защо е така? Някой знае ли?

[Lord Vickeron]

Да, Анастас е страхотно попълнение! В очите му има луд блясък.

Мерилиъне не си си изпил кафето.

по-малкото валежи (да, когато времето е хубаво, списанията продават повече - факт),

Обратното е на това, което казваш, когато вали по-малко тогава се продава. Хората са щастливи от слънцето, излизат повече зяпат по реповете, и сътветно повече купуват.

Сатире, 18 читатели на 100 читателиу но на Про-Рок, а не общо четящи в цяла България...твоите изчисление са доста статистически грешки.

През новата 2008 г., ще ставаме още по-добри и ще увеличаваме продажбите си.

Благодаря за подкрепата!

[Satyr]

Lord Vickeron, on Dec 22 2007, 11:14, said:

Сатире, 18 читатели на 100 читателиу но на Про-Рок, а не общо четящи в цяла България...твоите изчисление са доста статистически грешки.

Ми, там е казано на всеки 100 души, а не на всеки 100 читатели

[marillion]

Lord Vickeron, on Dec 22 2007, 11:14, said:

Мерилиъне не си си изпил кафето.

по-малкото валежи (да, когато времето е хубаво, списанията продават повече - факт),

Обратното е на това, което казваш, когато вали по-малко тогава се продава. Хората са щастливи от слънцето, излизат повече зяпат по реповете, и сътветно повече купуват.

Всъщност в този момент го пия. Да, прав си, грешка на езика, но пак не ми се връзва нещото. Да обуславяш увеличен ръст на продажби на печатна медия вглеждайки се в синоптичната прогноза не ми се струва правдоподобно. По тази логика е по-добре да разпространявате в Нигерия и в никакъв случай в Канада...

[Lord Vickeron]

А ти, когато четеш нещо, винаги буквално ли го приемаш? Игра на думи? Майтапи? Метафора?

Когато аз пиша - забивам нож в гърба и правя разрез до гъза....трябва ли да бъде хирург или патоанатом, за да пиша подобни неща?

Увеличен ръст, значи едно нещо - Има повече хора, които са си купували списанието през 2007 , отколкото през 2006 г.

В тази връзка идеята да станем месечник е успешна, ще продължим да я развиваме и през 2008 г., а Анастас ще ни помогне да привличаме и закоравели не-метъли като теб!

Петилетката за 3 години!

И за да не ме банне Сатир, надявам се и Катехизиса да се развива с не по-бавни темпове!

[Satyr]

Lord Vickeron, on Dec 22 2007, 11:37, said:

А ти, когато четеш нещо, винаги буквално ли го приемаш?

Когато става дума за статистика и проценти - да
Добре, де - разбрах - Изречението би трябвало да бъде - "На всеки 100 читатели има 18 нови". Това е вече нещо съвсем друго и няма нужда да местим темата в "Поздравления"

Lord Vickeron, on Dec 22 2007, 11:37, said:

И за да не ме банне Сатир, надявам се и Катехизиса да се развива с не по-бавни темпове!

Няма да те банне Сатир
Благодарим за пожеланията, да ти се връща!
И - Весели празници!

[marillion]

След снощния емоционален първи прочит, днес препрочетох материала още веднъж...

Знам, какво си мислите. Сега тоя тъпанар ще вземе да се оака и да започне да критикува момчето, което вчера въздигна в небесата. Не познахте. Ако ще критикувам то ще бъде по-скоро под формата на въпроси. Риторични. И не отправени към Кадаурус или поне така си мисля на този етап. За какво всъщност е целия този брътвеж?

Още снощи ми направи впечатление огромната дупка, която зее в сторито, веднага след описание на мегахита Misplaced Childhood. Да оставим настрана фактологическата грешка относно продуцента на следващия албум. Името Крис Кимзи е достатъчно известно, а конкретно тази група дължи голяма част от популярността си именно на него. Защо? Защото той създава заедно с тях, може би най-стойностния от музикална гледна точка албум на Marillion, озаглавен Clutching At Straws. Да, той наистина се превръща в "лебедовата песен" на брадатия по това време шотландец начело на легендарната формация. Да, вярно е, че напрежението между петимата е осезаемо още по време на записите. Но, не, не е вярно, че това напрежение води до раздялата. Необратимото пропукване се случва по време на гигантското турне следващо излизането на албума. Както често се случва, по ирония на съдбата, след най-зрялата си творба и възторжената оценка на критиката се получава рязък спад на доверие в екипа и нещата тръгват наобратно. Затова и неспоменаването на Clutching At Straws в историята е равносилно на забравения текст на песента Garden Party по време на един от фен конвеншъните на Fish в Холандия през 2001.

И тъй като, аз съм убеден, че Кадаурус познава много добре скритите послания на този албум и отражението им в цялата история на Marillion през всичките тези години, за мен възниква въпросът дали в настоящия случай нямаме пример за неумела редакторска намеса? Съзнавам какво написах току-що и моля всички видове главни редактори на списанието да ми простят наглостта, ако това не е така и процесния материал е публикуван без, каквата и да е било редакторска намеса...

[Svil]

Quote

Знам, какво си мислите. Сега тоя тъпанар ще вземе да се оака

Мерилиън-е, тоя път даже не си ми оставил възможност да те оплюя, щото сам си се наплюл

[marillion]

Svil, on Dec 22 2007, 17:54, said:

Мерилиън-е, тоя път даже не си ми оставил възможност да те оплюя, щото сам си се наплюл

Лошото е, че цензурата действа и въпреки скрития коз, който небрежно оставих на Кадауруса, за да се закачи за него и ме опровергае, нито той, нито някой от ръководството не иска да вземе отношение относно ереса изречен от мен по-горе...

[no way]

Да си Фен ... понякога е нож с 2 0стриета.

[Ozzy]

marillion, on Dec 22 2007, 11:54, said:

Не си разбрал правилно Ози.

Този път сгреши Не аз, а ти си разбрал неправилно Защото това:

Quote

нямаш душа са този тип музика

Е дълбоко погрешно и неправилно заключение. Защото обожавам Мерилиън /с Фиш/ и "този тип музика". И то наистина с цялата си душа. Разликата между мен и прогресарите е една единствена. И тя е, че малко или много те гледат на музиката, която аз ГЛАВНО слушам, с пренебрежение и насмешка. А аз на тяхната не. Когато те видя да си духовно удовлетворен на някой хард-рок или метъл концерт така, както аз на концерта на Jon Anderson /това ти го видя/, тогава ще си говорим за имане и нямане на душа за тип музика
Пак повтарям - обожавам Мерилиън и сродните им групи. Което, разбира се, ме кара да не мога да направя това:

Quote

което мисля би потвърдил с радост

И отново се връщам към началото - не понасям плюшени мечета. НО!!!: харесвам тази музика и което е по-важното - имам душа за нея. И то голяма. Ти /Вие/ нямате душа за хард-рока и метъла

[marillion]

Честита Коледа Ози!
Желая на теб и на цялото ти семейство много здраве и щастие през настъпващата 2008г.
И до нови срещи по концертите, а не е ли време и за срещи извън тях?

И не се впрягай толкова. Понякога не мисля това, което всъщност казвам наглас. Знаеш, че отдавна съм наясно с това кой кой е в този форум и кой каква душа има за музиката. Ти си меломан, а това казва всичко. Обичам алегорията, обичам и закачката. Но най-много обичам да комуникирам с хора, които разбират от тези неща, а убеден съм ти си един от тях...

...А виновникът за темата упорито мълчи.

[Ozzy]

marillion, on Dec 27 2007, 00:08, said:

Честита Коледа Ози!
Желая на теб и на цялото ти семейство много здраве и щастие през настъпващата 2008г.
И до нови срещи по концертите, а не е ли време и за срещи извън тях?

Пожелавам същото и на теб и твоето семейство, разбира се! Както и да си все такъв меломан

[Methodius]

Аз пък, великодушни Ози - без да ме пита някой, - ще кажа с (горчива) насмешка, че се опитвам да слушам с пренебрежение музиката на прогресистите: за да мога да я определя и разгранича в пейоративното и значение именно като такава, "музиката на прогресистите". (Омагьосаният кръг на целевото самовнушение: логически неиздържан, ала нагнетява злоба, повярвай ми.) Зъб за зъб, око за око!

Те, скъпи Ози, оценителите, намират отпор (макар и лъстив, мазен) и за твоите думи (не само за моите)... "Хубавите, ценните хора като теб - те таят пиетет към въобще хубавата музика (а тя няма край)! - ще ти рекат неопровержимо те, - ала лошите (разбирай: "лошокачествено избралите се" - б. м.) могат да питаят възторг, притова телешки, само към лошата музика във всеки един определен тип". Е, нека бъда лош - стига да ми се удава! I'm still not black enough!

Edited by Methodius, 28 December 2007 - 13:44 PM.