13 replies to this topic

[violator]

Цял ден си слушам Сергей Рахманинов -->> Концерти за пиано и оркестър - N 1, N 2, N 3 и N 4! Подред...



Като на N 2 и особено на N 3 им се наслаждавам по два пъти, защото това категорично е най-съвършената музика, правена някога!

Винаги, когато се лутам в тази безгранична емоционална сплав, казвам си - ето я основата. Ето го ултимативното музициране. Който не е слушал Рахманинов, той няма как да осъзнава напълно, що е то прогресивност! Било изобщо в музиката, било в рока или в метъла!

Да си отделим една тема за класическата музика, а!? Как я чувствате и имате ли любими произведения и композитори!?

Edited by violator, 13 октомври 2007 - 15:07 .

[Culfalathiel]

Обожавам Рахманинов Концертите N 2 и 3 се смятат за върха в творчеството му, а на мен най-любимо ми е това: Prelude C sharp minor. Пробвай да го намериш в Тубата, да не ме бие пак модераторът Звучи толкова... обречено
Преди много години въпросното съм пробвала да го свиря. В школата ни казваха, че Рахманинов "не е за жени", щото имал огромни ръце, разбираш ли, и малко жени можели да обхванат толкова тона с дланта. А и произведенията му са едни такива, свирят се с много "блъскане". Прави бяха

Другият ми любим композитор е на другата крайност - Дебюси. Там всичко е вода.

[Rebel]

Имам относително повърхностни познания за класическата музика, но въпреки това мога да споделя какво ме е докоснало и какво ми харесва. Най-вече харесвам Григ и неговото произведение "Peer Gynt". Харесвам симфониите на Бетовен и малко Вагнер.

[marillion]

Много сложна тема Вайли. Малки сме за разискване на класическата музика. В добрия смисъл го казвам. Не подценявам ничие ухо или желание да чуе най-красивите звуци правени някога. Аз един път го казах за джаза, ще го кажа и тук. Знам, че и тогава, а сигурно и сега няма да бъде възприето, но това е моето мнение по въпроса. Класическата музика според мен предполага особена нагласа на духа. Тя се постига при едновременното наличие на две условия. Мъдрост, а тя е функция на възрастта, колкото и да не си го признавах доскоро. Второто условие е начин на живот. Очаквам да се пенсионирам, да поседна в двора на къщата с чаша следобедно вино. Жена ми да си полегне в следобедна дрямка, а аз да се насладя на Кармина Бурана от Карл Орф или Болерото на Равел. И сега го правя, но нещо все ще ме прекъсне - детето, телефона, мисълта за утре...

[violator]

marillion, on Oct 13 2007, 18:03, said:

Мъдростта не е функция само на възрастта и начина на живот! Твърде комплексно понятие е, за да бъде функция единствено на физиологически процес и житейски обстоятелства.

Quote

Класическата музика според мен предполага особена нагласа на духа.

Виж, тук си абсолютно прав, но какво те кара да мислиш, че това особено състояние на духа е нещо твърде сложно и кой зне каква голяма рядкост!? Особено пък тук, където има не един и двама човека с подчертано сериозно отношение към музиката. Да не говорим, че има музиканти /професионални и любители/, има хора с фин, изискан и универсален слух,...както и много интелигентни хора.

Защо за теб е по-приемливо /и не-сложно/ да обсъждаме пиеси като "Atom Heart Mother", "Tarkus", "Close To The Edge", "A Change Of Seasons", "A Pleasant Shade Of Grey" или "Thick as a Brick", отколкото "Requiem" на Моцарт?

Първите по-малко сложни ли са? С по-малко любов ли са направени? По несериозно отношение ли е вложено в тях? Според мен - не!

Заедно с джаза, рокът и метълът, особено прогресивно и симфонично ориентираните, са съвременното естествено продължение на класическата музика. И то най-вече по отношение на формата /композицията/ и музикантския фактор! Просто изразните средства са различни.

И в този ред на мисли, не виждам нищо неестествено и сложно да обсъждаме тук класическата музика. Лично аз не срещам никакви трудности с разбирането й..., и изобщо не ми се налага да подхождам към нея с по-специално отношение, отколкото когато посягам към някой любими прогресив рок и метъл пиеси.

Edited by violator, 13 октомври 2007 - 17:45 .

[marillion]

violator, on Oct 13 2007, 18:41, said:

Виж, тук си абсолютно прав, но какво те кара да мислиш, че това особено състояние на духа е нещо твърде сложно и кой зне каква голяма рядкост!? Особено пък тук, където има не един и двама човека с подчертано сериозно отношение към музиката. Да не говорим, че има музиканти /професионални и любители/, има хора с фин, изискан и универсален слух,...както и много интелигентни хора.

Е, не бях ли ясен по-горе?

Далеч съм от мисълта да подценявам някой от форума. Всеки един член на музикален форум е индивидулен меломан по дефиниция. Често се случва подобни мои мнения да се тълкуват погрешно. Аз уважавам безкрайно много всяко меломанско ухо тук. От това на трашарката до това на джазмена. Все ми се струва, че имам право да го кажа убедено, защото някога се научих на това в едно радиопредаване от слушателите си. Аз изразих моето мнение без да твърдя, че съм прав. И ако сега ме попиташ, защо тогава пиша в тази тема, ще ти отговоря по единствено възможния за мен начин. Защото те уважавам. Уважавам мнението ти на човек, влюбен в музиката, точно като мен. Чрез този диалог аз научавам нещо за теб и от теб. За начина по който ти възприемаш класическата музика. И сигурно ти звучи странно, но се опитвам да намеря път до нея, чрез подобни дискусии. Далеч съм от мисълта да митологизирам класическата музика. Да казвам, че тя не е за всяко ухо. Че малцина са избраните, които могат да прогледнат в царството на класиците...

violator, on Oct 13 2007, 18:41, said:

Защо за теб е по-приемливо /и не-сложно/ да обсъждаме пиеси като "Atom Heart Mother", "Tarkus", "Close To The Edge", "A Change Of Seasons", "A Pleasant Shade Of Grey" или "Thick as a Brick", отколкото "Requiem" на Моцарт?

Първите по-малко сложни ли са? С по-малко любов ли са направени? По несериозно отношение ли е вложено в тях? Според мен - не!

Заедно с джаза, рокът и метълът, особено прогресивно и симфонично ориентираните, са съвременното естествено продължение на класическата музика. И то най-вече по отношение на формата /композицията/ и музикантския фактор! Просто изразните средства са различни.

Абсолютно съгласен съм с теб. Само ми кажи, защо по-често и аз и ти посягаме към "Close To The Edge" отколкото към някое класическо произведение?

[Hard rock fan]

Много обичам Ференц Лист: рапсодиите му ("Унгарската" ми е любима), концертите му за пиано(обожавам "Танц на смъртта" и "Liebestrаume No3") ...

Моцарт: настръхвам от Реквием-а му.

Бах: бащата на бащите! Величествен и необятен!

Бетовен (още съвсем малка обикнах "Лунната соната"). Симфониите му са настръхващи.

Много обичам и опера. Любимите ми оперни композитори: Верди (харесвам всичките му опери, които съм слушала, но Травиата ми е най присърце), Пучини и ... Вагнер, естествено!

Съвсем не изчерпих любимостите си, няма и как, но класическата музика е необятност и въздействието й е стихия.

[violator]

marillion, on Oct 13 2007, 19:11, said:

Само ми кажи, защо по-често и аз и ти посягаме към "Close To The Edge" отколкото към някое класическо произведение?

О, трудно мога да отговоря еднозначно. Това значи да започна да сравнявам класиката със съвременната сериозна музика /джаз, рок и метъл/, а това като цяло е безсмислено и извънредно трудоемко занимание. Различни изнерения на красотата. Всяко си има своето време, своето място и за него е нужна специфична настройка.

Временните предпочитания са твърде лично нещо и зависят от куп неща. Слухът ми е гъвкав и слушам страшно разнообразна музика. Не мога да дам конкретен отговор, защо миналата седмица съм посягал повече към Колтрейн и Завинул /почивай в мир, Апостоле/, по-миналата към Шопен /абсолютният ми любимец в класиката/, а като цяло месецът ми минава под знака на чудовището Tool.

Самият факт, че обсъждаме тази тема, че тя съществува тук и събира мнения, значи се посяга към класика достатъчно често!

Edited by violator, 13 октомври 2007 - 19:23 .

[Rebel]

violator, on Oct 13 2007, 20:18, said:

Самият факт, че обсъждаме тази тема, че тя съществува тук и събира мнения, значи се посяга към класика достатъчно често!

Благодаря за темата, защото наистина ме провокира да се замисля по въпроса и тези дни да послушам отново класическите си записи, към харесваните мога спокойно вече да добавя Вивалди и Моцарт.
Абсолютно съм съгласна, че не е въпрос на възраст да харесаш и да имаш време да слушаш класика, а по-скоро на нагласа в дадения момент.

[rockboy]

Ot kassic Musik nai mnogo sa povliali na rocka Bach,Vivaldi i Paganiny,spored mene.

[Methodius]

Уточнение: Рапсодиите на Лист са 19 унгарски + една т. нар. испанска (от която ушевидно е почерпал Вангелис за най-популярната тема в музиката си към филма "1492"). Hard Rock Fan може би има предвид унгарската ФАНТАЗИЯ (изпълнявана особено вдъхновено от проф. Й. Крушев). А концертите за пиано на Лист (всеки от тях назован официално като жанр с "концерт за пиано и оркестър") са точно два, а именно: No.1 и No.2.

Забележка: Парадокс (но за който все-таки има обяснение)! Колкото повече слушам Лист, толкова повече го заобиквам; и колкото повече слушам ЗА Рахманинов, толкова повече го възненавиждам, без да съм чул и тон от него.

Edited by Methodius, 09 март 2008 - 23:49 .

[Pinky]

Ludwig van Beethoven

[Svil]

Имам една компилация в къщи (на мп3), мисля че "Forever Classics" се казваше. Доста добра подборка. За мен като неспециалист е много подходяща. Понякога (1-2 пъти в годината) си пускам части от нея. Въпрос на настроение. Хубава си е класическата музика, но е малко тежка.

[Vaskes]

Доста съм незапознат с класическата музика. Слушам главно Вагнер, Чайковски и Бетовен, като може би любимите ми произведения са 1812 Overture, Op 49 на Чайковски, пета симфония на Бетовен и общо взето всичко на което съм попадал на Вагнер. А, Carmina Burana на Орф също, разбира се.
Имам желание да разширя музикалната си култура в тази област, тъй като съм сигурен, че има още много произведения и композитори, които ще ми харесат. Обаче от мързел ли, защото не знам откъде да започна ли, но все не се наканвам.