Methodius's Content
There have been 40 items by Methodius (Search limited from 20-април 23)
#31688 Калиакра Рок Фест 2008
Posted by
on 09 юли 2008 - 16:38
in
Концерти и фестивали в България
***
#31687 Калиакра Рок Фест 2008
Posted by
on 09 юли 2008 - 16:26
in
Концерти и фестивали в България
***
#31686 Калиакра Рок Фест 2008
Posted by
on 09 юли 2008 - 16:20
in
Концерти и фестивали в България
***
#31628 Калиакра Рок Фест 2008
Posted by
on 08 юли 2008 - 22:41
in
Концерти и фестивали в България
Satyr, не очаквах да си толкова безпощаден лъжец. Но за мен е утеха, че фактите са единственото ти идеологическо оръжие... ОК, съжалявам де що навестих концерта - трябваше да подаря билета си на някой ентусиаст... Пожелавам на всички ви: да сте живи и здрави и вдъхновени да посетите още хиляди и хиляди концерти.
#31596 Калиакра Рок Фест 2008
Posted by
on 07 юли 2008 - 22:42
in
Концерти и фестивали в България
Seaborn, винаги съм се прекланял пред Адамс и винаги без колебание съм го нареждал на първо място сред вокалните си любимци; и допреди две денонощия си мислех, че зная колко много може той и че като певец може наистина невероятно много. Ала разбрах, че все още нищичко не съм знаел (и наред с всичко друго: смайващото за рок-певец чувство за ритъм)... В един момент, към средата на концерта, за минутка чувах само гласа, а инструментите, публиката потънаха... И тогава ми хрумна, мина ми през главата, че ако Адамс запее - пред пълен стадион и все така мощно, но акапелно и да подхване например ред стандарти, евъргрийни или каквото и да е, - бих го слушал часове... Хрумна ми и друго (обратното): щом звучи сама, то дисторзираната електрическа китара, солиращата метъл-китара трябва да звучи в камерна, студийна обстановка - особено ако я прозвучава майстор. (Ето, не че сам по себе си, т. е. в самостоятелните си изяви, Карл Лоугън показва майсторство, но пък се вписва майсторски, да, когато китарата му се чува на общия звуков и тонален фон на групата: относително тихо и балансирано. Е, Карл е кандидат-майстор, не е дорасъл още до концертната безупречност на Ангъс Йънг или средноосемдесетарския Еди ван Хален. И съм убеден, че в студийна обстановка неговите самостоятелни импровизации се получават съвсем иначе. Та - Карл е показателен китарист.)
Мен - бях на 14 - това ме грабна при Manowar... Дотогава бях слушал Iron Maiden и онова пределно-силово епично надвикване на Дикинсън в "Life after Death"... Чух в класната стая, от касетофон... чух Blood of My Enemies, Each Dawn I Die, Kill with Power... целия "Hail to England" (а Bridge of Death - до половината, понеже 60-минутната касетка беше едностранно записана). Не ме бяха осведомили още за името на групата дори. Но певецът притежаваше по-различна харизма - той сдържаше мощта на гласа си... и не пристигаше нищо освен дълбок, велителен глас, който без бързане се извисяваше до стоманена плътност, подгласян от суров, примитивен, настойчив тътен. Тази музика не беше поза - излъчваше пълно отрицание на позата, т. е. беше една искрена поза, подстрекаваше някого, някои, атмосферата... спомням си отлично... И всичката глъч на класа потъна. Бях се уплашил. Ерик Адамс (едва след месеци научих името му) присъстваше, не беше там някъде далеч и горе, над тълпи народ, а тук, сред нас - страховит, демоноиден, пръхтящ и изземващ... Те не идеха от САЩ (факт: американци са), а от горите на древна Германия.
Мен - бях на 14 - това ме грабна при Manowar... Дотогава бях слушал Iron Maiden и онова пределно-силово епично надвикване на Дикинсън в "Life after Death"... Чух в класната стая, от касетофон... чух Blood of My Enemies, Each Dawn I Die, Kill with Power... целия "Hail to England" (а Bridge of Death - до половината, понеже 60-минутната касетка беше едностранно записана). Не ме бяха осведомили още за името на групата дори. Но певецът притежаваше по-различна харизма - той сдържаше мощта на гласа си... и не пристигаше нищо освен дълбок, велителен глас, който без бързане се извисяваше до стоманена плътност, подгласян от суров, примитивен, настойчив тътен. Тази музика не беше поза - излъчваше пълно отрицание на позата, т. е. беше една искрена поза, подстрекаваше някого, някои, атмосферата... спомням си отлично... И всичката глъч на класа потъна. Бях се уплашил. Ерик Адамс (едва след месеци научих името му) присъстваше, не беше там някъде далеч и горе, над тълпи народ, а тук, сред нас - страховит, демоноиден, пръхтящ и изземващ... Те не идеха от САЩ (факт: американци са), а от горите на древна Германия.
#31571 Калиакра Рок Фест 2008
Posted by
on 06 юли 2008 - 19:02
in
Концерти и фестивали в България
Blacky и Blackiel - единодушен съм с вас, момчета! Бях на концерта... Blackiel, на мнение съм, че това, което по-горе си написал, отразява самата и цялата истина за концерта и че тъкмо този твой текст трябва да се намира на мястото на гнуснавия репортаж, чиято воня се процежда през фугите на изнесената там фактологична фасадна сглобка.
#28704 KISS в София
Posted by
on 17 май 2008 - 21:48
in
Концерти и фестивали в България
Недоразумение
Съжалявам (себе си) - не разбирам нито от ирония (Сатир), нито от жанрови определения (Ози)*. (Моля за извинение, че попитах - беше неуместно. Вие тук съпреживявате грандиозното събитие - концерта на Кис, - пък аз дръзнах да ви занимавам с преживяването си на незначителни въпроси.)
------------------------
(*) Определението може и да не бъде жанрово, а с подадена ръка за разбиране - ако напр. бъде предложено в съпричастно отношение към питащия.
Съжалявам (себе си) - не разбирам нито от ирония (Сатир), нито от жанрови определения (Ози)*. (Моля за извинение, че попитах - беше неуместно. Вие тук съпреживявате грандиозното събитие - концерта на Кис, - пък аз дръзнах да ви занимавам с преживяването си на незначителни въпроси.)
------------------------
(*) Определението може и да не бъде жанрово, а с подадена ръка за разбиране - ако напр. бъде предложено в съпричастно отношение към питащия.
#28691 KISS в София
Posted by
on 17 май 2008 - 13:42
in
Концерти и фестивали в България
Какво е "емо"?
#25611 Muris Varajic
Posted by
on 10 март 2008 - 22:37
in
Музика
Просто отговарям
Съжалявам. Себе си съжалявам. Че ако щете: съжалявайте ме и вие. Или ме убийте с камъни: не ме е страх, да, вече не ме е страх, не ще ме дори досрамее и да пикаете публично върху ми... А най-добре ме подминавайте, ако и да досаждам... Та от 22 години се опитвам да споделя с някого едно и също, едно простичко... Поне с един: един-едничък умен човек... И представа нямаш колко ви мразя - всички вас... На някои от вас съм им симпатичен, дори ме харесват, а дори и ме обичат, та дори твърдят и че се впечатляват от мен - няма да им го позволя: нека знаят!...
Чисто и просто исках да се науча да свиря на електрическа китара, не да харесвам каквото и да било или да се кефя на каквото и да било... Но моята стихия е философският анализ, а китарата бе вещ, върху която се насилвах, за да избягам на размишленията и да си спечеля по достойнство, а не по "компания" приятели... Междупрочем, ако има нещо, което (макар да не съм образован) да усещам с цялата си душа, нещо което действително да върша с любов и страст, неуморно и с грижа, безкористно, отдадено и без компромис, ден и нощ, а дори и докато спя, докато разговарям, нещо, което ме обзема от малък - то е тъкмо философският анализ: на каквото и да било. И навярно точно методологическо опосредстване и школовка ми липсват, че да те респектирам с аналитичните си предприятия - да, същото това, което например липсва на Хендрикс, че да респектира мен със своята китара.
Чудно, защо тоя толкова осъзнат човек, Muris Varajic, продължава да дерзае и да живее вдъхновено, щом като (според теб, а и според мен!) е невъзможно стойностен човек да харесва дейността му и да се кефи ней? Да ти се по бохемски кефят е животът, брате! А и ти по бохемски да се кефиш! И "колко е хубаво, че хубавата музика няма край"!
И накрая: горд съм, че откакто съм се родил, не съм изпил нито една бира! Не намирам у себе си с какво друго да се гордея.
Ха-ха-ха-ха!...
(Знаеш ли, срещат се хора, които умират да се кефят с мен: но не ще им го позволя.)
Хайде, бе! Ще ме защити ли някой! Нуждая се от защита!... Няма да ви го позволя: знайте... Самовлюбен съм, ревнив към себе си: до строгост. Строгостта "избива комплекси".
Съжалявам. Себе си съжалявам. Че ако щете: съжалявайте ме и вие. Или ме убийте с камъни: не ме е страх, да, вече не ме е страх, не ще ме дори досрамее и да пикаете публично върху ми... А най-добре ме подминавайте, ако и да досаждам... Та от 22 години се опитвам да споделя с някого едно и също, едно простичко... Поне с един: един-едничък умен човек... И представа нямаш колко ви мразя - всички вас... На някои от вас съм им симпатичен, дори ме харесват, а дори и ме обичат, та дори твърдят и че се впечатляват от мен - няма да им го позволя: нека знаят!...
Чисто и просто исках да се науча да свиря на електрическа китара, не да харесвам каквото и да било или да се кефя на каквото и да било... Но моята стихия е философският анализ, а китарата бе вещ, върху която се насилвах, за да избягам на размишленията и да си спечеля по достойнство, а не по "компания" приятели... Междупрочем, ако има нещо, което (макар да не съм образован) да усещам с цялата си душа, нещо което действително да върша с любов и страст, неуморно и с грижа, безкористно, отдадено и без компромис, ден и нощ, а дори и докато спя, докато разговарям, нещо, което ме обзема от малък - то е тъкмо философският анализ: на каквото и да било. И навярно точно методологическо опосредстване и школовка ми липсват, че да те респектирам с аналитичните си предприятия - да, същото това, което например липсва на Хендрикс, че да респектира мен със своята китара.
Чудно, защо тоя толкова осъзнат човек, Muris Varajic, продължава да дерзае и да живее вдъхновено, щом като (според теб, а и според мен!) е невъзможно стойностен човек да харесва дейността му и да се кефи ней? Да ти се по бохемски кефят е животът, брате! А и ти по бохемски да се кефиш! И "колко е хубаво, че хубавата музика няма край"!
И накрая: горд съм, че откакто съм се родил, не съм изпил нито една бира! Не намирам у себе си с какво друго да се гордея.
Ха-ха-ха-ха!...
(Знаеш ли, срещат се хора, които умират да се кефят с мен: но не ще им го позволя.)
Хайде, бе! Ще ме защити ли някой! Нуждая се от защита!... Няма да ви го позволя: знайте... Самовлюбен съм, ревнив към себе си: до строгост. Строгостта "избива комплекси".
#25585 Личен опит
Posted by
on 10 март 2008 - 14:49
in
Бодибилдинг и фитнес
От време оно си тренирах в класически сплит (голяма и малка мускулна група антагонисти, а краката - отделно) по схема 4:1. И дойде ден, в който реших да прибавя и системни и чести аеробни занимания с цел - урегулиране на теглото. Та поради липса на време се наложи да съвместявам силовата и аеробната част в една тренировка (аеробната: на крос-тренажор или велоергометър). Захванах се с 15 мин. преди (за задвижване на кръвообращението) и 30 мин. след (за изгаряне глигогена) силовата част при всяка тренировка (която започна да ми отнема по 2:15 ч.). И логично стигнах след 3 месеца до претрениране.
Замених сплит системата с базова по схема 3:1 - два поредни дни горната част на тялото (по едно базово упражнение за голяма мускулна група), а на третия - краката. Аеробното разпределение запазих същото. Времетраенето се редуцира до 1:40 ч. Силата ми се покачи значително, ала след 3 месеца отново претренирах.
Наскоро преосмислих из основи всичко и достигнах до заключението за кратка (1:15 ч.) и плътна (макар и с по-ниска интензивност) тренировка - с по-особена сплит система и при 20 мин. аеробика. По схема отново 3:1. Сиреч:
- първи ден: гърди (едно основно, т. е. преси и едно спомагателно) + гръб (едно основно, т. е. гребане и едно спомагателно) + коремни преси - всичко по 5 серии; а накрая - 20 мин. аеробика;
- втори ден: рамене (едно основно, т. е. преси и едно спомагателно) + бицепс (едно основно) + трицепс (едно основно) + коремни преси - всичко по 5 серии; а накрая - 20 мин. аеробика;
- трети ден: бедра (едно основно, т. е. клекове и едно спомагателно) + прасци (едно упр.) + коремни преси - всичко по 5 серии; а накрая - 20 мин. аеробика.
При условието: поддържане пулс 140 по време на аеробиката.
Замених сплит системата с базова по схема 3:1 - два поредни дни горната част на тялото (по едно базово упражнение за голяма мускулна група), а на третия - краката. Аеробното разпределение запазих същото. Времетраенето се редуцира до 1:40 ч. Силата ми се покачи значително, ала след 3 месеца отново претренирах.
Наскоро преосмислих из основи всичко и достигнах до заключението за кратка (1:15 ч.) и плътна (макар и с по-ниска интензивност) тренировка - с по-особена сплит система и при 20 мин. аеробика. По схема отново 3:1. Сиреч:
- първи ден: гърди (едно основно, т. е. преси и едно спомагателно) + гръб (едно основно, т. е. гребане и едно спомагателно) + коремни преси - всичко по 5 серии; а накрая - 20 мин. аеробика;
- втори ден: рамене (едно основно, т. е. преси и едно спомагателно) + бицепс (едно основно) + трицепс (едно основно) + коремни преси - всичко по 5 серии; а накрая - 20 мин. аеробика;
- трети ден: бедра (едно основно, т. е. клекове и едно спомагателно) + прасци (едно упр.) + коремни преси - всичко по 5 серии; а накрая - 20 мин. аеробика.
При условието: поддържане пулс 140 по време на аеробиката.
#25580 Учебни сайтове
Posted by
on 10 март 2008 - 14:05
in
За музиканти
Ето един превъзходен учебен сайт за китара: http://www.all-guitar-chords.com/
1. В раздел GUTAR CHORDS показва - при избор на акорд:
- приетите означения и именувания на акорда;
- образуването на акорда по теория;
- възможни апликации (пръстовки) на акорда;
- препоръчителни ладове в употреба на акорда.
2. В раздел CHORD NAME - при указване позиции по грифа:
- именува акорда (в означение и наименование) по възможните варианти;
- показва образуването на акорда по теория.
3. В раздел GUITAR SCALES: както при 1, но за ладове.
4. В раздел REVERSE SCALES: както при 2, но за ладове.
5. В раздел CHORD PROGRESSIONS: формиране на хармонизации.
6. В раздел METRONOME: метроном със задаване на размер, темпо и тембър (разделно за силно и слабо време).
7. В раздел GLOSSARY: сбит речник на най-основните термини.
8. В раздел FORUMS: свободни форуми по тематично разделение.
9. В раздел SONGS: табулатури и акордово разписание на 20-ина рок-евъргийна.
10. В раздел TUNER: тунер за стандартно настройване на 6-струнна китара.
11. В раздел ARPEGGIO: подобно на 1, но насочено по целите на арпежирането (вкл. табулатура); има възможност за превключване към обратна ориентация на грифа.
12. В раздел JAM: великолепно предоставена възможност за въвеждане и просвирване на акордови прогресии.
13. В раздел MISC.: за други струнни инструменти (напр. мандолина).
14. В раздел LINKS: тематично групирани препратки към други учебни сайтове.
15. В раздел VIDEO LESSONS: препратка към чудесния сайт с видео-уроци guitarmasterclass.net.
16. В раздел CHORDS TO SCALE: автоматично образуване и разпределяне на избран акорд по ладове и просвирване на акорда (вкл. и по степени, т. е. арпежно); има възможност за превключване към обратна ориентация на грифа.
17. В раздел SCALES TO CHORDS: автоматично степенно групиране на избран лад по всички употребими видове акорди; има възможност за превключване към обратна ориентация на грифа.
18. В раздел LICKS: табулатури на апликатурни фигури - организиран на форумна основа.
19. В раздел LESSONS: цялостни уроци + отговори на запитвания - организиран на форумна основа.
Недостатък: претрупано наличие на екзотични ладови имена и неналичие на класически, напр. хармоничен мажор и пр. Но в последна сметка: проблем на ладово именуване; а иначе всички ладови състави са в наличност (макар и подвизаващи се под различни екзотични имена).
1. В раздел GUTAR CHORDS показва - при избор на акорд:
- приетите означения и именувания на акорда;
- образуването на акорда по теория;
- възможни апликации (пръстовки) на акорда;
- препоръчителни ладове в употреба на акорда.
2. В раздел CHORD NAME - при указване позиции по грифа:
- именува акорда (в означение и наименование) по възможните варианти;
- показва образуването на акорда по теория.
3. В раздел GUITAR SCALES: както при 1, но за ладове.
4. В раздел REVERSE SCALES: както при 2, но за ладове.
5. В раздел CHORD PROGRESSIONS: формиране на хармонизации.
6. В раздел METRONOME: метроном със задаване на размер, темпо и тембър (разделно за силно и слабо време).
7. В раздел GLOSSARY: сбит речник на най-основните термини.
8. В раздел FORUMS: свободни форуми по тематично разделение.
9. В раздел SONGS: табулатури и акордово разписание на 20-ина рок-евъргийна.
10. В раздел TUNER: тунер за стандартно настройване на 6-струнна китара.
11. В раздел ARPEGGIO: подобно на 1, но насочено по целите на арпежирането (вкл. табулатура); има възможност за превключване към обратна ориентация на грифа.
12. В раздел JAM: великолепно предоставена възможност за въвеждане и просвирване на акордови прогресии.
13. В раздел MISC.: за други струнни инструменти (напр. мандолина).
14. В раздел LINKS: тематично групирани препратки към други учебни сайтове.
15. В раздел VIDEO LESSONS: препратка към чудесния сайт с видео-уроци guitarmasterclass.net.
16. В раздел CHORDS TO SCALE: автоматично образуване и разпределяне на избран акорд по ладове и просвирване на акорда (вкл. и по степени, т. е. арпежно); има възможност за превключване към обратна ориентация на грифа.
17. В раздел SCALES TO CHORDS: автоматично степенно групиране на избран лад по всички употребими видове акорди; има възможност за превключване към обратна ориентация на грифа.
18. В раздел LICKS: табулатури на апликатурни фигури - организиран на форумна основа.
19. В раздел LESSONS: цялостни уроци + отговори на запитвания - организиран на форумна основа.
Недостатък: претрупано наличие на екзотични ладови имена и неналичие на класически, напр. хармоничен мажор и пр. Но в последна сметка: проблем на ладово именуване; а иначе всички ладови състави са в наличност (макар и подвизаващи се под различни екзотични имена).
#25565 Muris Varajic
Posted by
on 10 март 2008 - 09:44
in
Музика
Моят коментар:
Отмъщението на Електра
(за да си дойде всичко в реда на нещата)
Muris би могъл в истинския смисъл да бъде наричан маестро на електрическата китара, еманципиран в пълнота спрямо рок'ен'рола. Та сайтът убедително свидетелства, че китаристът е надраснал с инструмента си жанровостта и от височайшата си позиция на музикант-виртуоз владее в прецизност различните жанрове. Блусът, джазът, кънтрито, рокът и пр. вече (при него) губят силата си на парадигми и им се отрежда място на придаващи екзотичен привкус формализирани маниери на музициране - досущ както старите ладове в съвременните мажорни и минорни тоналности. Ала Muris Varajic ни най-малко не "дроби" заради спорта и суетливата показност на рок-артиста, но встъпва в музиката с проникновение, инвенция и страст. Такъв е бил Паганини, такъв е бил и Лист - до тях, гениалните интерпретатори, ще се нареди и той, убеден съм! Това не е просто механично отработена - часове и часове, с години упорство - лекота, а полет на гълъб... И ето - електрическата китара най-подир ще се хабилитира сред класическия музикален инструментариум... Дори старата акустична китара впряга в поглеждащата отвъд рока велика "електрическа" мисия - тъй, както навремето струвал и Паганини. One of the aspects of electricity is: let guitar be violin! Останалото са естетски прехласвания.
Отмъщението на Електра
(за да си дойде всичко в реда на нещата)
Muris би могъл в истинския смисъл да бъде наричан маестро на електрическата китара, еманципиран в пълнота спрямо рок'ен'рола. Та сайтът убедително свидетелства, че китаристът е надраснал с инструмента си жанровостта и от височайшата си позиция на музикант-виртуоз владее в прецизност различните жанрове. Блусът, джазът, кънтрито, рокът и пр. вече (при него) губят силата си на парадигми и им се отрежда място на придаващи екзотичен привкус формализирани маниери на музициране - досущ както старите ладове в съвременните мажорни и минорни тоналности. Ала Muris Varajic ни най-малко не "дроби" заради спорта и суетливата показност на рок-артиста, но встъпва в музиката с проникновение, инвенция и страст. Такъв е бил Паганини, такъв е бил и Лист - до тях, гениалните интерпретатори, ще се нареди и той, убеден съм! Това не е просто механично отработена - часове и часове, с години упорство - лекота, а полет на гълъб... И ето - електрическата китара най-подир ще се хабилитира сред класическия музикален инструментариум... Дори старата акустична китара впряга в поглеждащата отвъд рока велика "електрическа" мисия - тъй, както навремето струвал и Паганини. One of the aspects of electricity is: let guitar be violin! Останалото са естетски прехласвания.
#25561 Класическа музика!
Posted by
on 09 март 2008 - 23:41
in
Музика
Уточнение: Рапсодиите на Лист са 19 унгарски + една т. нар. испанска (от която ушевидно е почерпал Вангелис за най-популярната тема в музиката си към филма "1492"). Hard Rock Fan може би има предвид унгарската ФАНТАЗИЯ (изпълнявана особено вдъхновено от проф. Й. Крушев). А концертите за пиано на Лист (всеки от тях назован официално като жанр с "концерт за пиано и оркестър") са точно два, а именно: No.1 и No.2.
Забележка: Парадокс (но за който все-таки има обяснение)! Колкото повече слушам Лист, толкова повече го заобиквам; и колкото повече слушам ЗА Рахманинов, толкова повече го възненавиждам, без да съм чул и тон от него.
Забележка: Парадокс (но за който все-таки има обяснение)! Колкото повече слушам Лист, толкова повече го заобиквам; и колкото повече слушам ЗА Рахманинов, толкова повече го възненавиждам, без да съм чул и тон от него.
#25558 Muris Varajic
Posted by
on 09 март 2008 - 21:22
in
Музика
Няколко извадки:
http://www.lickspace.com/Video/PlayVideo.a...=RfEXlQtV4zM%3d
http://www2.guitarmasterclass.net/solo-gui...ernate-picking/
http://www2.guitarmasterclass.net/solo-gui...l-shred-lesson/
http://www2.guitarmasterclass.net/solo-gui...me-neo-classic/
(проследих това, последното, около 100-тина пъти...)
Официален сайт: http://murisvarajic.com/ (особено раздел Videos, освен забележителната биография на младия босненец)
Това е невероятно... Повече нямам какво да кажа! Т. е. нямам какво да кажа... Интересно, какво бъдеще го чака?
Самият Muris казва: "Nothing is impossible, sky is the limit". Тайната на Паганини, разгадана от Лист година след знаменития концерт в Париж (1832-ра) на великия цигулар! (Лист дотолкова бил потресен от изпълнението на маестрото, който "скрил оркестъра", че се затворил за 6 месеца без да концертира и създал своите прословути Etudes de Paganini.)
http://www.lickspace.com/Video/PlayVideo.a...=RfEXlQtV4zM%3d
http://www2.guitarmasterclass.net/solo-gui...ernate-picking/
http://www2.guitarmasterclass.net/solo-gui...l-shred-lesson/
http://www2.guitarmasterclass.net/solo-gui...me-neo-classic/
(проследих това, последното, около 100-тина пъти...)
Официален сайт: http://murisvarajic.com/ (особено раздел Videos, освен забележителната биография на младия босненец)
Това е невероятно... Повече нямам какво да кажа! Т. е. нямам какво да кажа... Интересно, какво бъдеще го чака?
Самият Muris казва: "Nothing is impossible, sky is the limit". Тайната на Паганини, разгадана от Лист година след знаменития концерт в Париж (1832-ра) на великия цигулар! (Лист дотолкова бил потресен от изпълнението на маестрото, който "скрил оркестъра", че се затворил за 6 месеца без да концертира и създал своите прословути Etudes de Paganini.)
#25129 Най-грозната "песен" на света!!!
Posted by
on 29 февруари 2008 - 15:36
in
Общ музикален форум
Грозотата я разбирам в малко по-различен смисъл, т. е. романтически... Грозното е прекрасно. Например "мотивът на Империята" от Star Wars - един грозен и вдъхновителен музикален мотив. Та в този смисъл за най-грозната песен определям Black Metal на Venom.
#24731 Sandow Studio
Posted by
on 21 февруари 2008 - 17:01
in
За музиканти
www.sandowstudio.com
Досадните неизправности ще бъдат скоро коригирани. (Мотото: "... EngIneering"; "Галерия" не се отваря от "За Създателите", но пък се отваря от "Студио"; и вероятно други.)
Досадните неизправности ще бъдат скоро коригирани. (Мотото: "... EngIneering"; "Галерия" не се отваря от "За Създателите", но пък се отваря от "Студио"; и вероятно други.)
#21978 Анастас Пунев - Cadaurus
Posted by
on 28 декември 2007 - 12:51
in
Общ музикален форум
Аз пък, великодушни Ози - без да ме пита някой, - ще кажа с (горчива) насмешка, че се опитвам да слушам с пренебрежение музиката на прогресистите: за да мога да я определя и разгранича в пейоративното и значение именно като такава, "музиката на прогресистите". (Омагьосаният кръг на целевото самовнушение: логически неиздържан, ала нагнетява злоба, повярвай ми.) Зъб за зъб, око за око!
Те, скъпи Ози, оценителите, намират отпор (макар и лъстив, мазен) и за твоите думи (не само за моите)... "Хубавите, ценните хора като теб - те таят пиетет към въобще хубавата музика (а тя няма край)! - ще ти рекат неопровержимо те, - ала лошите (разбирай: "лошокачествено избралите се" - б. м.) могат да питаят възторг, притова телешки, само към лошата музика във всеки един определен тип". Е, нека бъда лош - стига да ми се удава! I'm still not black enough!
Те, скъпи Ози, оценителите, намират отпор (макар и лъстив, мазен) и за твоите думи (не само за моите)... "Хубавите, ценните хора като теб - те таят пиетет към въобще хубавата музика (а тя няма край)! - ще ти рекат неопровержимо те, - ала лошите (разбирай: "лошокачествено избралите се" - б. м.) могат да питаят възторг, притова телешки, само към лошата музика във всеки един определен тип". Е, нека бъда лош - стига да ми се удава! I'm still not black enough!
#21976 Любим концептуален албум
Posted by
on 28 декември 2007 - 12:42
in
Общ музикален форум
Към Rebel. - О, да, нашият герой си върши винаги превъзходно работата: почитам ГО.
#21973 Любим концептуален албум
Posted by
on 28 декември 2007 - 12:24
in
Общ музикален форум
Последният (засега) на King Diamond - Give Me Your Soul Please. Концепцията е съвършено постигната и на музикално-композиционно равнище. И едва с този албум KD най-сетне ни предложи музикално-драматичното единение, към което се стремеше от началото на кариерата си.
А що се отнася до либретата му (всички до едно) - смятам ги за уникално за рока стилистическо постижение: напрегнато действие, в което в крайна сметка нищо не се случва (чистата континуалност на действието, без фрагментация по случки: събитията, без какъвто и да било логически порядък, изплуват и потъват в действието). Пък поетиката е заменена със сардонични подмятания... Но изот изконните хълм, къща, гробища и духове Копенхагенският страшник сковава просто рамка (както рамка за картина)... Никакви социални внушения, освен в "Окото" - най-слабото от всички либрето, ала компенсирано с най-хармонично и мелодически издържаната продукция!
И - особено съществено: усетът на Анди към илюстративния детайл и адекватната на повествованието музикална атмосфера и виртуозитетът, с който ги постига!... Та тъкмо с помощта на Анди текстът се претопява в действие! Амбумите на Diamond не се нуждаят от картина, за да се видят.
А що се отнася до либретата му (всички до едно) - смятам ги за уникално за рока стилистическо постижение: напрегнато действие, в което в крайна сметка нищо не се случва (чистата континуалност на действието, без фрагментация по случки: събитията, без какъвто и да било логически порядък, изплуват и потъват в действието). Пък поетиката е заменена със сардонични подмятания... Но изот изконните хълм, къща, гробища и духове Копенхагенският страшник сковава просто рамка (както рамка за картина)... Никакви социални внушения, освен в "Окото" - най-слабото от всички либрето, ала компенсирано с най-хармонично и мелодически издържаната продукция!
И - особено съществено: усетът на Анди към илюстративния детайл и адекватната на повествованието музикална атмосфера и виртуозитетът, с който ги постига!... Та тъкмо с помощта на Анди текстът се претопява в действие! Амбумите на Diamond не се нуждаят от картина, за да се видят.
#21925 Най-добрият барабанист
Posted by
on 27 декември 2007 - 16:43
in
Общ музикален форум
А някой спомена ли барабаниста? Т. е. Steve Smith! Ето едно негово участие с Frank Gambale: ето.
#21920 Рок балада
Posted by
on 27 декември 2007 - 15:40
in
Общ музикален форум
Violator,
Изчетох внимателно настоящата нишка. И намирам изказването ти за единственото, интригуващо ме по нея... Хора, събития - да, не и просто подлежащи на изучаване феномени сред феномените, а "моето" обиталище... С тях - хората, с които присърце общувам и събитията, в които присърце участвам - "върви" и атмосферата на "моя" живот. Музиката, обаче, да - музиката, която "ми" е присърце, - тъждествува някак с тази "моя" екзистенциална атмосфера, а не да "върви" (асоциативно) с нея. Което иде да рече, че музиката нито пребивава като нещо сред "нещата" (вкл. и близките "ми" "неща": хора, ситуации), но и нито се възвисява над тях. Музиката избива изпод "нещата", в т. ч. и изпод "мен самия", който се възприемам. Тя наводнява нещата, а аз се подавям в нея. Е, дотук - добре. Но къде намирам интригата?... Гласно ти (в своето изказване) утвърждаваш духа, в който току що говорих - духа на музиката (да го наречем). Ала негласно (в патоса и стилистиката си) ти си отдаден на противоположния на музиката дух, а тъкмо "духът на красотата", "духът на възвисяващото се и възвисяващото"... От една страна, улавям (и всеки, мисля, би уловил) как си искрен и музикален в това, което заявяваш; ала от друга, в маниера ти установявам (идеологическото) въздействие на "естетската школовка на говорене". Та съм заинтригуван: на кое (от двете) да ти вярвам? Понеже уж нали искреното не е за показ и демонстрация, а пък идеологическото лумпенизира... Разбирам, че "онези" ловко убягват на бездната, която оставя подобно противопоставление, като поддържат в обращение понятието "личност" (и веригата от родствени му: "избор", "отстояване на позиция" и пр.). И - в контекста на "личностното" - бих разбрал отговор от рода на "вярвай в каквото си искаш"... Е?
Изчетох внимателно настоящата нишка. И намирам изказването ти за единственото, интригуващо ме по нея... Хора, събития - да, не и просто подлежащи на изучаване феномени сред феномените, а "моето" обиталище... С тях - хората, с които присърце общувам и събитията, в които присърце участвам - "върви" и атмосферата на "моя" живот. Музиката, обаче, да - музиката, която "ми" е присърце, - тъждествува някак с тази "моя" екзистенциална атмосфера, а не да "върви" (асоциативно) с нея. Което иде да рече, че музиката нито пребивава като нещо сред "нещата" (вкл. и близките "ми" "неща": хора, ситуации), но и нито се възвисява над тях. Музиката избива изпод "нещата", в т. ч. и изпод "мен самия", който се възприемам. Тя наводнява нещата, а аз се подавям в нея. Е, дотук - добре. Но къде намирам интригата?... Гласно ти (в своето изказване) утвърждаваш духа, в който току що говорих - духа на музиката (да го наречем). Ала негласно (в патоса и стилистиката си) ти си отдаден на противоположния на музиката дух, а тъкмо "духът на красотата", "духът на възвисяващото се и възвисяващото"... От една страна, улавям (и всеки, мисля, би уловил) как си искрен и музикален в това, което заявяваш; ала от друга, в маниера ти установявам (идеологическото) въздействие на "естетската школовка на говорене". Та съм заинтригуван: на кое (от двете) да ти вярвам? Понеже уж нали искреното не е за показ и демонстрация, а пък идеологическото лумпенизира... Разбирам, че "онези" ловко убягват на бездната, която оставя подобно противопоставление, като поддържат в обращение понятието "личност" (и веригата от родствени му: "избор", "отстояване на позиция" и пр.). И - в контекста на "личностното" - бих разбрал отговор от рода на "вярвай в каквото си искаш"... Е?
#15966 Кои са най-надценяваните чужди групи в България?
Posted by
on 26 октомври 2007 - 13:53
in
Общ музикален форум
Във връзка възможността за интерсубективна оценка - ще обобщя интимния си опит.
Та. Когато с пълно право човек за пореден път очаква изричаното или писаното в някоя - а иначе, по собствените му (и пред самия себе си) признания, респектираща го с компетентността си, коректността си, актуалността си и изчерпателността си медиа - да го разстрои емоционално, да го вбеси и извади от равновесие, потисне и пр. - що бива да стори той? Да я потреби или не?... Ето, аз за пети пореден месец си купувам в името на истината (и интерсубективната оценка) сп. "Про-Рок", започвам да го чета страстно по пътя към къщи още и... след няколко минути го изхвърлям със сълзи на очи в най-близкия контейнер... Следващия месец всичко ще се повтори. И макар да отдавам поведението си на своята извратеност, т. е. макар да съм по наследство емоционално сбъркан, това не ми пречи да се запитам: що бива да сторя? (Ако искам да не приключа в някоя лудница.) Ами да консумирам медии, които въздействат оздравително и укрепващо на душевността ми, т. е. напр. въвличащи ме в интерсубективно заблуждение: интерсубективна оценка, подминаваща, да речем, становището "албумите на LZ I и II са начало на ново летоброене в... на майка си в...". Да чета разни чекиджийски издания и т. н... За целта трябва - изваждайки и другото си око - окончателно и безвъзвратно да скъсам с енциклопедическия свят. И ще го сторя. Нямам друг избор.
Та. Когато с пълно право човек за пореден път очаква изричаното или писаното в някоя - а иначе, по собствените му (и пред самия себе си) признания, респектираща го с компетентността си, коректността си, актуалността си и изчерпателността си медиа - да го разстрои емоционално, да го вбеси и извади от равновесие, потисне и пр. - що бива да стори той? Да я потреби или не?... Ето, аз за пети пореден месец си купувам в името на истината (и интерсубективната оценка) сп. "Про-Рок", започвам да го чета страстно по пътя към къщи още и... след няколко минути го изхвърлям със сълзи на очи в най-близкия контейнер... Следващия месец всичко ще се повтори. И макар да отдавам поведението си на своята извратеност, т. е. макар да съм по наследство емоционално сбъркан, това не ми пречи да се запитам: що бива да сторя? (Ако искам да не приключа в някоя лудница.) Ами да консумирам медии, които въздействат оздравително и укрепващо на душевността ми, т. е. напр. въвличащи ме в интерсубективно заблуждение: интерсубективна оценка, подминаваща, да речем, становището "албумите на LZ I и II са начало на ново летоброене в... на майка си в...". Да чета разни чекиджийски издания и т. н... За целта трябва - изваждайки и другото си око - окончателно и безвъзвратно да скъсам с енциклопедическия свят. И ще го сторя. Нямам друг избор.
#2962 Триоктавови апликатури на гами и арпежи за стандартна електрическа китара
Posted by
on 03 август 2007 - 15:01
in
За музиканти
За дискусиите
Та разработих (оказа се, че единствено за мен си) ладова апликационна система за солираща стандартна електрическа китара. По този наръчник започвам вече да развивам, подреждам и попълвам антиуменията си. Приключвам с публичността на обземащия ме от 2002-ра г. въпрос. (Опиянявах се и злорадствах при мисълта, че бих сторил мечешка услуга някому, да подведа някой начинаещ.)
Сега ще пробвам да поразсъждавам малко... Какво излезе? Че да дискутираме представите си за напр. true metal е безсмислено, понеже са прекомерно субективни; но да дискутираме как трябва да се свири на електрическа китара е също безсмислено, понеже "как точно трябва да се свири на... " звучи прекомерно обективно. О, ако обърнем грешната постановка, нещата ще си без съмнение дойдат на мястото: нека дискутираме стойностната музика (и безпощадно и хем "принципно", хем по "съждение на вкуса" изобличаваме пошлата!), на стойностната, "хубавата" музика и прилича да съществува обективно; а нека дискутираме и индивидуалните подхождания към създаването на стойностната музика, да, на подхода към създаването на стойностна музика му прилича да бъде субективен, "личен"!... Няма хубава музика, нито има лично творчество... Чалгия по тертип - това има! Shred! Тотална фашизация!... Затова нека не снобеем и нека споделяме представите си за true metal и обсъждаме въпроса как точно трябва да се свири на електрическа китара... Но нали щях да разсъждавам... Ето че не се получава.
Писах като за последно, защото писах тук за последно.
Вие дискутирайте, аз ще чета.
Та разработих (оказа се, че единствено за мен си) ладова апликационна система за солираща стандартна електрическа китара. По този наръчник започвам вече да развивам, подреждам и попълвам антиуменията си. Приключвам с публичността на обземащия ме от 2002-ра г. въпрос. (Опиянявах се и злорадствах при мисълта, че бих сторил мечешка услуга някому, да подведа някой начинаещ.)
Сега ще пробвам да поразсъждавам малко... Какво излезе? Че да дискутираме представите си за напр. true metal е безсмислено, понеже са прекомерно субективни; но да дискутираме как трябва да се свири на електрическа китара е също безсмислено, понеже "как точно трябва да се свири на... " звучи прекомерно обективно. О, ако обърнем грешната постановка, нещата ще си без съмнение дойдат на мястото: нека дискутираме стойностната музика (и безпощадно и хем "принципно", хем по "съждение на вкуса" изобличаваме пошлата!), на стойностната, "хубавата" музика и прилича да съществува обективно; а нека дискутираме и индивидуалните подхождания към създаването на стойностната музика, да, на подхода към създаването на стойностна музика му прилича да бъде субективен, "личен"!... Няма хубава музика, нито има лично творчество... Чалгия по тертип - това има! Shred! Тотална фашизация!... Затова нека не снобеем и нека споделяме представите си за true metal и обсъждаме въпроса как точно трябва да се свири на електрическа китара... Но нали щях да разсъждавам... Ето че не се получава.
Писах като за последно, защото писах тук за последно.
Вие дискутирайте, аз ще чета.
#2892 Представите ни за true metal
Posted by
on 03 август 2007 - 07:53
in
Общ музикален форум
Във Vulgar... няма сола, ето защо ми е омразен.
Заявявам, че повече не ще отварям теми тук.
Заявявам, че повече не ще отварям теми тук.
#2789 Триоктавови апликатури на гами и арпежи за стандартна електрическа китара
Posted by
on 02 август 2007 - 16:26
in
За музиканти
Добре. Съгласен съм и с двама ви. Аз говорех за собствения си подход към електрическата китара. Почти 15 години дрънках (макар и упорито) насляпо, без уроци, без учител, без семейна традиция, без приятелска среда и пр. и не постигнах кой знае какви резултати. Ето защо от 4-5 години насам (когато прогледнах) се мъча да си изработя строг метод за самообучение, ала нямам критерий за стойността на подхода - затова и подемам спорадично разни начинания за форумно споделяне. Единственото сигурно нещо, което в електрокитарно отношение знам за себе си, е пълното отсъствие на талант. Възможно най-поддаващ се на унификация (т. е. за инати хора без талант) ми се стори шредът от Малмстийнов тип и затова реших да се опра о него... Но ако ви е дотегнало, ще се отдръпна.
(Звучи ли ви логично?)
(Звучи ли ви логично?)
