0
...макар че познавам някои hardcore прогресари, които не припознават Rush като "техни" Та, думата ми е за новия албум - чухте ли го вече, хареса ли ви и т.н.
Тъй като имаше забавяне с внасянето му в БГ, аз от нетърпение си го свалих, а виждам че вече го има в онлайна магазина на Катехизис и до дни (като се опарича малко) ше поръчам това онова
При първото слушане албума ми се стори малко странен честно казано. Разбира се бях слушал първите две песни Caravan и BUTB много пъти (даже и наживо) и много кефят - някак следват звученето на Snakes and Arrows, но като стил са по-различни и на мен лично ми е трудно да ги сравня с предишни творения на канадците...впрочем при тях често се получава така че всяко ново нещо, което издават е трудно да се сравни с нещо по-старо и същевременно си личи че това са Rush (и то още преди да чуеш гласа на Geddy, хехе)
Та, когато си пуснах за пръв път албума, бях доста зает, шофирах и го слушах на пресекулки и може би това ми попречи да го усетя по-добре. При втори и трето слушане му дадох повече внимание и постепенно започна да ми влиза под кожата. Особеното (за мен) е че обикновено в един албум имаш много различни песни, всяка от които хващаща повече или по-малко и те грабват веднага. Тук обаче говорим за концептуален албум, най-вече по отношение на текстовете, не бих го казал в музикална гледна точка, но отначало ми беше трудно да възприема определени песни. Разбира се има много групи, които са ме разочаровали с дадени творения, и не са ми допадали, дори като съм ги слушал внимателно 10000 пъти. Тук обаче това не важи. Може би причината е донякъде в това че във всеки албум на Rush има някакви експерименти, има различно звучащи неща и човек често подхожда с едни определени очаквания какво ще чуе, а тези очаквания се разминават в някаква степен с това което получаваш и изненадата обикновено е положителна. Така се получи и със Snakes and Arrows - първата песен която пуснаха за слушане (и която беше първата от албума) беше Far Cry - доста яка резачка (и на концерти), с много як текст...и веднага след това супер лиричната (като текст и музика) Armor and Sword.
Та...да не се отклонявам - сингъла Caravan/BU2B подготви почвата в определена посока...после семплите които изтичаха в мрежата създадоха впечатление за доста разнообразен албум.
Това което получавам сега от Clockwork angels (даже в момента слушам Headlong flight - много яко парче, което ще е доста силно в една концертна програма) е едно като цяло доста философско настроение, същевременно позитивно и същевременно ударна доза рокендрол с по-твърдия звук, който триото следва през последните 10-на години (като почнеш от Vapor trails), има си и някои типично по прогресарски "сбъркани" аранжименти, мелодии и ритми
На моменти (не знам защо) има някакъв блусарски уклон, водещ до асоциации с кавър албума им Feedback Готиното е че отново са ползвали като продуцент Nick Raskulinecz, с който правиха Snakes and Arrows, и който бачка с много големи банди като Alice in Chains, Foo Fighters, Evanescence, Marilyn Manson, Stone Sour, Trivium, Velvet Revolver и т.н. Също така има интересни струнни оркестрации, които са се получили много яко и са нещо което по принцип Rush не са ползвали преди, още повече че рядко ползват гост музиканти.
Според мен албума сам по себе си е много як и същевременно спокойно може да се нареди до класическите щедьоври на триото. Наистина такова твърдение по принцип се прави трудно, когато имаш такава дълга и впечатляваща история и дискография, но ми се струва че в случая е вярно. И не го казвам като вманиачен фен на Rush. Разбира се манията по дадена група/изпълнител винаги кара човек да вижда нещата изцяло розови и да не намира кусури, но пък аз самия по принцип съм доста критичен, дори си позволявам да критикувам други групи, по които съм вманиачен. От друга страна причината да си вманиачен (поне според мен) по дадена група или изпълнител, може да се корени отчасти и в това че тези хора никога не са ти поднасяли сериозни разочарования. За съжаление много от по-старите (новите още не са имали време, хаха) групи постепенно разочароват много фенове, понякога с неуместни експерименти, изцепки или просто в сляпо следване на някакви моди и клишета.
Не писах по отделните песни, но мен по принцип не ме бива много в писането и дисекцията на отделни парчета. Предпочитам да разглеждам албумите като едно цяло и да споделям впечатления, вместо да правя литературен преразказ с елемент на разсъждения на тема "какво е искал да каже автора
"Ще се радвам да има и други мнения, още повече че по доста впечатления Rush не са любима банда само на един малък затворен кръг философи, знам че ги харесва доста народ, с най-различни музикални предпочитания
