Jump to content

Стихове 2


44 replies to this topic

#41 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 23 април 2013 - 10:39

Колко?

Колко дни ще тънат - като в гъсти храсти -
мечтите ни - натъпкани във сак
при буркани с лютеница и ракията-първак,
между дрехите и четката за зъби -
вещи - като дъждовни гъби в клетка,
не оставили за спомени грам място?


Колко седмици ще бъдат все така по седем дни -
кой от кой по-всекидневни,
с имена измислени и глупаво напевни,
обричащи мига да бъде вечност,
която като мързелива течност
влива се във вените на нашите души?


Колко години трябва да минат
докато небето почернее цяло,
а нощта окъпе се в искрящо бяло -
когато сламата ще пее блус,
а ние - в стар очукан автобус - ще се смеем
на цялата объркана картина?


22.02.2013


#42 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 09 май 2013 - 09:04

Какво сънуват синоптиците

Вятърът извади своята китара
и през два акорда тишина
изпя:
"Няма нищо по-самотно
от нощта,
предала се охотно
на деня!"

Дъждът предрънка три клавиша
черно-бели, и примирайки от кеф
контрира:
"Няма нищо по-прекрасно
от река,
пресъхваща в насладата
на похотта!"

Слънцето да не остане
по-назад, надникна над света и
викна:
"Има нещо адски секси
във потта,
стичаща се бавно
по врата!"

А Човекът се почеса артистично
и с ръце на кръста в формата на ваза
каза:
"Има нещо странно -
като че за психиатър,
в говорящи
Слънце, Дъжд и Вятър!"


08.05.2013

#43 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 10 юни 2013 - 19:34

Празен диалог

Ако ще говориш - говори.
Аз ще слушам.
Това го мога - относително добре.
Ушите даже няма да запуша.
Няма да кръстосам и ръце.


Не ще си и помислям да прекъсвам
твойте думи -
пламнали криле. Ще се усмихвам
във възторг разумен.
Ще имитирам чувства - от воле.

Вятърът косите ще развява
и на двамата.
Усилено ще търси някъде под тях
химичните реакции на драмата,
превръщащи словата в прах.


Как тъй седим - лице в лице,
говорим,
а все едно от векове мълчим?
Помежду си въздуха с езици порим,
а все едно си в Лондон, аз - във Рим.


Тъй ще се запитам, вероятно.
Всъщност - не!
Няма да се питам нищо -
ще се наслаждавам на мига поне,
щом цяла вечност е погълната в секунда пищност.

****
Говори си - аз те слушам.
Даже чувам
всяка запетайка, всяко нежно "ах!".
Сякаш във басейн от сяра плувам,
във душата заличаващ всеки сладък грях.


Но не очаквай да говоря!
Не! Не чакай!
Каквото и да кажа тук
ще е прът във спицата на влака,
ром след тежък махмурлук.


Аз не търся диалог
във мрака.
Не искам да разкрия колко ме боли,
че помежду ни само старо кречетало трака
о решетките на кухи "аз" и "ти".



06.06.2013


#44 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ловеч
  • Interests:МУЗИКА, футбол, литература, ромче с кола...

Posted 12 август 2013 - 02:00

Едно стихотворение, вдъхновено от песента Amour на Rammstein, която съдържа един от силните текстове на Хер Линдеман:

Месо

Вчера се разхождах из парка
и видях Любовта -
ръмжеше,
а в злобната ѝ паст
висяха две парчета
окървавена плът.

Две парчета месо.
От мен и от теб.

Цял ден се гледах в огледалото
и търсех раната -
не я намерих!

А помня, че болеше!

Как само болеше...

(Е, мина ми!
Като на куче).

Знам, че с теб сега сме чужди.
Знам. Така да бъде.
Но те моля -
само това:

Моля те, огледай се и ти.
Виж дали няма да откриеш своята рана.

И ме извести.
Съвсем дискретно -
с димен сигнал
от Викторито
на човека в леглото ти.

Може би просто съм се заблудил.
Може би това в устата на Любовта
са били просто пържоли.

Обичам пържоли!


25.07.2013

Edited by Jimmy Pop, 12 август 2013 - 02:03 .


#45 Mephisto

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 1 posts

Posted 12 август 2014 - 20:38

Конникът от отвъдното


Черни облаци скриха луната,
мрак загърна и приспа земята,
всичко живо сега е замряло
и навсякъде е запустяло.

С адски грохот препуска конник черен,
на черен кон, в черна кожа облечен,
тук е да те прати в небитието,
това е Конникът от отвъдното.

Лицето му е с маска покрито,
конят му е със рог на челото.
Той идва от мрака и отива към мрака
и всичко, което срещне, ще повлече в мрака.

Касапница ще настане,
гъста кръв обилно от теб ще блика,
а Конникът ще застане
над тялото ти, което ще стъпка.

Следващата жертва си,
дъхът на смъртта вкуси.
Обречен си, не се моли,
няма много да те боли.

Погледни нагоре към небето,
виж как секира се спуска с гняв,
усети в твойта плът острието,
чуй шума на течащата кръв.

Смъртта пред теб стои и тропа,
докосни черната ù роба,
лети безмилостно меч кървав,
последен вопъл и си мъртъв.

С адски грохот препуска конник черен,
на черен кон, в черна кожа облечен,
тук е да те прати в небитието,
това е Конникът от отвъдното.


*****

Аленият прилив


Застанал пред прага на бездната
погълваща светлината,
във мрачни цветове облян,
виждам своя недостижим блян.

Отсреща ми стои странен свят,
опустошени планети се сриват,
огнени комети прелитат,
гаснещи слънца се огъват.

Пожарът в сърцето ми не стихва,
светът около мен рухва,
от пурпурен блясък огрян,
пропадам в неизбежен капан.

Облаци прах хоризонта скриват,
крилата на живота се свиват.
Чувствам се от мисли празен,
в нищото напълно изоставен.

А аленият прилив идва,
мойте нозе вече докосва,
бездната зове със сладък глас,
сам съм аз във този час.

Един живот, една посока,
една мечта, една тъга,
един устрем, един застой,
една съдба, един край.


*****

Бесният ездач


Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.

Яздя стоманена машина,
досега такава невиждана.
Двигателят е свръхмощен,
ръмжи като тигър нощем.

Бърз като светкавица преминавам,
асфалта напукан след мен оставям.
На шосето съм неудържим
и противник непреодолим.

Газта давам я докрай,
изпреварвам аз безкрай,
обезсърчавам всеки преследвач,
защото аз съм Бесният ездач.

За мен няма ограничение на скоростта.
На каската ми изобразена е Смъртта,
с форма е особена и неповторима
и никой не знае какво под нея има.

Всеки, който със мен е решил
да се състезава, е сгрешил.
Всички до един аз съм победил
и костите им на пътя оставил.

Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.



Ако тези мои стихотворения ви харасат, може да намерите още тук http://otkrovenia.co...=Mephisto&tab=2, предимно са на мрачна и хорър тематика.

Edited by Mephisto, 12 август 2014 - 20:51 .






1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users