![Posted Image](http://i147.photobucket.com/albums/r299/duende1234/small/WALL-E3.jpg)
Рядко се случва някой нов филм да въплъти в себе си цялата магия на киното, така че да го гледаме с зяпнали уста и широко отворени очи, да реагираме на събитията, случващи се на екрана емоционално, понякога бурно, да се смеем и плачем.
Това е толкова трудно в съвременното дигитално общество на информационно пренасищане. Когато всички нюанси на емоционалната палитра са ни поднесени на тепсия, от телевизия, HBO суфле и свободен даунлоуд, някак не можем да приемаме киното така, както са го приемали преди, когато „движещите се картинки” са били единственото регламентирано бягство в света на въображението и романтиката.
Да, времената се промениха, режисьорите също, дори изконното предназначение на киното вече не е същото. Да не говорим за технологиите, чиито галоп към неузнаваемото копиране на реалността често изпреварва самата реалност.
И в целия този джаз, в креативната виртуална утроба на PIXAR се раджа УОЛИ (WALL-E (Waste Allocation Load Lifter Earth-Class).
Той е последният робот на земята, останал неизключен, след като цялата човешка раса се е изнесла в космоса, избирайки живот на луксозни лайнери пред заприличалата на химическо бунище земна цивилизация, претрупана с останки от прогреса.
Сякаш единственият „мърдащ” обект на земята, Уоли живее в пост-апокалиптично усамотение, като съчетава своето „програмирано” призвание - да балира и преработва боклуци - с малките удоволствия и глезотии на „работещия човек”. Той слуша стари мюзикъли и въздиша разчустван на баладичните дуети. Събира стари вехтории, в които вижда някакъв смисъл или очарование, споделя самотата с единствения си приятел – дружелюбна хлебарка (учудващо е умението на Пиксар във всеки нов филм да превръщат някоя гадна твар в симпатично създание. Трудно е след „Рататуй” да убиеш плъх, както и след „Уол-и” да смачкаш хлебарка).
По мое мнение Уол-и е най-трогателния анимационен герой, създаван някога. Никого не ангажирам с мнението си, само споделям.
Изведнъж в малката му вселена на роботизирано мечтание и усилен труд инвазира EVE – женски робот, изпратен от кораба-хабитат на хората да сканира земята за фото синтезиращ живот.
Разбира се, Уол-и е силно развълнуван от това интригуващо присъствие и след като преодолява първоначалния си страх от EVE, у него се ражда желание да и покаже целия си малък свят. Неустетно той се влюбва в нея и разбира, че спасението на земята е в ръцете на тях двамата.
![Posted Image](http://i147.photobucket.com/albums/r299/duende1234/small/WALLE123.jpg)
Забележителното постижение в случая е, че роботите Уол-и и EVE нямат човешки черти или дори някакво подобие на такива за нюансиране на настроенията. Но художниците на Pixar са успели да изразят дълбока и съчувствена емоция чрез най-дребния детайл, най-деликатното проявление на роботския език на тялото, така че тези две механизирани създания намират място в сърцето ни много по-лесно, отколкото героите на някоя съвременна претенциозна драма.
Това е голямото майсторство на киното, било то игрално или дигитално. “Wall-E” носи атмосферата на затрогващите анимации на „ДИСНИ” от миналото, които докосваха сърцата на големи и малки с увлекателните си истории. Но е много по-зрял, като визия и като усещане.
Да, не е нужно да си дете, за да обикнеш този филм. Всъщност, докато го гледаш, сигурно ще се почувстваш отново както тогава, преди да се случи духовното опустяване, наречено порастване. Ще го погълнеш със светещ дух, забравил за миг досадните условности и задължения. А нали именно това е целта на киното.
Музикалните откъси от “Hеllo Dolly”, ухаещи на вехта, но приятна емоция, като стара, любима книга, свалена от тавана, също помагат на цялостното усещане.
Единственото, което издиша, са епизодите, свързани с хората на кораба, старото като света и пренебрегнато по дифолт екологично послание, героичният обрат на събитията и т.н. Похвалното в случая е, че хората са представени малко по-реалистично – роботите са по-човечни от тях.
Но тези моменти ми се струват като задължителни баласт–аксесоари, окачени на балона, за да може въобще да излети. Без частица клише е трудно да стигнеш до големите екрани и хората, преносно и буквално.
Но това няма значение.
Насладете се на приятно прекараното време в компанията на Уол-и и EVE, заслужава си.
![Posted Image](http://i147.photobucket.com/albums/r299/duende1234/small/WALLE1234.jpg)