0
Fracture. Имаме симпатичен протагонист (обещаващият Раян Гослинг, който впечатли в „The believer” и направи сериозна заявка за сериозно отношение в ”Stay”). Имаме заплетена история за убийство, опасен ум психологически дуел, възмездие, напрегната игра на котка и мишка. Имаме великият Антъни Хопкинс, който на 70 години излъчва повече вледеняваща заплашителност от вечномладия Сатана (който сигур би избягал с писъци и подвита стреловидна опашка, ако за миг срещне погледа му)....
Имаме формула и съставки. За съжаление имаме и ядец. Филмът не се е получил.
След силното начало, изградено около смразяващата игра и демонично присъствие на остарелия Ханибал и адекватното въвеждане на образите, филмът започва бавно да губи нишката докато кълбото се разплита (а трябваше да се заплита....).
Гослинг е изключително адекватен актьор, опереният му момчешки чар на самоуверен млад легален непукист върви добре в началото, но за съжаление не успява да добави достатъчно нюанси на психологическо сътресение, пристъпи на паника и вина, както ролята изисква и не е убедителен партньор на Хопкинс в по-напрегнатите моменти.
Инак е адекватен очи в очи с гения (поне не се вкаменява), но може би трябваше повече да се учи. Но Раян във всеки филм играе оперен млад мъж. Все ми се струва, че актьор с по-богата емоционална палитра като връстникът му Джонатан Тъкър щеше да се справи по впечатляващо.
Режисьорът Грегори Хоблит, който преди 11 години удари кьоравото с феноменалния Едуард Нортън в дебютния си „Първичен страх”, тук е изтървал филма след средата.
Сериозните дупки в сценария, закърпени с клиширани реплики, оставят впечатление, че филмът припряно дърпа към своя край. Нито е преживяно изкупление, нито любовната афера между Гослинг и шефката му е адекватна, нито поуките са прочетени. Странните конструкции от метал и стъкло (прилични на фантастичните „мобили” на Александър Калдер) не са вплетени хитро в историята и увисват, Кориците хлопват, но можеше и спокойно да останат неразгърнати.
Единственото достойнство на филма е повече-от-традиционно добрата игра на Антъни Хопкинс, който изпълва с могъщото си присъствие всяка сцена, а камерата сякаш се движи по хитрия блясък на пронизващите му очи и великолепната му мимика, издаващи бушуващата буря от опасност под замръзналото в иронична гримаса лице.
Сър Антъни отдавна е доказал, че може да изиграе всичко – и ангел и демон, и мъдрец и опасен луд и емоционалната дълбочина и мрачнокадифено великолепие на неговите изпълнения ще останат недостижими (мое мнение). Лошото е, че сър Антъни е на 77 години, а няма кой да го замести.
Така че ако сте фенове на неговото изкуство, гледайте филма заради него. Емоцията, както винаги, е незабравима. И примижете с едното око и позакрийте останалата чат от екрана с длан. Помага...
Edited by duende, 27 август 2007 - 10:31 .
