292 replies to this topic

[little'circle]

И аз. Като теб.

[reader]

Сигурно и други
ще те обичат, както аз съм те обичала.
Ще те притискат до сърцето си и ще целуват
кожата ти светла.
И други във очите ти ще се оглеждат.
Ще се загубват из неведомите пътища на мислите ти.
По струните им ще засвирят,
ще творят мелодия,
в която после кротко ще умират.

И други сигурно
са те оставяли,
тъй както аз ще те оставя.
Беззвучно, без да промълвят и дума,
без капка вино да разлеят в твоя памет.
Сълзи спестили, потушили гласове
дълбоко в тишината,
те знаели ли са какво си им направил,
докато разиграваше съдбата им?

Дали и другите при тебе биха се завърнали,
щом обратно ги повикаш?
Едва ли ще ги видиш същите, но
ще сторят ли, каквото ти предричаше?
Сковали скули, себе си намразили,
не ще узнаят как ги подчиняваш,
тъй както аз не мога
да спра да се завръщам у дома
на свечеряване.
При тебе.

[reader]

Regen, on May 28 2008, 15:41, said:

Това чиЬО е?

Ми мое е, ама ...

Ако постна нещо чуждо - винаги слагам автора или индикация, че не е мое.

Edited by reader, 28 May 2008 - 20:19 PM.

[reader]

О, още го помня този твой разказ и сигурно няма да го забравя.

[little'circle]

@ duende: Конете също са интересен мотив. Целенасочено ли си го използвал?

он-топик:

Градината
Превод LeeAnn

Хиляди и хиляди години от света
няма да стигнат,
за да опиша вечността,
скрита в малката секунда от утринта,
в която ти ме целуна
в която аз те целунах
на зимна светлина.
В парка Монсури в Париж,
в Париж
на мократа земя.
Земя, която за Вселената е Звезда.

Жак Превер

[reader]

ВЪПРОСИ

И да ти кажа колко силно ме докосваш,
как думите ти слепват частите на счупеното ми сърце,
как песните нахлуват във душата ми
като река погълнала и този бент,
каква ли ще е ползата?

Да знаеш колко съм те искала,
как всеки отказ ме обгръщаше с чаршаф студен и бял
като саван – мъртвец,
и всеки поглед благосклонен
ми връщаше крилете и ме вдигаше от грешната земя -
какво ли от това?

Ще бъдеш ли отново там за мен,
където бяхме заедно, преди годините да ни превърнат в разсъждения?
Ще бъдеш ли отново онова дете,
което даваше да му се възхищават, без това да промени сърцето му?
Ще бъдеш ли отново мой,
аз – твоя,
в света на нашето мълчание,
във празен свят без никакви надежди, бъдеще,
във свят на отчаяние?

Или пак сами ще сме, тъй както оттогава сме
и в дните ни не е останала
Любов?
Сами, потънали в забрава,
поломени, безпътни и изпразнени от съдържание
на кръстопътя на живота...

[Ясмина]

duende, on Jun 8 2008, 03:54, said:

- Карин! Ела, момичето ми! Ела....

прекрасен разказ, Дуенденце!...разтършува ме из мене си...

[Ясмина]

"Обичам вечер сенки, ветрове,
със дланите ми две да разговарят...."

така се чувствам. животът е прекрасен и красотата му е там, където сами успеем да я открием...

а горното е на Петух.

Edited by Ясмина, 13 June 2008 - 19:48 PM.

[reader]

Ден след ден
светът се буди същия,
а ти си в някое далечно измерение.
Нощите ми са изпразнени като планети опустели,
безсънни
и без тебе,
а ти дори не знаеш,
че аз съм в тъмна черна бездна...

Нощ след нощ
звездите горе
небето в мрачна светлина обливат,
а долу на земята грешна
без тебе аз загивам.
Болка, колкото вселената дълбока,
изяжда бавно и последната секунда сън,
но даже върху мен да се стовари гръм,
не ще те върне в моята посока.

Година след година
отминават.
Безброй сълзи рисуват твоя път до мен -
как беше топъл бриз,
превърнат бързо в смъртоносна буря.
Сърцето ми разби.
Сега разтуреното
не виждам кой ще подреди,
кой раните ще излекува
и белезите кой ще заличи.

Знам, вече няма да позная същата любов,
да вярвам вече няма,
че друг за мен ще е така готов
да дава всичко,
да поеме влюбеното ми сърце,
да не остави миг покой, а само тежко бреме,
щом със себе си го отнесе.

Ще мине още време, знам,
ще спра да страдам толкова.
И времето ще спре да мери точно
тежестта на липсите и на разделите.
Примирена,
във миналото ще се върна да живея -
там винаги ще бъдем заедно,
там ще успея
да бъда силна и да бъда много смела.

Сега все още бавно се топя,
полека чезна от света на живите.
Отдето мина, сянка не оставям,
душата ми едва намира те в мечтите,
където пак сме заедно,
тъй близо сме,
където чувам те да шепнеш
че си мой.
И аз отвръщам ти в синхрон,
че твоя съм и
ще остана вечно в твоя дом.


*
По Даниел Гилденлоу

[Kristin]

reader, on Jun 22 2008, 09:02, said:

Ден след ден
светът се буди същия,
а ти си в някое далечно измерение.
Нощите ми са изпразнени като планети опустели,
безсънни
и без тебе,
а ти дори не знаеш,
че аз съм в тъмна черна бездна...

Нощ след нощ
звездите горе
небето в мрачна светлина обливат,
а долу на земята грешна
без тебе аз загивам.
Болка, колкото вселената дълбока,
изяжда бавно и последната секунда сън,
но даже върху мен да се стовари гръм,
не ще те върне в моята посока.

Година след година
отминават.
Безброй сълзи рисуват твоя път до мен -
как беше топъл бриз,
превърнат бързо в смъртоносна буря.
Сърцето ми разби.
Сега разтуреното
не виждам кой ще подреди,
кой раните ще излекува
и белезите кой ще заличи.

Знам, вече няма да позная същата любов,
да вярвам вече няма,
че друг за мен ще е така готов
да дава всичко,
да поеме влюбеното ми сърце,
да не остави миг покой, а само тежко бреме,
щом със себе си го отнесе.

Ще мине още време, знам,
ще спра да страдам толкова.
И времето ще спре да мери точно
тежестта на липсите и на разделите.
Примирена,
във миналото ще се върна да живея -
там винаги ще бъдем заедно,
там ще успея
да бъда силна и да бъда много смела.

Сега все още бавно се топя,
полека чезна от света на живите.
Отдето мина, сянка не оставям,
душата ми едва намира те в мечтите,
където пак сме заедно,
тъй близо сме,
където чувам те да шепнеш
че си мой.
И аз отвръщам ти в синхрон,
че твоя съм и
ще остана вечно в твоя дом.
*
По Даниел Гилденлоу

оле.... беше прекрасно да го чуя на моя си език... благодаря, благодаря, благодаря!

[Ясмина]

Нощ ледена властно се стеле над мен,

и в жажда за радост и ден,

аз чезна по нейните тъмни крила.

- Ела, възжелана, ела!



Рой вихри бездомници глухо тънтят -

пред мене ни завет, ни път, -

на щастие минало призрака блед

покриват забрава и лед.



Ела, възмечтана, и вожд ми бъди,

към светли дни ме поведи -

и песен за вяра и бодрост запей,

страха ми, скръбта ми развей!



Аз с тебе ще тръгна - и бодър, и смел -

към онзи незнаен предел,

да търся всевечни мощни зари -

далеч зад моря и гори.



Ще бъдем ний там възвисени орли

над стръмни гранитни скали -

с огрени от златното слънце чела...

Ела, непозната, ела!



Дебеляновата "Нощ" ми звучи като "Sister of Night" на Депеш...

[Kristin]

reader, on Jun 9 2008, 11:44, said:

ВЪПРОСИ

И да ти кажа колко силно ме докосваш,
как думите ти слепват частите на счупеното ми сърце,
как песните нахлуват във душата ми
като река погълнала и този бент,
каква ли ще е ползата?

Да знаеш колко съм те искала,
как всеки отказ ме обгръщаше с чаршаф студен и бял
като саван – мъртвец,
и всеки поглед благосклонен
ми връщаше крилете и ме вдигаше от грешната земя -
какво ли от това?

Ще бъдеш ли отново там за мен,
където бяхме заедно, преди годините да ни превърнат в разсъждения?
Ще бъдеш ли отново онова дете,
което даваше да му се възхищават, без това да промени сърцето му?
Ще бъдеш ли отново мой,
аз – твоя,
в света на нашето мълчание,
във празен свят без никакви надежди, бъдеще,
във свят на отчаяние?

Или пак сами ще сме, тъй както оттогава сме
и в дните ни не е останала
Любов?
Сами, потънали в забрава,
поломени, безпътни и изпразнени от съдържание
на кръстопътя на живота...

Много ми харесва... много ме докосна... На кого е?

Edited by Kristin, 27 June 2008 - 12:51 PM.

[reader]

Kristin, on Jun 27 2008, 13:50, said:

Много ми харесва... много ме докосна... На кого е?

Мое. Пак казвам - ако е чуждо, слагам автор или индикация, че не е мое.

[little'circle]

Regen, on Jul 4 2008, 08:54, said:

Днес Хитър Петър ми изпрати това:
Мислили, мислили много бащите
на християнската църква и вяра,
как да зачене Мария. Горките!
Исус заченат с ебане? Поквара!
Казал един: "Божи дъжд да напръска
девата!" - само че друг рекъл: "Не!
Дъждът изисква една поза дръзка
с вирнати, разкрачени колене.
По-добре лъч слънчев да я докосне."
Само че трети се възпротивил:
"Гола под слънцето вън да се просне?
Срамота! Срам, казвам ви и резил!"
...
След дълъг спор Йоан казал високо
(впрочем той още не бил Златоуст):
"Трябва да бъдем скроени широко,
братя, в зачеването на Исус.
Дъжд, слънчев лъч... Оставете ги тия.
Няма без мъж работата да стане!"
...
Чувайки, радостно Дева Мария
скокнала: "Златни ти ýста Йоане!"

Хитър 5ър

Ах ти развратнико...! И Дева Мария поквари...

[Kristin]

Болка

дъждът лицето с болка покрива
обвивка от лед
криво отражение се свива
поглед снет

окото обръща поглед отвят
синя мъгла
полумрак обвива цял един свят
смях в нощта

чувство на безсилие преглъща
стара игра
безпаметност в нищета
болка

ако би могла една усмивка
да дариш
ще свети с блясъка
на теб