106 replies to this topic

[Ozzy]

violator, on Jan 20 2012, 12:01, said:

Под влияние на емоции и уранизирани напитки темпераментният човек е склонен да преувеличава. А нещо ме кара да подозирам, че авторът на фразата е употребил извънземни количества ядрена течност във въпросния ден.

Остави ти тази работа. Да не говорим, че с въпросния човек съм обсъждал въпросното изречение няколко пъти след това. Винаги е потвърждавал, че стои зад думите си. И уранизиран. И неуранизиран.

[violator]

Ozzy, on Jan 20 2012, 12:42, said:

Остави ти тази работа. Да не говорим, че с въпросния човек съм обсъждал въпросното изречение няколко пъти след това. Винаги е потвърждавал, че стои зад думите си. И уранизиран. И неуранизиран.

Значи тоя е един мърльо! :Батето:

[Ozzy]

^
Абе... Свестен ми изглежда, ама дет казваш - може и да е

[Ozzy]

Понеже често напоследък тук пишем и за различни от турнето на Уотърс неща, но все пак свързани с Pink Floyd, да продължа традицията:

Седмица на PINK FLOYD по Българската национална телевизия.

[foreigner]

Само не разбрах кой къде прочете, че Уотърс си приписва изцяло заслугите за половината дискография на Флойд, това, което чета аз, е, че до DSotM са били сплотен колектив - и толкова. На "So would you say most of the Floyd stuff is just you" положителен отговор изобщо не виждам. А и за какво говори Уотърс зависи изцяло от това какви въпроси му се задават. Ако го питаха за положението в Близкия изток, щеше да говори за него.

Колкото до "the creative genius of Pink Floyd" - това е факт точно толкова, колкото е факт и това, че The Wall е издаден през 1979-та. В изборяването на факти аз лично самореклама не виждам.

...
The Final Cut >>>>>>>>>>>>>>>>>>>> The Division Bell

[Minstrel in the Gallery]

Не знам дали е по темата или извън нея, но ще добавя още масло в огъня със следното, НЕДОКАЗАНО, или по-скоро НЕДОКАЗУЕМО ИЗКАЗВАНЕ, но споделено ми твърдение от човек, много навътре в музикалната индустрия, а именно - Джон Темис /продуцент, композитор и автор на много музика .../. С лицето съм си комуникирал по лични пътища, не професионални, защото не се занимавам с музика, но една вечер, седнали в един бар в София, преди около година, обсъждахме "живота, Вселената и всичко останало" и естествено стигнахме и до музиката на Флойд. Човекът заяви, че е бил приятел със Стив О'Рурк /мир на праха му!/ и са имали много контакти и са извършвали съвместни дейности заедно. Само ще кажа следното - думите на Джон, цитирайки О'Рурк бяха горе-долу следните "Пинк Флойд са Роджър Уотърс и компания. След "Meddle" e започнало разцеплението на групата и от албумите "Dark Side of the Moon" до "The Final Cut" ВСИЧКО, повтарям дебело и черно - ВСИЧКО е било написано в групата от Уотърс, но поради договорни причини с издателя е трябвало да бъде описано по плочите и по всички документи, съпътстващи издаването на албумите и презентирането им, че и другите трима са участвали в написването на музиката. Всяка нота и всеки ред е бил написан от Уотърс и демоните в главата му, в основата на всичко е бил само и единствено Уотърс. Да, Гилмор, Мейсън и Райт може и да са добавили разни солажи /самия Джон каза, че участието на другите в създаването на песните е било съвсем insignificantly!/ , но всеки ред от текстовете, всяка нота от музиката е била създадена и изкомпозирана от Уотърс." И съвсем между другото О'Рурк е споделил, че членовете на Флойд са подписали декларации, че няма да разпространяват тази информация официално никъде /отчасти, за да се запази легендарния статут на групата и т.н./, включително в официални филми, биографии и т.н., като тази забрана е важала и за него включително /споделянето на подобна информация на приятели на по чашка уиски явно не е попадало в тази графа ... /. След това Джон Темис ми каза, че е "засякъл и потвърдил" тази информация в разговори с Алан Парсънс, но също му е било споделено, че това официално никъде не трябва да бъде споделяно! Защото легендата е за 4-мата от Флойд, не само за Уотърс, но както и той каза - Легендата всъщност е самия Уотърс, всички останали са просто участници-музиканти в проекта "Пинк Флойд". Та това ми сподели господин Темис /който е работил с Бой Джордж, Дейвид Бауи и доста други музиканти между другото .../ на по чашка уиски и на мен и ми го каза, както той сподели, че и за него най-големия музикант като талант в композирането, е точно Роджър Уотърс и че и на него му се искало да е създал всичките тези безкрайни и невероятни творби, който Уотърс е създал.

Знам, че всеки от нас ползва различни източници на информация, цитира различни хора, разговори, вметки, събития и т.н., събира късчета оттук-оттам, като понякога прекарва тези късчета информация през призмата на личните си пристрастия и знам, че ще има много хора, които ще възразят "Това са измислици!", "Това са глупости!" и т.н. Аз само споделям това, което ми казаха на мен миналата година, при това човек, който не виждам какви цели гони, ако е решил да ме излъже. Да, вярно е, че самия Джон Темис е един вид фен на Уотърс, но той само ми сподели как точно мениджъра на Флойд му е разказал, че стоят нещата в групата. И то точно, защото е искал да му покаже, че величието на една група може и да се дължи на качествата само на един от участниците, а не като вечното противопоставяне "Ленън - Макартни", "Джагър - Ричардс" и много други такива. А разговора ни с г-н Темис за музика започна точно оттам и той това ми сподели, че Флойд са един вид като моята любима група "Jethro Tull" - всичко, написано и създадено като текст и музика е дело на Йън Андерсън и всички знаят това, за разлика от ситуацията, че и при Флойд е така /имам предвид след 1972г./, но това не трябва да се казва и споделя официално и хората трябва да мислят, че е по различно, за да не се разруши легендата!

П.С.: И само да вметна: Моля без нападки и обиди, само споделям това, което на мен ми сподели човек, който от много, много години е ужасно навътре в музикалните среди и има приятелства и познанства, за каквито аз и вие може само да си мечтаем Прикачам снимка на въпросното лице за инфо

Attached Files

•  John_Themis.bmp   157,28K   32 downloads

Edited by Minstrel in the Gallery, 20 януари 2012 - 16:56 .

[violator]

Ozzy, on Jan 20 2012, 14:45, said:

Pink Floyd

Аз се чудя, защо тази група все още се котира в пространството под името Pink Floyd!?
Защо нещата не се казват истинските им имена и не ги представят с далеч по-справедливото название "96% Roger Waters`s Lonely Hearts Club Band".

[Ozzy]

Minstrel in the Gallery, on Jan 20 2012, 16:53, said:

Разказаното от теб е интересно, но не е от каквото и да е било значение за мен. Четейки онова, което пише на обложките на албумите, виждам, че Roger Waters е написал около 80% от музиката и текста на композициите в албумите от периода 1972-1983. Може и повече да са процентите. Едно време си бях направил труда да ги смятам и да изчислявам точно колко парчета е написал всеки от членовете на групата - сам и в съавторство - не мисля, че пазя резултатите от това свое проучване.
Та на въпроса: дали са 80 % (както пише по обложките) или са 100 % (както са ти казали на теб) - за мен няма никакво значение.

[violator]

Minstrel in the Gallery, on Jan 20 2012, 16:53, said:

Това категорично противоречи на голяма част от описаното от Ник Мейсън в книгата "Пинк Флойд отвътре". Която е одобрена официално от Роджър Уотърс.

Нито аз, нито ти, нито въпросният г-н Темис сме били там, когато нещата са се случвали. Така че аз, освен на ушите си, предпочитам да вярвам на човека, който е бил участник в тез процеси. И по случайност описва как е композирал и записвал космическото интро на "Time". Но то сигурно не влиза във "всичко"-то на г-н Темис.

[Ozzy]

violator, on Jan 20 2012, 16:56, said:

Аз се чудя, защо тази група все още се котира в пространството под името Pink Floyd!?
Защо нещата не се казват истинските им имена и не ги представят с далеч по-справедливото название "96% Roger Waters`s Lonely Hearts Club Band".

Не знам. Може би причината е същата като тази, поради която частушките от 94-та носят името "Pink Floyd", а не далеч по-справедливото название "96% David Gilmour`s Bald-headed Club Band". Каквато всъщност е реалността.

[violator]

Ozzy, on Jan 20 2012, 17:21, said:

Не знам. Може би причината е същата като тази, поради която частушките от 94-та носят името "Pink Floyd", а не далеч по-справедливото название "96% David Gilmour`s Bald-headed Club Band". Каквато всъщност е реалността.

Тънката разлика е, че никога няма да чуеш Дейвид Гилмор да казва "96% от идеите за "A Momentary Lapse of Reason" и "The Division Bell" на практика дойдоха от мен". Особено когато е работил и записвал с неслучайни хора като Рик Райт и Ник Мейсън.

Защо!?

Вероятно защото е достолепен мъжкар, който е в мир със себе си и с талантите си.

[Ozzy]

Ама то това дали си в мир със себе си, дали имаш психични проблеми, дали си злобен или добър, дали си с коса или плешив - всички тези неща нямат общо с това дали си гений или не. Всеки на различно място го избива - един си реже ухото, втори влиза в лудница с шизофрения, трети се самоубива, четвърти говори за 96%. Нищо от това обаче не оспорва гениалността на въпросните хора. Напротив - обикновено гениите са луди. А не достолепни мъжкари

Това е и разликата между Гилмор и Уотърс. Единият ще си умре като достолепен мъжкар. Другият - като (луд) гений.

[incarnate]

Гледам горните постове и си казавам че това е образец на твърда фенска позиция – което според мен е страхотно. Като се замисля, фен-манията в някакъв смисъл е една от съставките на горивото, което движи света. Също като любовта – нали казват че последната движела света. Всъщност фенството си е някаква форма на любов. Любовта има много форми. Както казва Джийн Хекман в някакъв филм: “Парите (златото) движат света”, на което събеседникът му отговаря с въпрос: “Не е ли любовта?”, а Хекман казва: “Така де, любовта.... към парите”. Фенството обаче е далеч по-безкористно, а също катализира големи енергии.
Под давление на това фенство дълги години след като чух Amused To Death и после гледах “In The Flesh” бях убеден че Роджър е алфата и омегата в Пинк Флойд – по неведоми емоционални пътища в главата ми това се доказа неоспоримо. Бях готов да смачкам с доводи всеки който се противопостави на това.
После излезе On An Island и Remember That Night и си казах “Тоя пич е абсолютен титан, как съм могъл да го пренебрегвам”, въпреки някои мои недоволства от последните два албума с марката Флойд. С тогавашна гледна точка визията за величието на двамата се смени и никакви обяснения кой композирал нещата в групата не можеше да промени тази емоция.
После видях наживо The Wall Tour (за пръв път в живота си). Ходих като Рейнман няколко дни след това и реших, че по-велик от Роджър няма.
В този смисъл, опитвайки се да бъда обективен, което е абсурдно в тази емоционална тема, мисля че Пинк Флойд не би бил това, което е, без който и да е от двамата.

[Ozzy]

incarnate, on Jan 20 2012, 17:43, said:

В този смисъл, опитвайки се да бъда обективен, което е абсурдно в тази емоционална тема, мисля че Пинк Флойд не би бил това, което е, без който и да е от двамата.

Не мисля, че някой тук е казал нещо различно. Напротив - според мен това е напълно ясно. Тук не говорим за това дали Флойд биха били същото без някой от тях - ясно е, че нямаше да бъдат. Тук спорим за друго: кой какъв е.
И аз казвам: единият е изключително добър китарист, другият е гений. Нищо повече.

[marillion]

incarnate, on Jan 20 2012, 17:43, said:

После излезе On An Island и Remember That Night и си казах “Тоя пич е абсолютен титан, как съм могъл да го пренебрегвам”, въпреки някои мои недоволства от последните два албума с марката Флойд. С тогавашна гледна точка визията за величието на двамата се смени и никакви обяснения кой композирал нещата в групата не можеше да промени тази емоция.

Да, де, ама ти си открил Дейв в музиката на самия Дейв, което е прекрасно. Аз също обожавам самостоятелното му творчество, а за този диамант On An Island пък да не говорим...

incarnate, on Jan 20 2012, 17:43, said:

После видях наживо The Wall Tour (за пръв път в живота си). Ходих като Рейнман няколко дни след това и реших, че по-велик от Роджър няма.

Осъзнаваш ли разликата? Когато гледаш самостоятелен гиг на Дейв, ти виждаш и чуваш Дейв. Когато гледаш самостоятелен гиг на Родж, ти виждаш и чуваш Пинк Флойд. Тоест, Роджър Уотърс: 80/20; Скоти Пипън срещу цялото НБА и всякакви подобни...

incarnate, on Jan 20 2012, 17:43, said:

В този смисъл, опитвайки се да бъда обективен, което е абсурдно в тази емоционална тема, мисля че Пинк Флойд не би бил това, което е, без който и да е от двамата.

Пинк Флойд е това, което Роджър Уотърс е пожелал да бъде - нищо повече и нищо по-малко от това...

[Ozzy]

marillion, on Jan 20 2012, 17:53, said:

Пинк Флойд е това, което Роджър Уотърс е пожелал да бъде - нищо повече и нищо по-малко от това...

Това не съм ли го казал аз?!

За вас не знам, ама аз отивам да къркам. Като се върна порядъчно почерпен, очаквам тук да се е включил и другия гилморист. Онзи, дето отиде с гилморска фланелка на концерт на Уотърс. Ама имА късмет, защото италианците са доброжелателни. Да беше дошъл в Загреб - усташите щяха да го понапердашат едно хубаво, та да му дойде акъла в главата!

[violator]

Ozzy, on Jan 20 2012, 17:40, said:

Ама то това дали си в мир със себе си, дали имаш психични проблеми, дали си злобен или добър, дали си с коса или плешив - всички тези неща нямат общо с това дали си гений или не. Всеки на различно място го избива - един си реже ухото, втори влиза в лудница с шизофрения, трети се самоубива, четвърти говори за 96%. Нищо от това обаче не оспорва гениалността на въпросните хора. Напротив - обикновено гениите са луди. А не достолепни мъжкари

Това е и разликата между Гилмор и Уотърс. Единият ще си умре като достолепен мъжкар. Другият - като (луд) гений.

Виж как в шеги и закачки достигнахме до консенсус по въпроса с психическата стабилност на Роджър Уотърс. Ни повече и ни по-малко от това, за което намекнах в началото на седянката.

[violator]

Ozzy, on Jan 20 2012, 17:46, said:

единият е изключително добър китарист, другият е гений.

Аз лично не виждам с какво шедьовър като "Wecome To The Machine" е по-гениален от шедьовър като "High Hopes".

Но пък за сметка на това прекрасно знам с какво солото на "Comfortably Numb" е по-гениално от 98% от всички сола в рок музиката, правени някога.

А по отношение на текстовете на класическия Pink Floyd --> да, повечето от тях са прекрасни, но чак пък гениални. Ако това са гениални текстове, тези на Fish трябва да са инопланетарни.

[Roy]

[Yanni]

Minstrel in the Gallery, on Jan 20 2012, 16:53, said:

...Джон Темис /продуцент, композитор и автор на много музика ...
Прикачам снимка на въпросното лице за инфо

Според мен добрия стар duende просто се е пошегувал с теб, друже.

Иначе по темата нямам какво да кажа, тотално лишена е от смисъл... освен просто ей така за фън. И DG и RW са музикални икони и никой от двамата нямаше да е това, което е, без другия. Противопоставянето им би могло да се направи само хора, разхищаващи времето, отредено им да си заработват насъщния. Сериозна дискусия по темата няма как да се случи.