43 replies to this topic

[Mor-Rioghain]

violator, on 29 август 2012 - 16:10 , said:

Япония

Точно в протест срещу такова роботизиране си измъчвам клавиатурата вече втора страница. И последните ти примери са, всъщност, още по-голям пример за "tu quoque". Ако следвам твоя ред на мисли, трябва ли да приема, че смяташ за ненужна квалификацията "убийство"? Защото, според мен, това, което настоящата дискусия цели да ме убеди, е да одобря възторжено появата на ново законно оръжие за убийство, и средство за натиск на обществото над индивида. Ако и да е в пренебрежимо малки мащаби, защо тогава изобщо да си губим времето с него?

Не ми е известно до момента да са били забелязани безсмъртни хора, така че, свръхнаселението ще се справи само със себе си, лошото е, че преди това най-вероятно ще се справи и с цялата планета. Това е чудесен повод да отбележа, че, наистина, съм твърдо против прекаляването с употребата на автомобили. Замърсяването предизвиква рак, BTW, да се върнем на темата.

Нали в самото начало казах: "Щях най-възторжено да подкрепям вашето мнение, ако..." Има твърде много въпросителни в този проблем, и животът е сложен, да. Самоубийството и евтаназията съвсем не са едно и също нещо, даже, бих казала, че демонстрират два съвсем противоположни принципа. Да се опитва някой да твърди, че агитирам да бъде забранено което и да било от двете, означава да обърне всичките ми писания наопаки. Само се опитвам да дам някакво обяснение защо евтаназията не е легализирана повсеместно.

[HeathenHeart]

Mor-Rioghain, on 29 август 2012 - 16:42 , said:

Защото, според мен, това, което настоящата дискусия цели да ме убеди, е да одобря възторжено появата на ново законно оръжие за убийство, и средство за натиск на обществото над индивида. Ако и да е в пренебрежимо малки мащаби, защо тогава изобщо да си губим времето с него?

То пък щото без него няма достатъчно средства за натиск, та точно то да се превърне в най-страшното и мощното. Човешкият живот, така и така, не е особена ценност в момента, ако някога изобщо е бил.

[nousha]

Не мога да разбера защо е нужно да се донесат от девет кладенеца вода и да се залита в сложни витиеватости.
Искам, когато преценя, че не желая повече да мъча себе си (и близките си) в резултат от нелечима болест, с чиято нелечимост съм се запознала обстойно и съм взела информирано решение, да мога да умра, без да се налага да скачам от 9 етаж, да си купувам опаковки сънотворни или да се давя. И освен това деянито ми да не носи стигмата, която носи самоубийството сега, като начало законово. Оттам нататък ама изобщо не ме интересува, че някой смята, че тази постъпка е слаба, слабохарактерна, наранява близките ми и прочее. Това си е моя работа и би ми се искало аз да мога да го преценя. А, и, разбира се, това няма да означава, че карам въпросните хора с това мнение в моята ситуация да постъпват като мен.
Значи на кого пречи това мое желание да си ида достойно според моите разбирания? И не ми обяснявайте, че пречи на близките ми и любимите ми хора. С тях си се оправям аз.
За протокола, ако попадна в такава ситуация, че да смятам продължаването на живота ми повече минус, отколкото плюс, да, бих "се изчезнала". И просто предпочитам да не е грозно.
Ако мой близък е в подобна ситуация и желае да бъде евтаназиран, да, бих удовлетворила желанието му.
Помня, че когато почина втората ми баба, по едно време си плачех колко ми е мъчно, че повече няма да я има, да си говорим, да ми показва това, онова. И в един момент се усетих, че не ми е мъчно за самата баба, а за мене си. Как аз съм лишена от еди-си какво, защото нея я няма. Ами не, не искам егоизмът ми да е причина дълбоко страдащ мой любим човек без надежда за възстановяване да продължи да страда, защото ако си спести мъките, аз какво ще правя, горкана...

[Minstrel in the Gallery]

marillion, on 29 август 2012 - 14:25 , said:

Наречи го както искаш, но ми отговори еднозначно:

1. Ти готов ли си да спасиш някой близък? Ако да, минава ли ти мисълта, че един ден може и да изпиташ угризения от "спасителната акция" или пък да бъде установено по безспорен начин, че се касае за лекарска грешка?

2. Ако спасението трябва да бъде извършено от длъжностно лице по подобие на екзекуцията при смъртното наказание, можем ли да приравним лекар с отговорник по изпълнение на смъртна присъда от гледна точка на трудови функции и отговорности? Важно е да се отговори, защото натоварваме страничен човек със сериозна отговорност, а наред с това и с непривично решение от емоционален характер.

И още нещо за размисъл. Ако ти си неизлечимо болен, а аз съм твой единствен жив роднина, какво правим? Твоето желание е да бъде приложена евтаназия, а подобна процедура е в разрез с моята ценностна система? Чие решение тогава ще има приоритет - твоето на неизлечимо болен пациент или моето на емоционално привързан към теб роднина? Очевидно ще се нуждаем от арбитър. Лекуващият лекар може ли да бъде арбитър в този случай? Имаме ли право двамата с теб да му прехвърляме подобна отговорност? Въпроси...

Жорж, ето моето лично мнение по въпроса:
1. Да, готов съм. И никога повече няма да ме чуеш да се оплаквам или тормозя от мисълта, че съм взел неправилното решение - за този момент, на база така представените данни и информация, на база желанието на някой мой наистина близък човек, съм взел решение да му помогна. Не забравяй, че все пак той взема това решение, ти си само изпълнителя, т.е. отговорността е разпределена помежду ви, така че не, не бих се измъчвал и изпитвал угризение!
2. Всеки един от хората - лекар или изпълнител на смъртни присъди, изпълнява своята роля и функция, има разлика само в моралното отношение на обществото и нагласите - може палачът да бъде приеман за лош човек, а лекаря за добър или съвсем обратното, зависи от субективната гледна точка на нещата.
3. Смятам, че спорът трябва да бъде между теб и роднината ти, а не лекаря да бъде арбитър, лекарят ще бъде просто изпълнител на взетото помежду ви решение, отговорността не би трябвало да е негова ...

Точно в хода на дискусията се сетих за прекрасния филм на Алехандро Аменабар, с още по-прекрасния Хавиер Бардем в главната роля "Mar adentro" - аз лично съм напълно съгласен с внушенията, изводите и изхода, които режисьора предлага ...