HeathenHeart, on Dec 21 2011, 03:14, said:
Силно съм несъгласна с това мнение. Като общо, защото отрича развитието и правото на всеки да опита да направи нещо. В частност, не се считам за музикален инвалид, като човек харесващ и стари, но и нови групи.
Смятам, че на хора като теб им липсва подход, може би търсите на неправилното място и съответно попадате на неправилните ( за вас) групи. Това последното е много важно, защото в морето от музика под шапката "метъл", да се качиш точно на твоята лодка не е лесно. Примерът с БФМВ не е съвсем удачен - групата не е толкова нова и не е представител на изявен по-модерен стил.
Ще напиша как аз прослушах по-нови групи - първо доста четох, после пробвах групи от различни стилове и така се ориентирах кое от новото става за мен.
Групи, като корн, морн, блинк, лимп бизкит и други, с***а здраво на метъла по всички параграфи! После дойдоха тия от типа бфмв, дето не се знаеше точно какво свирят и пак с***а на метъла, но с различен подход. Както много преди тях го направих Нирвана, чийто гръндж даде началото на упадъка на метъла в чистия му вид, в който го познавахме дотогава. Именно грънджът разми тежкия рок и позволи впоследствие появата на такива нео метъл измишльотини, които дотогава бяха немислими. Гръндж и нео-метъл всъщност са много далече едно от друго, нали? Да, но второто е следствие на първото, на промяната, която грънджът донесе... дори Слейър се бяха повлияли! Както и на зародилата се истерия сред определени подрастващи към хип-хопа и производните му. Оттам - Корн! Нечувано! След Корн - множество подобия с изсулени гащи, обърнати шапки и ...усилено рапиране, редувано с грухтене и квичене! Появи се определението рап-метъл!?!? Малко след това и ню метъл. Вече ми се повдигаше. Както и на много други. Но този полу-стил набра популярност, предимно сред по-малките и за кратко наистина се превърна в нещо повече от поредното захласване. (Между другото онази вечер попаднах на вокалистът на Корн в някакво подобие на ънплъгд, където на фона на акустична китара и още някакъв инструмент, човечецът неистово скимтеше и виеше, гърчейки се в нещо, като трон, на който беше седнал. Бях шокиран и изумен, но вместо здрави псувни, поклатих глава и побързах да превключа на VH1, където намерих спасение в обятията на мацката от клиповете на Уайт Снейк. Аз никога не съм бил фен на Уайт Снейк, но след шизофреничните движения и възгласи на този човек, мога да кажа, че един вид прогледнах за величието на Дейвид Ковърдейл.
Отплеснах се и понеже ми се доспа, с две думи: Благодарение на тези групички и последвалите ги подобия, съвременната метъл сцена е сбор от неподдаващи се на класификации банди и стилове. Достатъчно е да чуя как мазно и лигаво звучи китарата дори на така наречените нови дет-метъл групи, за да се откажа да ги слушам. Защото това не е дет, не е траш, не е хеви... това е боза! От всичко накуп плюс още 15 музикални стила и 18 инструмента. Няма лошо, но в повечето случаи се получава неразбираемо жужене, подплатено с крайно неподходящи, кряскащи вокали. Разбира се, има и изключения. Има и кадърни, качествни нови групи. Аз се сещам за две.
Също така малкото банди, които се опитват да свирят и звучат олд скуул. И някои успяват. Поздравления за тези момчета. Поздравления и за тези от старите групи, които успяха да оцелеят в днешния въртоп и запазиха идентичността си. За останалите - не са моята музика. С това искам да завърша, че мнението ми е строго субективно и не карам никой да го харесва и да се съгласява с него. Въпреки, че имам приятели, които биха се подписали под това
Споменал съм само няколко от тези групи, защото на другите просто не им знам имената - звучат ми напълно еднакво. И безсмислено
Voice Of The Soul