Нека и аз да изброя моите, макар че те са подредени по емоционален заряд за мен, а музиката в повечето случаи не се опитвам да я критикувам... Ако концепцията е жестока - всичко друго си пасва.
Първо:
Nevermore - Dreaming Neon Black
cadaurus, on Dec 28 2007, 23:37, said:
Nevermore - Dreaming Neon Black (1999)
Обяснение в любов или по-точно какво става, когато гаджето те зареже...
Това тук не е точно така. В албума се разказва за приятелката на Уарел, която попада в религиозна секта, изчезва и се смята за мъртва. Всичките текстове на албума са свързани с една обща поема, която може да се съедини от първите изречение на всяка песен в лириките ( на лириките, но не на вокалите). Всичките лирики са невероятно емоционални, вокалите за мен са най-добрите изпяти някога от Дейн, темите засегнати в различните песни обхващат не само любовната болка от загубата (която присъства във всяка песен), но и всички други теми, характерни за творчеството на Nevermore. От агресивността, гнева и болката в Beyound Within, до омекотяването, мелодията, загубата на смисъла, отказването в живота в Dreaming Neon Black, Deconstruction, до връщането на надеждата, самозалъгването във вече съединението от всичко изсвирено досега в Cenotaph и No More Will. За всички почитатели на готика или дуума, които не биха се сетили да търсят подобно нещо в такава група - нека го чуят. Този албум просто смазва с атмосферата си.
Второ:
Pain of Salvation - BE
Уау... Уау, уау, уау! Няма такава концепция, няма такова нещо, няма толкова много оригинални идеи, толкова много различни влияния, толкова откровения, толкова болка. A какво точно е концепцията? За смисъла на съществуването на човечеството, за нуждата от Бог, за липсата му в модерното общество. В албума действително има 2 главни герои - Бог и Mister Money, които наблюдават какво се случва със света от двете си гледни точки. Както другите подобни концепции и тук се стига до нещо като край на земята, до преосмисляне и т.н. Все пак не очаквайте тук нещо християнско, дори разбиранията на бандата да са такива, тук Бог е представен в един универсален смисъл нямащ нищо общо с която и да е религия, той действително е света, всеки един от нас съставя част от него. Депресия отново, дааа, само такива глупости слушам...
Трето:
Amorphis - Eclipse
Историята на Кулерво - много поучителна! Разказва се за робът Кулерво, който един ден решава да избяга от господаря си, за да търси своя път, минава през какви ли не случки, докато не намира родителите си, не се среща с жена си, която пък се оказва... Е, сами открийте това, мисля, че на официалния сайт на Аморфис все още има цялата история преразказана на английски. В самия албум случките са объркани, не са в хронологичен ред и по този начин трудно може да се разбере кака точно е концепцията. Още не съм чул каква е точно концепцията зад Silent Waters, но не вярвам да ми хареса повече от историята на Кулерво.
Тук вече просто почвам както се сетя.
Behemoth - Zos Kia Kultus
Не знам дали точно се зачита за концептуален албум, но повечето текстове в албума са свързани с учението Zos Kia Kultus, което беше разработено от един ученик и приятел на Алистър Кроули, чието име не мога да се сетя в момента. Основата на техниката е използване на символи за постигане на магически ефекет, на тантри, повтаряне на определени магически думи и т.н. и през целия албум може да се види тази техника, клипа към As above, so below също показва непрекъснатото повтаряне на символи. Въобще цялата окултична атмосфера в албума го слага сред любимите ми дет резачки...
Ааа, албумите на Burzum считат ли се за концептуални :Р? Все пак той е искал да постигне чрез всеки един от тях заклинание, което да приспи слушателя ; D. Е, последните му 2 са действително концептуални, но все пак не ми харесват достатъчно, за да опиша историята в тях. Хм, всъщност само Daudi Baldrs има строга концепция, а определено ми идва прекалено опростен, за да ми е любим.
Cradle of Filth - Cruelty and the Beast
Позната концепция - историята на Елизабет Батори написана в класически английски стихове и представена в готик/блек атмосфера. Харесвам много текстовете в този албум... има много точни попадения на Дани, яд ме е, че вече не си прави труда да драска толкова дълги неща. Damndation and a Day също е концептуален, разделен на няколко части (и отново по Paradise Lost на Милтън), по-любим албум ми е, но концепцията не ме грабва толкова, само последната част, където са Mannequine и Thank God for the Suffering, където историята се завихря в любимия ми романтичен стил... не съм сигурен, но и там май главната героиня е Батори или поне нейн прототип, хаха.
Diabolical Masquerade - Death's Design
Това го бях забравил... Проект на китариста на Кататония + Dan Swano, албума е представен като саундтрак на филм на ужасите, но действително не съществува такъв. Невероятен концептуален албум без концепция! В него просто темите се повтарят, лудостта надвива всичко, дори да има някаква измислена история, тя е нищо пред красотата на музиката, която се разкрива за слушателя... Защо този проект трябваше да умре?.. Препоръчвам на всички почитатели на авангардния/атмосферичен блек, но ако има такива, те вече са го чули.
Dark Lunacy - The Diarist
Мелодичен готик дет... когато за пръв път чух този албум от италианците и видях, че са премахнали цигулките, толкова характерни за техния звук бях много разочарован. И така с месеци го преслушвах, харесваше ми, но не на нивото на останалите. И след това видях лириките... Писани са по дневника на руски войник по време на Втората световна и разказват битката за Ленинград представена от различни ъгли. Невероятни, смазващи текстове, невероятна атмосфера. Интересно е, че италианците дори са написали текст на руски... С този албум станаха една от любимите ми банди.
Няма да минавам през Diamond. Само ще спомена, че любимият ми албум като концепция е Абигейл и продължението й.
Ulver - The Madrigal of Night - 8 химна за вълка в човека
Красота.. поне на текстовете, ахахаха. Не, един наистина блек метъл албум, нямам си представа как и защо са решили да запишат това нещо, в началото въобще не го харесвах, но коцепцията винаги ме караше да се връщам към него, до момента, в който се влюбих в този албум. Да не говорим за легендите около този албум, тексовете му все пак са жестоки, рифовете пленяват. Нека да дам част от единия текст.
И продължава да лови без капка тъга.
Защото каквото минава – изчезва.
Единственото му съжаление бе - липсата
на желания, неизпълними, достойни за сълзите му.
Докато не видя жал в нейните очи,
където цялата светлина блестеше
и скоро всичката радост трябваше да умре.
Девица величествена в своята чистота -
оставена сама, изгубена.
Луната изгрява отново,
преродена над нейната душа -
открадната тук от мрака,
свързващ я с магията вековна.
Изплашена тя го приближава
и продумва:
Ти, вестительо на Дявола,
който внася ужас във влюбените сърца.
Ти, елексирът на омразата човешка.
държащ дъхът последен на моята умираща душа -
Не ме оставяй, о, сянко
преди да се предам
на тези дълго отричани желания -
подарък за моето умиращо сърце.
И не носи той повече своят костюм -
червен като кръвта и виното -
защото виното и кръвта бяха на ръцете му
докато стоя до нейното легло и труп,
когато ги намериха двамата.
На норвежки сигурно е много красиво... : D!
И първият им албум е концептуален, но така и не успях да вляза в историята с троловете там. А пък следващия, отново концептуален, не ми е по вкуса...
The Old Dead Tree - The Nameless Disease
Още един изключително емоционален и депресивен албум. Концепцията се върти около самоубилия се барабанист на групата и начина, по който те се опитват да преодолеят загубата, да свикнат с идеята, че изглежда за него те не са били достатъчна подкрепа, за да го накара да продължи да живее. Изключително тежък албум, който би трябвало да привърже човек към живота. В комбинация с Brave Murder Day на Katatonia този албум или ще ви накара да се самоубиете или да приемете смъртта и да се примирите с нея в края на живота си като нещо напълно нормално.
Lacrimosa - Fassade
Концептуалното албумче на Лакримоза, което има за цел в един-единствен албум да събере всички отрицателни емоции, които човек може да изпита (макар и в положителен аспект, ахахха)... е, не е като да са ги събрали всичките, но идеята на албума действа отлично ; D. Трите части на Fassade имат прекрасни текстове, а геният на Тило както винаги ги е възпроизвел отлично като музика. И другите албуми на Лакримоза са тук-там концептуални, но точно този ме грабна точно заради това.
Katatonia - Viva Emptiness
Това май не е концептуален албум, а? Хаха. Е, не, поне аз откривам история в него, историята на двама братя попаднали в свят на престъпления, и това може да се проследи в текстовете от първата до последната песен. Oще от Ghost of the Sun ("the coldness from my brotherskin") до Omerta ("I thought I'd lost you my brother") героите са двама, извършват престъпление, влизат в затвора, свидетелстват и излизат, но това действително не е от значение... емоционалния заряд, смазващата престъпна атмосфера - просто рай, нещо което Katatonia никога няма да повтори. За мен и Brave Murder Day си е концептуално албумче свързано със страха от смъртта, образ, който се появява във всеки един текст от онзи албум и срещу който главния герой се изправя и накрая побеждава (макар и в смъртта си) страха си.
Някои други концепции:
В момента Virgin Black изваждат 3 концептуални албума, които заедно представляват музика за погребален ритуал. То и първия албум на Virgin - Sombre Romantic минава за концептуален за мен, то дори не е албум, а една песен... Но всичко на Virgin Black e прекрасно, няма нужда да изтъквам каквото и да е от творчеството им. Epica имат интересна концепция Consign to Oblivion започната още в последния албум на After Forever с Янсен, но то не е албум ; D. Защо никой не спомена NIN - Year Zero : P? Moonspell - Darkness and Hope e концептуално албумче с истории за призраци и призрачната атмосфера е доста добре написана, The Antidote пък се води точно концептуален, но действително не е, по него просто има написан сборник с разкази, но действително в целия албум се повтарят и застъпват идеи, както е и в Memorial. Чудя се само как до този момент My Dying Bride не са издали концептуален албум... трябва : Р!
Леле колко писах, никой няма да го прочете ;РРРР.
Edited by Nwarth, 03 February 2008 - 15:04 PM.
0
По-голяма част от любимите концептуални албуми вече сте ги споменали за това ще бъда скромен и ще назова само два:
