87 replies to this topic

[moonlit knight]

Мейдън според мен са от малкото групи, които не изневериха на себе си през всичките тези години .

[HeathenHeart]

Това десетилетие е повратно за музикалните ми вкусове. Метълът на 90-е години не ми допадаше и аз бях сред мрънкащите, че след "Черния" албум на Metallica няма нищо за слушане. Но някъде около 2000 г. попаднах на HIM, а по-късно на Hammerfall и Nightwish. Някъде към средата на периода се натъкнах на Finntroll, на които харесах някои неща, но ми стана любопитно дали няма нещо подобно, но по-мелодично. Започнах да търся и открих Korpiklaani. Страшно ми допаднаха и това беше началото на интереса ми към фолк/викинг метъла. Междувременно разкрих много нови и не толкова групи и стилове, които ми харесаха и коренно си промених отношението към новите неща в метъла, търсенето, откриването, преоткриването и т.н.

Списъкът е много едностранчив и съвсем относителен, за да се придържа към бройката 10 албума.

HIM - 2000 - Razorblade Romance
Hammerfall - 2000 – Renegade
Rhapsody (Of Fire) – 2002 - Power Of The Dragonflame
Týr - 2003 - Eric The Red
Nightwish - 2004 - Once
Korpiklaani - 2006 - Tales Along This Road
Ensiferum - 2007 - Victory Songs
Amon Amarth - 2008 - Twilight Of The Thunder God
Sabaton - 2008 - The Art Of War
Arkona - 2009 - Goi, Rode, Goi!

[Silentdeath]

Tема зомби ... в която не съм писал, изглежда ме зове. Не е лесно да се съберат само 10 албума за изминалото десетилетие. Затварям очи и се появяват десетки обложки и запомнящи се рифове и текстове ... но какво да се прави, без компромиси, събирам избора си в рамките на 10 заглавия.

System of a Down – Toxicity (2001)
Имах чувството, че всички слушаха този албум.

Slayer - God Hates Us All (2001)
Албумът, който излезна на 11-и септември 2001 г. Мрачен, суров, изпълнен с омраза и влияния извън рамките на Slayer, които всички познаваме. За мен ще си остане "различния" албум и емблематичен за времето си.

Children of Bodom - Follow the Reaper (2001)
Ако не бяха тези финландци (и едни шведи и шведка по-надолу), нямаше да прослушам тежки вокали.

Metallica - St. Anger (2003)
Толкова обсъждан албум ... Подариха ми го още като излезна, когато преминавах през изключително тежък период и резки промени в, дотогава, безгрижния ми живот. Не спирах да го слушам. Текстовете, суровите вокали, разхлабените барабани и въобще първичните чувства, които бяха събрани в този албум, накараха кълбото от болка и омраза в мен да експлодира. Този албум ми помогна да продължа и винаги ще ми звучи правилно и на място.

Rammstein - Reise Reise (2004)
Mein Teil, Keine Lust, Amerika ... Кой не ги слушаше? Бяха навсякъде.

Iron Maiden - Dance of Death (2004)
Изключителен албум и най-силният след завръщането на Брус.

Kreator - Enemy of God (2005)
2005-a като цяло е предложила страхотни албуми (Nevermore - Godless Endeavor, Arch Enemy - Doomsday Machine, Nile - Annihilation of the Wicked ...), но Enemy of God доказва, че дори след 20 години Kreator могат да записват такива зверове.

Arch Enemy - Rise of the Tyrant (2007)
и
Megadeth - United Abominations (2007)
2007-а също беше богата откъм силни албуми. Влюбих се в Angela Gossow с този албум, без майтап. В момента чувствата ми не са толкова силни, но все пак ... United Abominations пък ме накара да прослушам Мегадет, които тогавашни мои предразсъдъци ме караха да мразя. Тук е и страхотната версия на A Tout Le Monde с Кристина Скабия, nuff said.

Trivium – Shogun (2008)
Не разбирах врявата около Trivium, даже ги понамразвах заради перченето, че са "новата Металика". Не бях слушал Ascendancy и ги знаех само с The Crusade, точно заради това Shogun ме отвя от първо слушане. Никога не бях чувал нещо толкова изпълнено с енергия и разнообразие от начало до край, хомогенно и оригинално. С него Trivium се наредиха до имена като Lamb of God и Mastodon и избягаха от сравненията с Bullet for My Valentine завинаги.

[THE DEADMAN]

moonlit knight, on 24 юни 2013 - 14:04 , said:

Мейдън според мен са от малкото групи, които не изневериха на себе си през всичките тези години .

Зависи какво визираш под "себе си". Онези бързи, енергични и надъхващи парчета с които бяха характерни Maiden през 80-те са отдавна в историята, останали само като хубав спомен. В момента се наслушваме на дълги, на моменти дори отегчителни изпълнения с голяма доза прогресив. Това не е Iron Maiden от 80-те и началото на 90-те.

[Jimmy Pop]

Това са албумите, с които ще запомня въпросната деката. Това не са най-добрите албуми. А тези, които по една или друга причина заемат централно място във важни периоди от моя меломански личен свят.

Iron Maiden - Brave New World (2000)
Не просто блестящо завръщане на Брус и Мейдън, а една от най-добрите им творби въобще.

System of a Down - Toxicity (2001)
Албумът, който ме отвя. С него отворих скрита клапа в рецепторите си и открих музика, която не смятах за музика дотогава. Няколко месеца въртях само него.

Епизод - Българският бог (2002)
Най-добрият албум на новия Епизод е "Свети Патриарх Евтимий", но този беше нещо нечувано и епично и постла червения килим за последвалата рок-опера. В началните ми години на студентстване в непозната Германия ми вдъхваше дебели дози кураж и сили да продължавам напред.

Deep Purple - Bananas (2003)
Албумът, който осмисля присъствието на Стийв Морз в групата и обезсмисля присъствието на Ричи и сополите по него. Брилятен, красив, разчупен и смел. На фона на всичко това някак логично носи най-нелепата обложка, загръщала някога тава на Пърпъл. За да може грамаданското музикално канарище изпод нея да изпъкне с още по-смазваща сила.

Rammstein - Reise, Reise (2004)
Опеделян за голямо стилово отстъпление от мнозина, стигнал и до статут на шлагерна компилация в ушите на някои по-екстремни почитатели, за мен това е стъпка в единствената вярна посока за тази група. Предните три албума са страхотни, но все някога трябва да излезеш от завода и да пробваш да посвириш малко на реални инструменти (а не вечно с гаечния ключ по ламарината), пък дори и да си германец. Някои текстове тук са истинска поезия.

All That Remains - The Fall of Ideals (2006)
С това тук пък открих метълкора, с него го и закрих. Не успях да се увлеча истински по този стил, но техничните рифове и разнообразни вокали на Идеалопадът бяха се заклещили доста дълго време между решетките на КПП "Музикални възприятия" и само спорадично допускаха някое и друго парче изсвирена емоция да премине покрай тях.

Amorphis - Silent Waters (2007)
Мразя клишетата, но "Тихите води" отмиха калта по периферията на съзнанието ми и откриха един цял нов свят, пълен с музикални изкушения. Една от малкото групи, чиито албуми харесвам до един (може би без дебюта отчасти), а настоящият беше неизменен саундтрак на цели две лета.

Pero Defformero - Undergrand (2009)
Как да не включи човек в подобна класация такова бижу? Прогресив-Пантерово-трашов-турбо-фолк-метъл от Сърбия, изсвирен със техническата сериозност на класическия оркестър на БНР и с отношението на квартална пънк-гавър банда. Ако някой ви замери с култовата фраза "Добре, де, слушаш жици, ама като седнеш на маса не си ли пускаш малко чалгичка?", отговорете с "да" и му пуснете това.

Kultur Shock - Ministry of Kultur (2011)
Чудих се кой албум на джипси пънк шайката от Сиатълските Балкани да посоча - този или "We Came to Take Your Job Away" и реших да е първият заради по-китарно ориентирания саунд и прекрасните два концерта през 2011 година, на които бях скачащ, викащ и пеещ свидетел. Едва ли има група, в която да е наблъскана повече музика.

Parni Valjak - Zastave (2000) / Siddharta - ID (2001)
Исках да добавя и нещо, с което да символизирам фенството ми към рока от Източна Европа, по който се запалих точно през въпросната декада, но не можах да излъча само един победител, затова поставям заедно два албума - този на хърватите Парни Валяк, които са едни от главните виновници за това да разгърна прашния плащ на Желязната завеса, и дебюта на словенците Сидхарта, който далче не е най-добрият им, но ми показа тази страхотна алтърнатив рок група.

[drivanov2003]

drivanov2003, on 11 януари 2010 - 12:14 , said:

Сигурно няма да ги докарам до 10...

Ама аз цели 10 албума ли съм слушал?!....
...през 2020-та ако съм жив и здрав, ако ги докарам до 3....
Сега бих добавил Opeth, Tiamat, Pain of Salvation, Dark Tranquility, но през 2010-та това беше картинката.

Edited by drivanov2003, 25 юни 2013 - 07:33 .

[Roy]

Jimmy Pop, on 25 юни 2013 - 01:39 , said:

Rammstein - Reise, Reise (2004)
Опеделян за голямо стилово отстъпление от мнозина, стигнал и до статут на шлагерна компилация в ушите на някои по-екстремни почитатели, за мен това е стъпка в единствената вярна посока за тази група. Предните три албума са страхотни, но все някога трябва да излезеш от завода и да пробваш да посвириш малко на реални инструменти (а не вечно с гаечния ключ по ламарината), пък дори и да си германец. Някои текстове тук са истинска поезия.

"Reise, Reise" вместо "Mutter" - интересен избор. Само това за гаечния ключ не е много коректно, тъй като Rammstein никога не са били група от сорта на Einstürzende Neubauten или пък Throbbing Gristle, а по-скоро са вдъхновени от танцувалното звучене на индъстриъла от края на 80-те и началото на 90-те на миналия век. А стиловото отстъпление също е относително, тъй като касае основно все по-мелодичното им звучене.

[Jimmy Pop]

С "Mutter" прослушах Рамщайн и до днес го смятам за най-добрият им албум. Но избрах "Reise, Reise" именно заради (сравнително, като за тях) резкия им стилов завой и обръщане към светлината на една непозната до сега тяхна страна. Несамоцелната смелост трябва да бъде възнаграждавана. За мен албумът беше свръх приятна изненада и съм го слушал вероятно повече от година всеки ден.