MartinOwaR, on Jun 29 2008, 16:04, said:
Тази със слънцето ме разби
и мен
наместо замислените морски красоти в снимките на минувача пускам едно трънско селце под вр. Руй -
Горочевци, в близост до сръбската граница, попаднало ми случайно в списъка на местенца за скитане през почивните дни
кацнали на един от склоновете на едноименната планина Руй, със скупчени тук-там стари къщи, изградени от гредоред и глина, дървени плевни, до тях каруци впрегнати с волове или крави, овчарници, с огради сковани от преплетени дървени пръти или натрупани стволове от изсъхнали дървета, на фона на безкрайния за погледа горски масив обрамчен в нежната, синьо небесна ефирност, махалите са някак особено живописни и по своему романтични.
заедно с още няколко, разпръснати по околните склонове на планината, те образуват едно от тези малки селца, забравени от бога и държавата ни, в които допреди години е кипял живот и ехтяла детска глъч. особено през лятото, когато всяка къща била препълнена с роднини и гости. в своеобразния център на това селище има нещо като площад, запустялата постройка на някогашното основно училище, един смесен магазин, селската кръчма, люпещ се камък, някога представлявал паметник с петолъчка и встрани една отдавна ръждясала и крива табелка пред накуцваща, подобно на стара и болна жена - автобусна спирка, облепена цялата с некролози.
иначе хората там са гостоприемни, добродушни, отзивчиви, широко скроени, усмихнати, поздравяват, без значение дали те познават. малко е труден трънският диалект по този край.... една стара жена, която срещнахме на пътя през смях ни обясни цял куп неразпознаваеми за нас думички като мачка, поганци, како се отвърствал чилику и тн..
) много работни и скромни хора. основният им поминък е бил животновъдството (крави, кози, овци, кокошки и тн.), ловуването на глигани, сърни, дори мечки из дивата местност наоколо, земеделието (почвата е суха и камениста, поради което неплодородна и твърде тежка за обработване. местните казват „ че и с трън да се завъртиш няма какво да закачиш”), дърводобива (от многото гори опасали склона върху, който е сгушена махалата идва и името й. изсичането им в момента е със заплашителни размери за екологията в района....) и най-вече гурбетчийството. повечето мъже отивали наемни работници и строители по други краища на страната и в чужбина, а жените по цяло лято събирали сено, билки, гъби и от ранни зори били на нивите и градините покрай реката. като част от дъга се извива тя покрай левия склон на махаличката. някога бързоструйна, игрива и пълноводна. през пролетта - буйна, непокорна отнасяла складираните дърва, от време на време и част от добитъка, заливала обработваемите площи, била пълна с рибари… сега е – кротък, полу пресъхнал ленив поток, монотонно клокочещ надолу измежду запустени и буренясали градини и ниви.
разказват, че тази пролет много вълци придошли от сръбските планини, което организирало местното население в отделни ловуващи дружинки. покрай един от тези разговори се отбихме по покана на приветливите домакини за чаша домашна ракия, пъстра салата и барбекю, на софра с трикраки столчета в една от малкото оцеляващи глинени къщи. точно – „бяла и спретната”, с грижлива глинена мазилка отвън, избелена с вар, отвътре изрядно преметена, чистичка, с нежни перденца над ококорените прозорци към върха и множество запазени съдинки от бита в миналото на семейството. в „ужака” или както го наричат още "ужо"– нещо като предверие с голяма камина, в средата с меден котел за вода и зидана пещ встрани от огнеупорни камъни, измазана с глина, усещането при влизане е за жив огън, мирис на тлеещи съчки, препечен хляб, дъхава чубрица, горски мед, квасено мляко върху лавицата и.... някакво странно спокойствие.
опияняваща тишина навред, която само гугутките, врабците, някой наблизо кълвач, проскръцването на запазената отвън дървена люлка, под сушината на навеса или подвикване от съседна къща единствено нарушава от време на време.
на вдишване въздухът е кристално чист и свеж, примесен леко с вълшебния аромат от цъфналите, засмяни на слънцето жасмини, макове, маргарити, теменужки, ружи и други още няколко вида непознати за мен растения в градината.
много цветна и много красива… (което ми извика наум някъде срещнат стиха - „… със дни тревата бе толкова щастлива, че толкова финес и красота при себе си е приютила ... "О да, прекрасна бе таз градина!") и някак борбена, смела за нейния кратък летен живот върху неуютната, ветровито изложена, суха и камениста почва