"Калиакра Рок Фест 2008" през очите на един фен
един напълно субективен разказ, който не претендира за историческа достоверност
Част трета (последна)
07.07.2008 г.
8:30 – на касетофона в колата явно е взел да му се сдава багажа защото сега свири 5-10 секунди и умира. И после пак 5-10 секунди и пак умира... и пак ... Вкусът в устата ми навява мисли, че снощи съм вечерял умрели катерички, а размърдването води до известни болки от схващанията. Тук е мястото да предупредя: не спете в спален чувал ползвайки издута раница за възглавница защото последствията могат да са крайно неприятни. При все условията, на които врата ми бива подложен по време на доста от концертите явно вече мускулите ми в тази част от тялото са свикнали и с по-странните движения и силови натоварвания. Вземам четката и пастата за зъби и се отправям към гробищата – див метълизъм – а от там се показват същества, които спокойно могат да минат за зомбита изскочили от филм на Джон Ромеро. Което ми напомня за случка, която ми сподели съфорумникът Digger разказана му от местен полицай. Та полицаят говорил, че бил много изненадан как покрай феста не се случвали никакви произшествия... с малки изключения. Като например фенът, който намерили да спи пиян в един гроб. И това ако не е екстремизъм...
Заради работните ми задълженията на следния ден решаваме, че тази вечер няма да спим в лагера. След бърза закуска (кебапчета с хлебче, какво друго???) сгъваме палатката скорострелно, а аз правя сложни изчисления на ум дали ще мога да хвана нужната ми маршрутката в 10:30. Не успях. Наложи се два часа да чакам на автогарата за връзка с Шабла и през това време си мислех, че е крайно време община Каварна да вземе да помисли за извънреден транспорт най-малкото в рамките на феста защото повечето връзки с околните градове са редки и ако изпуснеш някоя набелязана изпадаш в моята ситуация – да чакаш бая време. За сметка на това намирам сродни души и така времето минава малко по-бързо. Към 13:00 вече съм в Шабла и се опитвам да обясня на родителското тяло, с което не сме се виждали от три седмици, чрез жестове, че ми е крайно трудно да говоря и затова да не ме пита нищо. Родителското тяло продължава да пита. Оставям го в другата стая и със сетни сили се добирам до постелката за следобедна дрямка. О, леглооооооооо...
Два часа и половина по-късно се чувствам доста по-добре. Забирам съседа с когото ще бъдем на концерта и скачам в колата любезно предоставена ми за ползване от баща ми за вечерта
Решавам че трябва да заредя и понеже държа на качеството се завъртам през каварненския Petrol на изхода в посока Варна, но там ни посреща бележка “НЯМА БЕНЗИН”. Може и братята по оръжие да не са успeли да последват призивът на Joey от преди две вечери, за изпиването на всичката бира, но определено бяха успели да “изпият” нещо – бензина. Один ще е доволен.
Паркирам близо до стадиона и намирам щанда със стари броеве на “Про-рок” за да попълня част от липсите в колекцията. Мятам ги в колата и бегом към капанчетата. С Риков се сбогувахме още предната вечер (той трябваше да се подготвя за пътуване към Бед Аролсен), но останалите пророци са тук и даже са увеличили бройката си. Отнякъде се появява Stiff понесъл надуваема китара тип “Kerry King”, закупена от Белгия(!!!), надува я, а останалите поемаме задължението да й се радваме.
true poser of clay 1
true poser of clay 2
true poser of clay 3
Малко по-късно се срещам с една луда тълпа софиянци, пътуващи редовно за концертите в Каварна и след дълго и изтощително чакане за ползване на тоалетната в задната част на спортната зала най-после се предвижваме към входа. Влизането е абсолютно безаварийно и бързо си намираме места почти до оградите леко вляво от сцената.
Slayer / In Flames
В дъното на сцената бяха дигнати светлини, чийто ефект така и не можахме да усетим защото In Flames се появиха по светло. Но... За мен това беше най-силната изява на банда на феста и като цяло най-силната вечер. В рамките на един час шведите показаха как се поднася прекрасния им мелодичен дет метъл на живо – “пламъците” бяха като перфектна машина. Бях чувал, че Anders понякога звучи зле по концерти, но тук както ревовете му, така и мелодичното пеене бяха безупречни. Jesper Strömblad и Björn Gelotte (на чието лице почти през цялото време грееше сияйна усмивка под гъстата брада) жулиха онези омагьосващи мелодии, които познаваме от студийните записи, а “Only for the Weak” (и особено онова покъртително соло в средата) ми докараха почти оргазмен екстаз
Сет-листа им бе съставен от 13 парчета (можете да ги видите по-долу) като акцентът беше поставен основно върху по-късните им творби (след 2000 г.), но феновете ги приеха с готовност – пееха на припевите и развяваха коси, а имаше и няколко опита за крауд-сърфънг. Настроението просто извираше от сцената, поемаше се от публиката и се връщаше назад. И така в рамките на 50-60 минути в края, на които дори на смръщената физиономия на басистът Peter Iwers се появи доволно изражение. Имаше благодарности както от тяхна страна така и от наша. Шведите се скриха, а аз поне ги изпратих с надеждата скоро да ги видя като headliner-и. Ето и обещания списък с изпълнени песни:
01. Cloud Connected
02. The Mirror's Truth
03. Trigger
04. Colony
05. Disconnected
06. Transparent
07. Delight and Angers
08. Only for the Weak
09. Graveland
10. Come Clarity
11. The Quiet Place
12. Take This Life
13. My Sweet Shadow
Сцената се изчисти от всичко излишно, осветлението бе свалено, а междувременно мракът ни погълна. Разстла се пушек, светлините станаха призрачни и в един момент загаснаха. Интро и после изригване. Зазвуча “Disciple”, а във въздуха се разхвърчаха тела. Настана сеч. Slayer олицетвориха името на пъривя си албум – “Show no Mercy”, а аз се чувствах така сякаш съм онова лице на обложката на “Vulgar Display of Power”. Удар – “Chemical Warfare”! Удар – “War Ensemble”! Без спирка и без прошка. В погото се влизаше трудно... и още по-трудно се излизаше защото крака и ръце бяха преплетени в едно. Отгоре валеше пръсканата от охранителите вода, а ние си представяхме, че е кръв. И макар, че им личеше, че са уморени (мисля, че това им беше пета поредна вечер с концерт) американците не намаляха темпото. Крещяхме срещу религията (Religion is hate/Religion is fear/Religion is war/Religion is rape/Religion's obscene/Religion's a whore – “Cult”), крещяхме текстове за войната (Memories can't ignore/Anguish of before/Satisfy the scorn/Rise ghosts of war – “Ghosts Of War”), надавахме предсмътни викове (“Die by the sword”) или просто ревяхме: “SLAYEEEEEEEEEEEEEEEEEEEER”. Добре, че дойде тежката “Dead Skin Mask”, че в един момент направо не можеше да се диша. Музикантите бяха относително статични – Tom Araya в центъра, Jeff Hanneman в ляво (точно пред нас), Kerry King в дясно и барабанното чудовище Dave Lombardo в зад сета си – но пък това им създаваше един особено зловещ ореол. А и така конструкцията мелеше идеално. Последните четири песни ни довършиха и разнесоха по краищата на стадиона опосканите вътрешности, а ние се влачихме облени в кръв... ъъъъъ, тоест вода. С бавни крачки се отправиме към изхода.
По-долу: сет-листа на Slayer.
01. Darkness Of Christ (Intro)
02. Disciple
03. Cult
04. Chemical Warfare
05. Ghosts Of War
06. War Ensemble
07. Jihad
08. Die By The Sword
09. Spirit In Black
10. Postmortem
11. Captor Of Sin
12. Dead Skin Mask
13. Hell Awaits
14. South Of Heaven
15. Raining Blood
16. Mandatory Suicide
17. Angel Of Death
След концерта се виждаме със Satyr, а малко по-късно за последен път тези дни минавам покрай стадион “Калиакра” за да си взема довиждане както с него така и с почти всички познати, които все още са на каварненска земя.
Чудя се дали да резюмирам това, което се случи. Май няма смисъл. В горния разказ съм споделил почти всичко интерсно около тези три дни - така както го видях, така както го усетих. Слушах любима музика, срещмнах се с хора, с които по друг начин трудно можем да се съберем на едно място.. и се кефехме заедно. А музиката в крайна сметка е за да събира хората, не за да ги разделя и преди всичко да ги забавлява. Добре е да не го забравяме…
После към Шабла.
На следващата сутрин към Варна.
И пак циклещия работен режим.
Довиждане... до следващият концерт
P.S. Извинявам се на всички, които горните три извънредно дълги поста са ги отегчили. Просто след феста от вътре ми напираше да пиша. Явно ми е подействало вдъхновяващо
. Та седнах и го написах (това, събрано на едно място са 9 WORD-овски страници). Мислех да го постна за рекорд на Гинес за най-дълъг концертен дневник ама не знам дали ще ми го признаят заради многото нови редове покрай сет-листовете
. Но да се върна на основното. Какато съм написал в подзаглавието и заглавието това беше субективният разказ за “Kaliakra Rock Fest 2008” през погледа на един фен
.