wiktory, on May 25 2008, 22:32, said:
Тази фраза ме подсети за една забавна случка.
Започва като песен на Георги Минчев -
преди години, когато "Ретро радио" беше младо...
Ta, на работа съм, бачкам нещо и го слушам с половин ухо. В някаква следобедна передача Георги Кушвалиев пуска песен на Pink Floyd. И както коментира нещо по парчето, изведнъж гласът му потреперва и казва с тържествен тон, граничещ със страхопочитание -
"Знаете ли, че през 1989-та година работех в Москва. И се оказа, че точно по това време турнето на Pink Floyd "Delicate Sound Of Thunder" преминава през руската столица."
При тази фраза аз замръзвам и наострям грешните си уши, втренчено гледайки в радиото. Той продължава -
"И понеже съм голям фен на Floyd (хайде, бе!? не може да бъде!?)
аз решавам да направя всичко възможно да посетя това събитие. Тръгваме с мой колега да търсим билети, но се оказва, че руснаците знаят за шоуто доста отдавна и олимпийският стадион е напълно разпродаден. Понеже приятелят ми беше още по-голям фен и от мен и за него да гледа Floyd бе въпрос на живот или смърт (сериозно ли? бъзикаш се?)
ме навива да търсим на черна бораса. И се свързваме ние с някакви съмнителни типове, те пък ни препращат към още по-съмнителни, те пък ни казаха да отидем на......"
И тук Кушвалиев започва в продължение на около десетина минути да разказва надълго и нашироко за перипетиите, през които са минали, в стремежа си да закупят билети за концерта. Аз, разбира се, сетя на тръни, оставил съм всякаква работа и съм усилил радиото, предугажайки по тона му, че все пак са се добрали до ценните хартийки. И чакам с нетърпение да попия поне няколко приказки за чудото, наречено "концерт на Pink Floyd (Gilmour, Mason, Wright)", защото българи очевидци на нещо такова съм срещал изключително рядко. Да не говорим, че да се добереш до нашенци, станали очевидци на живо участие на класическия Floyd (Waters, Gilmour, Mason, Wright), си е мишън импосибъл, но това е друга тема...
Кушвалиев завърши разказа си с нещо от рода -
"След два дена ходене по мъките и след като се разделихме с бюджета си за месец напред, най-накрая държахме билетите в ръце. До шоуто ги криехме под възглавниците си. На съдбоносния ден влязохме на широкия и гостоприемен като женско сърце "Олимпийски стадион" в Москва и се промушихме почти най-отпред. И тук мисля да спра да разказвам. Просто ще продължа да си завиждам".
Гледах така!
![:blink:](http://forums.katehizis.com/public/style_emoticons/default/blink.png)
Първоначално се поядосах, но като се замисля, това е един от най-необикновените и многозначителни разкази за концертни преживявания, които съм чувал изобщо.