Jump to content

Теза и Антитезамеломанска дискусия по въпросите на Вселената


290 replies to this topic

#21 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 18:31

:blink:
I don't know how I managed it...

#22 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 29 декември 2010 - 18:32

Ти като отявлен фен на Дейв, как се отнасяш към тезата ми?
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#23 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 18:34

View Postmarillion, on Dec 29 2010, 18:32, said:

Ти като отявлен фен на Дейв, как се отнасяш към тезата ми?
Към кой точно е този въпрос?! :blink:
I don't know how I managed it...

#24 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 29 декември 2010 - 18:36

То е ясно към кой, не си ти... :blink:
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#25 marooned

    епископ

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 324 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 19:02

View Postmarillion, on Dec 29 2010, 18:32, said:

Ти като отявлен фен на Дейв, как се отнасяш към тезата ми?

Наистина, голям почитател съм на Дейвид.... :blink:
В същата степен съм почитател и на Роджър :blink: :wacko:
Аз не ги противопоставям, а се наслаждавам (и възхищавам) на сътвореното и от двамата!!!
Но... фактите са си факти (все пак одиторската природа се събужда у мен) и не можем да си затваряме очите.

Техния тандем бих го сравнил, колкото и абсурдно да е това сравнение, с тандема Джордан & Пипън от любимия ми Чикаго Булс! Отборът, тандемът, пред който всички останали тимове от НБА бяха на колене през 90-те на миналия век.
До идването на Пипън, Джордан беше само супер-звезда. След появата на Пипън, Джордан стана най-великия баскетболист за всички времена. При това "коронацията" му беше безспорна. Защото легенди (за добре запознатите с НБА, като например многоуважаемия брат по оружие Cadaurus) като Бил Ръсел, Уилис Рийд, Оскар Робертсън, "Меджик" Джонсън, Лари Бърд, Чарлз Баркли и т.н. и т.н., го посочиха единодушно за "Краля на въздушното пространство!"

Подобен паралалел може да се направи и по отношение на Роджър и Дейвид!

И... за да не отегчавам повече съфорумците с моите "разсъжденя" по темата...
...ще припомня следния отговор на Роджър в едно негово интервю преди доста години...

"Нареждат ви сред петимата най-велики композитори в рок музиката. Как ще коментирате това твърдение?"

Отговорът е повече от красноречив:

"Бихте ли ми припомнили имената на останалите четирима, защото не се сещам!"
"He is an Ocean! I am just a fish in a pond!"
Carlos Santana about Miles Davis

"Fear builds walls!"
Roger Waters

"When the house is rocking, don't bother knocking!"
Stevie Ray Vaughan

#26 violator

    Malloy

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2234 posts
  • Gender:Male
  • Location:Brickleberry

Posted 29 декември 2010 - 19:21

Да припознаем следната позиция:

1. Ако искате да чуете как звучат Pink Floyd без Дейвид Гилмор, пуснете си албума "The Final Cut".

И не се учудвайте, ако баба ви довтаса и с блясък в очите ви попита "Синко-о-о-о-у-у, да не пружиктират, баби, по Първа фестивала "Ален Мак" за поети с китари?"

2. Ако искате да чуете как звучат Pink Floyd без Роджър Уотърс, пуснете си албума "The Division Bell".

И след финалните акорди на "High Hopes" слезте отново на земята! :blink:
-----------------------------------------
Слушай силно!

#27 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 29 декември 2010 - 19:21

Роско, напълно съм съгласен с теб. Аз също споделям идеята за онзи феноменален творчески тандем, който даде на рок музиката нов ракурс и промени завинаги представите ни за изкуството музика. В този смисъл разбирам алегорията със звездите от НБА, но според мен в разглеждания от мен период (1975-1984) този тандем в групата Пинк Флойд, вече не функционира. Спорадичните гениални късчета изкуството подхвърляни пестеливо от Дейв, не са достатъчни за плавното движение на колелото-тандем Пинк Флойд. Съгласи се с мен, че съавторството в "Dogs", гениалното соло в "Comfortably Numb" и спорното съавторство в "Run Like Hell" и "Young Lust", са крайно недостатъчни, за да говорим за функциониращ организъм. Според мен мързелът на Дейв, Ник и особено Рик в онези години, е умело скрит зад маската на типично британско благородие. Тримата буквално "оставят" Родж сам да се справя с кораба и предпочитат ролята на пасивни наблюдатели и консуматори на успеха. Не виня никого, просто констатирам факти... А, може би интерпретирам погрешно, точно затова поставих тази тема, за да чуя и различната гледна точка...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#28 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 19:35

View Postviolator, on Dec 29 2010, 19:21, said:

:blink:

Боли, знам.

54 на 4 - това е резултатът.

Майкъл Джордън :blink:
I don't know how I managed it...

#29 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 29 декември 2010 - 19:37

Е, престраши се значи... :blink:

View Postviolator, on Dec 29 2010, 19:21, said:

И след финалните акорди на "High Hopes" слезте отново на земята! :blink:

Добре, но какво правим с "A Great Day for Freedom", "Take It Back", "Coming Back to Life" и "Lost for Words"? Това Пинк Флойд ли е според теб, или говорим за самостоятелен албум на Дейв Гилмор? Или по-скоро на Поли...

И друг път съм го казвал. A Momentary Lapse of Reason беше прекрасен албум, това беше Пинк Флойд от най-висока проба! The Division Bell беше албум прослава на кризата на средната възраст. Един велик музикант на средна възраст, влюбен в доста по-млада жена, решава да си поиграе със старата любима играчка...

Това горното обаче никой не може да каже за космополитния Animals, нито пък за вселената The Wall или дори за продължението The Final Cut, защото и трите албума за 100% Пинк Флойд от първата до последната секунда...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#30 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 19:45

View Postmarillion, on Dec 29 2010, 19:37, said:

Това горното обаче никой не може да каже за космополитния Animals, нито пък за вселената The Wall или дори за продължението The Final Cut
Задаваш си въпроса "Защо?", отговаряш си на него (отговорът е лесен - знам го аз, знаеш го ти, знае го ДОРИ и Violator) и....... имаш отговор и решение на зададената от теб (хипер провокаторска) тема :blink:
I don't know how I managed it...

#31 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 29 декември 2010 - 19:50

Нали ти казах, провокиран бях на други места в мрежата по темата и реших да проверя доколко моята гледна точка е съпоставима с мнението на тукашните меломани... :blink:
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#32 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 19:55

View Postmarillion, on Dec 29 2010, 19:50, said:

Нали ти казах, провокиран бях на други места в мрежата по темата и реших да проверя...
Айде, сега :blink: "Call the Schoolmaster!" :blink:
I don't know how I managed it...

#33 duende

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1149 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 20:46

View Postviolator, on Dec 29 2010, 19:21, said:

Да припознаем следната позиция:

1. Ако искате да чуете как звучат Pink Floyd без Дейвид Гилмор, пуснете си албума "The Final Cut"....

Разкъсващите сола на The Fletcher Memorial Home (2:13), и на The Final cut (3:19) нареждам сред най-въздействащите тонове, изплували изпод пръстите на Гилмор. Вярно, че записите на албума са били инфарктни, с истински побоища в студиото, но последното дете, приписано на Групата Майка Pink Floyd се ражда почти изцяло по настояване на Дейвид (Родж е искал да запише соло албум). Приносът на Дейв към албума, в облика на горните две сола, бетонира музикалното послание на творбата - тежко, пробуждащо, остро. Тези сола са като две горящи въгленчета сред отчайващата пепел на акустично-социалните откровения на Роджър и те, заедно с Not now John (Fuck all that) и няколкото отличими и мощни припева на Родж в The Final Cut, определят "рок" статута на албума, правят го нещо повече от едва прошепната жална молитва. Така че не съм съгласен с горното твърдение.
Final Cut e по-скоро соло албум на Роджър, развит от остатъците на Стената, with a little help from David.

View Postviolator, on Dec 29 2010, 19:21, said:

2. Ако искате да чуете как звучат Pink Floyd без Роджър Уотърс, пуснете си албума "The Division Bell".

И след финалните акорди на "High Hopes" слезте отново на земята! :blink:

Е, да, но Division Bell, колкото и да ми е любим, е соло албум на Дейв, with a little help from his friends. Последният албум, който придава значение на името Pink Floyd и има смисъл бъда представян под авторството на Групата е The Wall.

#34 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 29 декември 2010 - 21:49

Предполагам ще ми простиш нахалството да наруша забраната, все пак сме в празничен период... :wacko:

View Postduende, on Dec 29 2010, 20:46, said:

Final Cut e по-скоро соло албум на Роджър, развит от остатъците на Стената, with a little help from David.

Именно... :blink:

Надявам се помниш странната съдба на The Wall? Един ден Родж влиза в студиото и оставя на масата нахвърляни демо версии на два албума. Първият е The Wall, а вторият се нарича The Pros and Cons of Hitch Hiking. Нетипично за Роджър, той демократично предлага на останалите трима да изберат, кой от двата албума да запишат и издадат като пореден в дискографията на групата след Animals. Тримата решават, че концептуалността на The Wall ще има по-голям успех и логично избират него...

The Final Cut е необходимото, готовото и очаквано продължение на The Wall. Ако през 1979г. вече беше изобретен CD-носителя, бъди сигурен, че The Wall щеше да бъде представен в двоен диск с общо времетраене от 128 минути, заедно с инкорпорирания в него The Final Cut...

View Postduende, on Dec 29 2010, 20:46, said:

Е, да, но Division Bell, колкото и да ми е любим, е соло албум на Дейв, with a little help of his friends.

Именно... :blink:

View Postduende, on Dec 29 2010, 20:46, said:

Последният албум, който придава значение на името Pink Floyd и има смисъл бъда представян под авторството на Групата е The Wall.

Точно в това се корени и скритото послание на тезата ми...

Когато Родж създава музика и я издава под името Пинк Флойд, никой не поставя под съмнение решението му...

Когато Дейв създава музика и я издава под името Пинк Флойд, много хора поставят под съмнение решенето му...

От горното следва, че Пинк Флойд = Роджър Уотърс, или поне това е така за по-голям период от съществуването на групата - най-важния, най-успешния и най-скандалния период от съществуването й...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#35 whiplash159

    The Grim Squeaker

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 2590 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ankh-Morpork

Posted 29 декември 2010 - 22:06

Аз имам една теория, която до някъде се явява продължение на казаното от Роско по-горе. И по-точно:

Във всяка велика група обикновено има музикален тандем, в който изпълнителите се допълват, влияят си един на друг и по този начин се уравновесяват и постигат ултимативния баланс. А именно чрез него се раждат великите произведения, които правят групата това, което е.

Примери за горното има доста. На прима виста се сещам за Пейдж-Плант, Блекмор-Лорд, Гилмор-Уотърс и т.н. Изключения, естествено, също не липсват (най-вече в сферата на едноличното композиране).
Та нека отнеса това към текущата тема. Смятам, че албумите "Animals" и "The Wall" нямаше да са такива каквито ги познаваме сега ако не беше влиянието на останалите от групата върху Уотърс и по-специално това на Гилмор като човек с най-силно присъствие от тримцата (Дейвид, Ник и Рик). При "The Final Cut" вече разрива в отношенията е твърде сериозен и аз винаги съм възприемал този албум като соло творение на Уотърс, макар че (както и duende спомена) и там го има външното въздействие при основния композитор (Роджър).

След напускането на Уотърс вече нещата са изцяло в ръцете на Гилмор и тук съм съгласен с казаното, че "A Momentary Lapse of Reason" и "The Division Bell" са по-скоро негови соло албуми, но и пртежават достатъчно много от разпознаваемия почерк на Флойд, за да носят клеймото на групата.
ПИСУК!

#36 duende

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1149 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 22:25

Зарежи забраната, това беше преди две години. Забравил съм вече.

Не е лъжа, че The Wall, Final Cut и Pros and cons са базирани на няколко повтарящи се музикални теми, първообразите In the Flesh, Goodbye Cruel World, Outside the wall, Run Like Hell се претапят в основата на, кажи-речи, всички песни от двата последни албума на Флойд и най-значимия солов на Роджър. Но поетичните теми и внушения на албумите са коренно различни и макар ситуациите да са уж преплетени (война - загуба - отчуждение - предчувствие за смърт), всъщност албумите нямат нищо общо.
Това е основна черта на композирането на Роджър - музиката служи за съд, за проводник, за вена (най-подходяща тук ми се струва многозначната английската дума vessel) на тежка за преглъщане, болезнено откровена поезия, майсторските инструментали сякаш се разливат като разтопено черно стъкло. Ерик Клептън, Дейв Гилмор, Майкъл Кеймън, Санборн ваят обезумяващо силни образи и цветове от музика, носещи на повърхността си основното послание - историите за драмата на самотника, натоварени с обезоръжаваща метафорика. Така едни и същи музикални теми стават носители на различни послания, а самите албуми са различни като две съседни парчета от счупено огледало, ако и да споделят акорди и рифове...
The Wall (заедно с неповтория имидж на едноименния филм) и Pros and Cons са дълбоко лични творби за персоналния ужас и безсилие пред абсурдността на света, войната и тежестта на травмите от детството (The Wall), невъзможността на свръхчувствителния протагонист да се отдаде на любовта, да я хване за ръка и да отпътува накрай света с нея (Pros and Cons). Разкъсван от противоречия, той се вкаменява насред кръстопътя без да поеме наникъде.
С Final Cut Родж бяга от темата за персоналния ад, за да поразсъждава върху бурния социален и агресивен външно-политически климат на Англия, така актуален за началото на 80-те (Oh, Maggie, What have we done?.... What happened to the post-war dream?)
Мен ако питаш, мястото на баладата The Final Cut изобщо не е там, а в предходния запис. Та така.

Силни образи, силна поезия, една и съща музика, изменена до неузнаваемост.

Та заради всичко гореописано смея да твърдя, че вниквам и се идентифицирам много повече със соловото творчество на Роджър, отколкото със соловото творчество на Дейвид, издадено под името на групата майка. Това не ми пречи да обичам до безумие Momentary Lapse of Reason и Division Bell и да си съдирам слуховия апарат с многохилядните им слушания.
Но нито едното, нито другото не е Пинк Флойд. Тези лъчи гениалност просто сочат в различни посоки.

#37 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 22:45

View Postduende, on Dec 29 2010, 20:46, said:

Final Cut e по-скоро соло албум на Роджър, развит от остатъците на Стената, with a little help from David.
Не... В композиционно отношение Гилмор има общо с албума колкото аз. Демек - нула. Да, дал е своя отпечатък свирейки на китара в него. Както и Клептън в "The Pros and Cons of Hitch Hiking"... В смисъл - китарджии. Звучи ли екстра "The Pros and Cons of Hitch Hiking"? Звучи. Ама го няма Гилмор. Е, що тогава звучи екстра? Отговаряйте си на въпроса сами. Апропо - щеше да звучи екстра който и да е (добър) китарист да беше свирил в него.

View Postmarillion, on Dec 29 2010, 21:49, said:

Когато Родж създава музика и я издава под името Пинк Флойд, никой не поставя под съмнение решението му...

Когато Дейв създава музика и я издава под името Пинк Флойд, много хора поставят под съмнение решенето му...
Извини ме, но ще се самоцитирам:

View PostOzzy, on Dec 29 2010, 19:45, said:

Задаваш си въпроса "Защо?", отговаряш си на него (отговорът е лесен - знам го аз, знаеш го ти, знае го ДОРИ и Violator) и....... имаш отговор и решение на зададената от теб (хипер провокаторска) тема :blink:


View Postwhiplash159, on Dec 29 2010, 22:06, said:

Аз имам една теория, която до някъде се явява продължение на казаното от Роско по-горе. И по-точно:

Във всяка велика група обикновено има музикален тандем, в който изпълнителите се допълват, влияят си един на друг и по този начин се уравновесяват и постигат ултимативния баланс. А именно чрез него се раждат великите произведения, които правят групата това, което е.
Пореден опит да се сложат на едно равнище гений и китарист...

View Postduende, on Dec 29 2010, 22:25, said:

Това е основна черта на композирането на Роджър - музиката служи за съд, за проводник, за вена (най-подходяща тук ми се струва многозначната английската дума vessel) на тежка за преглъщане, болезнено откровена поезия, майсторските инструментали сякаш се разливат като разтопено черно стъкло. Ерик Клептън, Дейв Гилмор, Майкъл Кеймън, Санборн ваят обезумяващо силни образи и цветове от музика, носещи на повърхността си основното послание - историите за драмата на самотника, натоварени с обезоръжаваща метафорика.
А! С това няма как да не се съглася. Един създава - друг украсява. Ако не го украси един - ще го украси друг :wacko: И пак ще звучи добре :blink:

Колеги, ще се повтарям до втръстване - 54 на 4 не ви ли говори нищо?! Ако не - лошо за вас.
I don't know how I managed it...

#38 duende

    кардинал

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1149 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 23:04

View PostOzzy, on Dec 29 2010, 22:45, said:

Не... В композиционно отношение Гилмор има общо с албума колкото аз. Демек - нула. Да, дал е своя отпечатък свирейки на китара в него. Както и Клептън в "The Pros and Cons of Hitch Hiking"... В смисъл - китарджии. Звучи ли екстра "The Pros and Cons of Hitch Hiking"? Звучи. Ама го няма Гилмор. Е, що тогава звучи екстра? Отговаряйте си на въпроса сами. Апропо - щеше да звучи екстра който и да е (добър) китарист да беше свирил...

Ами не съм съгласен.:blink: Без тези сола песните нямаше да звучат така величествено, нямаше да са това, което са, за отдадения слушател.
А Гилмор си е измислил солата. Съмнявам се Роджър да се е пулил във Фендера, наставлявайки го коя нота да натисне след това.
Така че приносът на Гилмор съвсем не е малък. Негови са и вокалите в Not Now John. Композицията на една песен не всичко, инак композиторът сам щеше да свири всички инструменти и щеше да стане мускатова яхния...

Тук даже бих изтъкнал още едно предимство на организационния гений на Роджър - да кани за всеки един от албумите си самобитни и оригинални китарни титани (понеже ТОЙ е Роджър Уотърс, може да си позволи да чупи глави директно от Китарния Ръшмор) Eric Clapton за Pros and Cons, Jeff Beck за Amused to Death и т.н.


Например, любимата ми композиция в Pros and Cons 4:30 AM (Apparently They Were Travelling Abroad), започва по уникален начин:
Далечен хаотичен шум се приближава, преплетени викове, експлозии и болка сякаш избухват, след това утихват, стопяват се като лош сън. Да, наистина, учестеното дишане на главния герой подсказва, че сме свидетели на пробуждане от кошмар. След това шепнещ и особено нежен женски глас успокоява: "Wake up, you're dreaming" Точно след това, Клептън рисува с няколко много фини тона на китарата си изгрева на слънцето, протягащ боязливи пръсти в стаята на двойката в момент на върховна интимност. Вярвай ми, този изгрев може да бъде нарисуван само и единствено от Ерик Клептън и само и единствено тогава, в студиото, чрез това върховно творческо взаимодействие. Никой друг добър "китарджия" не би се справил така с този изгрев. Да, може да не е участвал в композицията, но неповторимия му почерк е неделима част от албума, от неговата сила и светлина. Това не са студийни музиканти :blink:
Същото важи и за слайд-китарната му импресия от 4:47 AM The Remains of Our Love - "As she brushed the remains of our love from the bed".

#39 Ozzy

    All England Lawn Tennis Club Single Handed Champion of the World

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 9471 posts
  • Gender:Male

Posted 29 декември 2010 - 23:26

View Postduende, on Dec 29 2010, 23:04, said:

Вярвай ми, този изгрев може да бъде нарисуван само и единствено от Ерик Клептън и само и единствено тогава, в студиото, чрез това върховно творческо взаимодействие.
Казал ли съм нещо различно? Не. Единственото, което се опитвам да кажа е, че в случая, ако някой не напише нотите, ако някой не измисли текста, Клептън ще ми изсвири у*я... Не че той и това не може да изсвири - той може све :blink:
Разбираш ли ме какво се опитвам да кажа? Разбираш ли, че се опитвам да разгранича композиторския гений от инструменталния такъв?


Quote

Никой друг добър "китарджия" не би се справил така с този изгрев. Да, може да не е участвал в композицията, но неповторимия му почерк е неделима част от албума, от неговата сила и светлина. Това не са студийни музиканти :blink:
Нарекъл ли съм ги така? Нарекъл ли съм Клептън и Гилмор "студийни музиканти"? Не. И като казвам "китарджии" нямам каквито и да е било желания да омаловажа каквото и да е било около них - опазил ме Бог! "Китарджии" означава хора, които свирят на китара. Разбира се, когато се говори за Клептън и Гилмор, пред "китарджии" трябва да се слага "гениални". Нещо, което ако пропуснах предния път - сега го казвам.
Но продължавам да твърдя - композиторският гений е хилядократно по-голям от инструменталния.

А! И да не забравя:
Майкъл Джордан - Скоти Пипън: 54 на 4.
Нали помните? :wacko:
I don't know how I managed it...

#40 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 30 декември 2010 - 00:20

Ози, относно аритметиката сме на едно мнение с теб. Спор няма, авторството е основен белег за измерване на личен принос във всяка рок група. Същото е при спортистите в колективните спортове. Ако няма кой да подава на Бербатов, той няма как да вкарва във всеки мач и да носи Юнайтед на гърба си, примерно...

При определени рок групи обаче, освен за всичко това по-горе, става дума и за нещо друго. Нали помниш колко локуми сме разтягали преди време за спойката Пейдж-Плант, от една страна и Бонзо-Джоунс, от друга страна? Ставало е дума, че при тях четиримата има ярък пример за неразривна връзка между талант, личност и време - точните хора, на точното място, в точното време...

При Флойд нещата са подобни. "Забравянето" на Сид през онези първи дни, "отваря" място за изява на Дейв. В конкретния случай имаме спазване на условието: точен човек, на точното място, в точното време. Никой не може да си представи какво би се случило с Флойд, ако Сид беше останал да дърпа конците, а Роджър беше принуден да свири втора цигулка. Логично, от гледна точка на характера на последния, е да се предположи, че групата Пинк Флойд щеше да остави същата диря в музиката, която е оставила и групата Sigma 6. Обаче се случва нещо друго и когато "онези четиримата" стъпят на сцената (независимо дали тази сцена е душното мазе на клуб UFO или е препълнената зала Earl's Court) магията се претворява в реалност. Става дума за химия, необяснима взаимовръзка между отделни личности, подчинили собственото си его на организма, който самите те са създали и са приели да отглеждат заедно. В един момент тази взаимовръзка се нарушава, а последствията за организма са летални...

От тази гледна точка, няма кой да замести Дейв в солата от Animals, независимо, че не той е техен автор. За негова жалост обаче, няма кой да замести Родж в опитите му да представи собствени творби под името Пинк Флойд. Нали осъзнаваш каква е разликата?
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users