75 replies to this topic

[Kristin]

Оруел, 1984
Болката е толкова силна, че пречупва съзнателното мислене и свободната воля. Физическата болка може да бъде толкова силна, че да пречупи духовния страх.
Страхът като цяло е причината за прогрес. В стремежа си да не останеш сам се вкопчваш било то в човек, мисъл, идеология... Само че (по мое мнение) християнството не е водено от страх, а от любов.
А това, че за всеки човек има план за н-ти път казвам свободната воля позволява на човек да не ходи по този план! Т.е. ако искам да се самоубия и го направя е защото аз така съм решила, а не защото това е планът на Бог за мен... (ест идва и друг въпрос какъв е планът на Бог за мен, но това е извън моята скромна компетенция).

[Fester Addams]

Kristin, on Sep 28 2007, 13:47, said:

Оруел, 1984
Болката е толкова силна, че пречупва съзнателното мислене и свободната воля. Физическата болка може да бъде толкова силна, че да пречупи духовния страх.

Физическата болка е пряко свързана с психиката на човек.Човек е способен да издържи на жестоки наранявания без да изпита никаква болка.Малко хора го умеят,но според мен е постижимо от всеки човек стига да знае как.За справка-монасите от Шао Лин

[georid]

marillion, on Sep 28 2007, 13:13, said:

Според мен сравнението е неравностойно. Мисля, че страхът от Бог не е в състояние да се сравни със страхът от атомната бомба например. Може ли духовното да измести материалното? Може ли страхът от църковно наказание да бъде сравнен със страхът предизвикан от болката? Не, според мен. Нещо друго ще да е...

Как става тоя номер с разликата между "материалното" и "духовното"?
"Страх от Бога" - не разбирам тази формулировка.

Страх от Бога = страх от самотата и времето = страх от смъртта = страх от атомната бомба = страх от зъболекаря = страх от каквото си избереш.

Може да търсиш рационално (физиологично, психоаналитично) обяснение за страха.
Аз не ти предлагам обяснение за страха. Предлагам страха като даденост.

Страхът е.
Бог е.

[marillion]

georid, on Sep 28 2007, 14:13, said:

Аз не ти предлагам обяснение за страха. Предлагам страха като даденост.

Страхът е.
Бог е.

Сега вече схванах, какво се опитваш да ми кажеш Гео, но....

georid, on Sep 28 2007, 14:13, said:

Може да търсиш рационално (физиологично, психоаналитично) обяснение за страха.

...аз продължавам да търся отговорите и на тези въпроси, защото те сякаш са по-обозрими за човека, а и според мен в по-голяма степен обуславят съществуването ни.

[georid]

marillion, on Sep 28 2007, 15:10, said:

...аз продължавам да търся отговорите

Отговорите са тук:

[georid]

cadaurus, on Sep 28 2007, 13:34, said:

Християнството употребява заложената у човек идея за Бог така, както Улянов-Висарионович употребяват своеволно теорията на Маркс.

Да. Идеологиите.

Quote

заложената у човек идея за Бог
...
Примитивен импулс, нищо повече
...
Бог е сборно понятие за всичко, което обяснява необяснимото за простия човек

Как така - хем заложена идея, хем примитивен импулс, хем необяснимото за простия? Това са три различни неща.
Ами днес? Ами утре? Ами за непростия?

Страхът е.
Бог е.

(ще взема да си го туря за подпис, макар и да не е толкова фундаментално, колкото "Така е то" )

[cadaurus]

georid, on Sep 28 2007, 15:28, said:

Страхът е.
Бог е.

Предлагам нещо по-просто:

Аз съм.
Бог е.

Аз съм: крайно и грешно същество. А приори (Заложената идея). Следователно ми трябва нещо безкрайно и безгрешно, което да ме води в мрака. Решението? Бог.

Аз съм: крайно и грешно същество. Несъзнателно (Примитивният импулс). Следователно цял живот не ще разбера загадката на Всемира. Защото съм крайно и грешно същество. Решението? Бог.

Аз съм: крайно и грешно същество. Съзнателно (Нуждата от обяснение). Но защо знам, че съм крайно и грешно същество? Кой ме е създал такъв? Решението? Бог.

Страхът идва по-късно. В началото е учудването. Така е то.

[georid]

Хехеее. Добра еквилибристика

cadaurus, on Sep 28 2007, 15:44, said:

което да ме води в мрака

Fear of the dark? Fear of the dark = страх от неизвестното = страх от самотата и времето = страх от смъртта.

Quote

Аз съм.
Бог е.

Имаш късмет, че не сме в XIV век. Това, което изрече, е по-богохулно и от съешаване с прокажен петел в амвона на катедралата в Овиедо.

[cadaurus]

Да, след като опознаеш Всемира, ти започваш да се страхуваш от него. Защото от едната ти страна е застанала Бездната на Нищото, а от другата - Бездната на Безкрайността. Обаче: "след като опознаеш Всемира". А преди да го опознаеш? Как така изобщо сме се заинтересовали от пустия му Всемир? Защо изобщо сме способни на познание? Защо хората са живели толкова време без Богове и изведнъж нещо им щукнало? Нали знаеш, човек първо е Дионисий и след това - Аполон.

Защо сме обърнали поглед към Всемира, а не сме живели със самочувствието на Богове? Защото в един момент сме се учудили от онова, което е. Защото самосъзнанието е най-голямото ни богатство и предимство пред животните. Знаейки какво сме, ние вече не сме били самодостатъчни и самообясними. И т.н.

Edited by cadaurus, 28 септември 2007 - 15:25 .

[Kristin]

cadaurus, on Sep 28 2007, 15:44, said:

Предлагам нещо по-просто:

Аз съм.
Бог е.

Аз съм: крайно и грешно същество. А приори (Заложената идея). Следователно ми трябва нещо безкрайно и безгрешно, което да ме води в мрака. Решението? Бог.

Аз съм: крайно и грешно същество. Несъзнателно (Примитивният импулс). Следователно цял живот не ще разбера загадката на Всемира. Защото съм крайно и грешно същество. Решението? Бог.

Аз съм: крайно и грешно същество. Съзнателно (Нуждата от обяснение). Но защо знам, че съм крайно и грешно същество? Кой ме е създал такъв? Решението? Бог.

Страхът идва по-късно. В началото е учудването. Така е то.

Така е то!

[Satyr]

Fester Addams, on Sep 28 2007, 13:05, said:

Не съм много запознат,но доколкото знам има една жлеза или нещо подобно в човешкия мозък,която ако се премахне,човекът спира да изпитва страх от каквото и да е,даже напротив придобива неестествен кураж.Явно всички трябва да си направим по една операция и тогава край с Бог

Има, да. Има там една жлеза. Хипофиза се нарича. Ама като я извадиш става същото като извадиш един мускул, дето го има в сърдечната ти област, зад ребрата. Всъщност, при такъв един екзитус леталис вече никой не може да изпитва страх. Или каквото и да било друго

[Fester Addams]

Satyr, on Sep 28 2007, 17:40, said:

Всъщност, при такъв един екзитус леталис вече никой не може да изпитва страх. Или каквото и да било друго

Не помня как се казваше филма,ама човека си беше жив и здрав

[Mermaid]

georid, on Sep 28 2007, 15:56, said:

...
Fear of the dark = страх от неизвестното = страх от самотата и времето = страх от смъртта.
...

Е! Да си дойдем на думата...!

[georid]

В началото е учудването. А след като поопознаеш - идва дивенето.
В началото се чудя на Света. След това му се дивя.

Quote

Да, след като опознаеш Всемира, ти започваш да се страхуваш от него.
Защото от едната ти страна е застанала Бездната на Нищото, а от другата - Бездната на Безкрайността.

Дали се страхувам от познатото или се страхувам от непознатото?

Защо се страхувам от мрака? В мрака сетивата са безполезни. Онова, което не ми е в сетивата, е онова, което не познавам. Бездната на Нищото и Бездната на Бекрайността са еквивалентни по отношение на сетивата. И за двете нямам.

Мога ли да добия представа за нещо, което не ми е в сетивата?

Четиримерен куб? Елементарен геометричен обект. Веднага ще сметнем, например, обема му. Няма нищо по-просто от това: V = a^4, където a е страната на куба. Но мога ли да си представя четиримерен куб? Не. По никакъв начин. Светът в сетивата ми е тримерен.

От какво се страхувам? От онова, което не е в сетивата. От онова, отвъд сетивата. От непознатото. Мракът е безсетивност. Смъртта е безсетивност.


Защо се страхувам от рака? Ракът е сетивен. Мога да се запозная с цялата налична медицинска и немедицинска литература за него. Мога да видя метастазите на скенера. Мога да пипна с пръстче тумора-майка, изваден след операция. И болката. БОЛКАТА.

Защо се страхувам от напълно сетивния рак? И от него ли се страхувам всъщност? Или се страхувам от предстоящото?

Какво предстои?
Смъртта.

Смъртта е безсетивност. Смъртта е непозната.

Quote

човек първо е Дионисий и след това - Аполон.

Първо е дивеенето и след това - дивенето.
Първо е нощта и след това - деня.
Първо е мрака и след това - светлината.

=> Първо е страха.

Аполон е безстрашният красив всезнайко. Дионис е страхливият купонджия.

[Satyr]

Fester Addams, on Sep 28 2007, 17:50, said:

Не помня как се казваше филма,ама човека си беше жив и здрав

Ако вярваш на филми и вестници, по-добре вярвай в Бог

[Fester Addams]

Satyr, on Sep 28 2007, 20:44, said:

Ако вярваш на филми и вестници, по-добре вярвай в Бог

Сега се сетих-Бог е идея на древен вестникар,който е искал да продава повече чрез някаква сензация Jesus Christ Super Star