![:blush:](http://forums.katehizis.com/public/style_emoticons/default/wink.png)
До късно снощи водих един твърде интересен разговор за живота, вселената и всичко останало... В този разговор от само себе си бяха засегнати въпроси, дълго време напиращи за отговор у мен. За да Ви въведа в материята ще трябва да кажа малко думи за себе си. Освен, че съм меломан, нещо което предполагам вече знаете, аз съм посветил свободното си време на своето хоби. А то е, без да влизам в излишни подробности, популяризиране на музиката която харесвам. По една или друга причина доскоро аз се изявявах във виртуалното пространство единствено в чужди форуми. Макар и с недобър английски, по свой специфичен начин винаги съм успявал да комуникирам с различни хора за общата ни любов - музиката. Какво ме накара да потърся съмишленици там, а не тук в българското интернет пространство? Отговорите са много, но обобщителният е един - толерантността. Тя е онази добродетел, която те кара да се извисиш над плиткоумието, надмеността и ревността, чувства все присъщи на всеки човек. Тази същата ревност, която не ти позволява да приемеш, че някой друг също мисли като теб. Че някой друг също харесва тази музика, че дори може да я съприживие с теб. Да, хората възприемат изкуството в частност музиката по различен начин. Та нали това е смисълът на самия арт. Въпросът е да се опиташ да разбереш какво мисли другия, да сравниш възприятията със своите и изразиш мнение. Изразяването на мнение сякаш е най-трудното нещо на земята за нас. То във всички случаи е по-смело, тогава когато в същността си е отрицание на казаното от човека преди теб. Така, скрит зад компютъра ти се извисяваш над нещата, казваш си той ли ще ми каже на мен, а като цяло потъваш още по-дълбоко в своята самота, да не кажа комплексарщина. А, ако нещеш ли човекът преди теб, по една или друга причина /възраст, горделивост, самонадеяност, липса на опит/ е казал нещо очевидно невярно, о-ооо, тогава идва звездният ти час, защото докато ти пишеш гневен отговор вече друг го е пуснал преди теб. Инерцията те повлича и се включваш в масата, та нали там е по-уютно, някак защитено...
Та въпросът ми към Вас е, толкова ли е трудно да бъдем толерантни? Какво ни пречи да зачитаме чуждото мнение, да търсим диалог и взаимност? Нещо повече, да насърчаваме човекът във форума да изразява свободно мисълта си. Да не разрязва със скалпел всяко изречение, което пише, за да не остане неразбран. Да не редактира постовете си в разстояние на тридесет минути по няколко пъти с цел да намери най-точната дума или да смекчи обидните квалификации. Да потиснем гнева и потърсим диалога. Не е ли това по-лекият път към духовно извисяване или както искате там го наречете? Начинът да намерим себе си. Въпроси... Задавам ги на Вас, защото тук има хора от всякаква възрастова категория, а за мен е важно да чуя всяко едно мнение.
Е, Вие сте на ход. С какво сте съгласни и с какво не? Ще добавите ли нещо или просто ще следите темата с интерес отстрани? Има ли въобще смисъл от подобна дискусия или тя в основата си е уродлива или поставена неправилно? Какво да сторим...