Jump to content

Бисери


71 replies to this topic

#61 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male

Posted 21 февруари 2013 - 11:16

Въпрос в една от малоумните телевизионни игри, тип "Зелка или две":

"Кой от изброените градове не е бил столица?"

Възможни отговори:
- София
- Велико Търново
- Пловдив
- Плиска

:mellow: :wacko: :huh:

Ясно е какво са имали предвид и кой отговор смятат за верен, но при така зададен въпрос, верен отговор всъщност няма...

#62 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 21 февруари 2013 - 20:22

Има, бе - правилният отговор е София ;)
Всички други градове са били столици, само тя не е била, щото е в момента :D
WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#63 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male

Posted 25 март 2013 - 11:32

Подробно упътване за употреба на тоалетна хартия

Предназначение, условия за експлоатация и технически характеристики на Тоалетна хартия (по-долу наричана за краткост Изделие):
Предназначение: Изделието служи за почистване на остатъците от процеса на отделяне. Използува се от външната страна на задното отверстие, прилежащите участъци от кожа и локално концентрираното покритие от косми (по-долу наричано за краткост Място на използуване).

Начин на използуване: Старателно се запознайте с настоящата инструкция. Инструкцията трябва да бъде закрепена с винт М6 на добре осветено и леснодостъпно място в зоната на пряка видимост на ползувателя/ите. Руло от Изделието да се разположи на нивото на гърдите в хоризонтално положение.
Извършете акта на отделяне. Убедете се в успешното завършване на акта и в отсъствието на признаци за неговото продължаване (тази точка е важна за икономията и рационалното използуване на Изделието). Хванете края на Изделието и с постъпателно движение на дясната ръка нагоре и надясно, приблизително под ъгъл 60 градуса спрямо хоризонта, дръпнете Изделието, отмотавайки от рулото 300 мм (за удобство на потребителя всеки 100 мм са маркирани с перфорация).
С разнопосочно движение на двете ръцете в хоризонтална плоскост скъсайте лента от Изделието. Същата манипулация може да се извърши с помощта на остър режещ предмет (кухненски нож, ножица, сатър или други). При това съблюдавайте мерките за безопастност.

Забележка: Препоръчва се скъсването да се извърши по перфорацията с цел да се избегне нарушаването на повърхностния слой на Изделието.
Вземете откъснатата част от Изделието и я сгънете във вид на хармоника (акордеон). Това се постига като скъсаният участък последователно се сгъва по перфорациите, докато се получи ново Изделие, наричано по-долу за краткост Изделие №2. Поставете Изделие №2 в ръката, която Ви е по-удобна. Приложете така полученото към Мястото на използуване (виж горе), притиснете плътно с ръка и извършете въртеливо движение в междухълмието. Придвижете така използуваното Изделие №2 в зрителното Ви поле в условията на добро осветление. Ако резултатът Ви изглежда здравословен и в реда на нормите, повторете точки от 5 до 9 около четири-пет пъти. С чиста суха ръка проверете качеството на почистване - междухълмието трябва да е сухо на пипане, външната страна на задното отверстие да е мека на допир и добре изтрита, а вълнистото покритие да е пухкаво и лесно за сресване. В случай на признаци на некачествено почистване (специфична субстанция под ноктите или остра миризма при обонятелен контрол), да се извършат манипулациите по точки от 5 до 9 още няколко пъти.

Мерки за безопасност:
- Колкото и да сте нетърпеливи, преди изобщо да започнете, се уверете, че Изделието е в наличност.
- Да не се пуши в близост до Изделието.
- Да не се оставя използуваното Изделие в близост до места за отдих, култура и хранене.
- Да се пази от деца. Тоалетната хартия не е играчка, а средство за хигиена!
- Ако сте в обществена тоалетна, не изпускайте Изделието на пода.
- Не се препоръчва многократното използуване на Изделието.

Posted Image

Източник: в. "Труд".
А техният източник е неясен.

#64 Jimmy Pop

    пишман-естет

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1122 posts
  • Gender:Male

Posted 11 април 2013 - 15:06

Регистриран разговор между испанци и американци на честота ххх - „Извънредни ситуации на море” на навигационния канал 106 в пролива Финистер (Галиция), 16.10.1997 г.

Испанци: (смущения) ... Говори А-853, моля завийте 15 градуса на юг за избягване на сблъсък с нас. Вие се движите точно към нас, разстояние 25 мили.

Американци: (на фона на смущения) ... Съветваме ви да завиете 15 градуса на север, за да избегнете сблъсък с нас.

Испанци: Отрицателен отговор. Повтарям, завийте 15 градуса на юг за избягване на сблъсъка.

Американци: (друг глас) С вас разговаря командирът на кораб на Съединените Американски Щати. Завийте 15 градуса на север за избягване на сблъсъка.

Испанци: Не смятаме предложението ви нито за възможно, нито за адекватно, съветваме ви да завиете 15 градуса на юг за да не се блъснете в нас.

Американци: (с повишен тон) С ВАС РАЗГОВАРЯ КАПИТАН РИЧАРД ДЖЕЙМС ХОВАРД, КОМАНДИР НА САМОЛЕТОНОСАЧА USS LINCOLN, ОТ ВОЕННОМОРСКИЯ ФЛОТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ВТОРИЯТ ПО ГОЛЕМИНА КОРАБ НА АМЕРИКАНСКИЯ ФЛОТ. СЪПРОВОЖДАТ МЕ 2 КРАЙЦЕРА, 6 ЕСКАДРЕНИ МИНОНОСЕЦА, 4 ПОДВОДНИЦИ И СНАБДИТЕЛНИТЕ КОРАБИ. АЗ НЕ ВИ СЪВЕТВАМ, А ВИ ЗАПОВЯДВАМ ДА ИЗМЕНИТЕ КУРСА СИ 15 ГРАДУСА НА СЕВЕР. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЩЕ БЪДЕМ ПРИНУДЕНИ ДА ВЗЕМЕМ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА НАШИЯ КОРАБ. МОЛЯ ВИ, ВЕДНАГА СЕ РАЗКАРАЙТЕ ОТ КУРСА НИ!!!

Испанци: С вас говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Съпровождат ни кучето, вечерята, 2 бутилки бира и канарче, което сега спи. Подкрепят ни радиостанция „Cadena Dial de La Coruna” и канал 106 „Извънредни ситуации на море”. Не се каним да завиваме наникъде, като се има предвид, че се намираме на сушата и се явяваме фар А-853 на пролива Финистер, на галицийския бряг на Испания. Нямаме никаква представа на кое място по големина сме сред испанските фарове. Можете да предприемете всички шибани мерки, които считате за необходими и да направите, каквото си искате за осигуряване на безопасността на шибания си кораб, който ще стане на трески на скалите. Затова още веднъж настоятелно ви препоръчваме да направите най-смисленото: да промените курса си с 15 градуса на юг за избягване на сблъсъка.

#65 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 29 май 2013 - 19:23

Из Фейсбук статусите:


Quote

Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4 годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка и и влезе в ритъма и и отговаряше с "за какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
... - Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка и се усмихна: - И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи: - Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? - попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8 годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси: "Тате, купи ми войници!" Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьора се обърна към младия мъж: "Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката". Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в "тате, купи ми войници"?

WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#66 HeathenHeart

    The Art of Lore

  • Тамплиeри
  • PipPipPipPipPip
  • 2134 posts
  • Gender:Female

Posted 21 ноември 2013 - 17:17

"За българската душевност….
Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема (800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи (единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас.
Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика.
Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд.
Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие.
Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се.
Онова с каймата беше фантастично (забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат (може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват “резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши.
Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си.
Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници.
От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане (както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха.
После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица.
Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашата. Пребивали авари, византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
Да си футболен фен е страхотно. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: “хазяин (имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”.
Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор.
Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек (яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета.
Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха.
Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни… единия спря музиката и рече: “хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !!
Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ (как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк (български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред.
На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или “фанахме” с тел.
Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах “фак”… ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: “майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: “в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала (в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места.
Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете.
Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни “потребителски” (?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре.
Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия.
Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо. Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц.
Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях.
Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон.
Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…"
https://www.facebook...&type=1
Hedniska Blod

#67 HeathenHeart

    The Art of Lore

  • Тамплиeри
  • PipPipPipPipPip
  • 2134 posts
  • Gender:Female

Posted 13 октомври 2016 - 18:31

Свеж, остроумен и не злобен коментар - на пустиняк 13.10.2016 12:03:39. :lol2:
http://www.werock.bg...sofiya?id=37072
Hedniska Blod

#68 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 posts
  • Gender:Male

Posted 15 октомври 2016 - 17:03

То не знам колко е за смях, ама ето това ми попадна току-що по някаква причина:
http://trud.bg/%D1%8...84%D0%B8%D1%8F/
Репортаж от концерта на Nightwish на сайта на "Труд".
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

#69 zero_sum

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 87 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Reading books, hiking, playing guitar, traveling

Posted 23 ноември 2016 - 15:07

20 загинаха в Либия след инцидент с... маймуна!
Животното дръпнало хиджаба на момиче, семейството й се разгневило.

...По време на боевете са били използвани танкове, миномети и друго тежко
оборудване.

Коментари:

Това са инженери, лекари, архитекти... все хора на науката. Няма да се
бият с камъни и тояги, я.

Откакто Кадафи си замина всяко либийско семейство притежава наред с
телевизор, хладилник и бтр, гаубица, танк и т.нт.

Само самолети не били извикани за тоя инцидент.

#70 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 23 ноември 2016 - 19:29

Това вероятно някой го е превел от чужд сайт, а аз пък обичам дори и преводите на вицове да са екзактни и по-качествени :)
Ето как би изглеждало по-добре и правилно:

20 души загинаха в Либия след инцидент с... маймуна.
Животното дръпнало хиджаба на момиче, семейството ѝ се разгневило.

...По време на боевете са били използвани танкове, миномети и друго тежко въоръжение.

Коментари:

Това са инженери, лекари, архитекти... все хора на науката. Няма да се бият с камъни и тояги, я.

Откакто Кадафи си замина, всяко либийско семейство притежава освен телевизор и хладилник, и Б.Т.Р., гаубица, танк и т. н.

Само бойни самолети не били използвани при този инцидент.
WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#71 zero_sum

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 87 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Reading books, hiking, playing guitar, traveling

Posted 24 ноември 2016 - 10:12

По-добре не посещавай dnes.bg :)

#72 drivanov2003

    епископ

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 210 posts

Posted 28 ноември 2016 - 10:02

Снощи, гледам по първа, "Голямото рок междучасие" - много забавно.
Руса водеща разпитва тийн група за това-онова...и пита басиста - около 10годишен, с черен бас бисирич и много зъл поглед:
Кой ти е любимият китарист?
- Дейв Мъстейн.
А любимият басист, Рейдиохед слушаш ли?
- Дейв Елефсън....

Е, сега кой от двамата е пълнолетен? :lol2:

Edited by drivanov2003, 28 ноември 2016 - 10:11 .






1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users