26 replies to this topic

[duende]

Многостилни и многодуши, двамата мистични чародеи са оставили трайна следа в душата на не един меломан. Независимо в кой период на ухото си си се докоснал до изкуството им, до тъмните рамки на техния забулен в мистерии скрипт, ако душата ти го иска ти си вътре. В Kарнавала на Призраците?

Брендън Пери и Лиза Джерард – двама човека, двама артиста, бивши любовници и настоящи мъдреци. Може би най-ценното при тези два луди диаманта е, че те са (бяха) едни от последните представители на вида homo jigsaw. Никой никога, независимо дали професор психолог, спиритичен медиум, нито дори самият Йехова не можеше да познае:

Какво точно се случва в главите на Брендън и Лиза.


Нито в душите им, нито в сърцата или другаде, където двамата складират тайнствените си вдъхновения.

Вглъбеният, винаги забулен в собствен облак от математически формули и етенселични руни Брендън Пери, който закупи стара ирландска църква и я направи свой дом и студио – собственият храм, отвън и отвътре.
Също нежната сирена Лиза, чиито глас извираше едновременно от свещените дълбини на земната кора, отвъд протегнатите корени на дървото на живота, от езерото, което пази паметта на земята, а същевременно звучеше иностранно, извънземно, сякаш загребан от безкрайното черно езеро на космоса.

Кои бяха те, кои са и какви ще бъдат – това знаят само те.
Едни от последните стожери на истинското, неподправено изкуство, които можеха да превръщат тялото си в жив проводник на истината и красотата. Която е мрак. Те знаеха да са Артисти и никога не се продадоха на никого. Поне не на никого от плът и кръв.
Да де, но от моя гледна точка.

От тяхна – те сигурно чувстват себе си като човешки същества, които просто комуникират.
Хванати за ръце...




Светът се промени, и това неминуемо доведе и до тяхната промяна и разпад на дуото.

Според Брендън,
„...човечеството наруши баланса в природата, граден стотици векове. Превърнахме се в изпусната машина, която се спуска по пътя и няма да спре скоро, защото сме забравили сами на себе си да монтираме спирачките... И ще унищожаваме всичко свято по пътя си.”

Да, но всеки е намерил по нещо в албумите на Dead Can dance. Всеки е намерил черно цвете за откъсване и се е навел като въжеиграч, разклащайки идеалния баланс на съществуването, за да вдиша макабричния му аромат.

Така де. Да вляза във фактологичната част от заданието на тази тема:

Харесвате ли Dead Can Dance. Имате ли любими албуми? Любими пиеси? Любимец от двамата?

Ако обичате групата, с какво ви вдъхновява тяхната музика? С какво я олицетворявате? И други такива досадни лексиконни въпроси.

Всъщност извинявам се. Не ви питам това. Моля ви.

Да си пуснете Anywhere out of this world и да затворите за миг очи...

Приятно пътуване!

Edited by duende, 16 ноември 2007 - 14:36 .

[mabon]

По принцип не обичам много да говоря за нещата, които обичам...

Има един доста добър БГ сайт: http://deadcandance.hit.bg/ - там има доста неща за групата за всеки, който е любопитен.

Dead Can Dance са направили толкова много за съвременната музика, че колкото и да се напише ще е недостатъчно.

Quote

Харесвате ли Dead Can Dance. Имате ли любими албуми?

Within The Realm Of A Dying Sun

Quote

Любими пиеси?

Всичко от горния албум и освен това Spirit, Mesmerism, The Ubiquitous Mr. Lovegrove, The Wind that Shakes the Barley, How Fortunate the Man with None, Saltarello, I Am Stretched At Your Grave, Severence, American Dreaming, Don't Fade Away, Nierika, Song Of The Stars.... нали не прекалих.

Преди години в началото на 90-те - на първите касети (май на Рива бяха) описите на албумите на ДКД бяха пълна каша. Едва впоследствие, благодарение на нета установих, че много песни съм запомнил с различни имена.

Quote

Любимец от двамата?

И двамата. Брендан е един от най-талантливите съвременни композитори въобще.
А Лиза.... няма такава жена. Просто няма друга такава.

За справка: гледайте последното DVD - Sanctuary.
В youtube има трейлъри - ще разберете за какво става въпрос.

Quote

Ако обичате групата, с какво ви вдъхновява тяхната музика?

Има една мисъл на Урсула Ле Гуин, която цитирам под път и над път: беше от сорта на "Никога не се бях сещала колко са близки музиката и мисленето. Всъщност може да се каже, че музиката е друг начин на мислене, или мисленето е друг вид музика." (превода мой )

Та в тази връзка музиката на Дед Кен Денс - независимо от ситуацията и проблемите и глупостите - настройва мисленето ми неизменно в онзи ракурс, от който разбирам колко дребни, маловажни и несъществени са грижите ни, желанията ни, проблемите ни. Отдръпва ме от ежедневието и ми дава възможност да застана на Олимп и да погледна отгоре...

Има още няколко такива музиканти... но никой не е като Дед Кен Денс.

Освен това - пеенето на Лайза е сублимация на пеенето в най-първичния му вид. Без думи, без език. Само емоция, само чувство и усещане. Идеалния посредник.

Това, което после направи Ана Хомлер например и кой ли още не - е просто същото които Лайза вече бе направила - освободила се от ограниченията на речта, в стремежа към "чисто пеене". С думи, които не значат нищо, а в същото време ти казват всичко.


А за моето докосване до Dead Can Dance вина има един ахмак ) навремето (Петьо го знае кой е) )
Та той в онези златни години беше отишъл в студио с касетка, за да му запишат Dead Kennedys, обаче в студиото се бяха объркали и му записали Dead Can Dance - и Мухата два месеца псува и се ядосва какви са тия Кенедис със жена.

Аз си казах: щом на Мухата не му харесва това - значи е нещо само за мен. )))))))))

И така си и беше...
Тези хора правят саундтраци на Вечността.
А Вечността е твърде голямо и неразбираемо нещо за повечето хора. )

[reader]

duende, on Nov 16 2007, 14:11, said:

Харесвате ли Dead Can Dance?

Пускам ги...
Не намирам какво да кажа - никога не съм умеела да говоря за музика.
Благодаря на Violator, който ми ги откри.

[dave]

duende, on Nov 16 2007, 14:11, said:

Харесвате ли Dead Can Dance

Понякога, да...

Понякъде, да...

Доволно рядко, за щастие ...

[Pecado]

Е, браво, Дуенде. Намери ти ся к'во да питаш...

[Roy]

Едни от малкото изпълнители за които просто думите са излишни.

Дед Кен Денс са Извор,начало на началата.Нулата и единицата с които в последствие се обясняват параметрите на няколко вида музика.

Те творят изкуство - семпла,но стилна музика,която Докосва сърцевината.

Те стоят зад един прозорец загледани в света отвъд стъклото.Толкова далечна ми се струва музиката им на фона на останалата.

Музиката им е като тишината в катедралата - поглъщаша.

Както се казваше когато човек се вгледа в бездната и бездната се вглежда в него.С Дет Кен Денс е същото.

Поклон

[dave]

Apokaliptra, on Nov 16 2007, 21:41, said:

Тоя Мухата да не е от Бургас? :-)

Тц, не е.
Ама няма голямо значение...

[no way]

влизам в тема за DCD , а чета за неква муха от Бс, баси ! - накъде отива светът?

[slartibartfast]

Dead Can Dance...
Каквото и да напишем не може да израси усещането от музиката им.
Мога само да споделя едно свое преживяване, което се случи наскоро. За силата му вина имаше и озвучаването, чрез което преживях този ужас - гласът на Lisa, изпълняващ The Wind That Shakes The Barley се носеше ОТВСЯКЪДЕ - горе и долу, отпред и отзад бяха само груби думи, описващи тримерното пространство, с което сме свикнали, а аз се намирах в една многоизмерна вселена, истинска и плашеща, необятна...
При слушането на Spirit стана още по-зле - тия хора са магьосници, така скриват пластове мелодии, че когато ги чуеш, осъзнаването действа като шамар. Размазва и оставя без дъх. Това е музиката на сферите.

[duende]

mabon, on Nov 16 2007, 15:17, said:

Within The Realm Of A Dying Sun

Когато чух албума си помислих - не може ли тази великолепна тава да получи по-адекватна обложка от този "документално-туристически" Перлашез-тумбстоун.

Просто музиката в албума не ми се връзваше с фотофокусираната обложка и тези есенни клони.
Within the realm of a dying sun
.... и пляс, снимка на гробище с орязан кадър.
Къде - къде по-добре щеше да бъде, ако вместо това:



тази гениална тава се красеше от челото този рядък нелегален бест:



Или с артистичния артуърк от буутлега Mystical Rain:



Иначе съдържанието на албума, особено първата част, в който доминира дарк уейв синтетиката на Брендън Пери, украсена от неповторимия му баритон е едно от най-любимите ми неща изобщо.

Въобще винаги съм имал слабост към гласа и песните на Брендън, макар да съм голям фен и на Лиза.
Сякаш неговите рецитали са заредени с настроение, което ми импонира, докато песните на Лиза често са звукови атаки, натюрморти и пейзажи. Почивка от грапавите и болезнени теми на поета...

Така ги виждам нещата.

От друга страна Лабиринтът има може би една от най-гениалните обложки в света
The procession`s gone, the shouting is over....
The fabulous freaks are leaving town

Brendan Perry quotes Ian Cirtis

[duende]

slartibartfast, on Nov 19 2007, 12:04, said:

Dead Can Dance...
Каквото и да напишем не може да израси усещането от музиката им.
Мога само да споделя едно свое преживяване, което се случи наскоро. За силата му вина имаше и озвучаването, чрез което преживях този ужас - гласът на Lisa, изпълняващ The Wind That Shakes The Barley се носеше ОТВСЯКЪДЕ - горе и долу, отпред и отзад бяха само груби думи, описващи тримерното пространство, с което сме свикнали, а аз се намирах в една многоизмерна вселена, истинска и плашеща, необятна...
При слушането на Spirit стана още по-зле - тия хора са магьосници, така скриват пластове мелодии, че когато ги чуеш, осъзнаването действа като шамар. Размазва и оставя без дъх. Това е музиката на сферите.

Ама гледал си я на живо ли?

[slartibartfast]

Не на живо, ама беше силно въздействащо - лампов усилвател с хорни. Звук прост и истински, с минимум компоненти по пътя на сигнала, минаващ през вакуум, а не през "пясък" и естествено, природно усилване на музиката от оформлението тип "хорна", без изкуствено повдигане на честоти. Усещането беше такова, все едно Lisa се намира в същото помещение, което обаче с изгасването на лампите изчезваше, както и тонколоните - само звук, на/отвсякъде.

[cadaurus]

Винаги съм смятал Брендън за балансьора в ДКД. Поне половината ми любими ДКД песни са с негови вокали, но за мен магията в тази група струи от готическия глас на Лиза. Разбира се, безсмислено е да си играем на "Х е по-як от У", след като Х и У са част от едно цяло, но при ДКД Лиза е небесната субстанция, а Брендън - здраво стъпилият на земята. Тъй ги чувам нещата. Като в оная картинка с Платон и Аристотел. Едното те издига, другото ти се запечатва. ДКД винаги съм ги свързвал с издигането.

Аз като бездушен и неозарен фен на вейва и готик рока си падам по по-ранните ДКД и на първо място по Spleen and Ideal. От Aion нататък ДКД стават прекалено метафизични за мене. Ранните ДКД са твърде сурови и това е чарът им. Търсят си пътя, експериментират с всичко, работейки за името си. Постепенно името започна да работи за тях и късните рутинирани албуми звучат като ритуални танци, нежели като музика.

[mabon]

Quote

Доволно рядко, за щастие ...

Пази боже сляпо да... ммм... в случая: пази боже глухо да прослуша.
Като вземе доволно често да ти харесва - ще означава за мен, че нещо не е наред с музиката им. Вярно - не правят музика за анимационни филми или такава, на която да подскачаш с ай-ай-ай - и слава богу.


Та ако беше чел малко повечко за тази група, щеше да си чувал може би за една австралийска пънк група от 70-те: The Scavengers - е, нормално да не си ги чувал - Тончев ги няма, пък и ти пънк всъщност не слушаш.

Та в тази група има един момък на баса с великото пънкарско име Ronnie Recent, който всъщност по кръщелно се води Брендан Пери.



- ей тоя най-вдясно дето е със стърчащи уши като на кумеца.

Ей го и на клип:
THE SCAVENGERS - MYSTEREX

После Брендан решава, че името им е много банално и го сменят на MARCHING GIRLS:

MARCHING GIRLS - FIRST IN LINE

cadaurus, on Nov 19 2007, 16:58, said:

От Aion нататък ДКД стават прекалено метафизични за мене. .... Постепенно името започна да работи за тях и късните рутинирани албуми звучат като ритуални танци, нежели като музика.

То все едно тия "късни рутинирани албуми" са един камион, колкото дискографията на Стоунс.

Всъщност след AION те са издали два албума (без да смятаме концертния TOWARDS THE WITHIN и буутлезите хиляди): INTO THE LABYRINTH и SPIRITCHASER.
Съмнявам се да имаш впредвид първия в това, което си написал, тъй като той е всичко друго, но не и "рутиниран" - да не говорим за "ритуални танци". Субективното ми мнение е, че е един от най-добрите албуми правени някога, някъде въобще.

duende, on Nov 19 2007, 12:09, said:

Когато чух албума си помислих - не може ли тази великолепна тава да получи по-адекватна обложка от този "документално-туристически" Перлашез-тумбстоун.

Просто музиката в албума не ми се връзваше с фотофокусираната обложка и тези есенни клони.
Within the realm of a dying sun
.... и пляс, снимка на гробище с орязан кадър.

Напротив - за мен точно това е най-добрата обложка.
Толкова е семпла, и в същото време - толкова необикновена - аз дълго време въобще не подозирах, че това е всъщност снимка.
Да не говорим колко неотделимо пасва на този албум. И досега като слушам албума, в съзнанието ми първо изниква този образ.
Живот и здраве - догодина смятам да отида и да я заснема.

[duende]

Quote

Напротив - за мен точно това е най-добрата обложка.

На мен не ми пасва таз снимка. За корица на Фото Албум: "Моята разходка в Париж" или "Най-забулени гробищни фигури" щеше да отива повече, отколкото на тази черна пропаст в Царството на умиращото слънце. Аз като си купих албума преди десетина години, мислех че нещо е сбъркано. Викам си - не може тази гениална тава да е украсена с таз тъпа снимка, все едно някой е увил касетата в ридърс дайджест. Ама нейсе... Не всичко е перфектно!

Така или иначе - фенът си е фен - аз ще я фотографирам след точно една седмица, когато акостирам в Париж. Същото мисля да сторя и с гроба на Джимбо

Quote

The Scavengers and The Marching Girls

Ей го милият... какъв невинен ушат тийнейджър е бил.



Пък до каква трансформация е стигнал...



(най-хубавата му снимка според мен, нищо че мяза на Ленин насред проповед)

Относно Лабиринта споделям твоето мнение. Той е единственият албум на ДКД, който бих нарекъл притча.

А някак се радвам, че спряха след Спиритчейсъра. Това не беше добра посока. Започнаха да губят мрак и смисъл. Него най-малко слушам.

За Сплина нищо не каза?

[mabon]

duende, on Nov 20 2007, 10:37, said:

А някак се радвам, че спряха след Спиритчейсъра. Това не беше добра посока. Започнаха да губят мрак и смисъл. Него най-малко слушам.

За Сплина нищо не каза?

Съгласен. Обожавам NIERIKA и SONG OF THE STARS, но по-нататък рядко слушам.

Е, как да не съм казал нищо за Сплийна??? Ако провериш първия ми пост за любимите ми песни - виж колко от тях са от него.
Дълго време това беше най-любимия ми албум въобще. Но установих, че не се отразява добре на жизнения ми тонус и на бодрия оптимизъм, който съм длъжен да поддържам като съвестен гражданин, за да не започна някой мейхем, така присъщ за моята особа..., тъй като след великoтo DE PROFUNDIS (Out of the Depths of Sorrow) - неслучайно наречено така - следващото ASCENSION ме хвърля в такъв тотален мрак и така ме хваща за гърлото със своята безнадеждност, че не мога да се измъкна после дни наред.

Внимавай с това парче... предупреждавам. Не знам защо са ги подредили така - след out of the depths of sorrow те хвърлят дълбоко в такъв океан, че.... За мен не е никакъв Ascension, ами такъв Dascent, че няма измъкване.

Някъде преди време имаше тема - "Кое парче искате да свири на погребението ви?"
За мен няма две мнения - ASCENSION

Гледам да не го пускам често... че като почне не мога да го спра.

[duende]

mabon, on Nov 20 2007, 11:07, said:

Съгласен. Обожавам NIERIKA и SONG OF THE STARS, но по-нататък рядко слушам.
Но установих, че не се отразява добре на жизнения ми тонус и на бодрия оптимизъм, който съм длъжен да поддържам като съвестен гражданин, за да не започна някой мейхем, така присъщ за моята особа..., тъй като след великoтo DE PROFUNDIS (Out of the Depths of Sorrow) - неслучайно наречено така - следващото ASCENSION ме хвърля в такъв тотален мрак и така ме хваща за гърлото със своята безнадеждност, че не мога да се измъкна после дни наред.

Внимавай с това парче... предупреждавам. Не знам защо са ги подредили така - след out of the depths of sorrow те хвърлят дълбоко в такъв океан, че.... За мен не е никакъв Ascension, ами такъв Dascent, че няма измъкване.

А след това за капак - Circumradiant Dawn, която е не по-малко обездвиждаща (именно). След тази серия етерични вокали на Лиза, сякаш прокъсващи плацентата на дяволското дете, следва по традиция даркуейв интерлюдията на Брендън - Cardinal Sin, Enigma..., Advent (!!!!), прекъснато с Мезмеризм (Дарк Лиза Тоун)
Абсолютно съвършена музика. Единственото, което ме спираше дълго време да провъзглася този албум като най-гениалния и най-любим на ДКД беше, че ми липсваше парче като

Anywhere out of this world, Xavier от Умиращото слънце
In the kingdom of the blind от The serpent`s egg
The carnival is over от Into the labyrinth
I can see now от Towards the within

Тоест, болезнено емоционална песен, чиито текст да ми импонира а музика да ме разтърси, да ми стане личен празник и да я пиема навътре.

Edited by duende, 20 ноември 2007 - 11:33 .

[dave]

Та кога викаш ще дойдеш у дома да послушаме The Scavengers и MARCHING GIRLS, м?
И какво общо имат тези банди с факта, че ДКД не стават за скачане?

Винаги се вслушвам в твоите оди за "най-добрите албуми правени някога въобще" , защото зная, че ти разбираш от музика, а аз съм си обикновен, подскачащ ахмак.
Освен това, обожавам да го правя в състояние на запек, защото ми действаш като силен пурогатив .
Упс, , излизам за малко .

[mabon]

dave, on Nov 20 2007, 12:03, said:

Освен това, обожавам да го правя в състояние на запек, защото ми действаш като силен пурогатив .
Упс, , излизам за малко .

Внимавай с хемороидите, ей...
Радвам се винаги, когато мога да помогна.

П.С. Тва "пурогатив" откъде ти хрумна? Каква е тази дума?
Е, в твоя чест ще си сменя званието на Тайп О Пурогатив! Харесва ми!!!

[slartibartfast]

Може би съм пропуснал нещо - след Spiritchaser има един албум, наречен Sevdance. Защо го отписвате?