Понеже тази тема заби в едни неща, които са малко по-далеч от групата и музиката им – да се върна на това, което за мен е основното за тази тема.
Та.... за NEW MODEL ARMY мога да говоря/пиша безкрайно. Как иначе като от 16 години съм вървял до това, което съм сега, до голяма степен и заради тях. А и това не е група, за която може да се говори - ей-тъй, между-другото, с два лафа...
Не знам дали да обяснявам кои и какво са Армията. Има си Уикипедия –
ето го линка, там си пише много неща, които са изключително точни. Още първото изречение:
“They are widely known for their unwavering commitment to their original vision of music and performance and their ethical code.” казва най-основното. Освен това:
Quote
Their music is often regarded as intense, angry, and powerful, some might even say militant. However their repertoire is much wider and more subtle than that and also includes quieter, more emotive and softer material often performed acoustically.
Quote
As a music group, New Model Army also stand out because they tend to see themselves as an organisation rather than a business
Това е
сайта им, а това тук –
майспейс страницата им. В майспейс има няколко неща от новият албум HIGH.
Групата съществува вече 27 години, основана от Джъстин Съливан и Робърт Хийтън през ’80 година. Роб вече 3 години не е между живите (
R.I.P., Rob).
Няма да се впускам в дълго описание на огромната им дискография. Това е група, която е емблема за това – какво е “ъндърграунд” и какво значи думата “култов” – чието значение днес така се е размило. Това е група, за която може и да не сте чували, заради старателното им и безкомпромисно странене от всичко що е “комерсиализъм”, “поп-култура” и “музикален бизнесссс”. Точно затова те са по-популярни сред ъндърграунд музикалните среди, и имат такава сплотена и следваща ги навсякъде публика.
Имат абсолютното признание и на колегите си… Ако сте слушали “The Hunt” от CHAOS AD на Sepultura, “I Love The World” от Manic Impression на Anacrusis, или “Master Race” на Skyclad – това са все кавъри на песни на New Model Army. The Hunt е също кавърирана и от
The Rawside в албума им The Outlaw, a Vagabonds - от немската група
Bardic
По моето скромно мнение групата има 3 специални неща, които безкрайно я отличават от всички останали рок групи:
1. Текстовете на Джъстин Съливан. Вярно, че в Англия по традиция има доста талантливи поети-бардове (Мориси, Фиш, Мартин Гор, Ник Холмс – да не ги изброявам, че ще пропусна много) – но за мен Джъстин е един от най-талантливите поети, раждани някога на Острова. Способността му да разказва истории звучащи едновременно яростно, енергично, мрачно, красиво и истински; пълни с надежда или с красиви образи – горчивосладки какъвто е и живота. Може би затова – мога да намеря стих от негова песен за всяка ситуация от живота; а да не говорим ,че имам чувството, че някои песни е писал специално описвайки събития от моя живот. Интересно, че и много други хора се чувстват така...
2. Безкомпромисни по отношение на музиката. И до сега журналисти и музикални “експерти” се чудят в какъв жанр да ги набутат – рок, пънк, готик, фолк-рок, даже джаз. Те не се вписват в нито едно определение, което е и най-страхотното в тази група. Всяка песен звучи различно, въпреки това отчетливо по техен начин, заради гласа на Джъстин предполагам. Тази безкомпромисност преминава и в концертите им, и в текстовете, и в отношенията към феновете, и към заобикалящия ги свят. Това показва нещо много рядко срещано в съвременния музикален свят, в който успехът задължително се измерва само в пари – ХАРАКТЕР. Те не са се “продали” 27 години, и няма и да го направят.
3. Само една дума –
the Family! Тоест феновете им.
NMA Семейството са състои от едни от най-сърдечните, верни и в същото време безкомпромисни хора, които въобще съществуват като музикални фенове. Няма много групи, които могат да се похвалят със същото (не искам да отварям пак болната за мен тема с “феновете” на Металика). Има всякакви възрасти, цели семейства, от всякакви държави... Познавам хора на почти 50 години, които в началото на 80-те са подскачали в погото на гребени, а сега със същата страст се кефят с децата си на HIGH. С такива фенове една група е наистина силна! Всъщност Джулз го е описала доста по-добре от мен
ей-тука.
Джулз Денби известна в ъндърграунд средите, освен като изключителна поетеса и писател, е и автор на целият им артуърк – обложки, т-шърти, татуировки, много плакати, и е дългогодишна приятелка на Джъстин, както и мениджър на една новоизгряла, и любима Брадфордска пънк-“сензация” –
NYAAA.
Що се отнася до моето пристрастяване, аз за първи път чух Армията през ’91 ва с “Impurity” на една 90-минутна касета. През миналата година имах изключителното щастие и късмет да ги гледам на живо в един клуб в Истанбул, и не само това, но и след концерта да пийваме в близък ресторант цяла нощ с групата по повод 50-годишния рожден ден на Джъстин. Това не мога да го опиша... Представете си, че в продължение на 15 години сте слушали една група, възприемали сте текстовете и музиката им като ваша собствена, подскачали сте на купони на HERE COMES THE WAAAAR, преживявали сте най-мрачни и болезнени моменти, слушайки FATE (“I put my arm into the roaring flame, I felt the pain as it started to burn. I did the same thing over and over again, and never ever wanted to learn…”) – и една нощ, седите с тези хора на една маса, и обсъждате всякакви теми от 30 години насам.
На другата сутрин като се сетих, просто седях и си мислех – “Ебаси, вече каквото и да стане – мога да се умра усмихнат и доволен” (Единственият друг път преди това, когато съм имал подобно усещане беше след Металика през ’99 та в Пловдив).
Тази година през декември пак ще има концерт в Истанбул и аз ЩЕ СЪМ ТАМ!!! Дори сега си мисля дали да не отскоча и до Рим за концерта им на 30-ти октомври.
Новият албум HIGH е страхотен – има онова характерно за великите албуми, хамелеонско качество с всяко слушане да откривам нещо ново, с всяко слушане да расте вътре в мен, като дървото на обложката...
Ето и едно ревю , което напълно подкрепям и споделям като мнение.
Wired вече я пуснаха за свободен даунлоуд на сайта си.
В този мрачен септемврийски следобед топ 5 от албума са ми:
1. Sky In Your Eyes
2. No mirror, no shadow
3. Rivers
4. Into the wind
5. One of the Chosen
Най-вероятно утре топ 5 на любимите ми песни от албума да е по-различен....
Няколко мои любими NMA песни за гледане (поздрав за всички, които ги харесват), слагам и текстовете, защото те са изключително важна част от песните...:
THE HUNT - за тези свикнали със Сепултурския вариант...
)) Тази песен е от 85-та година, но се вижда, че и през 2006-та звучи по същия МОЩЕН начин.
WHITE COATS - видеото към песента, с Джъстин, Роб и Мууз Харис сред Брадфордски пейзажи, а тук таме се мярва и Джулз за малко. Обожавам я тази песен.
Ето и текста.
GREEN & GREY - след смъртта на Роб през 2004 Джъстин я свири на погребението му, и оттогава - това е "песента на Роб"! Задължителна за всеки концерт.
Ето го и текста.
CHANGING OF THE LIGHT - от соловия албум на Джъстин. Огромнейша моя любимост...
текста е невероятен
CASLEN - още една любима песен. В LOST SONGS е инструментал, но тук е във варианта от сингъла от 2006 - с
текст...
CASLEN
I love the things that I have made
Lights upon the sky, spinning all the while
And all the places that I’ve been
Are easy to forget
Just like the way that she used to smile
And everything is witnessed
Through moving panes of glass
Winter sunlight flashing through the trees
Christmas lights and snow to come
Falling soft and silent like a wish
Or a blanket on the years
Sleepless dreams like drunkards
Trying to stagger home
All across the empty land
And the things that I was sure of
Are buried safe away
Deep in the frozen ground
стига толкова засега...
0
Така неусетно от младеж се превръщаш в мъж, а по-късно в глава на семейство. Как ще възпиташ синът си? Да се страхува от съучениците си ли? Кой? Той, чистокръвният американец, който може да си позволи всичко? Този, който е непобедим досега в битка. Този срещу страната на който никой никога не е посмял да се опълчи? Няма как да стане тази работа...
Не че ти знаеш кои са близнаците, но е достатъчно че някой се е опитал да посегне на твоя живот, който тате ти обеща да бъде вечен и безпроблемен. Какво ще направиш? Ами, ще се страхуваш... Ще се страхуваш повече от всеки друг на тази Земя, защото никога не си изпадал в подобна ситуация. Никой, никога не е посягал на страната ти, на бъдещето на децата ти, на всичко свято около теб... И ще се съгласиш на всичко, което правителството или шибания СНН съобщава, предлага или налага с мотива за твое добро е. Да, това е тяхната работа - да решават тези въпроси, а твоята работа е да лепиш гуми и ти го знаеш и си горд от това...
