Jump to content

Ценното на арт-рока


5 replies to this topic

#1 Cesare Borgia

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 17 posts
  • Location:Skype: personae0

Posted 12 януари 2010 - 12:21

Отношението субект-свят е фундаменталното условие за съществуване и протича по два главни онтични аспекта (“битиета в света”) – познавателен (“оттатък ценностите”) и ценностен (“отсам ценностите”). В познавателен аспект отношението субект-свят е принципиално, т. е. първичният израз на принципа на познание. В ценностен (още: екзистенциален) аспект динамиката на това отношение образува ценности. Произходът на ценностите не е принципиален, а, така да се каже, житейски (генеалогичен). Устойчивостта и трайността на ценностите почиват на традиция. Та когато Ницше говори за “отвъд доброто и злото”, той има предвид не и познавателния аспект на отношението субект-свят, а тъкмо надмогване (не и нихилистично отхвърляне!) на традицията, творческо внимание към потока на живота, умишлена преоценка, изпитване на предразсъдъците (снетото от интенция). (Т. нар. познавателни предразсъдъци имат също ценностен характер.) Ценността по никакъв начин не е (по подобие на например протяжността) исконно присъща на нещата (обектите) и в съзнанието я “извиква” не и познание (абстрахиране), а творчество или поне избор. Оттатък ценностите нещата (обектите) могат да бъдат съпоставяни в последна сметка количествено (математико-измервателно), но не и (съждително) по качество (и функция: “опознаването” на функция е по същество оценностяване, придаване на роля)... Абсолютно ценно нещо не може (по подобие на абсолютно истинното нещо, самият себепознаващ се принцип на познание, критерият за истинно) да съществува. Но за в някаква степен на утвърденост и общност ценно нещо може да се говори - и притова не иначе, освен от позиция на някаква присъщо съзната традиция. Например класическата музика за предпостмодерния (краят на Втората Световна война) европеец... Няма как човек да изходи дотолкова философски (извисено), че да визира “хубавата въобще музика” или “хубавото въобще” или дори “ценното като такова” (както например от себепозиция на принципиалната аперцептивна трансценденталност говори съвсем в реда на нещата за “истинното като такова”). Ценностната философия е Lebensphilosophie, философия на живота. Арт-рокът, ако и бидейки (познавателно) най-комплицираният и обхватно еклектичен рок-жанр, е трайно, устойчиво и неопровержимо (“интерсубективно”) цЕнен спрямо нас (щем или не щем, знаем енциклопедически или не знаем енциклопедически) не и сам по себе си (защото, видиш ли, е най-комплициран и обхватно еклектичен), а доколкото (1) се говори за рок-традиция и (2) доколкото той се вписва в нея и (3) доколкото божем сме рокаджии (в най-широк смисъл). Т. е. както и всеки друг рок-жанр.
Aut Caesar, aut nihil!

#2 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
  • Interests:Progressive Rock

Posted 12 януари 2010 - 12:44

Липсваше ми. Интересна тема. Интересен завой във възгледите ти. Причина?
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#3 Cesare Borgia

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 17 posts
  • Location:Skype: personae0

Posted 12 януари 2010 - 15:52

От радикални, възгледите ми се развиха до фундаментални; не зная защо. Но зная, че ценността не е по принцип; по принцип е познавателната категория. Ценността следва да бъде отнесена към традиция (и нагласа). А ценностната съпоставка – към обща традиция (и нагласа). Така следва. Но в коя традиция (и нагласа) арт-рокът е по-цЕнен от грънджа? И двата жанра принадлежат на рок-традицията (и рокаджийската нагласа), те са рок-жанрове. Но арт-рокът повече рок ли е от грънджа? И смислено ли е съждението, че нещо притежава повече качество спрямо друго нещо от същото качество? Повече количество (в най-общ смисъл) – да, но повече качество?! По принцип, ценностната съпоставка е безпринципна. Принципна е количествената: арт-рокът е по-музикантски, многопластов, изкусен, по-стойностен музикално-параметрически и пр., спрямо грънджа. И, да, това е така; по принцип е така. Но не и естетически повече или по-малко цЕнен. Доброто (/злото) е действие, красотата (/грозотата) е въздействие – но те нямат абсолютен съпоставъчен смисъл (кое конкретизирано действие е по принцип по-добро от друго и кое конкретизирано въздействие е по принцип по-красиво от друго), а вътреценностен: това ми (ни) импонира повече, това ми (ни) харесва повече: което, разбира се, зависи обективно от характера на човек (хората), средата, възпитанието, образованието и т. н. (атрибути на традицията) и субективно: от нагласата, настроението и др. (атрибути на екзистенциалната историчност). А нетолерантността между традициите и нагласите е отдЕлен въпрос. Енциклопедизмът не може да обоснове “принципиална” етика и естетика; ала, виж, глобализацията може да обоснове енциклопедическа, снобска етика и естетика.
Aut Caesar, aut nihil!

#4 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
  • Interests:Progressive Rock

Posted 12 януари 2010 - 16:30

Да, Чичко "Гугъл" разви "снобализацията" и сякаш превърна последната в национален спорт, а преди беше друго - преди първо чакахме мълвата да се разнесе от уста на уста, чакахме и събирахме по пет лева за запис на черно, после по пет лева за касетка и чак тогава се надявахме на чудото - да чуем за първи път новата тава на...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#5 Cesare Borgia

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 17 posts
  • Location:Skype: personae0

Posted 12 януари 2010 - 16:56

Именно. Сега човек единично посяга и консумира на килограм, в контекста на "интересуването" си (ако е умник) и впоследствие "интерсубективира" и многознайства, а навремето изпървом си отглеждаше, екземпляр по екземпляр, в прехлас и съпричастие с другия (и независимо дали сам е умник или не)... Та все едно да сравниш възможните за един петимен бездомник перспективи: отбрания промискуитет или любовта от пръв поглед.
Aut Caesar, aut nihil!

#6 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
  • Interests:Progressive Rock

Posted 12 януари 2010 - 20:35

Съпричастие, това е ключовата дума. Липсва ми именно съпричастието в комуникацията днес. Макар че музиката събира хората, а интернет се превърна в най-лесно достъпния форум на планетата, комуникацията е на съвсем различно ниво. Сега мислим преди да напишем нещо, а после мислим след като прочетем отговора. Търсим подтекст, скрито послание, неизказани слова... :unsure:

Разбирам те, аз също страдам за чистотата в отношенията между меломаните. Преди бяхме сродни души, а липсата на информация и липсата на духовна храна ни правеше съпричастни. Кой днес ще ти прости ако напишеш във форума, че "Стената" на Флойд е издаден през 1980 година? Дори и баба днес знае, че това не е така - официалната дата на издаване е 30.11.1979г., къде отиваш ти с тази 1980г., излагаш се пич, излагаш се? :D

Съпричастие между меломаните, недостъпен лукс в достъпна интернет среда... :D
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users