А това неодобрение стана направо демонстративно, когато кепето започна да говори злорадо за рязане на глави и стъпкването им в калта, нищо че - или по-скоро, още повече поради факта, че са се накичили със сиви цилиндери. Това, доколкото лорд Ходсдън можеше да проследи мисълта му, беше начинът, по който би действал Сталинг в Москва, а което е добро за Сталинг, признаваше си открито кепето, бе добро и за него.
"9.29. Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра докато не дадат налога безусловно и с покорство."
R.I.P.
Въпреки че, често го давам за пример за писател, чийто най-добър роман е първият ("Градът и звездите") и от там нататък, не че няма добри, но няма по-добри.
При всички случаи - поклон!