445 replies to this topic

[Satyr]

Пак ме караш да се повтарям. Никой не очаква от съвсем млади хора и деца "да пазаруват музика", както се пазарува хляб, т. е. през ден или поне всяка седмица/месец.
Казваме, че ако тези хора са хипер-мега-гигафенове на някоя банда - спокойно могат да намерят начин да си купят или получат като подарък някой и друг техен диск. Не пълни дискографии.

Ако ще не текстовете, но и таблатурите им да знаеш наизуст, ако нямаш техни оригинални дискове, и никога не си отговарял на въпроса "Какво да ти подарим за рождения ден/Нова година?" с "Албум на еди-кой-си" - не си чак такъв фен. При подаръците не се гледа това има ли го в Интернет, няма ли го. Подаръците за това са подаръци - да удовлетворяват желания. И не говорим за подарък за 3000 лева, а за 20-30 лв. За 53-и път - сори, не си чак такъв фен, независимо от всичко друго, ако никога, ама никога, не си си пожелал диск на любимата група.

И сто на сто, хиляда на сто - всеки такъв фен е получавал много пъти безсмислени подаръци, които не е искал, които, дори да е искал, после просто е захвърлил някъде и т. н.


Представям си и следната картинка:

Хипер-мега-гигафен на някоя група, знаещ абсолютно всичко за тази група наизуст, получава първия си техен оригинален диск за подарък. Без да го е искал. Някой му прави (страхотна според този някой) изненада. Но резултатът е, че хипер-мега-гигафенът си казва "А, че аз това съм го свалил от Замундата, бе" и захвърля въпросния диск в дъното на някой шкаф и повече не се сеща за него или отива в музикален оказион и го оставя за продан.
Ега си и фенът би бил такъв човек! Без извинения....

[Warlord]

Излиза, че и аз съм false фен щото имам съвсем малко оригинални дискове и те общо взето са подаръци и общо взето прашлясват. В над 95% от случаите слушам музика на мп3 плейъра и докато не съм вкъщи, което значи - че в тези случаи е физически невъзможно да бъда истински хипер мегафен

Иначе не е чак толкова голяма драма за един ученик да спести пари от закуски или от друго за да събере някоя дискография, днес артикулите са много по-евтини и по-достъпни отколкото бяха преди 10-тина години когато аз бях ученик. Дискографиите на Manowar Amon Amarth (до към 2004) примерно успях да ги събера на аудиокасети, някои оригинални, някои не чак толкова, някои на запис върху други касети (за което се плащаше почти колкото за обикновени касети), даже и обложките съм ги прерисувал и текстовете съм преписвал и тн., а причината беше, че просто някои от албумите ги нямаше въобще никъде в България !
Вярно е, че тийн-четата в днешно време мрънкат прекалено много, но от практична гледна точка дисковете са ненужни, дори вече са навлезли в епоха на отмиране и си ги купуват предимно колекционери (демек супер-хипер фенове) и все пак според мен е съвсем ненужно да купуваш дискове и въобще какъвто и да било мърч на някоя група за да доказваш с това на другите, че си и голям фен и да не те критикуват в Катехизис

[Satyr]

Ще направя кратко резюме на постинга ти:

Тук казваме, че един от критериите за истинско фенство е притежаването на оригинални дискове/мърч на любимите ти групи.
Ти казваш, че когато си навън и не носиш със себе си тези си притежания - тогава не си фен. До-о-обре Не знаех, че притежанието на нещо е валидно, само ако това нещо е в момента в ръцете ти
Апропо, юридически е постановено, че ако си купиш оригинален диск, после имаш право да го рип-ваш, да си го правиш на каквито искаш файлове и слушаш на каквито искаш плейъри, доколкото го правиш само за лична употреба, а не го пускаш в Интернет. И дори и адвокатите на Ларс Улрих копче не могат да ти кажат.

Quote

и все пак според мен е съвсем ненужно да купуваш дискове и въобще какъвто и да било мърч на някоя група за да доказваш с това на другите, че си и голям фен и да не те критикуват в Катехизис

Въпреки емотикона ти - тъкмо обратното. Истинският фен събира оригинални продукти, защото фенството му го кара отвътре да го прави и защото му е голям кеф да държи в ръце такива продукти. Ако някой събира оригинални продукти, само за да се показва или "да не го критикуват във форума на Катехизис" какъв е той?

[marillion]

Warlord, on 07 септември 2012 - 08:53 , said:

Вярно е, че тийн-четата в днешно време мрънкат прекалено много, но от практична гледна точка дисковете са ненужни, дори вече са навлезли в епоха на отмиране и си ги купуват предимно колекционери (демек супер-хипер фенове) и все пак според мен е съвсем ненужно да купуваш дискове и въобще какъвто и да било мърч на някоя група за да доказваш с това на другите, че си и голям фен и да не те критикуват в Катехизис

Ами, не съм съгласен с подобно твърдение. И друг път съм давал пример с моето фенство към определени групи. Например, през годините събирам дискографията на Дженезис точно четири пъти. През 80-те на аудио касети с платен запис, вече казах, че подобно удоволствие по онова време излизаше около 15 лева. За сведение албумите на Дженезис, заедно с концертите са точно 19, някои и двойни плочи. Второто ми събиране на цялата дискография започна в началото на 90-те, когато си купих CD плейър. Става дума за пиратски CD-та, цената им беше около 7 лева за бройка. Третото събиране беше към края на 90-те, когато реших да подновя колекцията си с оригинални CD-та от ремастираната през 1994 г. серия при цена за бройка от 25 до 44 лева. И накрая, за четвърти път събрах дискографията на групата преди няколко години, когато излязоха луксозните четири бокс-сета, съдържащи SACD/DVD-A версии на албумите. За четирите бокс-сета съм дал 375 британски паунда + около 50 паунда за транспортни разходи... Същата история и с дискографията на Пинк Флойд, отново четири пъти ми се налага да събирам техните албуми през годините. По три пъти съм събирал дискографиите на Мерилиън, ЕЛП, Йес и др. По два пъти Поркюпайн Трии, Фиш и др. И т.н...

Това всичкото съвсем не съм го правил, за да се изфукам пред някого, а защото съм изпитвал вътрешна необходимост да го сторя. Честно да си призная, дори нямам желание да навлизам в дебрите на фенството, защото става дума за лично отношение на всеки отделен фен към съответната група/изпълнител. Няма универсално фенство, но едно е сигурно - няма истински фен на тази земя, който да събира артикули на любимата си група, за да се фука пред останалите. Това последното е несъвместимо с истинското фенство и има съвсем друго име...

[Warlord]

Satyr, on 07 септември 2012 - 09:26 , said:

Ти казваш, че когато си навън и не носиш със себе си тези си притежания - тогава не си фен. До-о-обре Не знаех, че притежанието на нещо е валидно, само ако това нещо е в момента в ръцете ти

Имах предвид, че не мога да ги слушам докато съм навън с плейъра а не да ги размахвам в ръце, нали по-горе ставаше въпрос, че трябва и да се слуша само на цеде щото мп3-ките не били толкова чист, а осакатен варянт на оригинала.
А за рипването, технически незнам как става (малко съм неандерталец) веднъж пробвах с един оригинален диск и не стана, оттогава не съм и пробвал повече.

Иначе съм съгласен, че купуването на оригинални продукти е признак на истинска фенщина, но продължавам да твърдя че е напълно незадължително. Вярно че като бях тийн си купувах много такива неща, явно съм бил по-дай хард фен, постоянно се фукахме с нови придобивки, кой какво има и кво няма, спорехме постоянно за групи, сбивали сме се даже, само че сега вече тия пуберски истории са ми през шнура. И въобще колекционерството не ми е по вкуса (на каквото и да било), не че е лошо нещо супер си е, само че мен лично не ме влече и не е никакъв съществен измерител за фенщината според мен. Просто различните хора държат на различни ценности, за мен е важно какво носиш в сърцето.

marillion, on 07 септември 2012 - 09:46 , said:

Това всичкото съвсем не съм го правил, за да се изфукам пред някого, а защото съм изпитвал вътрешна необходимост да го сторя.

Не споря за това, просто от коментарите в темата се създаваше впечатление, че въпроса се разглежда в друг аспект. И аз я чувствам понякога тази вътрешна необходимост, но много по-слабо, не смятам че това е някакъв проблем обаче или че ме прави по-малко фен от който и да било колекционер, не че претендирам да съм някакъв дай хард фен де, кефя се на разни неща и тва е. Колекционирането е по-скоро хоби, аз имам други хобита обаче и така

Edited by Warlord, 07 септември 2012 - 10:24 .

[Geddy]

И докато (ако) темата се отцепи, ще споделя няколко често използвани глупави оправдания за да не си купиш оригиналния диск (DVD или каквото там друго...)
Подчертавам че по никакъв начин не казвам "ти си фен, защото еди какво си, а ти не си...". Нито пък съм борец за ACTA или каквато и друга форма на контрол, която (уж) защитава авторските права - притежавам голяма колекция от оригинални аудио дискове, плочи, DVD-та (концерти и филми)...имам и пиратски такива, макар че пиратските в повечето пъти ги свалям, слушам ги и ако не ми харесат ги трия, а ако ми харесат дотолкова че да ги слушам често, се стремя когато мога да си ги купя.


1. Няма да пълня гушите на алчните мениджъри - при големи компании и известни музиканти продажбите вероятно са огромни и вероятно голям процент отива в джоба на компанията. Дали е така обаче (и дали компанията все пак не си е заслужила процента), не може да се твърди без конкретни факти и счетоводни документи, а доколкото знам това е конфиденциална информация, която дори музикантите нямат право да споделят, така че всичко друго по темата са просто импровизации, спекулации и чесане на езици.
2. Няма разлика в звука на оригинала и mp3-ката - Ако слушаш на гаден плейър, с гадни колони (или още по-лошо, слушалки), разлика наистина няма - все чуваш л@йна. Това обаче не е причина да не си купиш например албума на някоя банда дигитално (все повече компании и банди предлагат албумите си във вариант за платен даунлоуд)
3. Изкуството трябва да е безплатно - аха, също и хляба, бензина, бирата и билетите за концертите...може ли само да помислим че един готов албум е продукт, също като хляба (и така нататък), а за реализацията на този продукт са вложени страшно много средства (най-малкото наем на студио, технически екип, скъпи инструменти и апаратура и т.н.), много труд, време и т.н....освен ако не става дума за супер ъндърграунд албум записван в мазата с една кухарка и микрофона за скайпа (само че колко ли фена и съответно сваляния ще има подобен "албум").
4. Аз подкрепям групата като я слушам, няма нужда да си купувам музиката и или Музикантите са алчни - аха, и собственика на кварталния супермаркет е алчен - би трябвало да ми дава храна безплатно, заради това че ходя в магазина му и по този начин го подкрепям. Вярно е все пак че сред музикантите (и въобще творците) има много алчни копелета...вярно е че има и такива които участват в благотворителни инициативи и дори сами дават огромни средства за една или друга благородна кауза. Не може да се обобщава. По важното обаче е че когато дрънкаш кавъри в мазата, 2 пъти в месеца само за да си начешеш крастата, трудно ще намериш някой който да сваля или купува усилено музикатата ти, а ти дрънкаш само 2 пъти в месеца, защото иначе ходиш на работа и нямаш време. Истинския музикант обаче също трябва да плаща сметки и да се храни, така че алтернативата му е или да ходи на работа и рядко да се сеща за музика или пък да отделя на музиката достатъчно време, за да се получи тя добре...но в такъв случай трябва да разчита на музиката си за да се прехранва, защото от концерти, записи и репетиции не му е останало време да ходи на работа.
5. Те (еди коя си група) не са умрели за моите 15 лева - аха, не са умрели и за 15-те лева на комшията и на братчеда и на еди кой си и така докато 50000 души си свалят музиката безплатно, а само 100 я купят и тогава (виж по горе)
6. Ами аз постоянно съм с mp3 плейъра в движение, за какво ми е диск - и аз постоянно въртя mp3-ки в колата и на служебния комп, просто защото е по-удобно да ги метнеш на една флашка, вместо да помъкнеш една торба дискове (особено ако шофираш дълго)...но винаги когато поискам, слушам с голямо удоволствие дискове и плочи на домашната си система...и това не е показност, а просто любов към дадената група и качествения звук. Разбира се някои може да нямат сносна аудио система в къщи и само да подмятат диска...но пък всеки има компютър и DVD и може да си гледа любимото DVD на някоя банда (и не ме убеждавайте че DVD или Blueray не се различават по качество от рипнатите и компресирани видеофайлове, които се мотаят по торентите).
и така нататък

Впрочем, без да е задължително да си купиш цялата дискография за да покажеш че си фен, marillion показва що е то да си наистина запален фен - просто една голяма част от феновете изпитват нуждата да притежават всички издания на бандата и това им създава огромно удоволствие, да не говорим че има супер вманиачени фенове (аз не съм сред тях), които колекционират абсолютно всякакъв официален мърч и абсолютно всякакви издания (вкл сингли, бестове, демота, ремастери и т.н.)

Edited by Geddy, 07 септември 2012 - 10:42 .

[Satyr]

Да носиш нещо в сърцето си, а то да няма външни проявления... Хм, не знам... Тогава, май, май, го носиш скрито това нещо в сърцето си. Или само на приказки...

Geddy, on 07 септември 2012 - 10:32 , said:

1. Няма да пълня гушите на алчните мениджъри - при големи компании и известни музиканти продажбите вероятно са огромни и вероятно голям процент отива в джоба на компанията. Дали е така обаче (и дали компанията все пак не си е заслужила процента), не може да се твърди без конкретни факти и счетоводни документи, а доколкото знам това е конфиденциална информация, която дори музикантите нямат право да споделят, така че всичко друго по темата са просто импровизации, спекулации и чесане на езици.

Бих допълнил малко тази точка. Да, по-голяма част от продажната цена на един диск често пъти отива в музикалната компания, а не при музикантите. Но, първо - тази музикална компания (най-често) е инвестирала определени суми в тази група - за реклама/промоция и т. н.
И второ - имаш един чудесен начин да подкрепиш стабилно групата финансово, купувайки си оригинален продукт, без да пълниш гушата на никого. Купуваш си неин диск на концерт (приходите от мърч на концерти са директно за групата) или поръчваш продукта от официалния й сайт. Много банди днес пускат пре-ордър на албумите си само на официалния си сайт за "големи фенове". Тези приходи са си също директно за тях.

А който не иска да пълни алчни гуши, да си спре и Интернет достъпа, за да не пълни гушите на алчните провайдъри!
И на момента да си спре мобилния телефон. Е там какво гушене пада, не е истина!

[marillion]

За мен нещата всъщност са доста опростени и се свеждат до следното:

1. Фен съм на определена група и очаквам всеки следващ техен нов албум с нетърпение;
2. За да се случи горното, а именно, за да има нов албум на съответната група, е необходимо той да бъде композиран от музикантите;
3. За да композират този албум музикантите трябва да преживяват, тоест, трябва да са достатъчно материално осигурени, че да могат да мислят и създават изкуство;
4. Това горното няма как да се случи, ако аз и останалите фенове на групата, не сме купили предходния техен албум;
5. От само себе си стигаме до извод, че бих предплатил нов албум на любимата си група, което и правя от години, без дори да се замислям дали този нов албум ще ми хареса или няма да ми хареса, независимо, че ще трябва да чакам половин година докато излезе - всъщност този период на очакване е едно от най-сладките неща в живота ми.

[Satyr]

Така-а-а. Я да видим какво имаме тук. Marillion (какво съвпадение) пускат пилотно парче от новия си албум в mp3-формат:

http://www.youtube.c...d&v=Z5VKmyDEF6U

И пишат:

Quote

This version is a LOW QUALITY MP3 for advance listening purposes only. If you like it and haven’t already ordered the CD, please consider doing so.

Ени коментс?

[Geddy]

То като стана дума за гушене, какво да кажем за платените торент сайтове...един вид ти пак даваш едни пари (макар и по-малко отколкото за оригинален диск) и си сваляш. Обаче групата (и компанията и) не хваща нищо, а от цялата работа се нагушва един човек, който няма никакъв принос за създаване на музиката и единствения му принос е че просто е вложил пари в техника и е създал някакъв сървър (или каквито там технически процедури са нужни, не ги знам) за да организира всички торенти в една база данни, достъпна за (платилите) потребители.

И по темата - имам една много близка приятелка, която страшно много уважавам (казвам го за протокола, за да не си помисли някой че я вземам на подбив). Въпросната приятелка е вманиачена на тема Manowar - знае страшно много факти за групата, знае всички текстове, посетила е много концерти в страната и чужбина. В същото време има само няколко диска и DVD-та на бандата и въпреки това аз я смятам за супер запален фен на Manowar по една основна причина - говори за групата с голяма страст и я защитава със зъби нокти (образно казано) и може с часове да убеждава "неверниците" колко невероятна банда са. Знам че за някои това би бил повод за закачка или майтап, но в случая говорим доколко и как един човек може да се определи като фен...просто има хора като това момиче, които имат голямо желание да посвещават околните за любимата си банда, докато същевременно има и хора като мен които не изпитват чак толкова силно желание, въпреки че се смятат за фенове (тоест харесват изключително много групата, познават историята и, имат оригинални дискове, ходили са на концерти...)
От последните ми разсъждения имам чувството че фенството е някакси субективен фактор (или не знам как точно да го нарека), който всеки човек определя сам за себе си

[Geddy]

Satyr, on 07 септември 2012 - 11:10 , said:

Ени коментс?[/i]

Ами PR и/или реклама. Пускаш някакъв трейлър или каквото и да е там да раздразниш апетита на феновете и после ги подканваш ако им хареса да си купят съответния продукт.

[Satyr]

Geddy, on 07 септември 2012 - 11:34 , said:

Така, де - твоята позната притежава няколко оригинални диска. Никъде не съм говорил, а и подчертавах изрично, че не е нужно да си събрал цялата дискография, за да си истински фен. А именно - да имаш поне няколко диска. Това допълва картинката на истинското фенство.

"Вербалното фенство" не е кой знае какво геройство. Него всеки го може. Така както някои хора не признават критерия за притежание на оригинални продукти, аз пък не признавам "вербалното фенство" за единствен и достатъчен критерий за истинско фенство. Лозунгът "Да превърнем думите в дела" никак не е безсмислен

Geddy, on 07 септември 2012 - 11:38 , said:

Ами PR и/или реклама. Пускаш някакъв трейлър или каквото и да е там да раздразниш апетита на феновете и после ги подканваш ако им хареса да си купят съответния продукт.

Да, де - но тези неща - ПР/рекламата обикновено се правят от лейбъла. Тук самата група подканя.... хм, феновете? си да си купят диска й.

[marillion]

Satyr, on 07 септември 2012 - 11:10 , said:

Ени коментс?

При marillion този процес е издигнат в нещо като култ. Имам предвид процесът свързан с продажба на всеки нов албум на групата. Мениджърът Луси Джордаш, като бивш кадър на EMI, успя за петнадесетина години да създаде истински стандарти в бизнеса. Първо през 1997/1998 година с нейно съдействие EMI преиздаде цялата дискография на групата в ремастирани 2CD версии, които съдържаха бонус диск с неиздавани неща и много богат артуърк. Революционното в тези издания обаче беше друго. Някои от дисковете бяха мултимедийни. За да видиш обаче мултимедията се нуждаеш от две неща - оригинално CD и интернет. Говорим за 1997/1998 година, нали не сте забравили? Оригиналните дискове имах отпечатан код за достъп. С този код за достъп на сайта на групата се "отключваше" и въпросната мултимедия, физически записана на самото CD. Година по-късно групата финансира записите на албума Radiation, като обяви два полу-акустични концерта в ресторант, намиращ се в едно малко градче на английското крайбрежие, където групата записваше своя албум. Идеята беше следната. По време на престоя си в градчето, групата не плаща нищо за консумация в ресторанта, а всички приходи от двата концерта отиват в джоба на собственика. Тази странна на пръв поглед идея доведе над 300 души от цял свят в това затънтено място. Представители на САЩ, Австралия, Япония, Аржентина и цяла Европа откликнаха на поканата на групата. Концертът е документиран на двоен диск... Следваща стъпка в тази насока Луси направи с първата по рода си изцяло "pre-order" кампания за албума Anoraknophobia през 2001 година. Давайки парите си "на зелено" феновете получиха луксозно издание на новия албум с отпечатано име и фамилия в кредит листа на изданието. Оттогава насам всеки нов албум на marillion е съпътстван с подобна "pre-order" кампания, като средно 15 000 души предплащат новите албуми на групата срещу различни "бонуси" - от безплатен даунлоъд на албума успоредно с физическо копие, до възможност да бъде спечелена някоя от многобройните игри свързани с кампанията... По подобен начин, чрез предварително предплащане, Луси успя да организира цяло турне на групата в САЩ през 90-те... Темата е безкрайна, но лично аз ужасно много уважавам подобен тип отдаване на каузата и винаги съм участвал в тези кампании като нито за миг досега не съм бил разочарован от крайния резултат...

[Panzergrenadier]

Някои си мислят, че признак на голяма фенщина е и събирането на билети от концерти на любимите групи. Имам един приятел - на рафтовете с дискове си е наредил билетите на любимите си групи още от първите рок-концерти от 1991 г. насам: Whitesnake, Maiden, Malmsteen, UDO, Satriani, Vai, Priest и още и още... По-старите билети бяха по-шарени и радват окото докато ги гледаш.... Та си мислех, абе и аз съм бил на тези концерти, даже и на повече от тези.... но никога не ми е хрумвало да колекционирам билетите, еле пък да си ги окачвам по стените в къщи да ги гледат хората.... Сигурно това е фенщина, но не съм запален да правя това.

Edited by Panzergrenadier, 07 септември 2012 - 11:52 .

[Geddy]

Защо не? Както аз и marilion казахме по различни начини - професионалният музикант е човек, който си изкарва прехраната с музика или поне разчита на продажби, за да може да продължи да твори (тоест да си покрива поне чисто музикантските разходи), при това положение всеки продаден диск е в плюс, без значение дали го е купил запален фен или някой който просто е харесал някоя чута песен. И тук може да се случи така че някой да чуе една песен и купи целия албум, обаче другите песни да не му харесат. Кой е виновен? Трудно е да се каже. Аз лично (а и хора които познавам), когато проявя интерес към нещо, но не съм сигурен дали си заслужава, първо си го свалям и ако го харесам си го купувам...така станах фен на Devin Townsend например.

marillion, on 07 септември 2012 - 11:45 , said:

При marillion този процес е издигнат в нещо като култ...

Много харесвам бандата, но този процес (говоря за начините на финансиране) винаги ми се е струвал много странен и рискован. Признавам обаче че им се възхищавам, защото за това се иска много добра преценка и планиране, а и заради риска - в края на краищата, не знаеш колко фена биха откликнали на този нестандартен начин (макар че ако Rush ми кажат "дай 20 долара, след 6 месеца ще имаш диска" изобщо няма да се замисля)

Edited by Geddy, 07 септември 2012 - 12:00 .

[Satyr]

Panzergrenadier, on 07 септември 2012 - 11:51 , said:

Това с билетите би могло да е един от критериите за фенщина. Друго, което се опитвам да обясня, е че няма единен и достатъчен критерий. Има комплекс от критерии. В общия случай, трябва да изпълняваш поне няколко, за да бъдеш обективно признат за заклет фен. Само с приказки не става.

[marillion]

И още нещо искам да споделя в тази тема. Свързано е пряко с фенщината, казвал съм го по един или друг начин в редица теми. Фенството изисква време. Няма как да станеш фен на Пинк Флойд, ако слушаш групата от две години. За този период от време няма как да вникнеш в идеята, да научиш текстовете, да се информираш за историята, която се крие зад всеки един техен албум. Всичкото това изисква време. Затова и като прочета крайно мнение на някой млад меломан тук във форума от рода на това, че едикой си не може да свири или пее, или пък едикоя си група не става за нищо, просто се усмихвам и продължавам напред. Да, осъзнавам, че голяма част от по-младите меломани в този форум няма да се съгласят с мен, но приказката за чувалите сол в пълна степен важат и по отношение на музиката. През годините съм си променял мнението за групи и изпълнители. Мислел съм си, че познавам в детайли творчеството на определена група, а едва на десетата година съм успявал да открия нейните послания. Да не продължавам, за да не ви скандализирам излишно, но въздържайте се от крайни мнения за класически групи, които изискват години слушане...

[Satyr]

Quote

Затова и като прочета крайно мнение на някой млад меломан тук във форума от рода на това, че едикой си не може да свири или пее, или пък едикоя си група не става за нищо, просто се усмихвам и продължавам напред.

Нееееее, ти не си истински фен
Явно в наши дни за много хора фенството се измерва предимно в това да спориш и да скачаш като пале на наденица на всеки, който каже лоша дума за любимата ти група

[Тигър]

Satyr, on 07 септември 2012 - 11:42 , said:

"Вербалното фенство" не е кой знае какво геройство. Него всеки го може. Така както някои хора не признават критерия за притежание на оригинални продукти, аз пък не признавам "вербалното фенство" за единствен и достатъчен критерий за истинско фенство. Лозунгът "Да превърнем думите в дела" никак не е безсмислен

От вербално фенство до вербално фенство има огромна разлика. Вербално фенство като това на половината фенове на Metallica, които познавам, наистина всеки може да демонстрира. Говоря за хора, които ще ти кажат, че това им е любимата група, че я обожават и дават всичко за нея, а накрая се оказва, че аз, който не се имам за голям почитател или познавач на групата, познавам биографията и, което е по-лошо, музиката им по-добре. Мисля, че всеки познава такива почитатели на големите групи. Вербалното фенство на една част от другата половина - хора, които знаят всеки риф и всеки куплет на групата... Него също всеки го може, но в действителност много по-малко хора са склонни да се подготвят за него.
Превръщането на думите в дела пък далеч не е задължително да има финансово изражение. Всеки с достатъчно излишни пари може да извади двеста лева за дискографията на група, която твърди, че харесва. Само дето това, мен ако питате, не е превръщане на думите в дела. Или поне не толкова, колкото това да седнеш и да изслушаш дискографията достатъчно пъти, че да я запомниш, да разбереш какво и защо ти харесва и какво и защо не ти харесва. Това, строго погледнато, изисква много по-голямо усилие и време от това да отидеш до магазина и да дадеш парите. Същото важи и за научаването на нотите на песни, примерно.

А за некупуването на дискове или друг оригинален мърчъндайз може да има доста причини. Понякога са финансови, понякога са други. Количеството оригинални дискове може да показва, че един фен е по-фен от друг фен, но единствено при равни други условия, поне според мен - т.е. за мен това от колко време слушаш групата, колко добре познаваш музиката й и колко добре познаваш историята й има много по-голяма тежест от това колко диска си купил.

[Panzergrenadier]

Най-истинската фенщина според мен не е в оригиналните CD и DVD и колекциите от мърчъндайз, които имаме. Най-истинската фенщина е, когато чуеш дадена група или групи и решиш да се занимаваш с тази музика, като я свириш. Да овладееш даден инструмент - китара, бас, барабани клавир или да пееш песните на твоите идоли, да създадеш група.Това ще ти отнеме много свободно време в упражнения върху инструмента и овладяване на техниката. Да се опиташ да живееш като своите кумири, като твориш музика...Да промениш начина си на живот. В този случай ти ще се научиш да разбираш от музиката много повече от един обикновен фен немузикант, ще си по-навътре в нея.