Posted 11 януари 2010 - 17:20
Защо обаче на един познавач и ценител на класическата (в широк смисъл) музика не би му хрумнало да отсява класическите жанрове гранично (отсам и оттатък границата) по сложност и "качественост"; и защо за него една песен на Шуберт се равнява по естетическа стойност на симфония на Малер? Или пък у Бетовен - приравнява (по естетическа стойност) сонатата и симфонията? И пр... И при все това през (например) Романтизма е бушувала (естетическа) война - между брамсианци и вагнерианци. По какво направление протича същинското подразделяне в изкуството, т. е. в какво е противоречиво истинското, голямото изкуство? Не по сложност, не по "качественост", а по въздействие, внушение... Музиката например може да бъде нежна, лирична, искрена, душиста (Брамс), но и помпозна, бойка, патетична, гръмка (Вагнер) - имам конкретно предвид тук романтичната музика*... А че рок-меломаните придирят и спорят помежду си за естетическа стойност на рок-жанровете, не и да поддържат "школи на внушение" - то това подсказва само едно: че естетическата стабилност и стойност на рока като цяло е под въпрос (в съпоставка с класическата, в широк смисъл, музика: която затова и е класическа)... Ако решително, с намерение да убивам съм тръгнал на война, а музикалните ми интереси гравитират около рока, то нима за допълнително подстрекание ще си пусна Gentle Giant?!... Та, мисля си, нека, въпреки подвъпросността като цяло на рока, се приучваме, от обич към рока, да делим рок-жанровете по внушение и въздействие, не по сложност и "качественост". Понеже Smells like Teen Spirit никак не е сложна, но - за тези, които наистина имат непредубедени за рока уши - тя твърде силно въздейства по определен начин; и ето кое е важното, трябва да е важното! Освен ако някой "авторитетен" сноб например не дръзне да приравнява сега "чистото понятие" рок с т. нар. арт-рок ("еманацията" на рока) или пък да отделя арт-рока спрямо "останалия рок", а всички около му вземат да му пригласят - би ме разколебало... Т. нар. арт-рок е преди всичко, сиреч фундаментално, рок - извън рока той губи почва под краката си, колкото и да е "арт". И както казва големият електрокитарен педагог Tom Hess: "Кърт Кобейн очевидно беше слаб китарист и посредствен музикант, но той в пълнота, безостатъчно съумяваше да изразява себе си в Nirvana". Нека бъдем фенове, нежели критици!
------------------
(*) Макар че един от главните аспекти на полемиката е било новаторството у Лист и Вагнер ("Как е възможно да си играят най-безотговорно с хармонията!", възкликва "брамсианката" Клара Шуман). Но това е друга тема.
Aut Caesar, aut nihil!