47 replies to this topic

[Joey]

Чудовищно ревю от страна на Maldoror.

Аз ще дам мнение утре, в момента върви второ слушане на тавата......

[StormWarrior]

Изключително слаб албум за мен, няма как да го окачествя като разочароващ защото за жалост не съм очаквал нещо особено...

[dani1948]

Аз също мисля, че е слаб. Разбира се доколкото е възможно албум на Мейдън да се оцени като слаб. По-скоро под очакванията ми.

[Cesare Borgia]

За новия албум на Мейдън

Няма да се правя на стилист, няма да любя и мразя: ще се опитам да кажа съществени неща. Най-голямото достойнство на албума е, че е интересен и вълнуващ, усеща се плам и подем у ветераните. Изключителна работа на (и нови идеи у) барабаниста (откога живее в Щатите?). Певецът демонстрира разширен (и към ниските, и към високите тонове) диапазон - не по-широк, а разширен: което говори за майсторство и опит (и никъде не ползва фалцет!), - въпреки че във високите тонове тембърът действително наподобява вече виене на сирена. Но най-силните (и всъщност: от крайвреме) моменти - а те са т. нар. разработки: електрокитарните сола (сложни, виртуозни и вплетени този път в също така сложни и характерни за джаз-фюжъна хармонии и ритмика), - най-силните моменти изобличават една исконна и една отколешна слабост на тази харизматична група. Исконната е, че Мейдън - извън соловите части (в тях те са царе!) - не умеят (в отлика спрямо дори най-елементарния пример: Металика) да разработват мотив, мелодия и хармония, изнамират, но не умеят да разработват, не владеят, така да се каже, "изкуството на фугата", не умеят да развиват цялостно песента и се задоволяват с промяна в текстурата и с банални модулации. И ето защо - в значимата си (не и снобска) амбиция да сътворят прогресивен музикален продукт - те сами стоварват връз себе си едно непосилно както за самите тях, тъй и за продуцентското тяло бреме: албумът, първо, е до отчаяние правен на кръпки и това фрапантно си личи и, второ, без сигурна концепция за т. нар. саунд и това също фрапантно си личи!... Отколешната слабост са "капаците" (т. е. стагнираността) на басиста (и основен композитор и водач). Сложната, разкошна хармония и ритмика в соловите части (там думата - няма как! - имат и барабанистът и китаристите, особено Ейдриън)... та сложната, разкошна хармония (особено на две разработки, не си спомням кои, но се сещам за "Top Jimmi" на Ван Хален) и ритмика в соловите части контрастира неприятно със семплите пауър-акордови рифове-клишета и засечки зад вокалните партии. Контрастира и в буквалния, монтажния ("микро"-) смисъл: като отрязани свършват вокалните части и като залепени към тях започват разработките; и обратно. Т. е. пълно отсъствие на усет за преход и за интерпретация. И въпреки всичко: албумът е успешен, увлекателен и богат... Междупрочем, едно от най-ценните качества на Волф Хофман е тъкмо чувството за мярка: Волф знае какво може и какво не може, на кое може и на кое не може да се осланя и ето откъде успя да предложи най-доброто от себе си (Волф - видях го - младее в зрелостта си). Айрън Мейдън нямат закваската на прогресив-рок група, ако и да са коренни и верни на Англия... Да, Волф никога няма да бъде в състояние да свири Виенявски, но върху ладовете и лиризма на славянския мелодизъм той се съсредоточи и (наред с филигранната си пентатонична изпълнителска техника и някои стереотипни неокласически похвати) се научи да представя изпипано и бравурно редица популярни "tunes" от епохата на Романтизма, както и собствено да черпи от тях... Знаете ли (Адриан Лазаровски със сигурност знае!) за екстензивната и интензивната концепция (подход) по изграждане на роман? Екстензивната разчита на нов материал, нова почва, фактология и т. н., а интензивната - на "плодооборот" (предложено от Сьорен Киркегор понятие), затваряш в хереметичен типов свят няколко христоматийни персонажа и изот собственото си въображение насищаш в най-различни нюанси атмосферата (макар че не е толкова лесно и елементарно, колкото го представям). Такива са "Powerslave", "Somewhere...", "Seventh Son..." и залповият реюниън "Brave New World" на Мейдън, но "The Final Frontier" не се нарежда до тях - да, добър албум (и никак не и посредствен), но в него подходът е екстензивен, което свидетелства, че преливащото въображение на младостта е отстъпило на жадните (и също подриващи себеконтрола) домогвания на зрелостта и опита. "Тя се върти..." Но, както обичаше един мой някогашен събеседник да казва, "по-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме, а че е твърде ниска и я постигаме". Очакваме новия албум на Мейдън.

Methodius

Edited by Cesare Borgia, 23 August 2010 - 15:37 PM.

[incarnate]

Cesare Borgia, on Aug 23 2010, 14:50, said:

Няма да се правя на стилист...

...разбира се, това са толкова семпли разсъждения Иначе ми хареса

[Envy]

Cesare Borgia, on Aug 23 2010, 14:50, said:

...ще се опитам да кажа съществени неща...

Почти си успял...

[Тракторист-камикадзе]

Пфу. И ревютата ви като албума - ненужно дълги.

[dqdo]

Албумът е прекрасен, но се разкрива след няколко прослушвания. Естествено не става, ако го слушаш на компютърни колонки и МР3.

Edited by dqdo, 24 August 2010 - 06:35 AM.

[Svil]

Тази сутрин чух Елдорадо по ЗиРок, цялата. Предни пъти само я засичах от тук-от там. Положението е трагично. Страх ме е да си помисля, колко ли е зле останалата част от албума.

[Satyr]

Тракторист-камикадзе, on Aug 23 2010, 20:01, said:

Пфу. И ревютата ви като албума - ненужно дълги.

По-добре ненужно дълги, отколкото ненужно къси. Защото най-често ненужно късо ревю = нищо

[antubis]

Svil, on Aug 24 2010, 08:46, said:

Тази сутрин чух Елдорадо по ЗиРок, цялата. Предни пъти само я засичах от тук-от там. Положението е трагично. Страх ме е да си помисля, колко ли е зле останалата част от албума.

Не се заблуждавай от El Dorado (песента е страхотна по мое мнение). Чуй Mother of Mercy, The Alchemist и When the Wild Wind Blows задължително!

[eXasis]

El Dorado е най-слабото от целия албум - чисто недоразумение. Като цяло "The Final Frontier" звучи доста по-музикално и с повече прогресив елементи - не е типичен мейдънски албум за мое съжаление, нито е с достатъчно темпо. Но е приятен за слушане и песните, които ми се откроиха са: Coming Home, The Talisman, When The Wild Wind Blows. За феновете на по-старите неща "The Alchemist" ще свърши работа, също нелоша песен. Полу-сполучлив албум, нормално е ревютата да са напомпени с хубави думи, не се говори случайно като става дума за Iron Maiden.

[Кико]

Албумът не е лесно смилаем.Трябва му слушане.
До третото слушане, просто не го харесвах, не можех да го разбера, не ми хващаше ухото.
По-нататък обаче все повече започна да ми харесва.
Имайки предвид и времетраенето на парчетата, просто от първо слушане не става.

Иначе съм съгласен, че El Dorado се оказа най-слабата песен от албума. Мен лично ми е симпатична, но сравнена с останалите е слаба.

На човек, който не е запознат с Мейдън и знанията му се базират само на Run To The Hills и Fear Of The Dark, албумът просто няма да му хареса.
Трябва да си слушал бая Мейдън, за да го схвахеш напълно и най-вече, добре е да си обърнал по-сериозно внимание на вече предпоследната творба - A Matter Of Life And Death, един шедьовър по мое мнение.

Въпреки това, песни като Coming Home и The Alchemist, биха се харесали на всеки почитател на тежката музика.Притежават един особен заряд и
силна(дори за Мейдън) мелодичност и просто хващат ухото.


Приятно слушане.И моля ви, споделяйте впечатленията си от албума, казвайте си какво ви е развълнувало, всеки има право на вкус и мнение.
Но ако обичате, не изпадайте в задълбочени музикални анализи и разрези на творчеството на Мейдън, като че ли сте музикални педагози и т.н
Не обяснявайте кое им се отдавало на Мейдън,кое им се отдавало на Металика ,в каква тоналност свирел еди-кой си и прочие.
Инак става смешно.

Колегата Maldoror е написал наистина страхотно ревю. Старанието и дори страстта ,с които е писал са налице, за което получава овации.
Но в The Alchemist и The Man Who Would Be King няма неравноделни ритми. Не е било нужно да се впуска чак в такива подробности, защото просто не се е получило.
А пък за колегата по-горе,нека да не започваме.

[dav]

На мен ми харесва доста с няколко изключения :
- Интрото Satellite 15 ми е досадно и гадно звучащо (жалко, че The Final Frontier не е отделно парче)
- El Dorado - много безидейно и шаблонно ми звучи, а пък толкова апатично пеене от Брус не бях чувал
- на моменти (Isle Of Avalon, The Talisman) високите на Брус звучат леко измъчено. Може и така да ми се струва - спецовете да кажат.

Иначе като атмосфера, текстове, и цялостно звучене е много приятен за слушане.

[Minstrel in the Gallery]

Моето мнение от чисто субективна любителска гледна точка е следното - много добър албум! И една от любимите ми песни е El Dorado /дали заради текста й, насочен срещу банкерите /, но има и песни, които не ми се нравят определено. Satelite 15 & Isle of Avalon не ми грабват ухото и след 20-тото слушане на албума, отделих сума ти време, за да "отлепя" The Final Frontier от интрото й Mother of mercy, The Alchemist /наистина прилича на песен от солов албум на Брус .../, Coming Home i When The Wild wind Blows са ми сред фаворитите в албума и смятам, че Мейдън се развиват и има още какво да покажат и да ни дадат!

[Тракторист-камикадзе]

Satyr, on Aug 24 2010, 09:30, said:

По-добре ненужно дълги, отколкото ненужно къси. Защото най-често ненужно късо ревю = нищо

А, щом това е била целта, значи се е получило страхотно


Иначе аз след много въртене взех и Isle of Avalon да харесвам, значи след още някое и друго изслушване може и да взема да причисля The Final Frontier към графата "албуми без слаба песен". В тоя ред на мисли, добре че Satelite 15 са го сложили като интро, а не като отделен трак, че иначе щеше да прецака цялата работа

Edited by Тракторист-камикадзе, 24 August 2010 - 18:45 PM.

[counsellor]

Слушах албума около 20 пъти и продължавам. Вече знам песните по-добре и от Bruce .
Определено албумът не троши, не мачка и не кърти нищо, но не това търся аз в Iron Maiden.
Многопластов и мелодичен, много прог( че и оттатък ), но и достатъчно мЕтал - както и да го гледаш( слушаш ),
100 %-ов късен Maiden. Май наистина El Dorado е най - слабата песен. А, и на Satellite 15 още се кокоря .
Гледам, че има много недоволни, аз определено съм от доволните от албума.

[Sailing Ships]

"The Final Frontier" се оказа много хубав албум. Някои песни се усещат в максимална степен веднага, а след няколко прослушвания на диска ги преоткривам отново и отново. При други това ще се получи явно с течение на времето.
Личните ми фаворити са - "Coming Home" (силно се надявам да я изпълняват и на живо, защото поне според мен частта от текста "To Albion's land" предразполага към по-специално отношение с публиката в съответната страна - "To Bulgarian's land" примерно ... Bruce ще си спести и грешките от рода на "Scream for me Bulga ... Romania" ), "Mother Of Mercy", "Starblind", "The Man Who Would Be King" и "El Dorado". Последната не я считам за слаба, клиширана и пр., имайки предвид схващането, че синглите на Maiden са най-слабите в албумите им. Тогава какво да кажем например за "Wasted Years" или "Rainmaker" в миналото?

Смятам, че в последните 3 диска ("Dance Of Death", "A Matter Of Life And Death", "The Final Frontier") откриваме едни по-различни страни и качества у музикантите. Дали ще го наречем по-прогресив елементи и влияния или просто - търсене на нови хоризонти, не знам. Но е факт, че вътре в бандата има живот, развитие и още много, много потенциал.

[drivanov2003]

Явно съм единственият, на който интрото много му харесва.... - струва ми се оригинално, зловещо, пеенето на Брус също...
Албума е суперррр

[Cesare Borgia]

Към робуващия на дипломи "колега": ако не ви свърта, то нека започваме! Но, ако обичате, нека бъде с повече философстване, повече смехории, по-задълбочен субективизъм, по-малко ревност, инак става... хм... по колегиалному правно-интерсубективно, сиреч тъпо... По други музикални места хората може би се делим строго на музиканти и не-музиканти, но не и в неплатените интернет-форуми за музика. И няма как да е чудно, че в един претенциозно озаглавен неплатен интернет-форум, напр. "Форум на българските музиканти", атмосферата ще бъде задушлива, зловонна и същевременно надута - каквато реално си е. И нека не пренасяме тази атмосфера тук... Написах по-горе своето вълнение - това е моят дълбоко субективен речеви начин и съвсем не ми е хрумвално да представям някаква общовалидност... Седем месеца бях в учебния специализиран музикален интернет-форум на Том Хес, за което привеждах немалка за моите доходи месечна сума - атмосферата беше прекрасна! Отправих там "на всеослушание" въпроси лично към Лука Турили, който най-скрупульозно и радушно - и също "на всеослушание" лично ми отговори. Същото отношение чувствах и от страна на всички останали участници, някои от които, напр. Ейнджъл Замора от Мексико, притежават умопомрачителна електрокитарна техника на свирене. И горещо препоръчвам на всеки, който е готов да се всецяло отдаде (аз не бях готов и затова прекъснах) на изучаване модерната електрическа шред-китара, да стане кореспондентен ученик на Том! Всяка стотинка си струва двойно! Коства 100 лв месечно... На настоящия ми постинг мястото му може би не е тук; разпрострях се; и може би и моето място не е тук или пък никъде. Ала има кой да преценява.

Edited by Cesare Borgia, 25 August 2010 - 11:40 AM.