47 replies to this topic

[King of a Shadow]

Слаба работа...в сравнение с предишния грам не ме кефи, но си има и яките моменти де.

[Svil]

Абе, че има, има моменти. Но само с едни моменти не става.

[Emperor]

Svil, on Sep 7 2010, 10:20, said:

След първо слушане мога да кажа: много неубедителен албум. Определено можеше и без него, нищо нямаше да загубим. Втората половина е по-добра. В началото песните са направо трагични и сякаш само за запълване на бройката са сложени. Ще го чуя още 1-2 пъти ако съм в подходящо настроение, но се съмнявам да ме грабне дотолкова, че да ми стане настолен.

Това беше точно моето мнение след първото изслушване на албума. След петото, шестото и нататък преслушвания мога да кажа, че е с една класа над A Matter Of Life And Death и все повече се приближава до великолепния Brave New World.

[Репликант]

След десетина слушания, реших и аз да си изкажа мнението относно новата тава на Девиците.

Искам да отбележа, че съм фен на "новия" Maiden, албумите от реюниъна с Bruce насам бяха страхотни...До излизането на A Matter of Life and Death, който беше голямо разочарование.Някои хора се опитаха да ми обяснят, как тавата била топкова прогресарска и дълбока, че цялата идея ми убягвала.Идея си нямам, как може да се случи това, при положение, че съм фен на банди като King Crimson и Genesis, но както и да е.Brave New World и Dance Of Death си остават два страхотни албума и до днес ги слушам с огромно удоволствие.

Какво да кажа за The Final Frontier?Определено следва линията на предходния албум, линия която се характеризира с липсата на запомнящи се песни, нещо което е в тотално противоречие с идеологията на групата, която винаги е правила парчета, които дълго си тананикаме и рифове, които никога няма да забравим.Такива неща в The Final Frontier и A Matter of Life and Death няма, по мое мнение.Новият албум е по-лек и светъл, като това го прави малко по-достъпен, но определено е далеч от това, да оправдае големите очакванията, които Maiden само поставят за своите нови издания.

Личната ми оценка е 6.5/10 (предвид настоящия line-up, трудно могат да паднат под тази оценка).


П.С. Знам какво означават Iron Maiden за Адриан Лазаровски и го поздравявам за хубавото ревю, което е написал, но не смятам, че обективизмът е бил основния фактор при създаването му.

Edited by Репликант, 10 September 2010 - 17:49 PM.

[Jimmy Pop]

Изслушах го веднъж. Слушайки първите три песни (включително интрото) вече си представях как пиша гневен коментар тук за това колко безидеен и плосък звучи този албум. И добре, че не осъществих намерението си.

Интрото беше под всякаква критика, а заглавната песен... хм... не знам точно как да изразя първосигналните си емоции, които ми създаде слушането й, но определено не бяха положителни. С напредването на албума обаче нещата се поуспокоиха и някак постепенно започнах да навлизам в атмосферата му. "Comming Home" дори успя да ми привлече вниманието, заедно с някои други моменти по-нататък. Дълги и сложни (за стандартите на Iron Maiden) композиции, а и самото продуциране ми се стори някак... заглъхнало. Но албумът ми обеща да ми покаже още много от себе си в близко бъдеще. И аз му повярвах. (Извратена работа...)

Като за първо слушане изводите ми са следните - останах без ясни спомени от албума, но и без разочароващо усещане.

Като за първо слушане въпросът, който си задавам сам на себе си, е следният - какви ли биха били коментарите за "Smoewhere in Time", ако тогава този форум съществуваше?

Като гадател в конкретния случай си отговарям - предполагам доста подобни на тези в настоящата тема. А може и да греша. А може и да ми се яде пържен боб. С много чесън.

След още няколко слушания ще изкажа по-задълбочено мнение.
Или пък ще кажа: Пръц! И ще си пусна отново Brave New World, докато не се науча да ям по-прогресивни храни.

Але-хоп!

Edited by Jimmy Pop, 11 September 2010 - 00:29 AM.

[dani1948]

dani1948, on Aug 23 2010, 12:15, said:

Аз също мисля, че е слаб. Разбира се доколкото е възможно албум на Мейдън да се оцени като слаб. По-скоро под очакванията ми.

Абе слушах го вече 20 пъти - еми не ме кефи. Това е много под нивото на Мейдън...

[incarnate]

Слушах го 3+ пъти и основното чувство, което остави в мен е: липса на всякаква енергия, хъс и душа, тежка умора. Сякаш всеки от музикантите си е изсвирил партията (която между другото на много места е отлично композирана) просто да отбие номера, без да покаже, че това, което свири го прави с кеф, ентусиазъм и душа. Защото като ученик в края на 80те най-силно впечатление в самото начало ми направи огромната енергия в музиката им. Първия техен албум, който чух, беше Killers. Казах си “тия ще минат през стени”. Днес, като чух El Dorado с нейната претенция за рокер-забивка ми стана тъжно за Wrathchild, Murders In The Rue Morgue, Invaders, или Aces High.. А след като проследих измъчения глас на Брус през целия албум, си пуснах Where Eagles Dare – можех да си пусна всъщност всяко парче от 80те. Стив също избягва да излиза на преден план, както правеше винаги в миналото, а Нико... просто не ми се говори, като почнем от звука на барабаните му, до някои направо комични моменти... Всъщност не ме разбирайте погрешно, албумът за мен не е толкова зле, поне на ниво композиране. Подкрепям и това, че втората му част е по-добрата. Пък и на живо все още се раздават максимално.

[Репликант]

Репликант, on Sep 10 2010, 18:46, said:

Личната ми оценка е 6.5/10 (предвид настоящия line-up, трудно могат да паднат под тази оценка).

Месец по-късно, мога да повиша оценката си с ЦЯЛА една единица, което е значителен напредък.Въпреки това, все още отствявам позицията си, че новият Maiden е в положението:

> AMOL&D и < Всичко останало с Bruce/Di'Anno. *

* Двата албума с Blaze Bayley никога не можах да ги възприема, просто ми звучат неествествено и...Това вече е друга тема.



П.С. Ето тук, един доста интересен поздрав, за феновете на ранния Maiden(техният "jurassic period", както го определи Bruce в Rock In Rio): Paul Di'Anno & The Killers - Wrathchild (Acoustic & Live)

"It's not loud enough" казва Paul накрая на изпълнението, така е, но все пак е доста добро!