ШureЯ, on Sep 22 2007, 17:35, said:
и това:
Харпалике, on Sep 24 2007, 09:48, said:
мисля, че е добре да си поговорим за тоя албум.
Щото станахме цели трима човека, дето са го слушали.
Слушах го няколко пъти и вече мога да кажа нещо.
Първо, албума по всички линии - и като артуърк и като съдържание е адски пипнат.
Много стилен digipack и страхотен звук - рядкост по нашите географски ширини.
Блуба Лу са една най-самобитните и стойностни наши банди и беше крайно време да изкарат нещо подобно.
Визирам факта, че предходните им творения доста куцаха откъм външен вид.
За музиката...
Като всеки един албум на Блуба и този е различен от другите и съвсем завършен като стил и изразни средства.
Дамата Рони (която е нова придобивка) пее страхотно.
За свирнята на Блуба - няма какво да приказвам.
Че и симфоничния оркестър не може да им насмогне.
Проблемите идват от две неща обаче:
1. За разлика от звученето на групата, Рони, колкото и добре да пее, нито е самобитна, нито е нестандартна. Както отбеляза Харпалике - чували сме Портисхед. От 9-тото парче нататък имам чувството, че гласът само ми пречи... Според мен на Блуба Лу им стига и едно реещо се "емма, есса са, есса са" мърморясване, за да ти нарисуват нощна София... А със сигурност могат и без него.
2. Тоз симфоничен оркестър така и не разбрах каква му е работата там. Въпреки, че е в забележителна симбиоза с бандата, само убива интересното, вместо да го направи. Без него можеше да е по-добре...
Иначе, не мога да се съглася, че е еднообразен албума - напротив. Не само, че не е еднообразен, ами и е своего рода зарибяващ. На мен след 4-тото слушене не ми остана нищо друго, освен да си го пусна отново.
Толкова за сега.
Като го слушам още няколко пъти, може и друг акъл да ми дойде