По няколко думи за моя избор:
Kultur Shock са безапелационен победител в моя Топ 20, без да се замислям и секунда за първото място. Просто то беше окупирано месеци по-рано. Когато чух албума за пръв път, а в последствие го въртях два месеца нон-стоп, имах известни колебания дали това е най-доброто творение на шайката от Сиатълските Балкани до момента, или отстъпва първенството на доскорошния ми техен фаворит "We Came to Take Your Jobs Away" от 2006 г. Два концерта за изминалата година окончателно разсеяха всякакви подобни колебания. Освен това "Ministry of Kultur" е със сигурност и албумът с най-рок звучене в дискографията на интернационалната фолк-сбирщина. Искрена и чувствена музика, за хора с отворени съзнания. Трю метълите да стоят надалеч!
По-задълбочени и пресни впечатления - тук.
Чичко Алис не изневери на себе си и изкара поредния си силен албум. Този човек явно е като виното - колкото повече години трупа, става все по-добър. Аз лично не намирам слаб момент в творчеството на Винсен Фурние от средата на 80-те до днес. А "Welcome 2 My Nightmare" надмина всичките ми високи очаквания. Прекрасна пиеса, прекрасна реализация и чудесна работа от страна на музикантите, участващи в албума.
Amorphis също спазиха традицията да изкарват силни албуми в поредица. "The Beginning of Times" не е толкова могъщ и епичен, колкото любимия ми "Slent Waters", но е от онези албуми, които те носят на крилете си над чуднокрасиви пейзажи от първата до последната песен.
Повече за албума - тук.
Iced Earth смениха вокала си за пореден път, но това почти не се забеляза. Може би най-приятната изненада за годината!
Mr. Big отново заложиха на чудесния си усет за мелодичен фънки хард рок и резултатът за мен е повече от задоволителен, без да предлагат нищо ново и оригинално спрямо собственото си творчество.
Journey предложиха втората много приятна изненада през годината. Никога не съм им бил някакъв фен, но "Eclipse" е албум, който ме грабна от раз и може да се превърне в крайъгълният камък, увеличил бройката на почитателите им с още един.
За Pendragon вече писах. Щастлив съм, че най-сетне се докоснах до музиката им, след като емпетриците им залежаваха около две години на компютъра ми недокоснати. "Pure" и "Passion" се превърнаха в едни от любимите ми албуми, а вече съм горд притежател и на дискографията им, из чиито дълбоки води тепърва ще се гмуркам.
След като през 2008 г. класирах дебютния им албум в челната тройка на класацията ми, честно казано дълго време не се осмелявах да чуя новата творба на Макс, Игор и компания. Опасенията ми обаче са били напразни. Макар и под класата на "Inflikted", "Blunt Force Trauma" е поредната перфекционистично изпипана главокъсачка, от началото до края.
Да, тази година в личния ми Топ 10 фигурират цели две прогресив групи! И да - Airbag са почти точно копие на Флойд. Може би точно заради това ми харесаха толкова. Понякога хубавата музика си е хубава, независимо колко пъти си я слушал преди това...
За Cauldron не мога да кажа много. Чист и прост олд-скуул хеви метъл. Наливаш си чаша тъмно пиво и пълен напред!
Хайкуобразно до 20-та позиция:
Две любими източноевропейски групи (Parni Valjak - Хърватско, Siddharta - Словения) ме зарадваха с приятни албуми, макар и в двата случая да са далеч от най-добрите си постижения. Megadeth не изненадват, но и не разочароват, а Anthrax записаха първи цял албум във фонотеката ми. Този път новите ми открития са три - MuteMath (прекрасна алтернатив групичка, много приятна изненада!), Ancient VVisdom (благодаря на whiplash159 за нея!) и Amaranthe (така трябва да звучи комерсиалният метъл днес, благодарности на HeathenHeart!). Не включвам в това число Steel Panther, защото ги знам от известно време (още с първия им албум, на който обаче не дадох шанс навремето), а и защото след първоначалната ми еуфория, с всяко следващо слушане започнаха да ми звучат все по-кухо и клиширано. А и хуморът им не може да се нарече точно "изтънчен" и "оригинален". Все пак приятни са за купон и безгрижно куфеене, затова и заеха почетното 20-то място. Хю Лори влезе на 18-та позиция, освен заради хубавата и искрена музика в "Let Them Talk", и за това, че за пореден път ме накара да се удивя пред човешкия талант (в случая всестранен), а както знаем - човек живее, за да се удивлява. Смуут джаз нотката през 2011 година дойде от Acoustic Alchemy, които са чудесен фон за релакс след изморителен работен ден, или за по чашка ароматен ром с кола.
Разочарованията на годината: Bloodbound (ужасно случен и клиширан албум, а много харесах предния) и Nazareth (след прекрасния "The Newz" имах големи очаквания, но "Big Dogz" не успя да ги покрие и на сантиметър, а много ми се искаше). На Mastodon пък за пореден път направих опит да стана фен, но и този път не се получи. От албума им си оставих само "Curl of the Burl". Стивън Уилсън не ме впечатли солово, за разлика от работата му в Porcupine Tree).
Не успях да чуя навреме новите албуми на Nightwish и DevilDriver.
Ако бях чул навреме Nanowar - Into Gay Pride Ride и Ghost - Opus Eponymous, щяха да намерят добри места в предната ми класация.
Edited by Jimmy Pop, 16 януари 2012 - 12:19 .