20 replies to this topic

[marillion]

Steven Wilson
Grace for Drowning



Това вече не е новина. През последните години свикнахме с периодичните появи на името Steven Wilson в различни проекти. Сякаш допреди няколко години всеки нов албум с негово присъствие, се превръщаше в основна новина в "прог средите". Днес вече не е така. Особено след 2008 г., когато "Принца на Прога" издаде дебютен самостоятелен албум. Дотогава бяхме свикнали да припознаваме SW в ролята на "екипен играч", макар всеки от нас да беше наясно, че "екипа" в отбора е само за цвят, а ролята на капитан, лидер, вратар, защитник, халф и нападател в тима, се изпълнява от един и същи актьор. Онова пътуване до Mexico City пречупи представите на мнозина за Steven, а ненормалния датчанин Lasse Hole буквално надмина себе си в артуърка към лимитираното издание. Помня че тогава повече се коментираше работата на Lasse зад фотоапарата, отколкото музиката на Wilson в двата диска. Но, стига за тогава, сега сме днес, а днес е в самия край на 2011 година...

Grace for Drowning е абсолютно, навременно и крайно необходимо продължение на мексиканската сага, започната с Insurgentes. Ако някой е чул нещо мексиканско в първия албум на SW, спокойно може да си представи, че чува и нещо африканско във втория му самостоятелен албум. Околната среда не оказва своето влияние върху Steven, поне не и по начина, по който оказва върху нормалните хора. Столицата на Mexico не промени нищо в музикалния почерк на необикновения британец и в този смисъл мястото няма никакво значение за крайния продукт. Освен, може би, върху лириката и общата концепция. Което ме подсеща за първото неприятно впечатление от Grace for Drowning. В книжката към дисковете липсват текстовете на композициите. Това е крайно неприятно от моя гледна точка, а именно от гледна точка на умопомрачен фен на творчеството на Steven Wilson. Това не му е за първи път, впрочем. Луксозното, бутиково издание на Insurgentes, съдържа всичко друго, но не и текстове към албума. Ако не се лъжа обаче в DVD-A опцията от албума, текстове има... Което ме подсети за второто неприятно усещане, свързано с новия албум. За първи път от десетина години, албум с името Steven Wilson, излиза единствено в нормално "стерео", без опцията DVD-A с любимия DTS и 5.1 звук... Всъщност, преувеличих, албумът се разпространява и във вариант Blu-Ray с 5.1 "съраунд" звук. Все още нямам Blu-Ray четящо устройство. Дали ще си купя след този албум? Може би, времето ще покаже...

Дотук нищо за музиката към Grace for Drowning. Това не бива да изненадва никого. Още повече феновете на SW. Неговите творби са многопластови, изискват повече време за възприемане и не рядко първоначалните впечатления се оказват абсолютно погрешни. Първата част на Grace for Drowning ми хареса от първото прослушване, а финалната "Remainder The Black Dog" вече бях обикнал откакто се появи в интернет преди няколко месеца. Като цяло тази първа част е ново доказателство за непресъхващия талант на Wilson, да създава странна смес от меланхолична и в същото време положително зареждаща музика. След кратката едноименна импресия със "Sectarian", Steven, прави първи много нисък поклон към учителите си King Crimson. Наред с типично фрипските мотиви, могат да бъдат чути и отчетливи поркюпайнски реминисценции, като тази на пръв поглед еклектична смес, е в абсолютно идеални пропорции. Джаз, това също не е новост за делото уилсъново, прог, еклектика, щипка индъстриъл, все познати подправки се съдържат в първия диск на Grace for Drowning. Ако някой си спомня за "онези четиримата" в прекрасната "Deform To Form A Star", не бива да се изненадва. Наред с ливърпулски отенъци, тази композиция съдържа и всички характерни черти от творчеството на Steve Hackett. Странно, но бившия китарист на Genesis не свири тук, а във вече споменатата "Remainder The Black Dog". За сметка на това на пианото е Jordan Rudess. Ако някой все още се пита за какво му е на Wilson да се занимава със странични групи, като Anathema и Opeth, отговорът се съдържа в "No Part Of Me". А, като стана дума за звездно участие, май е време да надникнем във втората част на Grace for Drowning.

След класическата увертюра "Belle de Jour", изпълнена от SW с помощта на London Session Orchestra, следва познат мотив от цялото творчество на англичанина. Като цяло "Index" е сякаш ненужна, не казваща нищо ново композиция, но Steven обича периодично да напомня за любимите си музикални идеи и трябва да му простим тази нова порция "deja vu". "Track One" е нежното начало на въвеждането ни в Преизподнята. Наричам "Radier II" Преизподнята не за друго, а защото в този двадесет и три минутен епос, Steven Wilson, поне за мен, прави най-дълбокия поклон към един от най-големите си кумири. Ако флойдиските заигравки в поркюпайнската "Time Flies" са ви се стори прекалено натрапчиви, тук в "Radier II", асоциациите с безсмъртната кримсънова класика "Cirkus" са ушеизвадни. Работата по ремастиране и "съраундване" на каталога на King Crimson, нямаше как да не отвори широко вратите към подобен проект и не случайно в основната композиция от този албум, участват Trey Gunn и Theo Travis. Е, вярно, учителят го няма, но духа му е грижливо и любвеобилно разстлан във всичките тези двадесет и три минути. И ако тази доза кримсънизми не ви е била достатъчна, Grace for Drowning завършва с атмосферичната "Like Dust I Have Cleared From My Eye", в която на баса свири...................ще го кажа пък каквото ще да става, на баса в "Like Dust I Have Cleared From My Eye" свири (или чупи стойки, изберете сами) Tony Levin...

Grace for Drowning е задължителен за всеки заразен от вируса SW и изключително противопоказен за всеки имунизиран от същия вирус. Grace for Drowning може, както да те очарова, така и да те отегчи до смърт. Не съветвам никой, който е решил да се потапя в океана наречен Steven Wilson, да започва потапянето точно с този албум...

От снощи Grace for Drowning се представя на живо в "по-добрите" европейски страни. Преди десет дни Steven написа, че благодари на всички за ласкавите отзиви, но сега е изправен пред нова дилема и заедно с групата се учат да свирят тази музика на живо. Разбрах че снощи в Познан са отвели публиката с помощта на машината зад барабани Marco Minnemann, а.........................ние...................ние, ще почакаме...

[Jurisprudent]

^
Aфрикански неща аз лично не чух. Иначе албумът е вариации на тема "Кинг Кримзън". Хубав е, де.
По-обстойно мнение отдавна стои тук.

[marillion]

Jurisprudent, on Oct 21 2011, 15:39, said:

^
Aфрикански неща аз лично не чух.

А, мексикански неща в първия му солово албум, чуваш ли?

[incarnate]

Албумът е невероятен. Това е Стивън Уилсън – не е необходимо това което вижда да го вкарва директно в музиката си като някакъв вид етно украса. Наистина смятам, че това е една от черешките на тортата в тази общо взето силна за нови издания година. Излезе в неподходящ за мен момент – в месец в който не мога да отделя времето, което заслужава този албум, да го чуя достатъчно пъти на спокойствие, за да вляза в него, но и това ще се случи. Въпреки това гласувам с две ръце за него – малкото впечатления дотук са достатъчни. Никога не съм бил сериозен фен на Кримсън, може би защото нямах възможността да ги чуя в по-впечатлителните си години, за да остана фен до живот, както става обикновено с класическите групи – трудно е в зряла възраст да откриваш магията на групи, които свирят отпреди твоето раждане.

Въпреки това: Стивън Уилсън е пречупил Larks' Tongues in Aspic и Lizard през себе си и се е получил един от албумите на годината.

Е, аз съм един от заразените с вируса SW, така че мнението ми не е изненада.

[Jurisprudent]

marillion, on Oct 21 2011, 14:50, said:

А, мексикански неща в първия му солово албум, чуваш ли?

За да кажа, трябва да го пусна, щото от много отдавна не съм го слушал.
Предполагам, че тука има някаква уловка и че няма нищо нито мексиканско, нито африканско, а имаш предвид нещо, което само че не схващам какво.

[marillion]

Няма никакви уловки, просто искам да кажа, че мястото не определя нищо в музиката при Стивън. Нито в "Булеварда" има мексикански мотиви, нито в Grace for Drowning има африкански, или каквито и да е било други мотиви. Единствената "външна" константа в творчеството на Уилсън, си останаха влаковете, но това е друга тема...

[Jurisprudent]

marillion, on Oct 21 2011, 14:34, said:

Няма никакви уловки, просто искам да кажа, че мястото не определя нищо в музиката при Стивън. Нито в "Булеварда" има мексикански мотиви, нито в Grace for Drowning има африкански, или каквито и да е било други мотиви. Единствената "външна" константа в творчеството на Уилсън, си останаха влаковете, но това е друга тема...

Зат'ва явно редовно ми идва да слушам Porcupine Tree като пътувам с влак...сега го разбрах.

[marillion]

Jurisprudent, on Oct 21 2011, 15:39, said:

По-обстойно мнение отдавна стои тук.

Ха, чудесно ревю, не бях го чел до този момент. Поздравления!!

Интересно че в края казваш нещо подобно на това, което и аз казвам в края на своя опит за ревю:

"Да се сравнява едно или друго творение на Wilson е безпредметно, тъй като всяко е една самостоятелна запечатана галактика, която няма как да се повтори. Може само да се слуша и хареса или, обратно, да не се хареса. Но ако това е музиката, която би ви допаднала, потопете се в нея, но все пак се дръжте здраво, да не се удавите."

Много добре казано...

И само една техническа корекция. При все, че почти няма минута от Grace for Drowning, в която Steven да не намига към един от кумирите си, този негово кумир не участва в албума...

[Jurisprudent]

Хм, странно, че не си го видял, то от много време виси баш на заглавната страница...иначе си поддържам мнението, че подобни експериментални проекти като този албум на Уилсън е трдно да бъдат преценявани и подробно коментирани, защото за това е нужна сравнение с някаква мярка, стандарт, критерий, а сама по себе си експерименталната музика е отвъд критериите, мерките, шаблоните...в крайна сметка или е добре и оригинално направено, или не...по същество трудно ще се прецени. Та това имах предвид. Прави си Стив собствения музикалне свят и или го приемаш какъвто е, или просто такъв тип музика не ти харесва и го махаш от главата си.
А за кумира кого имаш предвид, че не разбрах?

[Stavrogin]

Jurisprudent, on Oct 22 2011, 12:10, said:

Хм, странно, че не си го видял, то от много време виси баш на заглавната страница...иначе си поддържам мнението, че подобни експериментални проекти като този албум на Уилсън е трдно да бъдат преценявани и подробно коментирани, защото за това е нужна сравнение с някаква мярка, стандарт, критерий, а сама по себе си експерименталната музика е отвъд критериите, мерките, шаблоните...в крайна сметка или е добре и оригинално направено, или не...по същество трудно ще се прецени. Та това имах предвид. Прави си Стив собствения музикалне свят и или го приемаш какъвто е, или просто такъв тип музика не ти харесва и го махаш от главата си.
А за кумира кого имаш предвид, че не разбрах?

Понятието експериментална музика е 100%-ов оксиморон, да не кажа голяма глупост, а коя музика е неексперименталната, че не се сещам! Всяко музика е експеримент със сетивата и способности! Освен това сравнение винаги може да се направи, музиката не живее собственически живот, самата музика няма как да е вселена или нещо друго каквото си написал, вселените сме аз, ти, той, в тоя смисъл критерии, мерки, шаблони винаги има... Иначе си прав, важното е експериментът да е направен оригинално и с подход, каквито са повечето неща на Уилсън! Формата не е чак токова важна, нищо не ми пречи да сравня албума на Уилсън с Реквиема на Моцарт, например, абсолютно нищо, и музиката винаги ще натежи на едната страна. Най-голямата заблуда е, че в музиката няма по-, най- и т.н. има, музиката се създава от хора, а хората не са равни в способности, талант и т.н.

[marillion]

Jurisprudent, on Oct 22 2011, 12:10, said:

А за кумира кого имаш предвид, че не разбрах?

E, как кого, за Robert Fripp говоря, разбира се!

Впрочем, днес отново си пуснах Grace for Drowning и веднага след това чух ремастираната от Уилсън версия на Lizard. Зачетох се в записките на Fripp към юбилейното издание. Ето, какво казва той на 24.04.2009 година за този албум:

"Nevertheles, some strange characters in the listening community liked, even devoloped a passion for, Lizard; above all the Crimson albums of the First Period. Perhaps the leading very-strange-Lizard-lover is Steven Wilson, a driving force in moving the Crimson catalogue to 5.1 and re-presentation for the coming decade.

My gratitude to Steven for taking this on. I had not believed it possible for anyone to see into the centre of Crimson in a way that would convince me. Even were that possible, surely Lizard would defeat them? Steven has reached into Lizard’s heart and drawn out its central core essence. Steven’s choices are 95-98% the choices I would make myself. For the first time I have heard the Music in the music.

Steven is in the minority, but not quite alone. A second very-strange-Lizard-lover is Jakko Jakszyk, leader of the Schizoid Band. And, from time to time, in different places, I have met others who admit to the same strange passion. Now I can hear why.

The music of Lizard is redeemed,

And in that there is hope."

Edited by marillion, 22 октомври 2011 - 14:36 .

[Jurisprudent]

Stavrogin, on Oct 22 2011, 10:01, said:

Понятието експериментална музика е 100%-ов оксиморон, да не кажа голяма глупост, а коя музика е неексперименталната, че не се сещам! Всяко музика е експеримент със сетивата и способности! Освен това сравнение винаги може да се направи, музиката не живее собственически живот, самата музика няма как да е вселена или нещо друго каквото си написал, вселените сме аз, ти, той, в тоя смисъл критерии, мерки, шаблони винаги има... Иначе си прав, важното е експериментът да е направен оригинално и с подход, каквито са повечето неща на Уилсън! Формата не е чак токова важна, нищо не ми пречи да сравня албума на Уилсън с Реквиема на Моцарт, например, абсолютно нищо, и музиката винаги ще натежи на едната страна. Най-голямата заблуда е, че в музиката няма по-, най- и т.н. има, музиката се създава от хора, а хората не са равни в способности, талант и т.н.

Виж, мислим по един и същи начин, само че ти малко си се хванал за думите в буквален смисъл, не се обиждай. Аз също не харесвам изрази като вселена и галактика, и на други места във форума мисля, че съм го споменавал. В ревюто го ползвам в метафоричен смисъл за художествените цели на текста, иначе например в някакво обсъждане във форума не бих коментирал така. Ти си повторил каквото имах превид -
важното е експериментът да е направен оригинално и с подход, каквито са повечето неща на Уилсън!
Една хеви метъл група може лесно да я сравниш с подобни групи, с характеристиките на самия стил и т.н., но в случая със С. Уилсън не е така. Или е оригинален експеримент, или не.

marillion, on Oct 22 2011, 12:32, said:

E, как кого, за Robert Fripp говоря, разбира се!

Мда, разбрах. Ами това, което бях чел, беше, че го има като credited artist за някоя от песните. Сега пак се разтърсих и не го намирам. Лошо, защото си спомням перфектно, че името му беше включено, иначе не бих го споменал в ревюто. Вероятно има някакво объркване, защото писах текста още преди официалното излизане и ако някъде из нета е имало непотвърдена информация...Та така.

[marillion]

С риск лекичко да ви разсърдя, но ще кажа, че Steven Wilson никога не е попадал в графата "експериментален музикант, артист, уатевър..." Мисията на Steven Wilson не е да експериментира с познатите звуци, а да създава собствени звуци, което в неговия случай няма нищо общо с експеримента. И друг път съм споменавал, че първите стъпки на Уилсън в музиката, са свързани с техническата страна нещата - смесване и миксиране на звук, а не с чисто музициране и писане на мелодии. Около 12-годишния Стивън, получава от баща си интересен подарък - домашно звукозаписно студио. Този подарък променя живота му, но много по-късно SW се превръща от тонинженер в музикант. Впрочем, Grace for Drowning е посветен на Michael George Wilson - бащата на Steven Wilson, който почина по-рано тази година...

[Stavrogin]

marillion, on Oct 22 2011, 16:20, said:

И друг път съм споменавал, че първите стъпки на Уилсън в музиката, са свързани с техническата страна нещата - смесване и миксиране на звук

Личи му, що се отнася за свиренето на китара, доста е зле като цяло, ама то не му е там силата. Иначе не ще и дума - последният му албум е може би най-доброто, което е правил солово, а, според мен, е и поне ниво над последния албум на Дървото

[Jurisprudent]

Stavrogin, on Oct 23 2011, 05:21, said:

според мен, е и поне ниво над последния албум на Дървото

За това съм съгласен и аз, The Incident не ми хареса много.

[marillion]

marillion, on Oct 21 2011, 14:33, said:

Което ме подсеща за първото неприятно впечатление от Grace for Drowning. В книжката към дисковете липсват текстовете на композициите.

Този "пропуск" е вече в историята. Новото "mediabook" издание с твърди корици, съдържа текстовете на албума...

[NiksY]

Чудесен албум и със сигурност един от най-добрите за изминалата година. Не знам дали би било прекалено да твърдя, че Стивън Уилсън е най-гениалният музикант от своето поколение, но определено очаквам с нетърпение следващата му творба.

[marillion]

Хубав репортаж на нашата съфорумка Форинър от мястото на събитието...

http://offnews.offro...lsan-v-dortmund

[incarnate]

Имах възможност, а не отидох. В Милано също имаше идея - пак не отидох. Понякога ми иде да се гръмна.

[antubis]

Аз наскоро открих този албум. Покрай Storm Corrosion, Steven Wilson каза, че техния албум е последния от поредицата Heritage, Grace for Drowning и Storm Corrosion. E, от тези трите само Grace for Drowning не бях слушал. Краткия ми отговор е:



Това със сигурно е Песента на този месец