Endgame
(2009)
Знаете ли, никога не съм се вълнувал особено от това дали някой харесва или не харесва нещо. Далеч по-интересно ми се струва
защо някой харесва или не харесва нещо.
Е, тук ще обясна
защо новия албум на Мегадет по-скоро не става!
За мен "Endgame" е нещо средно между "Youthanasia" (добрите му страни) и "The World needs A Hero" (лошите). Повечето парчета са тежки (но не достатъчно), бавни и мелодични, но това, което считам за "запазена марка Megadeth" - бързите, разнообразни рифове, които спокойно могат да се нарекат "шред върху дебелите струни", в повечето случаи липсва.
Много добре знаете за какво става въпрос - парчета като "Rust in Peace", "Holy Wars", "Wake Up Death", "Kick The Chair" и "The World Afire", които изковаха неувяхваща слава на Мегадет.
Но, поред на номерата:
"Bite the Hand", "How the Story Ends", "The Right to Go Insane" - Добре изпълнени, приятни парчета, "The Right to Go Insane" е май вдъхновена от не-любимата ми "Architecture Of Aggression", но изпълнена къде-къде по-добре. Към тази група може да причислим и "Bodies", макар да не ми допадна толкова. Доста добри парчета, но не достатъчно за да станат хитове.
Някак ми напомнят звученето на "Youthanasia", като цяло.
"Head Crusher" и "This Day We Fight!" - бързи стъргалки, не ми направиха особено впечатление. Следващия!
"44 Minutes" спокойно можеше да се казва "The day that never
came". Добро е, ама идва в повече, да не говорим че доста прилича на въпросното
друго парче на
другата група.
"The Hardest Part of Letting Go...Sealed With a Kiss" и особено "Dialectic Chaos" не разбрах за какво са ги записали - особено инструментала. Доколкото съм чувал, цялата идея да имаш инструментал в албум е парчето да е особено интересно и добро, а това не е.
Едноименната "Endgame" ми допадна особено много - тежко, бавно парче, гарнирано с типичния сарказъм на Мъстейн! Густо!
"1,320'" за мен е най - доброто парче в аблума! Направо лъха на "Killing is my Business..."! Надъхани, разнообразни рифове, интересни сола - всичко си има! Но една птичка пролет не прави!
Та, толкова за Endgame. Добър албум, но не много добър. И Крис Бродерик е добър китарист, но не особено добър - много техничен, но като че му липсват интересни идеи. Само по инерция ще допиша, че нищо от този албум няма да ми влезе в "учебната програма"
Ама вие се забавлявайте, албума никак не е лош.