40 replies to this topic

[whiplash159]

wiktory, on Nov 21 2008, 10:11, said:

Anathema au Splendid de Lille le 2 novembre 2008 : )

УАУ! - Галерията е уникална

[wiktory]

викерона, който ме преследваше цяла година с "абе, не ми говори за тия анатема..." беше единственият "случайно" попаднал елф, в гората от сродни души снощи.
леко раздразнен от промяната в началния час на започване (което ни гарантираше обратно тръгване в 2-3 посред нощ наобратно) обиколи с поглед и без да свали якето си театъра. остави ни на предната линия и скептично се отдалечи на срещуположния й бар в очакване на представлението.
пък и обстановката предразполагаше за такова.
три етажа в амфитеатрален стил обгръщаха сцената. няколко бара обслужваха масичките по тях, които бяха с удобни столове, сепарета, пепелници и т.н. , а групи ултраси (предимно от българия) задръстваха паркинга и предсценовото пространство отпред.
прескачам съществената част, за която не мога още да говоря (да не кажа, че и се уча да дишам отново от снощи.....)
когато се потърсихме навън, той стоеше до колата с някакъв странен блясък в погледа. на въпроса ми за анатема кратко и достатъчно тежко отрече - бива ги.
в колата говорихме колко много анатема на живо може да се сравнява с pos, вини с даниел гилденлоу и как нямам друг пример за по-голямо раздаване. с пеене, с ИЗСТРАДВАНЕ на песента, с....
дори беше доволен, че анатема ни забъркаха (като за последна дата от тура им) сет лист, включващ всякакви деликатеси от тяхната кухня. каза : " с тия техни акустики, ако продължат, могат да отрежат душата на човек".
дам, вики, така е. радвам се, че можах да променя поне един светоглед, че те не са кой знае какво на живо (!)

мъглата по пътя бавно се сгъстяваше на места и бе невъзможно да се придвижваме бързо, имахме достатъчно време да споделим с наско, андон и цецо как това събитие снощи за нас бе - концерът на годината. безсъмнено.
(няма такъв емотикон, за да го сложа тук)
.................

на тръгване вини разбра, че половината публика бяхме българи, приближи се и попита - от софия ли са?
да посмея да се надявам, че щом знае името на нашата столица е чувал нещо интересно и за нашия музикален живот..... дано се сбъднат още и други мечти, пожелавам им.

моята се сбъдна. Мечта. една от Големите ми...
спокойно мога да мра, даам :- )



@ форинър, скоро ще си кача клипче на изпълнената от дани - Are You There? (без ефекта с перцето - перфектна!) ще кача и още няколко, направих доста.
за черешката в края на вечерта ( -кавъра на Comfortably Numb), ми падна батерията, обаче.... смрък

[Undertow]

wiktory, on Dec 1 2008, 16:42, said:

на тръгване вини разбра, че половината публика бяхме българи, приближи се и попита - от софия ли са?

Думите на Вини бяха "See you soon in your country Bulgaria, Sofia"

Аз още не мога да се събудя от тоя сън...може би утре ще напиша нещо, за сега не се сещам за думи , които могат да преразкажат и една милионна част от това , което ни се случи.


П.П.От тая гръцка вода или дюнерите цял ден драйфам и с разстройств

[wiktory]

кой знае и дали ще намерим думи някога...
моите са омекнали, накъсани, връзвам ги на хиляди фльонги, развръзвам... не мога и с махане на ръце да си помогна : )

случи ни се, да!
и пак ще ни се случва, нали?
винаги, когато можем да ги хванем удобно някъде, обещавам : -)


п.п.
уфТ (забравили сте цял плик в колата с амстели, щти звънна)

[Yanni]

Единственото, което ме спря да дойда на този концерт беше прибирането ми ден по-рано от Белгия (за повече инфо виж съседната тема... ). Не че бях кой знае колко изморен (не че и не бях ), просто исках да си преживея Opeth-овата вихрушка, да си я храносмеля както се казва, а не веднага след това нов трип, нови емоции и т.н. Не ми се щеше споменът да се омеси с друг. И не съжалявам, разбира се, решението ми беше взето отдавна. Тези думи, обаче:

Undertow, on Dec 1 2008, 16:51, said:

Думите на Вини бяха "See you soon in your country Bulgaria, Sofia"

са меко казано радващи и ме изпълват с оптимизъм, че концертният живот у нас лека полека влиза в час със случващото се по света в момента. Единствено се опасявам, че нямаме, повтарям: НЯМАМЕ подходяща за Anathema зала. ОК, Военния Клуб, може би, но е твърде малък за група от подобен ранг. Дано, все пак, силно стискам палци!

[wiktory]

съгласна съм с всяка дума, аз самата минах по този път на "смилане" още август...
ако се върна до последната глътка от Мунспел, да си кажа, струвах, увъртах да си пестя разни "задължителни"/ любопитни впечатления.
разбирам и тръпката да видиш любима група като Опет...
така и ще ми останат в съзнанието - любими, адски любими.
но снощи споделих нещо пред останалите, което мисля, наистина - групите, които бих последвала пак, и пак, и отново, когато... са няколко. а в тях са - анатема и пос.
сигурна съм и ривърсайд, но след седмица може би...
странно е, но е факт за мен, че се влияя от концертно, живо представяне, независимо какво и колко съм слушала, обичам и мечтая
факт е, че пос и анатема правят съвършенния контакт с публиката. и с всеки един поотделно от нея. а тя при тях не е случайна. публиката. и някак така се получава, че не може след това и да остане такава : )
като и при кюър и туул и т.н. влиза в кръвносната ти система и остава за цял живот

дано!

@Бо, така съм чула от другия край, в краката на дани и вини...
о, о... ако изобщо някой чуваше нещо, което едва ли чуваше него самия

@а, кадаурус лично получи на дани перцето

@а, дани ми каза да снимам сестра им, показа ми я с жест, когато излезе, а някой и ми помогна да завъртя натам, а друг почти ми отнесе черепа с блъскане, имаше и някакво пого на "бип", в клиповете има и нашите хора, как протягат ръце за докосване на сантиметри от тях, как пеят, как....

@имаше и саундчек, на който познах винсън и с писък групата се залепи на квадратния метър, от който се виждаше точка от сцената

а, имаше запознантства отпред- еех, ти си от шумен, а те от пловдив, ние от софия, има ли гърци, де
имаше
имаше близо хиляда и найсе човека

имаше и изчакване след това по пътя в мъглата, водехме сме. ние- отпред, после - те.
имаше....
какво ли нямаше, всъщност.


Яни, имаше и СТРАХОТНА ЗАЛА!
вярно е - ние нямаме такава. за Анатема!
нямаме, да.

Edited by wiktory, 01 December 2008 - 19:20 PM.

[Gamina]

да се изкажа и в тоя форум

Аз лично съм още безмълвна. Зяпам си негодните снимки и се опитвам да си върна усещането и атмосферата.

Бях на сантиметри от тях. Първо бях почти пред Винсент, а после на оградата точно пред Дани.
След концерта, докато чакахме автобуса към центъра видяхме Дани във фоайето и се снимахме с него. Подписа ни билетите

Все още нямам думи! Искам пак на anathema - Гърция, Турция, Румъния... а дай боже наистина да дойдат скоро и тук

[cadaurus]

Репортаж...

.

[wiktory]

страхотен репортаж, благодаря наско!
не мога да не го пейстна и тук

------------
Всяка музика се реализира чрез някакъв вид емоционално абсорбиране. Независимо от характера и размера на търсената емоция. И независимо от кръга адресати за нея. Музиката е снопче от емоции, разбуждащо партитурите.Кое е уникалното на Anathema? Уникалното е, че при тях емоционалността (при това емоционалността в промишлени количества) е задължително условие, за да чуеш изобщо музика. Подобно поглъщане на музикалната същност от човешката чувствителност е трудно не просто да срещнем, а да си представим. Защото нали, като ни се случи нещо потискащо, дори и да искаме да го изразим, винаги налагаме нови и нови одежди, с които да оттласнем потискащото и да го превърнем в изкуство. И така често превръщаме болката в оплакване. Ето защо непосветените в Anathema чуват в музиката им единствено пъшкане и хрипове. Нормално е - трудно е и няма метод, за да се схване чистата, оглозгана емоция, която всъщност оформя песните на ливърпулците. Емоция, която те принуждава да изкрещиш: "Мамка му, това е моята история" и щом се огледаш, да видиш, че всеки е бил герой в същата история. Затова и на никого не му пука, че на Винс му се случва да изфалшивее. Той изговаря болката до степен да превърне изкуството в естество и това е всичко, което има значение. Нито пък някой държи сметка на Дани колко сложни сола изплита. Не. Свиренето е за музиканти. А Anathema са поети, чиято музика следва гънките на човешката душевност. Ако трябва да съветвам някого как да слуша тази банда, бих му казал: "Close your eyes. Open your heart." Горното няма отношение към концерта, но има отношение към факта, че по повод на концерт на Anathema е леко цинично да говорим за прозаичните категории, които сме свикнали да обсъждаме. Не че театър Principal не беше идеална арена за гиг на англичаните със своята интимна атмосфера, разпръсната на три етажа. И не че звукът и осветлението не бяха почти перфектни. Както и публиката, сред която имаше със сигурност поне три дузини българи, повечето от които на първа редица. Не. Това не е група концертен мастодонт, нито пък ние сме желали да бъдат. Те са Anathema и са тук, за да създават моменти, които спират времето. Ето само някои от тях: Deep: Винс галопираше из сцената. Стойката му, истерията, която влагаше, говореха както за аристократизъм, така и за абсолютно отъждествяване с изкуството, което твори. Стана дума, че Солун е последната им дестинация от турнето, а и че Гърция е по-особено място за тях. Обеща това да е най-силното им шоу на гръцка земя. Предубеден или не, повярвах му, защото нещо налудничаво в погледа му говореше, че е искрен. Всъщност възможно ли е Anathema да не са искрени?A Simple Mistake: Около осем минути Дани не смееше да отвори очите си. Свиреше пестеливо, не бъркаше нито за момент. Новият материал сякаш го вживяваше повече от всичко друго. Явно групата е напипала най-накрая вдъхновението си. Какво по-хубаво след пет и нещо години чакане. Judgement/Panic: Колко невинно начало и каква еуфория след това. Вече е ясно: Винс се реже с нещо много остро преди концерт, защото докато пееше, думите му бяха оцветени с кръв. Знаете честотата на използване на думата "болка" в текстовете на Anathema. В случая, с наближаването на забързания момент, Винс се преобрази от повален от болка до крещящ от болка, а накрая тръгна да се гърчи и да плюе думите подобно на епилептик. Сам зададе темпото и сам си издържа на него.Shroud of False: Предпазливо, Винс обяви, че текстът е дело на напусналия Дънкан Патерсън. Дали пък не се разграничава от миналото на бандата, след като в A Simple Mistake тотално се отрича концепцията, чe "we're just a moment in time"? Във всеки случай публиката пя най-силно именно тази програмна фраза. Вълнуващо е да слушаш как хиляди възпяват заедно с теб своето нищожество.Lost Control: Тон и половина и абсолютен делириум. Недоумяващ, Дани дойде до нас и пита изумено: "How can you like this song?? It's so fuckin' depressing?!" Отзивчиво му изкрещях в лицето: "Man, that's exactly why we fuckin' like it!" Той се усмихна одобрително. Като се замисля, Lost Control май наистина си е депресивна...Are you there?: Дани остана сам на сцената с кухарката. Без дори перце. Наоколо започнаха да крещят текста, но той спря за момент и по своя си деликатен начин даде знак, че иска само той да се чува. Тук си пролича колко е хубаво да гледаш Anathema заедно с малко, но верни фенове. Не че тези хиляда-хиляда и нещо зрители бяха малко, но в арт обстановката на театъра, захвърлен в солунското предградие, нямаше как да не се чувстваш насаме с групата. Are you there? е песен, която се базира до голяма степен на изразителната си палитра от звуци. Още от самото начало с тези чайки... В случая чайки нямаше. Именно по тази причина акустичният албум на Anathema не ми хареса никак. Само че на живо е друго. Вярно е, че по-добре чуваш посланието. Освобождаваш се от товара на тежките композиции, дисторшъна и френетичното пеене на Винс. Така и няма да стана фен на албума, но когато Дани ти се изповядва на един метър разстояние, съм навит да няма чайки.One Last Goodbye: Предполагам, ултимативната песен на Anathema - най-свързана с живота, учудващо проста и затова - учудващо мощно удряща. Така беше и решена - с няколко прости клавирни акорда от страна на Дани и настръхналия, постепенно линеещ глас на Винс, който я изкара почти акапелно. Чудех се и така и не разбрах - как може нещо толкова семпло да докосва толкова силно.A Dying Wish / Another Brick In The Wall: Пого на Anathema? Звучи нелепо, но корените се обаждат от време на време, колкото и да ги е отмило времето. Двете много силни страни на концерта бяха разгърнатото представяне на пълната дискография на бандата - от дуум дета на Sleepless до пост рока в A Simple Mistake, както и усетът за интерпретация. Тук имахме и двете. A Dying Wish ту съскаше, ту се скриваше в някоя хралупа, а по средата имаше време за нисък поклон към Флойд. Не знам, ако си пусна двете песни една след друга, бих го взел за безвкусно, но на концерта магията се получи. И преливането, и погото по време на тежките части се случиха най-нормално. Щом дори не се усетих как соча знака на Лукавия към сцената...Fragile Dream: Русо девойче с пиърсинг избута всички и се промъкна под оградата до самата сцена. Охраната бързо я хвана и почна да я натиска обратно под оградата. Дани погледна, дойде наблизо и с едно кимване застави охраната да остави девойчето. После изсвири лично за нея (и пред нея) солото с нарочна превзетост. Тя беше щастлива. Her fragile dreams were not broken for him.Comfortably Numb: Без изобщо да беше предвидена в сетлиста, те я забиха безкомпромисно. На два гласа. И със соло от ония, гилморските, дето се говори, че разплакват китарата. Контролирана вакханалия. В последния момент Дани се приближи и подаде перцето си на мен с поглед на доволен от знанията на студента професор. Интересно, но перцето е прекрасна метафора за самите Anathema. То е меко и ярко и на него не пише нищо. Абсолютно нищо. Но пък чрез него се извършват чудеса.Накрая, след два часа и половина (без да се разиграват томболи, без да свирят гръцкия химн и без да чуем апетитни епитети за гръцките жени), Винс разбра за българската агитка и спомена, че е време да дойдат у нас. Разбира се, това не зависи от тях, но доброто впечатление е минималното, което успяхме да направим и май се справихме с тази задача. Впрочем, нищо чудно, че у нас се намират фенове на Anathema. Това не е група, чиито фенове ще са фенове на дадена вълна, конюнктура или нещо от този род. Анатеманиаците сме отвъд вълни и конюнктури. И граници. Feels like we're flying...

@ gamy - добра дошла
тези сантиметри дълго няма да ги забравиме.... дано ги умножим догодина, когато изкарат новия албум и обявят отново турне

[foreigner]

разкошни репортажи и от двамата, браво!
@Викти, никога няма да ти забравя гласа от снощи-напълно изтощен от емоция, чакам и след Ривърсайд подобно обаждане И нямам търпение за клипчето песента ми е изключително любима във всичките си версии

Дано това обръщение към БГ-агитката се сбъдне по-скоро, тогава двечките с теб ще лицезреем британци от първа линия

и искам снимка на перото, кадаурус да не се разсейва!

[marillion]

cadaurus, on Dec 2 2008, 03:05, said:

Репортаж...

.

Написаното от теб предизвика три реакции у мен:

1. Накара ме да наруша един обет;

2. Предизвика у мен чувство на завист, а това колкото и смешно да звучи ми се случва от дъжд на вятър;

3. Изпълни ме с атмосферична и меланхолична топлота преди смразяващата ми среща довечера с изкуството наречено Insurgentes.

За горното благодаря, за останалото като се видим...

@wiktory, права беше - трябваше да дойда с вас...

[whiplash159]

От два дни ме мъчи един простичък въпрос, на който единствено аз мога да си дам отговор: дали това, което видях на 30.11 в Солун не беше най-добрият концерт, на който въобще съм присъствал? Предполагам, че няма да излъжа (или ще излъжа съвсем мъничко ) ако отговоря положително.
Защото Anathema направиха в Principal Club Theater уникален концерт. У-НИ-КА-ЛЕН!!! Концерт, който буквално ни разпиля. Сет-лист, изпълнение, звук, публика, контакт на музикантите с нея... Всичко, абсолютно всичко беше на някакво неземно ниво, заслужаващо оценки отвъд скалите за оценяване. Затова няма и да ги давам, а ще се опитам да систематизирам събитията в един репортаж с пътеписни елементи и малко снимки в близките дни на сайта.

[Джуджето_GIMLY]

Quote

а ще се опитам да систематизирам събитията в един репортаж с пътеписни елементи и малко снимки в близките дни на сайта.

Колкото и за Виена ли бе?

[wiktory]

foreigner, on Dec 2 2008, 12:28, said:

разкошни репортажи и от двамата, браво!
@Викти, никога няма да ти забравя гласа от снощи-напълно изтощен от емоция, чакам и след Ривърсайд подобно обаждане И нямам търпение за клипчето песента ми е изключително любима във всичките си версии

Дано това обръщение към БГ-агитката се сбъдне по-скоро, тогава двечките с теб ще лицезреем британци от първа линия

и искам снимка на перото, кадаурус да не се разсейва!

: )
мястото не ми позволява повече от 100 да качвам, но оригиналите са пълни и ще ги разпратя тези дни

@ хей брадъре, чакам репортажа в сайта!

Edited by wiktory, 02 December 2008 - 23:31 PM.

[whiplash159]

Джуджето_GIMLY, on Dec 2 2008, 20:13, said:

Колкото и за Виена ли бе?

Не се сърди на мен, а на музата ми - леко неблагодарна е по отношение на Виенския концерт. Нещо просто не ми вървеше писането. Но щом съм обещал, че ще го направя значи ще го направя За Anathema ми е някак по-леко, но просто искам да го изпипам добре. Тези дни ще е.

wiktory, on Dec 2 2008, 23:28, said:

мястото не ми позволява повече от 100 да качвам, но оригиналите са пълни и ще ги разпратя тези дни

Давай на лични да се разберем от къде да взема оригиналите. Ще направим буутлег DVD Аз пък имам да давам снимки, които най-вероятно ще кача някъде и ще ви дам да си ги изтеглите

[Gamina]

Искам и аз оригиналите

[Undertow]

http://www.youtube.com/results?search_quer...arch_type=&aq=f
Всеки ден от тогава се питам - АЗ НАИСТИНА ЛИ БЯХ ТАМ !?

[wiktory]

говорехме си, не помня с кого как дани е статичния от тримата братя... хъъ
[attachment=1099:attachment]
имам още някои много добри попадения
тук : )
но ще дръпна и тези на уилплаш, тенкюююю: ))

[Undertow]

Най-после си е в мен Лично откъснат от фут-суича на Вини

[Gamina]

Хлъц

http://katehizis.com...s.php?id=10002

http://music.myspace.com/index.cfm?fuseact...iendid=39782540