630 replies to this topic

[Nemesis]

Да, сега търся втората - "Мрак по пладне"

[fantucho_]

"Highway to Hell. Животът и смъртта на легендата на Ac/Dc Бон Скот" от Клинтън Уолкър
По принцип харесвам да чета биографии на любими групи/изпълнители и тази ми направи страхотно впечатление. Интересна, емоционална до степен, която прави от биографията прекрасно четиво. Без глупаво хроникьорство и сухи факти, просто една книга, илюстрираща бурния живот на Бон Скот.

"Парфюмът. Историята на един убиец." на Патрик Зюскинд
За пръв път прочетох за книгата от едно включване на Georid в някоя от тези литературни теми. След това гледах филма. Накрая си взех и самата книга. Филмът не ми допадна особено, но книгата ми направи добро впечатление. Има страхотни описания и наистина се потапяш в море от ухания. Понякога Зюскинд те кара да сбърчваш нос от отвращение, друг път - да вдъхваш и изпълваш дробовете си с въздух, надявайки се да усетиш някой от описаните аромати. Няма да ми стане любима книга, но не отричам, че е добро четиво.

"Майсторът и Маргарита" на Михаил Булгаков
За нея мисля, че думите са излишни. Класа сама по себе си. Бях й хвърлил окото от преди "Голямото четене", после конкурсът ми припомни, че трябва да я прочета, а мнението на една приятелка и постяването на книгата в личната и класация (а нейното мнение по отношение на литературата ценя много), ме реши да си я поръчам от Хеликон и да я прочета. Много разтърсващ роман, през цялото време те кара да мислиш върху човешките отношения на едно битово ниво, за свободата на избора, за покоя, и в същото време леко да се подсмихваш на прекрасната ирония, която Булгаков е вплел в думите си.

[fantucho_]

"То" на Стивън Кинг
От много време се канех да я прочета и времето, което лятото ми даде, беше перфектното да се захвана с тази задача. След като взех двата тома от старото издание от библиотеката и открих след приятелкаи третия, най-накрая я зачетох. Някъде по средата на втория том я оставих за известно време. В някои моменти ми се струваше, че Кинг е разтегнал твърде много сюжета, натрупвайки тонове информация, които могат да бъдет спестение. Но след като продължех четенето и я завърших, разбрах, че така е създал една невероятно реалистична и подробна картина на събитията в Дери. Всичко е навързано, логическо и в същия миг магично. Книгата ме караше да изтръпвам при появата на Пениуайз ("Тук долу всички се реем..."), да следя с интерес животите на хлапетата от Клуба на неудачниците и изобщо да се потопя в невероятния свят на Кинг! Идеята за страха, който живее във всеки от нас по някаква форма, ми допадна много, както и метофората на писателя, спомагаща замисъла му. След като я завърших мога спокойно да заявя, че се нарежда на челна позиция в класацията на произведения на Кинг, които съм чел.

"На дъното в Париж и Лондон" на Джордж Оруел
Не толкова добра, колкото "1984" и "Фермата на животните", но все така с класата на Оруел. Приятна и лесна за четене книжка, представя трезво ситуацията на бедните и работещи хора в началото на 30те години на ХХв.

"Соларис" на Станислав Лем
Тук съм със смесени чувства. Почти не съм чел научна фантастика, но книгата от една страна ми допадна с картините и идеята за себепознаването като първа цел на човечеството. От друга страна обаче остана нещо в мен, което ме гъделичкаше неприятно и не знам какво е то. След като почеат повече sci-fi литература ще ми се извяснят нещата, но на този етап ми беше малко трудна за възприемане.

[Svil]

fantucho_, on Sep 16 2009, 20:00, said:

"Соларис" на Станислав Лем
Тук съм със смесени чувства. Почти не съм чел научна фантастика, но книгата от една страна ми допадна с картините и идеята за себепознаването като първа цел на човечеството. От друга страна обаче остана нещо в мен, което ме гъделичкаше неприятно и не знам какво е то. След като почеат повече sci-fi литература ще ми се извяснят нещата, но на този етап ми беше малко трудна за възприемане.

Чел съм я като ученик, което ще рече преди 20 и повече години. Тогава много ми допадна. Сега не съм сигурен. Много фантастични книги, които съм прочитал повторно от позиция на времето, сега ми се струват наивистични. Да не говорим за голяма част от "съвестската" фантастика, в която задължително имаше вплетени идеологични елементи. Например Иван Ефремов. Като действие, сюжет, страхотно. Но като почне да се разлива как комунизма победил по цялата земя и омацва яко пейзажа.
В Соларис разбира се нещата са по-различни и не толкова подвластни на различното време. Но може би е твърде много задълбала в съзнанието, а действието и е малко.
Ако търсиш съвети относно фантастика, свиркай, ще се опитаме да те насочим правилно

[fantucho_]

Svil, on Sep 16 2009, 21:18, said:

Чел съм я като ученик, което ще рече преди 20 и повече години. Тогава много ми допадна. Сега не съм сигурен. Много фантастични книги, които съм прочитал повторно от позиция на времето, сега ми се струват наивистични. Да не говорим за голяма част от "съвестската" фантастика, в която задължително имаше вплетени идеологични елементи. Например Иван Ефремов. Като действие, сюжет, страхотно. Но като почне да се разлива как комунизма победил по цялата земя и омацва яко пейзажа.
В Соларис разбира се нещата са по-различни и не толкова подвластни на различното време. Но може би е твърде много задълбала в съзнанието, а действието и е малко.
Ако търсиш съвети относно фантастика, свиркай, ще се опитаме да те насочим правилно

Благодаря, ще се възползвам. За сега от библиотеката на дядо ми ме чакат "Дори на сън не виждаме покой" на Стругацки и сборник с произведения на Азимов, но кога ще стигна и до тях, не знам. Но ще дойде и техния ред.
Фантастиката ми е интересна, но на моменти малко странна и трудноразбираема. Но от "Пикник край пътя" на Стругацки и повестите на Павел Вежинов останах възхитен, страшно ми бяха харесали!

[Kristin]

Чета Албюр Камю, "Изгнанието и царството"

Edited by Kristin, 21 September 2009 - 15:53 PM.

[Svil]

Най-сетне си дочетох поредицата "Прокълнатите крале" и почнах "Пощоряване" на Пратчет. Да видим

[Minstrel in the Gallery]

Онзи ден завърших "Тайнственият пламък на кралица Лоана" на Умберто Еко ... Хубава е, но сякаш не е от калибъра на Еко, доста далеч и от "Името на розата", и от "Махалото на Фуко" и дори от "Баудолино" ... Лично за мен, в моята класация за романите на Еко, я поставям на 4-то място от 5 възможности: 1. "Махалото на Фуко", 2. "Името на розата", 3. "Баудолино", 4. Тайнственият пламък на кралица Лоана" и 5. "Островът от предишния ден" ...

[fantucho_]

"Франки Фърбо" на Уилям Уортън. Продължавам малко по малко да разучавам творчеството на Уортън. Романът е странен, в дадени моменти детски, но пък емоционален и свеж. Не е най-добрата му книга, поне по мое мнение, но все пак си има своя чар.

А преди това прочетох "Кучето на терасата" на Мартин Колев. Мартин е бургаски студент, голям пич и просто нямаше как да не си купя книгата му, най-малкото за някакъв стимул да продължава да пише. И изобщо не съжалявам за това, че си я купих и че чаках половин месец Хеликон да ми я доставят, защото е написал много добри разкази. Сега, ако тръгнете, ще намерите косурите, но за едно хлапе като моя милост, метенето на разказите му ми достави голямо удоволствие най-вече заради това, че звучат точно като разказани от приятел, като квартални приказки. Ако не сте педантични към литературата, която четете, препоръчвам да хвърлите един поглед.

[Jimmy Pop]

fantucho_, on Sep 16 2009, 21:21, said:

Фантастиката ми е интересна, но на моменти малко странна и трудноразбираема. Но от "Пикник край пътя" на Стругацки и повестите на Павел Вежинов останах възхитен, страшно ми бяха харесали!

Не бих определил Вежинов точно като фантаст. По-скоро е нещо като Вонегът - използва фантастиката само като външна обвивка на същността, която е вплетена в думите му, а често тази същност е съвсем реална и близка до нас. Но наистина е възхитителен! Поздравления и за "Пикник край пътя". Страхотен разказ, който също крие и по-дълбок замисъл, но вече с чиста съвест може да се нарече фантастика.

[Jimmy Pop]

Онзи ден прочетох на един дъх "Котешка люлка" на Кърт Вонегът. Този човек е потресаващ луд гений! Толкова прости истини и гениални прозрения за света и човечеството в толкова чудат и удивителен сътворен от него свят. Едновременно мрачно апокалиптичен и оптимистично поучително смешен. Без съмнение съвсем скоро ще последва препрочитане, по подобие на "Фарс, или никога вече самота", която почнах да чета отново по-малко от 12 часа след първия път. В книгата главният герой, а и почти всички останали, са бокононисти (една цяла нова религия, измислена от автора и оповаваща се единствено на безброй "безвредни неистини" - лъжи, които правят хората по-щастливи). Аз пък официално се обявявам за КъртВонегист! Това е моята религия. Але-хоп!

Това лято прочетох още "Галапагос", "Безотечественик" и "Бог да ви поживи, доктор Кеворкян". Няма да говоря подробно за всяка поотделно, само ще кажа, че по-горните възхити и удивления важат в пълна сила и за тези три произведения на Вонегът.

Всъщност "Безотечественик" не е класически роман/новела/разказ със сюжет и герои, а представлява критичните размисли на Вонегът върху съвременния американски народ и литература, модерните технологии, религията, човечеството като цяло и самия себе си. Написана е по изключително увлекателен начин и ме кара да продължавам да я препрочитам без интересът и удивлението ми да спадат ни най-малко.

"Бог да ви поживи, доктор Кеворкян" е сборник от "интервюта" на самия Кърт Вонегът с покойни известни личности, които той взима, изпадайки в състояния близки до смъртта, за които му помага реално съществуващият Джак Кеворкян (преследван от американските власти заради практикуваната от него евтаназия (отнемане на живот по желание на пациента).

За "Галапагос" по-добре да не казвам нищо, защото я прочетох преди повече време и може да изпусна някое важно впечатление. Вместо това ще ви споделя това, което написах, силно вдъхновен от книгата (оригиналната идея е това да е текст за една авторска метъл песен, но все още не можем да напаснем музика и текст ):

Galapagos

Walking through the ashes of civilization
As it was known a million years ago
When people ruled and crushed the world
Creating needless guns just for fun
And killing each other on the run
Brushing aside all their pains
Making and destroying chains
With nothing but their big and mighty brains

Seeing nature’s bowing to its own children
Crying blood from wounds of growth
Metal rain of human’s madness
Squeezing slowly sap of Earth
But was it all this worth it
The horror that we’ve made
To live with and within
With no religion we’ve commit our mortal sin

Now there’re no guns, no wars, no pain
No prejudice, no envy and no shame
People everywhere are all the same
And nothing else around to blame
No hands to make implements of fight
No brains to take minds off of life
Now, a million years from then, we’ve paid the price
To find our so much sought-after paradise

[ExPLOiT3D]

Зовът на Ктхулу

[Svil]

Дарвиния - Робърт Чарлз Уилсън
Нелоша, но бях с по-големи очаквания. Интересни идеи, но някак недоразвити.

[Файона]

"Спектър" на Лукяненко.
Много добра фантастика.

[ExPLOiT3D]

Драконите на изгубената звезда от поредицата Драгонленс.

[Joacim]

Хамлет от Шекспир понеже върху нея ми беше класното по литература

[didara]

Уилям Голдинг - "Повелителят на мухите"

[Щирлиц]

Файона, on Aug 26 2009, 23:03, said:

Аз съм на "Вещера". Втората част.

Wiedzmin-а рулз!Тъкмо го препрочитам и съм на третата част.Лошото е, че тъкмо от нея нататък започва да се разводнява...

[Файона]

Щирлиц, on Dec 28 2009, 17:48, said:

Wiedzmin-а рулз!Тъкмо го препрочитам и съм на третата част.Лошото е, че тъкмо от нея нататък започва да се разводнява...

Така е.
А и Гералт отстъпва централната си роля в полза на други герои и други сюжетни линии.
Странното е, че някои хора смятат това за плюс на третата и четвъртата част. Четох няколко мнения в този смисъл.
За мен четвъртата е най-слаба.

[2+2=5]

Димитър Талев - "Преспанските камбани"
Изчерпаха ми се Sci Fi и Fantasy запасите и реших да прочета "Железния светилник" и взе че ми хареса