"The Big Short":
http://www.imdb.com/title/tt1596363/
Направо не мога да повярвам, че това нещо дойде от режисьора на идиотизъм като "Ченгета в резерв". Филмът е безумно смешен и едновременно с това страшно тъжен. Начинът, по който е показано зараждането на финансовата криза, която помете света преди няколко години, на моменти хваща за гърлото наистина силно - вероятно заради забавния тон, постоянното трошене на четвъртата стена и комедийните обяснения на сериозни финансови термини, идващи от устите на празноглави знаменитости.
Цитирам, неточно и по памет: "Някои хора успяха да предвидят какво ще стане, защото направиха немислимото - погледнаха сметките."
Просто като се покаже леко и ненатрапчиво как чиста глупост, страх и непочтеност пращат целия свят по дяволите, въздействието е твърде силно - не вярвам една сериозна драма да успее да постигне същото. Стив Карел трябваше да бъде номиниран за "Оскар". Бейл си заслужава номинацията, разбира се - пък и не съм очаквал да го видя в ролята на антисоциален гийк, който помежду гениалните финансови прозрения слуша траш метъл, свири на барабани и чете долнопробно фентъзи... (Много мой тип образ...) Брад Пит е напълно неузнаваем и прави хубава, макар и яко минималистична роля. Раян Гослинг също е доста... интересен - и именно неговият образ е отговорен за трошенето на четвъртата стена, за което споменах.
Като цяло, от актьорските изпълнения никой няма да недоволства, а филмът определено си заслужава отделеното време.
Впрочем, доста силно ме радва това, че повечето номинирани за най-добър филм неща този път са толкова непретенциозни, дори когато разчепкват сериозни теми. "Мостът на шпионите" на Спилбърг също поддържаше забавен тон, макар че същата история предразполагаше към тежка драма като "Списъкът на Шиндлер". "Марсианецът" на Ридли Скот кротко и спокойно беше най-добрата фантастика от не знам колко време насам и леко, с много смях, изпочупи всички клишета на жанровете, в които се намърда. "Завръщането" на Иняриту беше най-нормален приключенски екшън, прав като рендосана талпа, но изработен с нетрадиционен подход. "Лудият Макс: Пътят на яростта" беше яростен хеви метъл, който въздействаше силно точно защото на режисьора не му пукаше за общоприети конвенции при изработването на филм и дори не използва сценарий в истинския смисъл на думата.
Сега остава да видя "Spotlight" и интересът ми към актуалните Оскарови неща май ще приключи. Почти сигурен съм, че ще ме прегази, обаче ще видим.
---