Ех, какъв вълшебен ден изживяхме!
Ако навремето анонсирах концерта на Jethro Tull в София с думите
"Hot night in Sofia", заигравайки се с припева на любимата ми "Budapest", сега би трябвало да напиша:
"Hotter night in Plovdiv"!!!
Хем бях седнал през повечето време, а толкова енергия не помня да съм изразходвал на концерт от този тип – със седящи места. Всяко едно парче беше емоционална центрофуга за мен. Излязох от халето изцеден като парцал.
Пловдив е одухотворено място, идеално за концерти. Там и пиенето върви по-добре, дявол да го вземе!
В момента, в който всички гледахме чистото небе и ругаехме организаторите, че концертът все пак не е в прекрасния и пренаселен с древни духове Античен театър, както и че тази прекалена предпазливост само ще ни развали удоволствието, се изля такъв як дъжд, че вместо поредното такси пред залата, очкавах да доплува ноевият ковчег.
Няколко човека - първите ентусиасти, изсипали се под спасителната козирка пред залата още преди да започне бурята, успяхме да чуем част от саундчека, както и някакъв гръмовен токов удар, след който всичко утихна за десетина минути. Признавам - в този момент си помислих, че концерт няма да има. Поне бях чул любимата си "Pavane", с това се успокоявах, хъхъхъ.
Очакванията ми бяха огромни, защото, освен че ми е сред най-любимите музиканти, съм го гледал и знам какво представлява дедо Йън. Наясно съм, като как не прави никакви компромиси, когато става въпрос за раздаване, звук и изпълнение...и не на последно място, защото много ме радват симбиози между класическо и рок музициране. За щастие, тези ми очаквания бяха не само оправдани, ами и надминати в пълна степен. Съвършен пърформънс. Едно от най-красивите неща, които съм видял през тази година. А и изобщо.
Този концерт не късаше глави. Не мачкаше, не удряше шамари, както повечето, които сме свикнали да обяваваме за велики събития.
Той галеше душата с изумителната си красота. Топлият звук на класическите инструменти сгряваше и изпълваше до пръскване сърцата на хората. А като се прибави и това, че в този топъл и многопластов звук бяха облечени именно непреходните класики на Jethro Tull, картинката ставаше още по-впечатляваща.
Вече казах - всяка пиеса беше като някаква своеобразна кулминация, но в момента, в който чух първите акорди на историческата "Thick as a brick", литнах в небесата. Честно да си кажа - изобщо не я очаквах, имайки предвид, че не присъства в dvd-то "Orchestral Jethro Tull". А чухме сравнително голяма част - около десетина минути. Точно колкото и разтеглиха класиката "Aqualung". Нея пък я затрупаха с инструментални класически импровизации в началото. Около 5-6 минути. Само леки акценти от мелодията и текста припомняха, какво точно звучи. И тъкмо когато реших че я приключват, бандата си я отпочна отначало и я изсвириха и изпяха /и/ в оригинал.
Друг извънредно силен момент, лично за мен, беше изпълнението на разтапящата, сърцеразтупващата и размекващата коленете "Pavane". Нея, както вече споменах, имах щастието да я чуя два пъти. Един път на саундчека и после - същинското изпълнение – пред публика.
Като изключим присъствието на ”Thick as a brick”, сетлистът не беше изненадващ. Повечето хора останаха с впечатление, че е по-разнообразен от този на концерта преди години, но реално не беше така. Тук просто имаше огромни дози заигравки и импровизации, а тогава, през 2004-та, разходката из дебрите на популярните албуми на Jethro Tull беше доста по-всеобхватна.
В случая беше наблегнато на парчета, които търпят оркестрация – застъпени бяха повечко от произведенията на класически автори, които произведения Йън е обезчестил с флейтата и характерния си шеговит и разчупен подход към музиката. Преправената в ”порно джаз” пиеса на Моцарт, ведро усмихна цялата зала. Включително и музикантите от оркестъра. Те също искрено се забавляваха на хумористичния поглед на Властелина на флейтата върху великолепния моцартов шедьовър. Лично на мен, единствено ”Америка” ми се стори излишна. Не че не харесвам целия чудесен мюзикъл ”Уестсайдска история”, но предпочитах вместо тази приятна скоклива частушка, да чуя още някоя Jethro Tull класика. ”Cold Wind To Valhalla”, ”Wind Up” или ”Roots to branches”, да речем.
Йън Андерсън пее така, сякаш разказва омайни древни приказки и реди мистични притчи за феи и горски духове. Толкова симпатично застъпва и провлачва фразите, че прави от дефекта /вече не е млад, има операции на гласните струни/ - ефект. Колкото до свиренето му..., ох! Няма такава игра с инструмента. Едва ли не - на осморка го извива. Извлича от флейтата абсолютно всякакви звуци. От насечено ръмжене и гърлено хриптне, до нежни трели и болезнени стонове. Флейтата принципно е фин и инструмент с чувствителна бленда. Но в ръцете на този чуден човек звукът й може да стане рязък и агресивен. Може да чурулика разчупено, да експлоадира в остри тонални взривове, а може и ефирно да рее тона, подлагайки го върху останалите инструменти, лек като перце.
Легендарният музикант и фронтмен, който е вече на сериозна възраст, изсвирваше всеки тон и с тяло, и поглед. Цялата му същност участваше в магията, която се случваше на сцената. Не се спря на едно място. Обикаляше по сцената постоянно, ръководеше групата и оркестъра. Коронният номер със свиренето на един крак беше най-малкото, което направи. Това вживяване, цялата тази емоция, която разхвърля из залата, на моменти граничеше с някакво свръхестествено състояние на транс. Често се вторачваше в хора от публиката с безумен поглед и се пробваше да ги зашемети с поредния нарочен писък на флейтата. Със сигурност успяваше. Всеки път.
Както и в София преди години, на доста места Йън посвири на онази симпатична дребна акустична китарка, която отново бе озвучена по някакъв невъобразим начин. Очевидно човекът си има озвучители, които си знаят работата и дори в това бетонно хале могат да направят така, че звукът да е на високо ниво. Особено пък в случая, когато имаш екстремни обстоятелства, а на сцената не са както обикновено 3-4 инструмента за озвучаване, а 20-30!
И наистина, останах като гръмнат, когато в паузата дойде саунд инженерът при нас - в публиката и почна да ни пита, дали Едикоиси колкони пред нас звучат добре.
Дали звукът е твърде силен, дали ниските честоти се чуват добре и прочие. Това никога досега не ми се е случвало. Да мине някой от екипа на бандата и да търси мнението на слушателите за подобни дребни детайли.
Оркестърът на радио ”Класик ФМ” се справи със задачата си повече от отлично. Прекрасните млади хора видимо се наслаждаваха на това, което свирят, а ръководителят им – първата цигулка, на моменти дори си куфееше ухилен. Нищо чудно да е фен.
В атракция се превърна една красива флейтистка, която свири соло с Йън Андерсън в ”Griminelli's Lament”. При появата на това красиво същество, мъжката част от залата видимо потрепери.
Шегата настрана, момичето беше респектирано от великото присъствие до себе си, но въпреки притеснението даде всичко от себе си и двете флейти изсвириха красивото соло като една.
Класическите музикантите бяха умело дирижирани от пианиста на Йън Андерсън. Човекът свиреше от време на време и на акордеон и очевидно е автор на тези разкошни оркестрации, на които се насладихме. Останалите от групата също си свършиха работата перфектно. Симпатичният млад китарист подкрепяше Йън в повечето от солата, басистът яко шредваше от време на време на великолепния си шестструнен инструмент, а барабанистът, за който бях чул някъде, че е син на легендарния фронтмен на Джетро, изглеждаше доста атрактивно и блъскаше с върл ентусиазъм.
Радостно бе, че видях залата пълна. Отпред дори имаше насядали по земята хора. И никой не остана безразличен към спектакъла. И как да останеш спокоен пред това великолепие.
На подобни събития обичам да виждам предимно хора, които знаят защо са там. А в случая беше точно така. Една жена до мен, с която се запознахме докато чакахме, беше помъкнала малкото си дете от Варна с влака, единствено и само за концерта. Респект!!!
Както и се зарекох, бях на първия ред и на моменти с кеф си оглеждах мутрата в бляскавата флейта на Йън Андерсън. Дарявах във всеки един удобен момент с аплодисменти и крясъци този велик човек, музикант и най-вдъхновяващ фрийк, защото той го заслужава!
Edited by violator, 03 септември 2007 - 11:17 .