Roger Waters в София30.08.2013 г., стадион Васил Левски

И още нещо интересно - в Сърбия "No Fuckin' Way!" беше буквално преведено: "Нема йебене шансе!" Което ме подсети, че и в Чехия беше така - буквален превод. Искам да кажа - не като при нас

^ И не само в Сърбия и Чехия:

Адски ми липсва онази тънка, тъмна фигура на фона на стената...

...Дааа, трудно се живее в пост-концертна депресия, умесена с чисто флойдска такава...
Съжалявам, че чак сега дойде. Предишните му шоута също са прекрасни. Съжалявам, че Гилмор сигурно няма и да дойде...пък кой знае? Изобщо да зема да се хвърлям от стената и тва е....

Официално обявявам всеки, който е чел книга на Хърбърт Уелс или е гледал някой измежду следните филми: "Война на световете", "Машината на времето", "Time After Time", "Островът на доктор Моро" или всичките четири, за върл комунист (или най-малкото безпринципен в своите политически възгледи)!

Ако някой се чуди как да убие много излишно време, по-надолу предлагам своите впечатления от концерта (копнати без редакция от фейсбука ми).
Предупреждавам че е много дълго (така се получи), тъй че никой не е длъжен да ги чете.
Предупреждавам и че това не е концертно ревю, макар че може да мине за такова след доста редакция...това е по-скоро нескопосан опит за анализ (с известни политически разсъждения) на емоциите ми от първата ми жива среща с Бог.
Поствам го на части, защото форума не може да понесе твърде дългите ми писания


Роджър Уотърс
за мишките и хората
за политиците и музикантите
за Стените в нас и между нас
За всички послания на "The wall"
За това защо Роджър е Много Голям

Предговор:
Благодаря на всички, които ще имат търпението да изчетат цялото това нещо. Стана твърде дълго, но мен не ме бива в писането и понякога имам нужда от много думи за да обясня това което искам да кажа.
Много се чудех дали въобще да пиша за концерта - след него ме беше обзела една ужасна меланхолия, чувствах се смазан...чувствах се смазан защото сякаш нищо не се промени след този концерт. Роджър събори Стената. Правил го е много пъти...и не говоря само за самото шоу, говоря за символиката и посланията, за това че тази музика и този спектакъл са накарали много хора да се замислят, много хора са се променили поне малко заради този спектакъл. Тук в България обаче беше съборен единствено декора на шоуто. Стените в нас и между нас, изграждани (и изграждащи се) дълги години са само напукани...но все още стоят. И все пак навремето Pink Floyd и други прогресивни творци напукаха Стената ни...опитвам се да бъда оптимист и че сега Роджър е успял поне малко да ни промени...може би само тези които бяха на стадиона, може би още хора, които искаха но не успяха да бъдат на стадиона...все е нещо - всяка пукнатина е важна, защото в един момент ще доведе до окончателното сриване на тухлите и оковите в съзнанието ни. Може би не сега, може би не в нашето поколение...но все пак...



Както винаги, опитвам се да споделя в писана реч нещата които са ме развълнували много силно. Този път това не е трудна задача. Този път това е невъзможна, непосилна задача. И все пак ще се опитам...За съжаление, езикът, граматиката, стилът ми са прекалено слаби. Но посланието е важно. Искам да споделя това послание...някак.

Става дума за концерт-спектакъла "Стената" на Roger Waters - легендарния музикант, певец и композитор, бивш член и основен автор на голяма част от класическите композиции на легендарната група Pink Floyd - една група-институция, която ще остане завинаги в историята на музиката.

Започнал съм да слушам Pink Floyd като хлапе, благодарение на моите родители - интелигентни хора, които не приемат на доверие всичко, научиха ме да мисля (и продължават да го правят) и повлияха (и продължават да го правят) отношението ми към музиката. Дължа им много...всъщност сега като се замисля, става ми криво че не ги навих и те да гледат концерта...не проявиха кой знае какво желание в началото, после финансови и други проблеми...и въпроса остана висящ и аз не настоявах, но сега малко съжаляват като се опитах да им разкажа за шоуто...и аз съжалявам много ...може би следващият път? Живот и здраве, надявам се поне още веднъж да се случи това нещо, преди Родж да се пенсионира
Pink Floyd / и Roger Waters са важни не само за мен, а и за родителите ми.

Началото може би даде близък приятел, който пътуваше като помощник капитан на кораб. Носеше различни плочи и може би по това време за пръв път у нас се чу музиката на Floyd, които разбира се бяха абсолютно забранени в България, защото рокът беше бунт, а бунтът беше вреден за Партията-майка. Като малък не съм разбирал посланията на Pink Floyd. Всъщност чувал съм някакви коментари, че PF се самоопределят по-скоро като леви, докато у нас ги възприемат по-скоро като десни. Но това няма никакво значение. Всяко послание има две страни - това което артиста изпраща и това което зрителя разбира.
Като поотраснах малко, започнах да възприемам сериозно и да вниквам в музиката на Pink Floyd. Разбира се по това време до нас не достигаше кой знае какво и все пак, постепенно с годините успявах да се докосна до все повече музика и информация за групата. Те бяха абсолютни новатори и експериментатори в областта на звуковите ефекти, концертното осветление, звук, декори, шоу...всичко. Може би Floyd бяха една от причините да се хвана по-сериозно за музикалните си занимания...а може и да не е така. Но в по-късни години и до ден днешен са едно от най-важните ми вдъхновения, нищо че групата вече не е активна и Roger отдавна не е част от тях (а любимия ми музикант Ричард Райт се прехвърли в небесния биг-бенд).

Когато започнах да разбирам английски език на прилично ниво и най-вече получих достъп до текстовете на Pink Floyd, това беше голяма крачка за мен. Сериозни послания има още и в по-ранните албуми, но естествено най-сериозното такова е в албума "Стената". Ако трябва да съм честен, не помня кой албум и/или песен на Floyd съм чул за пръв през живота си. Ако трябва да съм честен "Стената" не е любимия ми албум в чисто музикално отношение. Като послания и текстове обаче, този албум е изключително важен. Институция. Щедьовър.

С годините започнах да разбирам и да откривам нови за себе си послания в албума...но за това ми е трудно да напиша нещо смислено. Всеки който знае за какво става дума, ще ме разбере. Днес може би посланието може да се формулира накратко като противопоставяне на диктатурата във всичките и форми - политическа, икономическа, религиозна, военна и т.н. Противопоставяне на политическите, религиозните, военните и т.н. лидери, които играят една голяма игра - игра в която те печелят, а обикновения човек и обикновения войник губят, страдат, умират. Това е престъпление. Най-голямото. Roger Waters го е казал със свои думи и музика и продъжава да го казва и сега. Дали е шоубизнес или не - няма значение. Важното е посланието което всеки човек възприема. Важно е как се чувстваш след концерта. Какви мисли са ти минали (и минават) през главата.

Спомням си 1990-та година. Малко след така наречените демократични промени. Берлинската стена падна. Падна стената в сърцата и умовете на много хора...за съжаление много други хора издигнаха нови стени в сърцата и умовете си...помежду си...помежду другите хора. През 1990 вярвахме че нещата вървят към добро....сега не и то не само в България. Древният владетел е казал "Разделяй и владей". Това е най-важното правило за всички лидери - обединените хора са силни, а слабите и разделени хора са лесни за контрол и управление, тоест удобни за лидерите. И лидерите и техните жалки слуги правят всичко възможно да усилят това разделение. Виждаме го и днес в България. Строят се милиони невидими стени между хората - това е продължаващ процес, подпомаган от корпорации, религии, правителства, армии...Дали нещата могат да се оправят? Аз не знам, не съм оптимист...но не съм и песимист. Мисля обаче че всичко това което се е случвало и се случва и днес е дало и продължава да дава причина и вдъхновение за написването на велики концептуални парченца изкуство, каквото е и "Стената". И лично за себе си се надявам че всеки такъв щедьовър изпълнява обратна връзка с живота - да кара хората да се замислят малко над някои сериозни неща и да не възприемат живота и всичките му аспекти прекалено повърхностно. Надявам се да съм прав поне малко...

Но сега да кажа нещо и за концерта. Мечтал съм дълги години да видя наживо Pink Floyd и Roger Waters (защо не и заедно). За съжаление Рик Райт не е вече между нас и не вярвам някога да направят реюниън без него...просто не би било правилно и честно. И все пак Roger не е спрял да свири. През 2011-та се замислих да ида някъде в чужбина да гледам спектакъл от турнето "The Wall"...но през същата година осъществих друга голяма концертна мечта - Rush. И финансово не беше възможно.
Когато стана ясно че в края на краищата Roger ще дойде у нас със спектакъла "Стената", не бях на себе си от радост. Естествено купих си билет за най-предната зона, още в първите дни когато пуснаха продажбите.
...

...
И така неусетно заветният ден, 30 август дойде. Всичко ми беше като сън - организацията по пътуването, уговорките, самото пътуване, отиването на стадиона...срещнахме се с Мартина, влязохме, намерихме си места точно на оградата...и аз още не можех да повярвам. Дори сега ми се струва като някакъв вълшебен сън.

И най-после - притъмня достатъчно (дори поваля малко, но на кой му пука) и шоуто започна. Първите секунди са ми в някаква мъгла...настръхване, сърцето ми бие адски, очите ми текат и...IN THE FLESH!!! Взрив от звук, пиротехника, светлини...ДА!!!!!

Тук ще отбележа някои неща, преди да продължа нататък. Перфектен звук. Перфектна организация и пропускателен режим. Скромен мърч, набутан на майната си, но на добро качество и прилични цени. Перфектни технически решения за всеки аспект от шоуто - съраунд звук, осветление, декор, пиротехника, хореография, сценография. Това е моето мнение, моята гледна точка, Не ангажирам никого с мнението си - така съм видял (и чул) аз нещата от моята позиция в концертната зона...а това си беше адски добра позиция, както се оказа - първи ред на загражденията, някъде под чучелото на Съпругата.
Няма да описвам всяка песен и това което се случи по време на нея. Няма смисъл - който е бил, знае. Който е гледал видеозаписи, знае. Който не му е интересно...няма смисъл да знае. Ще споделя само няколко изключителни момента, които някак са ми се набили в съзнанието, въпреки че през цялото време изживяването, емоцията, атмосферата бяха на 200 %.

Впечатляваща пиротехника, истински изстребител, насочен към сцената, взрив...бебешки плач...Momma loves her baby And Daddy loves you too...започвам да пея...започвам да плача...не мога да пея от плач. Всъщност не робувам на стереотипи като това че мъжът трябва да е твърд. Твърд съм когато трябва. Има и тъжни моменти, когато е трудно да си твърд...а има и моменти, които толкова те разчустват, че...всъщност случвало се е да пусна по няколко сълзи на различни концерти и вълнуващи моменти, но тук ревах истински, когато на фона на песента започнаха да прожектират снимки на страдащи и плачещи хора, деца от някакви тежки конфликти - явно страдащи за някой близък, така както вероятно е страдал малкия Родж, за баща си Ерик Флечър - загинал на бойното поле. Много силен момент, който продължи и в Another Brick In The Wall - Part I - Snapshot in the family album Daddy what else did you leave for me?

Естествено и слабо запознатите са чували песента Another Brick In The Wall - Part II (която погрешно наричат Стената) и всички са чували плюенето по даскала, макар че не точно това е смисъла...но Даскала си го има - доста внушително подвижно чучело със светещи очи А другото готино нещо са децата Чисто технически е сложно да озвучиш тези деца как пеят, затова те само танцуваха, а познатия детски хор от албума е на плейбек. Това няма значение. Моментът е вълнуващ и силен, а за децата (и родителите им) ще остане незабравим спомен

...

...

Mother - една от най-силните песни в албума и в концертното изпълнение. Малко думи от Родж. От вълнение съм забравил кога точно Роджър проговори на български. Преди тази песен? Или по-късно? Няма значение - в един момент той изнесе кратка реч. Не, едва ли е учил български. Не е длъжен да го прави. Вероятно някой му е суфлирал в слушалката. Техническите подробности нямат значение. Никакво. Значение има единствено жеста - Човекът изпрати послание. Изпрати го на родния ни език. Каза го с доста зор, но се помъчи да го каже. Това е важно, въздействащо е. Това е жест. Важен. Мартина, която е гледала шоуто два пъти в Холандия, сподели че и там се помъчил да говори на холандски...бързо се отказал с извинение че е адски трудно. Тук не се отказа - спира, греши, но не се отказа Благодарим Роджър!
Но имаше и още жестове.
Mother..страхотна песен, изпълнена в дует с един по-млад (и по-грозен, хаха) Роджър - видеозапис от концерт на Floyd през 1980 година. И...mother should I trust the government...както винаги по време на тази реплика, на стената се прожектира надпис "No fucking way"...не, не е както винаги - точно пред мен, на другото крило на Стената се появава надпис "ОСТАВКА". Без думи...целия стадион гръмва. Кой както иска да си го коментира това, включително всички лизачи на сегашното (и предишните) правителство. Впрочем, на шоуто в Истанбул, Роджър е почел жертвите от площада Таксим, подкрепил е техния протест...интересно как ли тамошните Прас-Прес медии са отразили това? Как ли тамошните политици са приели това? Няма никакво шибано значение! Истината е една - Mother should I trust the government? NO FUCKING WAY!

За няколко дни, медиите и всякакви многознайковци изтъкнаха какви ли не доводи за/против, какви ли не анализи, какво всъщност искал или не искал да каже Роджър и въобще от 9 кладенеца вода се донесе да се обясняват неща дето дори и самия мистър Уотърс едва ли знае ...което мен ме радва, защото показва че Той си е свършил работата - направи една много сериозна пукнатина в стената на нашето равнодушие, малодушие, овчедушие и т.н. Един малък жест който обърна наопаки всичко...жест който нямаше как да се пренебрегне. Едно време прогресивни групи като Pink Floyd обръщаха надолу с главата всичко, но Партията-Майка ни обграждаше и предпазваше от мислене с огромна Стена. За съжаление на партията-майка (и всички нейни чеда, преселили се в други партии), Стената вече е твърде пропукана и не можеш да скриеш това което се вижда зад нея

Навремето, концепцията на албума "Стената" не е била толкова силно политическа, колкото по-скоро лична за Roger, макар че личното е отражение на общото. Когато Берлинската стена падна, това беше преломен момент в съвременната човешка история. За някои хора живеещи в миналото, това беше най-лошото което можеше да си представят. За прогресивните хора това беше изключителна важна крачка напред...да, тази крачка мина и преминава през много лоши моменти но продължава напред...когато Стената падне, няма как в началото да не се спъваш в отломките и, да дишаш прахоляка и. Важно е обаче да продължиш и да се отдалечаваш все повече от тези отломки. Това се опитваме да правим всички ние, въпреки че мнозина от нас са се хванали здраво за някоя тухла и не искат да помръднат. Именно затова поне тук в България (не мога да кажа за други държави) падането на Берлинската стена по някакъв начин се свързваше и със спектакъла "Стената", който Роджър изнесе и посвети в Берлин през 1990 година. Това вече беше един нов спектакъл - същата музика, но...нови послания. И тези послания продължават и до днес. Някой ще каже че Роджър лежи на стари лаври, но не - спектакъла е просто мощен инструмент, с който могат да се предадат силни послания. И в края на краищата не говорим за различни послания - говорим само за разрастване на концепцията от личното към общото. Говорим за срутване на стените не само в самите нас, но и в обшеството, в закостенелите му нагласи и мислене... (Може би и затова доста неподготвени журналисти стават за смях, изтъквайки че Роджър е написал "Стената" по повод падането на Берлинската стена, което иде да покаже че Той явно владее могъщи пророчески дарби за да опише събитието, 10-на години преди да се е случило...но това няма значение .)

Аз лично, по много причини, които няма да изтъкна подробно, съм изключително разочарован и против сегашното правителство. Не, не съм за ГЕРБ или за който и да друг. Политиците в България през последните 24 години са изключителни престъпници. Не им вярвам...no fucking way! Нещата вървят с бясна скорост надолу с всяка изминала година. Стана ми криво когато разбрах че различни мои приятели са пропуснали това историческо шоу, заради финансови проблеми. Затова ли да харесвам правителството? Или затова че издигна нови Стени (включително със сила, параноя, лъжа, манипулации) между нас - обикновените граждани на България? Или затова че ден след концерта не можах да се наслаждавам на спомените си, защото вместо това реалността ме изненада гадно - помагах на един от най-добрите си приятели в "приключването" на частен бизнес на семейството му - дребен бизнес от който имаха нужда за да вържат двата края, но обстановката е враждебна за всеки дребен частен бизнес. Или да вярвам на правителството затова че България е мащеха и все повече деца напускат мащехата? Едно време трябваше да казваме че се гордеем с нашата родина. Аз не се гордея с моята родина, дотолкова доколкото говоря за чисто географска и политическа квалификация на мястото в което съм се родил. Гордея се с нашата история, култура, изкуство, писменост...но всички тези неща губят смисъла си, заради всичко това което днес се случва...затова и аз казвам ОСТАВКА...но да не се отплесвам...
Относно това дали Роджър има право да коментира и да се намесва в политиката ни...Роджър е голям, толкова голям, че не му пука от никого и нищо. Никой не може да му каже да направи или каже нещо, ако самият той не е убеден в това. Никой не може да му плати за това. Нападките, че Бойко Борисов бил платил на Роджър Уотърс, са толкова наивно смешни и глупави...че просто ще се въздържа от по-нататъшни коментари. А кой е платил на Роджър да покрепи протестите на Таксим? Интересно...Роджър Уотърс не е за/против БСП, ГЕРБ и т.н...Не е и за/против партиите в Турция. Той е против диктатурата във всяка нейна форма, той е против престъпните правителства разделящи и мачкащи народа за да го контролират по-лесно и да гонят единствено собствените си жалки цели. Нещо което сегашното правителство прави усилено, както и предните. Затова ОСТАВКА! И Роджър ви го каза!
Както стана ясно от изявление на организатора S.M.E., мистър Уотърс сам е изявил желание за надписа "ОСТАВКА". И Той има право на това по още една причина. Дни преди концерта се случи скандала с Лудогорец. Министърката на спорта побърза да се обади неподготвена, нарушавайки законови и морални норми и пренебрегвайки договорните отношения на S.M.E. сключени преди много месеци. При лошо стечение на обстоятелствата, концерта можеше да се премести или дори провали, а това щеше да доведе до плащане на огромни неустойки и по важното - щеше да е невероятен международен скандал, който нямаше да се отрази никак добре на Народна Република България (точно така, някои хора живеят още в Народна РБ), като концертна и туристическа дестинация. За съжаление в НРБ се прави много за спорта (нищо против спорта), което е само привидно (съдейки и по това което се случва в спорта), но пък изкуството (и в частност музиката) е в девета глуха...и затова изглежда един малък провинциален отбор е по-важен от една от най-големите музикални Легенди. Този скандал едва ли е убягнал на Роджър или поне на някой от екипа му, дори S.M.E. да са се опитали да го потулят след като проблема се реши от само себе си. ОСТАВКА!
На въпроса дали Роджър има правото да се изказва, на фона на голямото си богатство. Floyd бяха големи още когато издадоха "Стената" и преди това. Каквото са спечелили, заслужили са си го. Освен това са загубили много именно покрай първото турне за "Стената" - заради грандиозното шоу, което е било важно. Въпреки че са фалирали, са продължили. Днес са институция. Роджър е институция - голямо име, световно известен творец. Думата му тежи. Има право да каже каквото мисли. Всеки има това право, но думата на такива творци тежи доста. И няма никаква връзка с това колко пари има и колко влага. Вероятно Родж е изкарал достатъчно да осигури дори пенсия на децата си. Нищо не му пречи просто да си гледа кефа. Но вместо това обикаля света със "Стената". Почти всяка вечер изнася тежко шоу, което все пак не е лесно за неговата възраст. За пари? Не...парите са важни заради огромните разходите за шоуто. Но най-важно е посланието което дава...

Да продължа по концерта. До нас стои младо семейство с малко дете (около 10 годишно момиче мисля). Идва някакъв чичо от екипа на Родж, бута нещо в шепичката на детето. Перце за китара. Детето е щастливо. Колко е хубаво да направиш едно дете щастливо А всички ние, пораснали (повече или по-малко) също сме деца. Деца, които Родж направи щастливи. Няколко пъти улавяхме погледа му. Искрен поглед, Щастлив поглед. Поглед на симпатичен чичка, който искрено прави и говори това което говори там горе, на сцената...и в същото време близо до нас. Мамка му. Роджър на две крачки от мен. Да вярвам ли? Вярвам. Не вярвам на правителството, но вярвам на Роджър. Този човек е велик и в същото време искрен - във всяка дума, всеки жест към публиката. Не знам хората отзад усещат ли го, така както ние, на 2-3 метра от Бог. Надявам се...

Шоуто продължава по сценарий - с всяка точна вокална партия, с всяка точна инструментална партия...и с издигането на Стената. Докато Стената се запълва напълно. И настъпва прекъсване. По време на прекъсването тече усилен технически труд пред и зад Стената, около сцената. През това време се прожектират снимки и текст за много обикновени войници, загинали по бойните полета на една или друга страна, за една или друга кауза...обикновени войници, които са били близки за някого, но сега са само купчина кости. Заради нечии политически амбиции? Всички тези снимки са изпратени от фенове на Waters, по молба на самия него. Условието - близки на феновете, загинали в различни конфликти или протести. Доколкото знам по време на антракта Роджър се е срещнал и с военни ветерани. Важен жест, мисля си. Важен и за него и за тези хора. Коментираше се и почитането на майор Франк Томпсън. Въпреки желанието на различни хора да намерят скритото под кравата надуваемо прасе, няма никакво значение какъв е бил Томпсън. Няма значение дали Роджър е ляв, десен и не знам си какъв. Той е Човек. Само това има значение.

...

...

Шоуто продължава

Тук ще драсна някой ред за музикантите. Дори не помня имената на всички, макар че ако искам, чичко Гогъл знае всичко. Важно е името Му. Всички останали, музиканти, певци, техници, озвучители, осветители, пиротехници и т.н. са важна част от шоуто. Но Шоуто е по-важно. И Роджър. Защото това не е обикновен рок концерт...всъщност въобще не е концерт. Какво е един концерт? Яки хитове, които да те накарат да скачаш и викаш, музиканти които чупят стойки, флиртуват с публиката, закачат се помежду си и с екипа и т.н. Осветление и звук, фокусирани около музиката и изпълнителите. Тук не е така. И първоначалната концепция назад през 1980-та е била такава - групата е на втори план. На първи план е Стената и шоуто-уникално само по себе си. Та, музикантите бяха перфектно сработени, изпълняваха си перфектно партиите. Нямаше грам импровизация - всичко си върви точно по сценария, синхронно с перфектно режисираното осветление, звукови ефекти, видео, сценография и т.н. Чух хора, които очакваха стандартен рок-концерт, но останаха разочаровани. Имаше и разочаровани от липсата на Дейвид Гилмор...сякаш някога е имало шанс да дойде. Двата основни забавни слуха около концерта бяха, че билетите били скъпи за да се плати чартърния полет на Гилмор до София. Другия слух (забавен естествено) беше че БСП организират контраконцерт на Дейвид Гилмор (това след надписа ОСТАВКА). Дейвид е много голям. Както биха се изразили някои музикални журналисти - Дейвид има неподражаем стил на свирене и харизматичен глас. Това в случая май няма кой знае какво значение....всъщност ще си позволя едно особено мнение, което чак мен ме изненада, хаха. Когато отида на концерт на любима група, очаквам на сцената да видя любимите си музиканти, написали любимите ми песни. Очаквам те да изсвирят тези песни и не ми пука особено че китариста не свири солото едно към едно или вокалиста сбъркал текста на припева или клавириста изсвирил фалшив тон или не знам си какво - има значение емоцията от срещата с любимата ти група. При "Стената" би могло да се каже че по-важна е емоцията от срещата със самото шоу - това все пак е уникално шоу, единствено по рода си и концепцията си. И Дейвид не ми липсваше, макар че очаквах да ми липсвa на Comfortably numb...но китариста и вокалиста ми изпълниха душата с изпълнението си. Виж, ако тази вечер се изпълняваше подборка от най-добрите песни на Floyd, вероятно щяха да ми липсват специфичните вокални бленди и солата на Гилмор и Райт, въпреки че техните партии от "Стената" бяха изпълнени перфектно.

Мисля си и че има някаква ирония в това нещо, защото когато Родж е писал "Стената", все още е бил основна част от Pink Floyd, въпреки скандалите и проблемите, и едва ли е предвиждал че албума ще се окаже лебедовата песен на класическия състав...а години по късно цялото това произведение ще бъде изпълнявано от коренно различни хора с изключение на самия него - един вид surrogate band, така както Роджър пее в In The Flesh
I've got some bad news for you sunshine,
Pink isn't well, he stayed back at the hotel
And they sent us along as a surrogate band...
А и цялата идея със стената е че в един момент спираш да виждаш кой свири и няма значение дали отзад е Дейвид Гилмор или някой негов заместник и една голяма част от времето не виждаш никого или виждаш само Роджър...чак докато групата се появява пред изградената стена, но вече в ролята на surrogate band по време на The show must go on и нататък.

Имаше разкошни анимации, разкошно видео, 3D, звукови ефекти. Не точно такова каквото го познаваме от старите шоута и филма, а подобрено. И едно от новите подобрения, което стана възможно благодарение на по-широката стена е това че в определени части върху нея се прожектираха Роджър или други изпълнители, което вероятно беше ок за стоящите по назад. За нас стоящите отпред нямаше значение, а най-готино беше в стаичката, в която Роджър пее Nobody home, защото беше точно пред нас и дори виждахме какво Роджър вижда на екрана на телевизора си, макар че този път това не беше телевизор, а компютърен плосък монитор

Започнах много разбъркано да пиша, но истината е че такова нещо не се описва на един дъх и ти трябва време да синтезираш всички мисли, спомени, емоции...и затова драсваш 2 изречения, след час 5 изречения, след 2 часа изтриваш всичко, след още един час пишеш 20 изречения...Vera и Bring the boys бяха изключително емоционални, а кадрите по време на втората ме докараха до сълзи, когато се виждат някакви истински ситуации от истинския живот, когато малки дечица изненадващо срещат завърналите се от бойния фронт свои бащи. А Роджър пееше изключително емоционално и изключително добре влизаше в роля не само тук, но и в другите песни. И няма значение че на места гласът му не беше съвсем точен и сигурен...все пак Човекът не е млад, но пък артистизмът му беше на 100 %.

The show must go on, In the flesh, Waiting for the Worms...стойките, емоциите, изпънатите по конец войници (всъщност музикантите и певците) по сцената, налудничавия поглед в очите на Родж...велико - едно от най-точните и същевременно иронични представяния (в историята на музиката) на безумието на фашизма и тоталитаризма и всичките му странни форми, клонинги и последователи...съществуващи и до ден днешен...кървави снимки на чичко Адолф, чичко Сталин и други чичковци...донесли безкрайно много мъка и гибел по света.

И вече е време за съдебния процес. В студийния албум "Стената", Роджър изпълнява всички вокални роли - Пристава, Съдията-червей, Съпругата, Даскала, Майката, Осъдения. Трудно е човек да си даде сметка за това, защото в студиото имаш възможност да експериментираш и записваш дубли (макар че в онези години не са имали неограничените възможности на съвременната студийна апартатура...и още по-добре). Всяка роля звучи уникално и веднага можеш да си представиш че това е Съдията, а това майката, а това Даскала и т.н. Когато обаче видиш наживо как Роджър се превъплъщава във всички роли, това е потресаващо. На Стената се прожектира добре познатата анимация с червеите и целия съдебен процес, съдията, майката и т.н....а Роджър отива ту в единия, ту в другия край на сцената и с различен глас и емоция се превъплъщава...забравяш да обръщаш внимание на човека на сцената - виждаш и чуваш нервния съдия, сприхавата съпруга, комплексирания даскал, загрижената майка...уникално

Съдът решава "Tear down the fucking wall!!!"
След този момент очите ти се пълнят със сълзи защото Стената пада...но и защото знаеш че това е (почти) края на това великолепно шоу. Освен със сълзи, очите ти се напълват и с прахоляк от събарящата се стена (някои от тухлите стигнаха почти до нас на загражденията)

Вместо финал ще цитирам песничката, която целия бенд изпълнява отпред на мандолини, акордеони и т.н. сред останките на срутената Стена.

All alone, or in two's,
The ones who really love you
Walk up and down outside the wall.
Some hand in hand
And some gathered together in bands.
The bleeding hearts and artists
Make their stand.

And when they've given you their all
Some stagger and fall, after all it's not easy
Banging your heart against some mad bugger's wall.

След финала осветлението светва, публиката скандира (макар че е ясно че на Това шоу бис няма да има), техниците започват да разглобяват и прибират оборудването...но Шоуто не е свършило - време е за последния жест към публиката - от колоните се разлива българска фолклорна музика...

Благодаря то Роджър че ние направи по-добри и щастливи за един кратък миг. Кратък миг, който ще помним цял живот!


p.s. Благодаря на всички които споделиха с мен това уникално преживяване и го направиха по-хубаво:

Марто Стреса, Милена, Дидо, Соня - бруталната и весела компания по пътя към и от София

Компанията след концерта - Ива, Мартина, Вальо и Валя (и Жоро), Боби (и компания)

И най вече на Мартина, която ме нави да си купя билет за Front Of Stage, която сподели с мен дъждобрана си и с която споделихме всички емоции от първия ми (и надявам се не последен) концерт на Roger Waters, най-отпред на загражденията, в центъра на събитията, на няколко крачки от Него

p.p.s. Имаше още много спиращи дъха моменти - Прасето, анимацията с бомбардировачите изсипващи религиозни, финансови, политически и други символи, напояващи земата с кръв. Всяко парченце оригинална анимация, новата песен, посветена на човека (трудно ще възпроизведа името), застрелян в Лондонското метро от полицията, човека на когото Уотърс посвети концерта. Огромния надпис Big Brother is watching you, като Brother е поправено на Mother...всичко...но е невъзможно да се опише - трябва да се преживее. Добър журналист би описал подробно теническите подробности, но емоцията никой не може да я опише...аз все пак опитах

Jimmy Pop, on 02 September 2013 - 10:35 AM, said:

Тук има ли някой, който не е чел/гледал поне едно от тези неща?
Ти направо цяла компартия ще направиш.

Аз пък си пуснах това: , припомняйки си как преди 23 год. стояхме зяпнали пред телевизора не вярвайки, че по българската телевизия излъчват подобно нещо - все пак бяха минали само 8-9 месеца от падането (или поне така си мислехме) на комунизЪма. Много емоции ми се събраха последните 4 дена...

Ozzy, on 02 September 2013 - 09:17 AM, said:

Това е защото си нямат кой да кихне на Роджър едни милиони, че да пишат ОСТАВКА

HeathenHeart, on 02 September 2013 - 11:17 AM, said:

Ха, в меломански форум се говори за чел и гледал и се пропуска глагола СЛУШАЛ? "Jeff Wayne's Musical Version of The War of The Worlds"?

Колкото до СТЕНАТА - неописуамо. Бях в средата, зад 4-5 човека, и това, че не виждах всичко в страни беше без аначение, защото гледах Родж в очите.

HeathenHeart, on 02 September 2013 - 11:17 AM, said:

Именно.

marillion, on 02 September 2013 - 08:25 AM, said:

ама вие шегувате ли се... аз само веднъж съм гледала шоуто от далеч и въобще не може да се сравнява с останалите два, когато бях на решетката (веднъж от лявата и веднъж от дясната страна)
удоволствието да гледаш майсторството на Роджър от метри е несравнимо и не може да бъде заменено с каквото и да е количество мултимедия...


иначе единствените места, на които има плейбек, са детския хор и Mother, когато Роджър си го казва официално и по едно време спря да пее и взе да маха на публиката

hendy, on 02 September 2013 - 13:36 PM, said:

Не мога да се съглася с подобно твърдение. Особено за това турне. И тук изобщо не става въпрос само за мултимедия. Звукът на решетката е доста по-зле от почти всяка една друга точка в залата. Това го казвам като човек, гледал концерта от пет различни места. Всъщност, стоенето на решетката в конкретния случай има само две предимства: това, че виждаш Waters от два метра (не е никак малко, признавам) и това, че виждаш как се случват доста от техническите пинизи на концерта. От там нататък всички предимства са за по-далечните места. И като казвам по-далечни, нямам предвид гълъбарници или сектори на 300 метра от сцената.

И пак да повторя - това турне е по-особено. При другите турнета нещата не стоят точно по този начин.

ми аз именно затова още миналото турне опитах двете гледни точки. Но, ако трябваше да имам само един концерт без изглед за други, бих отишла отпред да видя Роджър от близо...
пък всеки си преценява приоритетите сам за себе си.

Е, моят първи концерт на Родж също е бил от първи ред. И аз тогава нямах представа, че ще го видя пак. Иначе говоря по принцип.

жив и здрав да е и дано да се навие за още едно турне...

...РѕРё/a-17059400

Интересен коментар, който много накратко обобщава последните няколко, изключително трудни за четене и напълно ненужни страници в тази тема.

^^
Снощи, като си тръгвахме от залата, точно преди да излезем се обърнах към сцената. Waters представяше музикантите. Погледнах го и си казах, че това май е последната ни среща с него. След месец турнето свършва. Той е почти на 70. Ще си вземе минимум 2-3-4 години пауза, защото от три години е на турне. Дали на 73/74 пак ще тръгне на гигантска световна обиколка, както сега? Не, че няма подобни примери, ама според мен вероятността да го направи не е толкова голяма, колкото ни се иска на нас.

Tisho, on 02 September 2013 - 12:57 PM, said:

ДжимитУ беше писал за четене и гледане, за слушане не беше. Сигурно щото много-много не трябва да се слуша какво се приказва/обещава от компартия (и от всяка друга партия).

Edited by HeathenHeart, 02 September 2013 - 15:27 PM.

Scardust, on 02 September 2013 - 08:00 AM, said:

Абсолютно ми е ясно, че видеото е предварителен запис. То не ми е интересно. Интересно е аудиото.

И да, наясно съм че не може сам да изкара всички вокали, дори и чисто количествено, без да коментираме възможностите на гласа му. И точно затова има 5 беквокалисти на сцената. Въпроса е, колко от допълнителните вокали са живо изпълнение, и колко са предварителен запис.

Не че има особено значение. Аз съм твърдо за използването на всяка измама, която допринася за цялостното изживяване. А щом се чудя, значи всичко е направено достатъчно добре и ненатрапващо се.

Чисто любопитство...