Имам оригиналната касетка, но от години е някъде из апартамента на родителите ми, вероятно в детската ми стая. Дори се амбицирах да отида и да я намеря, но това ми спести усилията. Очевидно, някак си, съм пропуснал да видя авторът на песента, въпреки че съм разгръщал обложката много пъти. Както и да е - явно съм забравил или не съм обърнал внимание, моя грешка.

Според мен пък има разлика между пълно кавъриране на едно парче (текст и музика), съответно дори по заглавието лесно може да бъде разпознато (дори и "едно време", без интернет) и използването просто на музиката с някакъв друг текст. А ако пък парчето не е тотално известно е съвсем некоректно. Лесно е да разпознаеш в "Пощальонът идва" на братя Аргирови песента на "Модърн токинг", ама аз едва преди десетина години научих, че "След десет години" е кавър на "Ле Орме". Иначе и "Бийтълс", и "Стоунс" използват кавъри за първите си албуми, но лесно може да се провери кой е оригиналът, същото се отнася и за "Цепелин".

П.П. На мен и двете парчета ми харесват. Унгарското е много добро, но и "Контрол" са го направили добре, добавили са тяхната идентичност някак си.

Jimmy Pop, on 04 September 2014 - 17:06 PM, said:

Чиста кражба на Контрол! Нямам никакъв спомен някъде да са упоменати Hobo Blues Band като автори на музиката. Даже ми стана малко гадно, защото "Алкохол блус 3" си ми беше много любима навремето. Както и да е. Вероятно причината е Владо Унгареца, който е наполовина унгарец и се е вдъхновявал от унгарския рок по негови думи. Той пише текстовете и използва доста лирика на унгарски поети - "Обичам те, мила!" е взаимствано от Петьофи, а "Тирания" е на един съвременен унгарски поет от втората половина на ХХ в. И това никъде не е упоменато, съвсем случайно открих, че тези текстове всъщност са преводи на унгарски стихотворения. Ама, какво да се прави...

Geddy, on 02 February 2014 - 11:16 AM, said:

Според мен, разсъждаваш като музикант и като твърде отдаден меломан и поради това ти се губят някои неща.
Всичко, което казваш е абсолютно вярно, но пак казвам музикантски и меломански погледнато. Светът обаче, както всички знаем, далеч не се състои предимно от музиканти и меломани, а главно от хора, за които музиката е просто приятно забавление, някаква приятна интонационна среда. И тук изпъква голямата сила на "Бийтълс"(особено ранните) - да правят хитове чрез простички песни, със завладяващи мелодии, с непретенциозни, но набиващи се в главата текстове. Песни като "All My Loving", като "A Hard Day's Night", като "Can't Buy Me Love", "Help!","Yesterday", "Girl", "Yellow Submarine" и пр. и пр. и пр. се харесват на един огромен процент от съвременниците им. Започват да ги въртят масово по радиостанциите, да ги канят по турнета, по телевизии, "Бийтълс" стават огромни звезди именно, защото хората масово ги харесват. Да, разбира се, пробиват и с немалка доза шанс, той е задължителен, но отвъд него, у тях просто има някаква харизма, лидерство, ако щете, което ги изстрелва в съвсем друга орбита. Ако например, сега попитам някой човек от поколението на 60-те и 70-те, които не е бил отдаден меломан, съм сигурен, че без проблем ще може да изтананика поне 10 песни на ливърпулците, докато не съм убеден, че ще се сети за повече от една-две на съвременниците им "Кинкс" (ето, аз сега, в този късен час на прима виста се сещам само за "You Really Got Me").
И тук вече тази популярност на "Бийтълс" сред "широките народни маси", прави възможен и втория план на революцията им. Първо, самите "Бийтълс" се развиват доста в музикално отношение, в идейно да не говорим (и при двете стават доста по-сложни и концептуални), т.е. те вече не са просто бандичката, която подрънква готини песнички и момичетата припадат по концерти. Оттам пък, това, че имат този изграден вече имидж ги прави масов модел на подражание. Колко ли нови банди са се сформирали, защото момчетата са искали да станат като "Бийтълс"?
Това е схемата на революцията им, според мен - правене на хитове с високо обществена масовост, популярност, влияние. С други думи, при "революцията" им надделяват социално-психологичните фактори, а музикалното ниво (в смисъл виртуозност) не е изобщо от значение.