Rob Roy, on Oct 1 2011, 17:15, said:

Не 'според кого', според 'какво' И все си мисля, че законите на една държава от векове се опитват да застопорят това разделение на добри и лоши. Ако 'някой' реши, че си 'лош', ти ще бъдеш нарочен за такъв според закона, а не според нечия вътрешна преценка. Не виждам как Вейдър може да е 'добър', по тази логика. Симпатичен - да, да сме съпричастни - да, но добър? Или просто се надяваме, че когато изтребим маса народ заради егоизма и ината си, чиито жертви сме станали, и нас ще ни обявят за добри и ще ни 'разберат'?

Лош е този, който умишлено и целенасочено вреди на нещо или някого, като минусите от това са повече от плюсовете, нетно за обществото или групата, засегната от това деяние.

Рашков - умишлено и целенасочено вреди на съселяните си, като облагите са само за него и страда селото = лош, да се разледва и съди по закон
Селяни - умишлено и целенасочено се *опитват* да навредят на Рашков, като облагите за селото от това са повече от минусите = добри, да се оставят на мира, но с едно наум, че да не вземат да се почувстват недосегаеми (а те май почнаха, съдейки от днешните новини)
Лумпени - умишлено и целенасочено рушат и подбуждат насилие, като облагите от това са само за тях си и се изразяват в личен кеф, а селото и *обществото*, че и Рашков губят = лоши, да се разследват и съдят по закон

Сам виждаш, че делението се случва, каквито и философски проблеми да има покрай него И съвсем в кръга на шегата - ако разменим местата на селяните и лумпените, и им оставим шанса да обяснят защо обществото ще спечели, ако последва хигиеничните им лозунги, то тогава нека господата ни кажат дали парите, изкарани от количествата произведен сапун, ще покрият разходите по производството му? Не? Лошковци такива!

ПС: Вейдър - умишлено и целенасочено (и брутално) вреди на събратята си и в последствие на цялата галактика, като облагите са си за него и дори и тях не получава = лош, да му се пусне райски газ в каската

Мерси, хора

Роб Рой - под "чуват" имах предвид, че съвременните техники на миксиране изнасят барабаните по-напред, по-напети са и сякаш *целта* е да се покажат на всички колко са ...хм...технични, яки, или каквото и да е. Самата идея за две бас каси даже има пръст тук - основната цел е да се чуват по-отчетливо ударите, Та, в този ред на мисли, бих очаквал повече не-музиканти (като мен) да се впечатлят от уменията на даден дръмър, просто щото му ги набиват в ушите, иска или не иска.

Тигър - признавам, не съм случал много класици, не ми влизат. Изслушах солата на Коузи Пауъл и Пейс, първият определно ме впечатли повече от други пъти (бтв, тоя запис от ре-мастер ли е?). Но много повече ми харесват демонстрациите на Томас Ланг, например. Друг въпрос е, че аз по принцип соло на барабани не харесвам, предпочитам да са вплетени в някакъв инструментал.

Роб Рой го каза - нуждите на музиката диктуват какво се очаква от един дръмър в дадения исторически момент. И гледайки идиотските състезания за най-бърз дръмър, не мога да не направя аналогия с олимпийски спорт - постиженията в днешно време са мнооооого по-силни от - да речем - Олимпиадата в Берлин през 1934. Техниката, химията, обувките, екипите, треньорите, парите - всичко се е променило. От днешните атлети се иска много повече, отколкото преди.

По времето на Коузи не е имало тригери (или ако е имало, не са се ползвали толкова масово). Но с течението на годините, употребата им намери място в музиката и барабанистите се научиха да ги ползват, чрез което пред тях се откриха нови възможности, чисто технически погледнато. Надграждане. Кийт Муун е позлвал две каси по-скоро за шоу и за създаване на апокалиптичен звук, докато на голяма част от дръмърите днес едва ли не им се казва - ти ще свириш дабъл бас на 200 бпм, или си аут от бандата. И те започват да се учат да ги ползват и когато успеят, пред тях се откриват нови хоризонти, достижими с новите умения. Томас Хааке от Мешуга е трябвало сам да се учи да си свири собственото парче, толкова трудно го е композирал. А какво тогава да кажем за някой, който дори в главата си не може да си представи подобен ритъм, не защото е зле, а защото музикалната реалност наоколо не е еволюирала дотолкова, че (по-масово) да има нужда от подобни ритми?

Не, че Хааке е открил топлата вода, но е успял да го интегрира, а е успял, най-вероятно заради еволюцията в техническата и музикалната страна на дръминга.

Друг аргумент, че развитие и надграждане би трябвало да се очаква - всеки един от 70-тарските барабанисти е повлиял пряко или косвено по-съвременните. Тоест, нещо като да са почнали директно на 5-и левел, вместо от нулата. Някои винаги ще си останат на пето ниво, но тенденцията е, че все някои от тях ще стигнат до 7-мо. И техните наследници ще започват от 7-мо ниво и т.н.

Още един аргумент, или поне на мен така ми се струва: Разнообразие от стилове. Някой от по-осведомените може да каже, дали Пейс или Пауъл са се забърквали в други стилове музика, но в наше време са все повече дръмърите, които скачат през различни стилове, които много често нямат общо помежду си (Томас Ланг, Ломбардо, Дерек Роди, Марко Минерман...). Разнообразието ражда идеи, идеите движат развитието.

Може би разковничето е в идеята за времеви отрязъци. Х е най-великия за своето време, но после дойде У, който пък бе велик за следващите три месеца, когато го измести Z Тъпо, но ми се струва по-правилно. И по тази логика ми се струва, че днешните дръмъри са по-добри от 70-тарските такива, глобално погледнато.

Всичко това е в контекста на лично усещане, разбира се. Всеки си има любим дръмър, и това сигурно не подлежи на променяне отвън. Аз не оспорвам това, а по-скоро ми е любопитно как функционира механизъма в хората, каращи ги да обявят - в сърцето си, - че барабанистът Х от 70-те е най-велик. В този ред на мисли, ето този човек ми е един сред най-великите, нищо, че не е рок: (Жожо Майер). И е добър пример за 'величие', базирано на влияние от стари титани (Бъди Рич), комбинирано с напълно нова музикална обстановка (появата на електронната музика и дръм'н'бейс жанра по-специално), дало резултат в по-ошлайфан и по-ъпгрейднат стил на свирене.

Искам да попитам нещо, защото не мога да го разбера, и се надявам да не го сметнете за заяждане или нещо подобно, но:

Можете ли да ми кажете на база на какво подобни класации се доминират от динозаври от 70-те?

Защо питам? Ами просто - от тук, където съм седнал, не виждам КАК тези хора ще са по-добри от съвременните дръмъри, физически. Защото:

1. Сега има по-добра техника (като хардуер имам предвид)
1.1. В днешно време барабаните в един албум можеш да ги чуеш.

2. Сега дръмингът се е превърнал в своего рода състезание и всеки се пъне да стане по-добър. Днешните дръмърчета на по 15-16 години са много по-технични от който и да е барабанист преди 15 години, какво остава преди 40. Само вижте бившия на Тривиум, китаецът от DAATH (май не е там вече?) и психопатът от Job For A Cowboy. Вижте и това: - я да видим някой от дъртите как ще се справи

3. Идеята на развитието е, че с течение на времето нещата стават по-добри, надграждат над съществуващото. Така че, ако приемем, че най-добрите дръмъри са били през 70-те, излиза, че 40 години сме седяли на едно място. А май май не е така

4. Вкусовете на хората са се променили, станали са по-капризни. Едно е да си една от 5-те банди на своето време, друго е да си една от 50000-те банди на своето време. Примерно, на мен, свикнал на брутални канонади, идиотски брейкове и извънземни маймунджулъци зад кита, свиренето на кой да е барабанист от 70-те ми звучи като налагане на картонена кутия от 3-годишно лапе - нешлайфано, първично, сякаш без идея.

5. Във връзка с горното, имам усещането, че и ролята на барабаниста в една банда се е променила. Докато преди от тях се е искало да държат един ритъм, за фон на китариста и певеца, в днешно време нещата хич не са така - Портной е емблема, колкото е и Петручи; Ломбардо е не по-малко легендарен (ако не и повече) от Том Арая.

6. Логично е, че старите банди имат по-малко количество фенове във съвременния свят - или самите фенове са дърти, че да участват в гласуване за класации, или бандата отдавна е в полу-сън и новите деца не са я чували. При всички случаи, 'новите' би трябвало да имат по-голяма известност сред тълпите, откъдето и повече гласове.

Във връзка с горните 6 неща, винаги съм имал проблеми да приема, че Бонзо е по-велик от Портной, или Хендрикс е по-добър от Мъстейн (напълни примерно ги казвам тези имена). Ако 'велик' е на база техника, тогава пада под ударите на 1,2,3 и 4. Ако пък е на база композиране, тогава се намесват 4, 5 и 2. Ако пък е на база 'фийлинг', играят 3 и 4. Ако е на база 'колорит'......е, тогава Как-му-беше-името-от-Дъ-Ху е най-великият, но пък Портной и Терана имат какво да добавят тук А ако взимаме под внимание комерсиалността, играе 6.

Не оспорвам твърденията за 'великост', просто се опитвам да разбера на база на какво са

ПС. Един моментите, в които се изкефих максимално, беше когато Майънг би Геди Лий за най-велик басист. Това вече го разбрах.

ПС2: твърде много Дрийм Тиътър в това мнение, извинявам се за което

ПС3: Дали пък този феномен не е на база 'първооткриватели'? Нещо като 'най-великото фентъзи е Властелинът', нищо, че е миниатюрно, плоско и детско, сравнено с излезлите в последните години неща.

Не знам дали не е минало като линк тук, щото не четох цялата тема - еднаква е със стотици подобни по стотици други форуми. Но се чувствам задължен да го пусна, защото според мен е най-правилната гледна точка в дадения момент:

Няма Българи и Цигани
Има Добри и Лоши хора.

Не обичам циганите, ама никак. Но пък мисълта за гражданска война, на база етнос/религия, обичам още по-малко. Няма случай в световната история, когато подобна война е донесла нещо хубаво....

Окей, най-накрая го чух албума и се присъединявам към положителните гласове - определено е покрил нивото, което се *очаква* от ДТ, дори малко отгоре. Да, не е някакъв световен феномен, но на фона глупостите, които се издават от кой ли не днешно време си е направо великолепен. Още един скъпоценен камък в короната на ДТ, мене ако питате.

Единственото, което ме намръщи (всъщност две неща) са - както някои казаха - изнесените напред клавири и (за пръв път от Images... насам) - гласът на ЛаБри....ВТФ, тоя тип звучи сякаш е дрогиран и ще заспи всеки момент. Забележете, не говоря за бленда или умения, какъвто обикновено е спорът, защото аз харесвам гласа му по принцип, а имам предвид отегчението и умората, която ми се струва да долавям...

Velvet Thorns, on Sep 15 2011, 15:26, said:

напълно е възможно, но някак си се кефя на единствената им подобна помпозиция повече, отколкото на Херитажа освен това, откакто Суаньо се махна от BLOODBATH, и оназ банда зацикли, така че силно почвам да си мисля, че той е по-мощен двигател на мой тип звучене отколкото е Комедианта Добре де, фенбойче съм си на Суаньо, още се приспивам с Crimson (край на офтопика)

Сериозно, Микаел, изритай бледния недохранен младеж по задника и за следващия албум си викни Дан Суаньо за продуцент, той пак е прог-рок настроен тип, ама поне е наясно с някои неща. Fuck me, колко съм разочарован... А това, което забива жилото още повече е фактът, че ако някой върне 'метъла' в песните, ще се получи истински Опет - композиции, мелодии, настроение, всичко. А сега ... сега е като кон с три крака - може да стои прав, може и да ходи, но за тичане дума не може да става...

Винаги съм се чудел какъв е проблемът с 'трашариите' в ДТ, при положение, че те винаги са били там (може би само в When Dream And Day Unite нямаше) ... лично на мен те дори ми харесваха и колкото по-твърдо свири Петручи, толкова по-силно ръкопляскам аз... ah well, кесаревото кесарю.... още не съм чул новия албум, ама искрено се надявам да не са катастрофирали като последния Опет, който дори и на пиратска MP3-ка няма да си взема, толкова ми е предателски.

Имам около 200-250 касетки от старите времена някъде у нас. Има доволно количество на Уизърд, малко от Унисон и Рива, както и една торба 'самоделки' - записи от метълските студиа Следващия път като се прибирам, ще погледна дали мога да ги изкопам и ще ти драсна някакво списъче.

О, да - основно дет и траш, във всякаквите му разновидности

Essence - Blood Culture

Новата вълна на траш метъла била тъпа, а? Пак опитайте Жестока млада банда от Дания, зверски дебют.

Аз започнах с.....НЛО. Няма майтап, първата музика, която съзнателно чух, поисках, записах и после слушах до припадък бяха двата 'албума' на НЛО

В 4ти клас, било е около 90-та, беше Майкъл Джексън. Членувах в клуб, имах значки, плакати, знаех няколко маркови движения, а един-два пъти се събирахме в 'клуба' да гледаме Moonwalker харесваше ми, защото ми даваше достъп до много момичета, но още не бях осъзнал, че те може и да пищят за 'майкал', но едва ли ще пищят за мен

В 5ти клас се появи първата 'мятълка' - Мартина, която явно по-големите батковци бяха взели под крилото си и се подмяткаше с тениска на Слаяр. Аз по това време бях вече отявлен рапер. Зимата, лежайки болен, въртях един албум на Ту Лайф Крю, който имаше парче със заглавие Sonya. Това парче имаше и жесток китарен риф в бекграунда, а и самото то беше толкова енергично и надъхващо, че първата ми работа, когато оздравях, беше да отида при Мартина с две-три касетки и да си поискам малко 'метъл' от метълката

Получих двойния лайв Decade Of Aggression на Slayer, двете Илюзии на GnR и странния So What? на Металайка

Останалото, както върви клишето, е история. От първобитен траш, през първобитен дет метъл, през малко глем, хеви...успях да се докосна до повечето от тежките стилове за нула време. Нищо не разбирах, поглъщах жадно всичко, което е пълно с ревове, и се ебавах с лиглите от махалата, прехласващи се по Джон Бови.

В 'Музикален магазин Джумаята' в Пловдив ме бяха намразили, но пък лелята беше научила вкуса ми и ми предлагаше сама нови неща. Така открих Парадайз Лост, Горфест, Синистър, Тиамат, Болт Троуър, Интумд, MDB, Anathema, Пъджънт Стенч, Едж ъф Санити, Аморфис и още бая, а случайна грешка в подаването на касетките ме направи собственик на Awake на Дрийм Тятър...след което нищо вече не беше същото за мен. Трескаво ровейки (инфото все още беше най-вече в аналогов вид), докопах Operation Mindcrime на Queensryche и с негова помощ забих първото си женско тяло Велин Рок Блок на Велин Станев беше моят Ватикан, а книгата му (излезла в средата на 90-те) - моя библия.

Около 2000-та година, вече в Германия, депресиран от гръндж, нюметъл, алтернатив и подобни дивашки изпълнения, както и огорчен от липсата на хубава тежка музика (вижте с какво почнах, не се чудете, че съм си трашър/детър по душа), започнах да търся нещо с агресия, ритъм, устрем и адреналин.

Намерих го в брейк-бийта и дръм'ен'бейса, които два стила ме прекараха през следващите шест-седем години. Занивамах се усилено - познавах DJ, поддържах сайт с нелегални миксове, пукахме тонове масури и ядяхме шепи бонбони .... Good times

След което се върнах в БГ и започнах бачкане тук.....отново в търсене на нова музика, отегчен от комерсиализма и изпростяването на текущите ми вкусове, налазих колекцията на локалния сървър, правена от системни администратори. Повечето от вас знаят какво ще намерят в колекциите на олд-скуул системните администратори и след няма и две седмици бях започнал да наваксвам с огромна скорост пропуснатото.

Открих, че метълът се е завърнал, че има нова вълна траш банди, че стари кучета изпълзяват от дупките си и удрят отново. Научих, че Чък Шулдинър е починал, а Даймбаг е бил застрелян. Разбрах, че ДТ сега са станали ГИГАНТСКА банда, чието присъствие ще отеква с десетилетия в музикалната сцена. Мейдън бяха пак с Брус, Ломбардо беше обратно в Слеяр, Роб Халфорд и той се беше сдушил с Джудас....беше като да съм отново на 12-13 и да откривам неща за първи път. Така и намерих Опет, например, а едно от най-приятните изненади беше, че бандата, която видях да се ражда пред очите ми (т.е. следях я от първия момент) - Pro-Pain - е все още жива и рита здраво. Към тях си имам особени чувства, затова го споменавам това.

И така до днес....вече слушам повече банди от преди 20 години, мога да си позволя (и го правя) повече концерти, повече дискове, повече музика. Но...

... човек може само веднъж да открие Рока. И ако не го направи, все едно не е живял

ПС. По дяволите, колко подробни спомени имам за събития преди две дестилетия....а в същото време не мога да си спомня къде съм потурчил шибания нотариален акт за къщата....

Благодаря за тази тема, стана ми приятно да си припомня....

мдааа....знаех си аз, че не трябваше да ги пиша на въпрос 5, издадох се с това

Scardust, on Dec 16 2010, 11:06, said:

ами не съм съгласен с нищо от нещата, дето каза, дори точно те са повод за притесненията ми. Но не това е темата Дано си прав/а ти, а не аз ... наистина

Големи свежари, късат жили

епа...аз съм от най-новите, тъй че Ози ще моvе да добави още статистика към плана си за world domination :-P

І. Кой е за Вас най-добрият концерт провел се у нас през 2010-та в емоционално отношение (кой Ви е най на душата)?
1. ANNIHILATOR в Каварна
2. ANTHRAX в София
3. AC/DC в София
4. SLAAYYYYYYYYYYYYYEEEEEEEEEER!

ІI. Кой е за Вас най-добрият концерт провел се у нас през 2010-та в техническо отношение (сцена, звук, осветление, ефекти, сценично поведение и т.н.)?
1. AC/DC
2. Annihilator в Каварна
3. KREATOR в Каварна
3. SLAAYYYYYYYYYYYYYEEEEEEEEEER! (щот' са си Слеяр)


ІІІ. Разочарованието на 2010-та (очаквали сте много от даден концерт, а сте си тръгнали от него разочаровани):
1. Spirit of Burgas 2010
2. SLAAYYYYYYYYYYYYYEEEEEEEEEER! (щот' свириха толкова малко)

ІV. Издънката на 2010-та според Вас е:
1. Metallica хедлайнер
2. Annihilator не-хедлайнер
3. SLAAYYYYYYYYYYYYYEEEEEEEEEER! (щот' Том Арая не куфее вече)

V. Кой според Вас трябва да бъде обявен за "Промоутър на годината"?
1. Loud Concerts
2. ВЕС
4. SLAAYYYYYYYYYYYYYEEEEEEEEEER! (щот' са гаранция за всеки промотър)

VI. Коя група/изпълнител искате да видим у нас през 2011-та?
1. Exodus + F.K.U. + Warbringer support
2. Overkill + Warpath + Gama Bomb support
3. Airbourne + Motorhead support (хъ-хъ-хъ!)
---
4. Revocation + Opeth
5. Dream Theater (без Портной, моля)
6. SLAAYYYYYYYYYYYYYEEEEEEEEEER! (щот' като съм тръгнал, поне и тук да ги ръгна)

Аз имам едно единствено опасение в последния месец, а именно:

тази зала се строи от същите, които построиха Околомръстното, което се наводни на ВТОРИЯ ден от пускането си, счупи се афалтът на Драгалевския възел, а една година по-късно се превърна в канал за гребане с кану.

Също така, тази зала е рекламирана от Тиквата като '...свалихме цената до санитарния минимум, ГБС ще бачкат без печалба...'. Това за мен преведено звучи - "ГБС ще си вземе печалбата от икономии с мат'ряла...'

Та....ако едно некачествено околомръстно може да удави 2-3 коли на тарикати, колко ли човека може да затрупа в бетон една некачествена зала...

Искам да съм крив, искам да съм просто хейтър....но защо ли нещо продължава да ме стяга под лъжичката и съм се зарекъл да отида на концерт там след 1-2 години експлоатация на залата....

Сори за ранта