ВРЕМЕ Е
Колко гласа
са впрегнати в разговора,
който скърца
и хич не върви?!
Време е вече
да се спасявам,
яхнал
вътрешния си глас!
Петър Чухов
Hela's Content
There have been 39 items by Hela (Search limited from 27-септември 23)
#24011 Стихове
Posted by
on 06 февруари 2008 - 13:32
in
Литература
#23990 Стихове
Posted by
on 05 февруари 2008 - 15:55
in
Литература
Ясмина, on Feb 5 2008, 10:41, said:
Г. Господинов
ЗА ЛЕКАТА ДУША
После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените
пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят
после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара
после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален
после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е
после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно
после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят
после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели
после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен
после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна
после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става
дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка
всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма
#22614 Стихове
Posted by
on 09 януари 2008 - 10:32
in
Литература
MartinOwaR, on Jan 8 2008, 11:57, said:
Петимата От Моби Дик - Делфинът
За някои случаят е странен, делфин от бурята спасил
един човек. Но той бил гладен и същия делфин убил!
И в един прекрасен ден, на някакъв забравен остров,
човекът бил открит спасен и награден за мъжество.
А пред десетки журналисти, запитан как е издържал,
той отговорил просто: "Жив съм". А за делфина премълчал!
За някои случаят е странен, делфин от бурята спасил
един човек. Но той бил гладен и същия делфин убил!
И в един прекрасен ден, на някакъв забравен остров,
човекът бил открит спасен и награден за мъжество.
А пред десетки журналисти, запитан как е издържал,
той отговорил просто: "Жив съм". А за делфина премълчал!
Трогателно е
Това също:БДИН*
Мила мамо,
аз умрях,
но не отидох във Рая,
а пристигнах във Бдин.
Пощальонът,
на своята ръждива "Украйна",
често минава,
така че противно на всички закони
ще имаш вести
от мен.
Честно да ти кажа
и тук не постигнах много,
понеже не знам езици.
Останах поет.
Но да си поет сред неми
е все едно да си гробар
в Отвъдното.
(Между другото,
видях гроба на Левски и Ботев.)
Моите връстници
отдавна станаха класици,
а аз люпя семки
на ръба на Канона.
Иначе, паса овцете на Царя
и така си изкарвам прехраната.
Срещнах два вида хора.
Едните викаха -
"Оттук ще мине лехата!"
Другите викаха -
"Оттам ще мине лехата!"
Бях раздвоен,
седях по средата.
Върху мен
се изля водата.
Както преди,
нямам другари.
Ходя сам на брега на реката.
Гледам нагоре,
чакам да донесе
я някой скрин,
я някое кандило
или гнездо, което да свия,
или да срещна жената,
която обичам.
* Старото име на град Видин (б.а.)
Иван Христов
#22273 Стихове
Posted by
on 01 януари 2008 - 22:56
in
Литература
...още от серията Георги Господинов 
В началото...
На въпроса кое е първо - яйцето или кокошката, отговорът е: името, което отсъства.
Гаустин
В началото
кокошката и яйцето седят
една срещу друго
едно срещу друга
мълчат и не знаят
кое първо
коя първа
да каже думата
(или думата още я няма)
и никой
не казва
Мамо
Перипатетики
Представи си как, докато се разхождаме из Ликея
двайсет и пет века след перипатетиците,
перя патетично ръце за ужас на птиците
и в разрез с етимологията, с добрата реторика
и не на последно място с поезията, казвам така:
историята е Дисниленд, не е река.
Всеки може да влиза колкото пъти иска,
нещо повече (тук опитвам сентенция),
историята е измислица на туристическите агенции.
Но един ден тя ще си отмъсти, подозирам как -
ереси като вируси скапват програмата
и живакът на дните се пръсва по мрамора.
Римски легиони срещу армията на Вермахта.
На път за Америка Колумб среща Титаник
и тъй нататък, но има и частни драми. Накратко
дъщерите и майките са връстници
и играят на майки и дъщери,
първо аз те родих, сега ме роди ти;
синовете търчат със бащите си
на стражари и апаши
и някой утрепва баща си.
Перипатетиците тътрят сандали умислено
и се смесват с туристите.
В началото...
На въпроса кое е първо - яйцето или кокошката, отговорът е: името, което отсъства.
Гаустин
В началото
кокошката и яйцето седят
една срещу друго
едно срещу друга
мълчат и не знаят
кое първо
коя първа
да каже думата
(или думата още я няма)
и никой
не казва
Мамо
Перипатетики
Представи си как, докато се разхождаме из Ликея
двайсет и пет века след перипатетиците,
перя патетично ръце за ужас на птиците
и в разрез с етимологията, с добрата реторика
и не на последно място с поезията, казвам така:
историята е Дисниленд, не е река.
Всеки може да влиза колкото пъти иска,
нещо повече (тук опитвам сентенция),
историята е измислица на туристическите агенции.
Но един ден тя ще си отмъсти, подозирам как -
ереси като вируси скапват програмата
и живакът на дните се пръсва по мрамора.
Римски легиони срещу армията на Вермахта.
На път за Америка Колумб среща Титаник
и тъй нататък, но има и частни драми. Накратко
дъщерите и майките са връстници
и играят на майки и дъщери,
първо аз те родих, сега ме роди ти;
синовете търчат със бащите си
на стражари и апаши
и някой утрепва баща си.
Перипатетиците тътрят сандали умислено
и се смесват с туристите.
#20641 Стихове
Posted by
on 07 декември 2007 - 22:25
in
Литература
Искам да ти напиша стихотворение
в което се разхождаме
из нощна София
под дъжда и уличните лампи
пеем "I'm singing in the rain"
опити от виното
и носталгия по бъдещето
Защото спомените по-малко болят
с годините
но стават все по-тежки
Понеже не мога да те имам
те описвам тук
с дългата ти руса коса
с крещящите в тишина
и непокорство сини очи
с красивите ти устни
горната от които се разкрива
само в усмивка
плътна и вълнуваща
като белег от детството
с вглъбката между гърдите ти
- най-истинският дом -
с дланите ти с мирис на канела
с бялата ти шия с вкус на ванилия
с бедрата ти притискащи
пулса ми
защото знай
никой не е незаменим
дори и аз.
в което се разхождаме
из нощна София
под дъжда и уличните лампи
пеем "I'm singing in the rain"
опити от виното
и носталгия по бъдещето
Защото спомените по-малко болят
с годините
но стават все по-тежки
Понеже не мога да те имам
те описвам тук
с дългата ти руса коса
с крещящите в тишина
и непокорство сини очи
с красивите ти устни
горната от които се разкрива
само в усмивка
плътна и вълнуваща
като белег от детството
с вглъбката между гърдите ти
- най-истинският дом -
с дланите ти с мирис на канела
с бялата ти шия с вкус на ванилия
с бедрата ти притискащи
пулса ми
защото знай
никой не е незаменим
дори и аз.
#20501 Стихове
Posted by
on 05 декември 2007 - 18:45
in
Литература
ДОКАТО ЧАКАХ
Докато чаках, беше есен,
Кленовите листа бавно горяха,
А в дима им витаеха сонети -
Опиващи видения за забравеното
бъдеще
Докато чаках, беше друго,
Запечатвах щастието в бутилки,
Хвърлях ги в океана на мислите
И обезлюдявах острови
Докато чаках, нямаше време -
Слънцето изгряваше на север,
Птиците се връщаха, без да отлитат,
Пътищата бяха прашни
Докато чаках, убих сянката си -
Дори луната не подозираше,
Че самотата разсейва звездите,
И светеше необмислено ярко
Докато чаках, цветята разцъфнаха
И между тях открих усмивката ти
Писал съм много усмивки -
Твоята написа мен самия...
Докато чаках, беше есен,
Кленовите листа бавно горяха,
А в дима им витаеха сонети -
Опиващи видения за забравеното
бъдеще
Докато чаках, беше друго,
Запечатвах щастието в бутилки,
Хвърлях ги в океана на мислите
И обезлюдявах острови
Докато чаках, нямаше време -
Слънцето изгряваше на север,
Птиците се връщаха, без да отлитат,
Пътищата бяха прашни
Докато чаках, убих сянката си -
Дори луната не подозираше,
Че самотата разсейва звездите,
И светеше необмислено ярко
Докато чаках, цветята разцъфнаха
И между тях открих усмивката ти
Писал съм много усмивки -
Твоята написа мен самия...
#20332 Режисьорите, които Ви хващат за гърлото са...
Posted by
on 03 декември 2007 - 16:49
in
Кино
Луис Бунюел 
, Андрей Тарковски, Федерико Фелини, Вим Вендерс, Жан Жьоне, Питър Грийнауей, Роберто Бенини...мхм,бих казала и Педро Алмодовар.
, Андрей Тарковски, Федерико Фелини, Вим Вендерс, Жан Жьоне, Питър Грийнауей, Роберто Бенини...мхм,бих казала и Педро Алмодовар.
#20255 Стихове
Posted by
on 02 декември 2007 - 09:59
in
Литература
Метафизически сонет
Атанас Далчев
Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
душа, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.
Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без сетивата й от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!
Ти властвуваш в света чрез тези сетива
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.
Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!
Атанас Далчев
Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
душа, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.
Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без сетивата й от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!
Ти властвуваш в света чрез тези сетива
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.
Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!
#19551 Стихове
Posted by
on 24 ноември 2007 - 12:11
in
Литература
РАЗПУСКАНЕ НА ЛЮБОВНИТЕ АРМИИ
Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.
О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.
(Георги Господинов)
Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.
О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.
(Георги Господинов)
#19306 Стихове
Posted by
on 22 ноември 2007 - 17:27
in
Литература
Аржентинско
В 16.33
в Ню Йорк
Лиза пиеше следобедното си кафе
гледаше намусено несменения пепелник
и четеше малка книжка с поезия.
В 23.33
в София
пушех, пишех стихотворение
и се питах
колко ли е часа в Ню Йорк
НИЩО
Нищо
от жълтеещото лято
в което гледахме залезите през слънчеви очила
за да не почервенеят зениците ни
Нищо
от тинестата шума
на позлатените ми пръсти
Нищо
от прахта и водата
слепени по кожата ни
Нищо
от гнездата на гълъбиците
които снасяха в скута ни
Нищо
от миражите
за маслини и вино
които да ядем и пием
докато фокусът се разпада на триъгълници
Нищо
от раздялата и умората и капките дъжд
по стъклото на влака
Нищо
от писането на коляно
рисуването на гръб
Нищо
от прибирането
от облаците
от стария кристал
Нищо
от обятията
на фотографиите
от мокрите проявявания
Нищо
от гларуса
който ядеше риба от ръката ми
разполовил погледа си на две зрения
едното в рибата
другото в ръката ми
Нищо
от полета му към мен
от железницата на клюна му
от интензивността на потеклото
Нищо
от бинта и удоволствието
от музиката
и дълголетието на мига
Нищо
от жълтеещото лято
и тинестата шума
на залезлите ми пръсти
Нищо
нищо не си спомням.
В 16.33
в Ню Йорк
Лиза пиеше следобедното си кафе
гледаше намусено несменения пепелник
и четеше малка книжка с поезия.
В 23.33
в София
пушех, пишех стихотворение
и се питах
колко ли е часа в Ню Йорк
НИЩО
Нищо
от жълтеещото лято
в което гледахме залезите през слънчеви очила
за да не почервенеят зениците ни
Нищо
от тинестата шума
на позлатените ми пръсти
Нищо
от прахта и водата
слепени по кожата ни
Нищо
от гнездата на гълъбиците
които снасяха в скута ни
Нищо
от миражите
за маслини и вино
които да ядем и пием
докато фокусът се разпада на триъгълници
Нищо
от раздялата и умората и капките дъжд
по стъклото на влака
Нищо
от писането на коляно
рисуването на гръб
Нищо
от прибирането
от облаците
от стария кристал
Нищо
от обятията
на фотографиите
от мокрите проявявания
Нищо
от гларуса
който ядеше риба от ръката ми
разполовил погледа си на две зрения
едното в рибата
другото в ръката ми
Нищо
от полета му към мен
от железницата на клюна му
от интензивността на потеклото
Нищо
от бинта и удоволствието
от музиката
и дълголетието на мига
Нищо
от жълтеещото лято
и тинестата шума
на залезлите ми пръсти
Нищо
нищо не си спомням.
#18966 Изобразително Изкуство аnyone?
Posted by
on 19 ноември 2007 - 17:40
in
Други
Аз нали по-никакъв начин не спадам към жертвите на изкуството, но пък имам досег до такива...ето някои неща на разни познати...творци 
Attached Thumbnails
#18635 Какво пиете в момента?
Posted by
on 15 ноември 2007 - 22:11
in
Общ форум
Пийвам (голяма) чаша червено винО с резен портокал, пльокнат вътре, който му прибавя една идея свежест 
...мдаммм
...мдаммм
#18467 Какво пиете в момента?
Posted by
on 14 ноември 2007 - 21:18
in
Общ форум
henna iv, on Nov 14 2007, 21:12, said:
пак червено вино
Аз пък бело
In vino veritas...и след него идва истината
#18461 Представи се...
Posted by
on 14 ноември 2007 - 20:21
in
Общ форум
Ех...забавно,да пробам и азъ
Такаа...:
1. Име - Ирина
2. Прякор или как ти викат „на галено” - Иринка
3. Рождена дата и година, зодия - 07.07.1986, дете на Луната,демек Рак
4. Град - София...ухае на липи
5. Училище - големият разсадник на образованието СУ
6. Брат или сестра - възрастен брат
7. Спортуваш ли - о,цъ...
8. Как прекарваш свободното си време - не мога да преценЯ..."притежавам" го цялото и правя жалки опити да залъгвам бездействието с безсмислени деяния
9. Никът ти в момента и защо го избра - Хела,Хела
("Майстора и Маргарита")...почувствах я близка - една такава кротка,мила,всеотдайна...
10. Пушиш ли и ако да, защо - цъъъ,припалвам
11. Мото или мисъл, която харесваш - Only one man ever understood me, and he didn't understand me
12. Обичаш - мама,тати,баба...морето, хладния вятър...луната....биришка...
13. Мразиш - мне...или всъщност - магданоз
14. Страхуваш се от... - кукли ...и да не се превърна в социална отломка
15. Прекарваш ваканциите… - ....
16. Човек, с който искаш да се запознаеш - цъ
17. Имаш ли талисман - цъ
18. Опиши себе си, както намериш за добре - мхм,не е описание, нито обяснение,но все пак:Амиии,много си се обичам,въпреки че не се харесвам (засега)
Любими неща:
1. Актьор/актриса/филм - Мммм,Едуард Нортън , Моника Белучи
2. Певец/певица/група/песен - ще се въздържА
3. Книга/автор - "Голямото пиянство"/Рене Домал
4. Компютърна игра - цъ
5. TV предаване - цъ (за да не изпадам в подробности)
6. Цвят - червено,жълто
7. Животно - Стааанчоооо
8. Учебен предмет - етика,етика,етика!
9. Място - то няма значение....когато ти се пие(при'ерно)
10. Занимание - хех...
11. Част от денонощието - 3 p.m....ми за мене времето е спряло на този час
12. Планета (по възможност да е от Слънчевата - Земята?
Такаа...:
1. Име - Ирина
2. Прякор или как ти викат „на галено” - Иринка
3. Рождена дата и година, зодия - 07.07.1986, дете на Луната,демек Рак
4. Град - София...ухае на липи
5. Училище - големият разсадник на образованието СУ
6. Брат или сестра - възрастен брат
7. Спортуваш ли - о,цъ...
8. Как прекарваш свободното си време - не мога да преценЯ..."притежавам" го цялото
и правя жалки опити да залъгвам бездействието с безсмислени деяния 9. Никът ти в момента и защо го избра - Хела,Хела
("Майстора и Маргарита")...почувствах я близка - една такава кротка,мила,всеотдайна...10. Пушиш ли и ако да, защо - цъъъ,припалвам
11. Мото или мисъл, която харесваш - Only one man ever understood me, and he didn't understand me
12. Обичаш - мама,тати,баба...морето, хладния вятър...луната....биришка...
13. Мразиш - мне...или всъщност - магданоз
14. Страхуваш се от... - кукли ...и да не се превърна в социална отломка
15. Прекарваш ваканциите… - ....
16. Човек, с който искаш да се запознаеш - цъ
17. Имаш ли талисман - цъ
18. Опиши себе си, както намериш за добре - мхм,не е описание, нито обяснение,но все пак:Амиии,много си се обичам,въпреки че не се харесвам (засега)
Любими неща:
1. Актьор/актриса/филм - Мммм,Едуард Нортън
, Моника Белучи 2. Певец/певица/група/песен - ще се въздържА
3. Книга/автор - "Голямото пиянство"/Рене Домал
4. Компютърна игра - цъ
5. TV предаване - цъ (за да не изпадам в подробности)
6. Цвят - червено,жълто
7. Животно - Стааанчоооо
8. Учебен предмет - етика,етика,етика!
9. Място - то няма значение....когато ти се пие(при'ерно)
10. Занимание - хех...
11. Част от денонощието - 3 p.m....ми за мене времето е спряло на този час
12. Планета (по възможност да е от Слънчевата - Земята?
#18437 Снимки?
Posted by
on 14 ноември 2007 - 18:01
in
Общ форум
geoff, on Nov 14 2007, 14:03, said:
Я, човвекът зад теб....Миииткооо?
Къде се подвизавал том момък...
#18052 Любим посетен концерт
Posted by
on 11 ноември 2007 - 20:05
in
Концерти и фестивали в България
Я да пробвам и азъ,но няма да ги подреждам според върхови изживявания, хронологично, ала-бала, че така не мога да преценя...замислям се,а когато се замислям се обърквам 
Както и да е...
Интуитувно: SODOM 2004,Machine Head, Helloween 2003, Soulfly (двата, които посетих), King Diamond...засега
Както и да е...Интуитувно: SODOM 2004,Machine Head, Helloween 2003, Soulfly (двата, които посетих), King Diamond...засега
#17677 Стихове
Posted by
on 08 ноември 2007 - 14:34
in
Литература
Жестокостта — Сърце Човешко,
Ревността — Лице Човешко,
Ужасът — Божествено Човешко Тяло,
и Потайността — Одежда на Човека.
Одеждата Човешка — Желязото калено,
Тялото Човешко — ковашкото Огнище,
Лицето Човешко — ковашка Пещ пламтяща,
Сърцето Човешко — неговата ненаситна Паст.
Уилям Блейк
Ревността — Лице Човешко,
Ужасът — Божествено Човешко Тяло,
и Потайността — Одежда на Човека.
Одеждата Човешка — Желязото калено,
Тялото Човешко — ковашкото Огнище,
Лицето Човешко — ковашка Пещ пламтяща,
Сърцето Човешко — неговата ненаситна Паст.
Уилям Блейк
#17628 Текстове на песни
Posted by
on 08 ноември 2007 - 07:06
in
Музика
АРИЯ - Беспечный ангел
Этот парень был из тех, кто просто любит жизнь
Любит праздники и громкий смех, пыль дорог и ветра свист
Он был везде и всегда своим
Влюблял в себя целый свет
И гнал свой байк, а не лимузин
Таких друзей больше нет
И в гостиной при свечах он танцевал, как бог
Но зато менялся на глазах, только вспомнит шум дорог
Все, что имел, тут же тратил
И за порог сделав шаг
Мой друг давал команду братьям
Вверх поднимая кулак
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты один только друг, друг на все времена
Не много таких среди нас
Ты - летящий вдаль беспечный ангел
Под гитарный жесткий рок, который так любил
На Харлее он домчать нас мог до небес и звезд любых
Но он исчез и никто не знает
Куда теперь мчит его байк
Один бродяга нам сказал
Что он отправился в рай
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Но ад стал союзником рая в ту ночь
Против тебя одного
Ты - летящий вдаль беспечный ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Но ад стал союзником рая в ту ночь
Против тебя одного
Ты - летящий вдаль беспечный ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль беспечный ангел [/i]
Этот парень был из тех, кто просто любит жизнь
Любит праздники и громкий смех, пыль дорог и ветра свист
Он был везде и всегда своим
Влюблял в себя целый свет
И гнал свой байк, а не лимузин
Таких друзей больше нет
И в гостиной при свечах он танцевал, как бог
Но зато менялся на глазах, только вспомнит шум дорог
Все, что имел, тут же тратил
И за порог сделав шаг
Мой друг давал команду братьям
Вверх поднимая кулак
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты один только друг, друг на все времена
Не много таких среди нас
Ты - летящий вдаль беспечный ангел
Под гитарный жесткий рок, который так любил
На Харлее он домчать нас мог до небес и звезд любых
Но он исчез и никто не знает
Куда теперь мчит его байк
Один бродяга нам сказал
Что он отправился в рай
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Но ад стал союзником рая в ту ночь
Против тебя одного
Ты - летящий вдаль беспечный ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Но ад стал союзником рая в ту ночь
Против тебя одного
Ты - летящий вдаль беспечный ангел
Ты - летящий вдаль, вдаль ангел
Ты - летящий вдаль беспечный ангел [/i]
#17264 Рок балада
Posted by
on 05 ноември 2007 - 19:29
in
Общ музикален форум
И само да си кажа и аз за Never say goodbye и This ain`t a love song...и други,де
Но както и да е...
Но както и да е...
#17256 Рок балада
Posted by
on 05 ноември 2007 - 18:58
in
Общ музикален форум
henna iv, on Nov 5 2007, 18:47, said:
демек, тук четат (някои смеят и да пишат ) и лигави момичета, имайте милост към мелодраматичния им нрав 
ХелиЧ,
) и лигави момичета, имайте милост към мелодраматичния им нрав ХелиЧ,
Пък и как да се отрека от детската си любов
#17245 Рок балада
Posted by
on 05 ноември 2007 - 17:42
in
Общ музикален форум
Satyr, on Nov 4 2007, 14:57, said:
Бон Джови - "Always" 
Иначе ето това си е определено балада...разтърсваща
#17044 Театър
Posted by
on 03 ноември 2007 - 13:24
in
Други
Ами да,блага раута си е театъра
Последно например гледах "Колко е важно да бъдеш сериозен" по Оскар Уайлд в ТБА...ами беше невероятно добра постановката. И да,вече съм фенка на Нети
Пък,ако е дал Бог да не са свършили отново билетите,най-накрая ще се домогна и до "Дон Жуан" в Народния Както и да е....
Възпроизвеждането на емоции, които не изпитваш в момента и да "заблуждаваш" публиката и да я вкарваш в илюзорен свят,който да приема като действителен, не се отдава на всеки(въпреки че много се напъват като гледам ). Уважавам хората/актьорите, на които им идва отвътре,както се казва
Последно например гледах "Колко е важно да бъдеш сериозен" по Оскар Уайлд в ТБА...ами беше невероятно добра постановката. И да,вече съм фенка на Нети
Пък,ако е дал Бог да не са свършили отново билетите,най-накрая ще се домогна и до "Дон Жуан" в Народния
Както и да е....Възпроизвеждането на емоции, които не изпитваш в момента и да "заблуждаваш" публиката и да я вкарваш в илюзорен свят,който да приема като действителен, не се отдава на всеки(въпреки че много се напъват като гледам
). Уважавам хората/актьорите, на които им идва отвътре,както се казва
#16971 Стихове
Posted by
on 02 ноември 2007 - 16:11
in
Литература
СССР
…всяко начало си има разказ, всеки разказ -
уста, а в моята уста има "Идеал" -
дъвката на социализма…
Роден съм в НРБ.
До котешкия двор. Сутрин излизам и
тайно се качвам бос на тавана - при корабчетата
от стиропор. И вадя от нощните си ръкави
моливи, войници и копчета. Там скривах
личните си лозунги, влюбените бележки,
и чертежи на околните дворове.
Имах и няколко нарисувани карти вместо домашно…
И после отивах на детска градина.
И после отивах на училище.
И после отивах на кино.
СССР - и той така…
Внезапно
излязоха на улиците баби със сини коси.
С предвоенни спомени и стари нишки.
И "Христос возкресе"…
А аз спешно се качих на тавана,
за да си прибера детството.
Но вътре няма нищо.
Освен "Р"-то, което пак ми се търкаля напосоки.
Рррррррррррррррр…
И до днес ходя по покривите и таваните - търся
своята вътрешна земя и все дълбая дупки:
…всяко начало си има разказ, всеки разказ -
уста, а в моята уста има "Идеал" -
дъвката на социализма…
Роден съм в НРБ.
До котешкия двор. Сутрин излизам и
тайно се качвам бос на тавана - при корабчетата
от стиропор. И вадя от нощните си ръкави
моливи, войници и копчета. Там скривах
личните си лозунги, влюбените бележки,
и чертежи на околните дворове.
Имах и няколко нарисувани карти вместо домашно…
И после отивах на детска градина.
И после отивах на училище.
И после отивах на кино.
СССР - и той така…
Внезапно
излязоха на улиците баби със сини коси.
С предвоенни спомени и стари нишки.
И "Христос возкресе"…
А аз спешно се качих на тавана,
за да си прибера детството.
Но вътре няма нищо.
Освен "Р"-то, което пак ми се търкаля напосоки.
Рррррррррррррррр…
И до днес ходя по покривите и таваните - търся
своята вътрешна земя и все дълбая дупки:
#16637 Снимки?
Posted by
on 30 октомври 2007 - 19:31
in
Общ форум
Abadon, on Oct 30 2007, 19:16, said:
тва не е море, а язовир Искър. верно че е най-големия изкуствен водоем на балканския полуостров ама не е море
инак си много хубава
инак си много хубава
