duende's Content

There have been 248 items by duende (Search limited from 14-June 23)

By content type

See this member's

Sort by

Order

#69021 Честит рожден ден, Duende!

Posted by duende on 28 August 2010 - 11:17 AM in Поздравления

Много благодаря за хубавите пожелания! Да ви се връща! :harhar:

#68929 Честит рожден ден, Duende!

Posted by duende on 26 August 2010 - 15:18 PM in Поздравления

violator, on Aug 26 2010, 11:23, said:

Времето си лети, лети и днес моят Боцко ще подмине поредната от годишните си спирки нагоре по пътя.

Освен всичко друго, през новото каре лични сезони ти желая най-вече да бъдеш спокоен!
Животът е радост и тъга, затова не му се вързвай излишно. Пък и знаеш, че насила хубост не става.

A-a-a..., и посрещни поколението смело и не позволявай животът му да започне страхливо! :metal:

Много ти благодаря, приятелю! Любими песни в страхотна подредба!

Svil, on Aug 26 2010, 11:53, said:

Честито Боре!
Жив и здрав да си, много хубави моменти ти желая с близки, приятели и любима музика :unsure:

Наздраве!

Наздраве! Благодаря, Свилене.

#76095 Честит Рожден Ден, hendy

Posted by duende on 15 February 2011 - 23:48 PM in Поздравления

Честит Рожден Ден!

#78543 Честит Рожден Ден, Digger!

Posted by duende on 25 March 2011 - 14:13 PM in Поздравления

Честито!
Здраве и щастие за цялото семейство!

#77895 Теза и Антитеза

Posted by duende on 16 March 2011 - 12:55 PM in Общ музикален форум

Само да знаеш, че няма да се разберем, докато на аватара ти се мъдри нещо, подобно на цвят и форма на логото на един от любимите ми single malts - Islay's Tamdhu.

Всеки път щом видя твой пост ми се припива, така не може да се работи!!!

#74102 Теза и Антитеза

Posted by duende on 29 December 2010 - 22:25 PM in Общ музикален форум

Зарежи забраната, това беше преди две години. Забравил съм вече.

Не е лъжа, че The Wall, Final Cut и Pros and cons са базирани на няколко повтарящи се музикални теми, първообразите In the Flesh, Goodbye Cruel World, Outside the wall, Run Like Hell се претапят в основата на, кажи-речи, всички песни от двата последни албума на Флойд и най-значимия солов на Роджър. Но поетичните теми и внушения на албумите са коренно различни и макар ситуациите да са уж преплетени (война - загуба - отчуждение - предчувствие за смърт), всъщност албумите нямат нищо общо.
Това е основна черта на композирането на Роджър - музиката служи за съд, за проводник, за вена (най-подходяща тук ми се струва многозначната английската дума vessel) на тежка за преглъщане, болезнено откровена поезия, майсторските инструментали сякаш се разливат като разтопено черно стъкло. Ерик Клептън, Дейв Гилмор, Майкъл Кеймън, Санборн ваят обезумяващо силни образи и цветове от музика, носещи на повърхността си основното послание - историите за драмата на самотника, натоварени с обезоръжаваща метафорика. Така едни и същи музикални теми стават носители на различни послания, а самите албуми са различни като две съседни парчета от счупено огледало, ако и да споделят акорди и рифове...
The Wall (заедно с неповтория имидж на едноименния филм) и Pros and Cons са дълбоко лични творби за персоналния ужас и безсилие пред абсурдността на света, войната и тежестта на травмите от детството (The Wall), невъзможността на свръхчувствителния протагонист да се отдаде на любовта, да я хване за ръка и да отпътува накрай света с нея (Pros and Cons). Разкъсван от противоречия, той се вкаменява насред кръстопътя без да поеме наникъде.
С Final Cut Родж бяга от темата за персоналния ад, за да поразсъждава върху бурния социален и агресивен външно-политически климат на Англия, така актуален за началото на 80-те (Oh, Maggie, What have we done?.... What happened to the post-war dream?)
Мен ако питаш, мястото на баладата The Final Cut изобщо не е там, а в предходния запис. Та така.

Силни образи, силна поезия, една и съща музика, изменена до неузнаваемост.

Та заради всичко гореописано смея да твърдя, че вниквам и се идентифицирам много повече със соловото творчество на Роджър, отколкото със соловото творчество на Дейвид, издадено под името на групата майка. Това не ми пречи да обичам до безумие Momentary Lapse of Reason и Division Bell и да си съдирам слуховия апарат с многохилядните им слушания.
Но нито едното, нито другото не е Пинк Флойд. Тези лъчи гениалност просто сочат в различни посоки.

#74119 Теза и Антитеза

Posted by duende on 30 December 2010 - 12:26 PM in Общ музикален форум

Ozzy, on Dec 29 2010, 23:26, said:

Казал ли съм нещо различно? Не. Единственото, което се опитвам да кажа е, че в случая, ако някой не напише нотите, ако някой не измисли текста, Клептън ще ми изсвири у*я... Не че той и това не може да изсвири - той може све <_<

Разбираш ли ме какво се опитвам да кажа? Разбираш ли, че се опитвам да разгранича композиторския гений от инструменталния такъв?

Да, разбирам, скъпи ми приятелю, просто стигна да малка крайност в мнението си, според мен. А именно - "който и да свиреше в The Final Cut и Pros and Cons, щеше да звучи екстра..."

А аз казвам - не, солата на Гилмор и изгревът на Клептън са си тяхно изобретение и те правят песните такива, каквито са. Композицията на Роджър, повтарям, вариация на три познати теми от Стената, не определя цялостния облик на тези парчета.

#74098 Теза и Антитеза

Posted by duende on 29 December 2010 - 20:46 PM in Общ музикален форум

violator, on Dec 29 2010, 19:21, said:

Да припознаем следната позиция:

1. Ако искате да чуете как звучат Pink Floyd без Дейвид Гилмор, пуснете си албума "The Final Cut"....

Разкъсващите сола на The Fletcher Memorial Home (2:13), и на The Final cut (3:19) нареждам сред най-въздействащите тонове, изплували изпод пръстите на Гилмор. Вярно, че записите на албума са били инфарктни, с истински побоища в студиото, но последното дете, приписано на Групата Майка Pink Floyd се ражда почти изцяло по настояване на Дейвид (Родж е искал да запише соло албум). Приносът на Дейв към албума, в облика на горните две сола, бетонира музикалното послание на творбата - тежко, пробуждащо, остро. Тези сола са като две горящи въгленчета сред отчайващата пепел на акустично-социалните откровения на Роджър и те, заедно с Not now John (Fuck all that) и няколкото отличими и мощни припева на Родж в The Final Cut, определят "рок" статута на албума, правят го нещо повече от едва прошепната жална молитва. Така че не съм съгласен с горното твърдение.
Final Cut e по-скоро соло албум на Роджър, развит от остатъците на Стената, with a little help from David.

violator, on Dec 29 2010, 19:21, said:

2. Ако искате да чуете как звучат Pink Floyd без Роджър Уотърс, пуснете си албума "The Division Bell".

И след финалните акорди на "High Hopes" слезте отново на земята! :blink:

Е, да, но Division Bell, колкото и да ми е любим, е соло албум на Дейв, with a little help from his friends. Последният албум, който придава значение на името Pink Floyd и има смисъл бъда представян под авторството на Групата е The Wall.

#74105 Теза и Антитеза

Posted by duende on 29 December 2010 - 23:04 PM in Общ музикален форум

Ozzy, on Dec 29 2010, 22:45, said:

Не... В композиционно отношение Гилмор има общо с албума колкото аз. Демек - нула. Да, дал е своя отпечатък свирейки на китара в него. Както и Клептън в "The Pros and Cons of Hitch Hiking"... В смисъл - китарджии. Звучи ли екстра "The Pros and Cons of Hitch Hiking"? Звучи. Ама го няма Гилмор. Е, що тогава звучи екстра? Отговаряйте си на въпроса сами. Апропо - щеше да звучи екстра който и да е (добър) китарист да беше свирил...

Ами не съм съгласен. :blink:

Без тези сола песните нямаше да звучат така величествено, нямаше да са това, което са, за отдадения слушател.
А Гилмор си е измислил солата. Съмнявам се Роджър да се е пулил във Фендера, наставлявайки го коя нота да натисне след това.
Така че приносът на Гилмор съвсем не е малък. Негови са и вокалите в Not Now John. Композицията на една песен не всичко, инак композиторът сам щеше да свири всички инструменти и щеше да стане мускатова яхния...

Тук даже бих изтъкнал още едно предимство на организационния гений на Роджър - да кани за всеки един от албумите си самобитни и оригинални китарни титани (понеже ТОЙ е Роджър Уотърс, може да си позволи да чупи глави директно от Китарния Ръшмор) Eric Clapton за Pros and Cons, Jeff Beck за Amused to Death и т.н.

Например, любимата ми композиция в Pros and Cons 4:30 AM (Apparently They Were Travelling Abroad), започва по уникален начин:
Далечен хаотичен шум се приближава, преплетени викове, експлозии и болка сякаш избухват, след това утихват, стопяват се като лош сън. Да, наистина, учестеното дишане на главния герой подсказва, че сме свидетели на пробуждане от кошмар. След това шепнещ и особено нежен женски глас успокоява: "Wake up, you're dreaming" Точно след това, Клептън рисува с няколко много фини тона на китарата си изгрева на слънцето, протягащ боязливи пръсти в стаята на двойката в момент на върховна интимност. Вярвай ми, този изгрев може да бъде нарисуван само и единствено от Ерик Клептън и само и единствено тогава, в студиото, чрез това върховно творческо взаимодействие. Никой друг добър "китарджия" не би се справил така с този изгрев. Да, може да не е участвал в композицията, но неповторимия му почерк е неделима част от албума, от неговата сила и светлина. Това не са студийни музиканти :blink:

Същото важи и за слайд-китарната му импресия от 4:47 AM The Remains of Our Love - "As she brushed the remains of our love from the bed".

#77898 Теза и Антитеза

Posted by duende on 16 March 2011 - 13:06 PM in Общ музикален форум

marillion, on Mar 16 2011, 12:59, said:

Ами, след като спрях цигарите преди шест години, реших да актуализирам и аватара - напоследък ми се е отворила хубава глътка покрай непрестанните промоции на "Бушмилс" в магазините, чак се плаша вече... :metal:

При положение, че разликата между Single Malt 10 years matured in oloroso sherry casks Bushmills и обикновения буш-бълвоч е по-малко от десет лева, предпочитам да постя две седмици и да си купя благината. Разликата е от земята до седмото небе.

И за да не съм офтопик ще река, че Dave Gilmour също посръбва single malt, използвайки го по предназначение, за разлика от колегата си Jimmy Page, който предпочита да стърже с бутилката по грифа.

#79609 Смешни картинки

Posted by duende on 10 April 2011 - 09:50 AM in Хумор и забава

Било е е пред очите ни толкова време!

#83873 Смешни картинки

Posted by duende on 17 June 2011 - 00:57 AM in Хумор и забава

#70358 С какво разпръсквам топлината?

Posted by duende on 05 October 2010 - 15:06 PM in Общ музикален форум

Alan Parsons Project - Doctor Tarr and Professor Feather

Малко класика.

#69420 С какво разпръсквам топлината?

Posted by duende on 08 September 2010 - 20:01 PM in Общ музикален форум

Lake of Tears - Forever Autumn

#72820 Почина Андрей Баташов...

Posted by duende on 29 November 2010 - 18:32 PM in Кино

Поклон пред паметта му!

#84015 Потя се с...?

Posted by duende on 18 June 2011 - 21:05 PM in Общ музикален форум

marillion, on Jun 18 2011, 17:56, said:

Лично аз не се потя, защото климатиците влязоха в употреба за първи път през този сезон, а компания ми правят:

Аз не смея да ги пускам заради бебето, та се потя с ултра-мега любимата ми:

Blood red skies на Judas.

Ако Роби има проблеми с пищенето на София Рокс, с удоволствие ще му предложа гласовитата помощ на Младши!
Днес изкрещя пет Painkiller-a, два Blood Red Skies-a и един Johnny Be Good! :worship:

#84075 Потя се с...?

Posted by duende on 20 June 2011 - 00:37 AM in Общ музикален форум

foreigner, on Jun 19 2011, 20:22, said:

От едно известно време (да кажем 3 години) се хващам, че друга музика просто не ми се слуша... :harhar:

Къде остави Палася?

Примерно тази пиеса, нареждаща се сред най-мощните прог стрели тази година?

Unmakers Awake

#80509 Посока на музикалните интереси

Posted by duende on 24 April 2011 - 17:17 PM in Общ музикален форум

Geddy, on Apr 24 2011, 17:13, said:

е то всеки има някакви такива изцепки :rolleyes:

И аз като чух за пръв път някакво парче на Rush викам "бааа, кви са тия, и тая жена много странен глас има" :worship:

Хаха, даааа! Точно така бях и аз. Пък и Геди на снимка ми приличаше на учителката ми по литература (строга, цайсата и писклива).
Пък и първият албум, който си взех, бе Caress of Steel от пиратлъка на Славейков, и ми се стори неслушаема простотия. Върнах го на продавача и го скастрих "Какви са тия "легенди" дето ми ги препоръчваш, бе? Някаква жена пищи, някакъв стърже нещо..." той си го взе обратно и ми тикна в ръцете албума "2112".
Тогава нададох уше на "Twilight Zone" и си казах "Опа, я чакай, чакай, чакай..."
:yes:

#80512 Посока на музикалните интереси

Posted by duende on 24 April 2011 - 17:47 PM in Общ музикален форум

Overhate, on Apr 24 2011, 18:27, said:

Някак си подозирах, че в тая тема ще си говорят предимно прогресарите. :yes:

Забравил си Първо Правило на Katehizis.com. Всяка тема, независимо от това за какво е, рано или късно се превръща в тема за прог. :worship:

#80514 Посока на музикалните интереси

Posted by duende on 24 April 2011 - 18:03 PM in Общ музикален форум

Jurisprudent, on Apr 24 2011, 18:22, said:

И аз бях с този албум...но при мен ми подейства първо Bastille Day - викам си много бастилско значи, както и история обичам много ми легна на сърцето. После като се разслушах в 2112 усетих мощни вълни на любов към тази група. Но иначе това стана най-вече с Subdivisions и прекрасната Between the Wheels.

А аз тъкмо из Славейков търсех в едни ранни времена преди взрива на Мп3 файловете и не намерих нищо...и аз още повече превъртам щото чета от интернет за някакви велики прог групи и не мога да ги чуя...и отивам в магазин ОЧЗ (повечето вероятно го знаят) и един герой там, на въпроса ми за Rush ме погледна косо и каза: ти добре ли си? И аз викам: да бе. И той: ти къде се живееш бе момче? Аз викам: ми тука наблизо. И той: не, ти живееш в България. И тук няма Rush. Никога. Разби ми сърцето тоя човек, викам си, умря за мен цивилизацията. Добре че тогава групата вече изтече по торентите и се оправиха нещата.

Аз до 2004 не ползвах интернет и компютър, щото бях пурист - читанка. Един ден в седмицата, щото бях и беден като мишка, отивах на Славейков при карибските пирати и си закупувах един диск. Понякога с препоръка, понякога не. Така натрупах внушителна колекция дискове, които сега не слушам. По-лесно ми е с едно цъкване да го изтегля, отколкото да сваля диска от лавицата, да забърша уредбата от праха, да го пусна и т.н. Така открих прекрасни музики и музиканти, без да знам нищо за тях, а често и без да съм им видял лицата - оставях всичко на въображението.
Малко ми липсват тези времена, на "дегустация със завързани очи".

#81042 Посока на музикалните интереси

Posted by duende on 30 April 2011 - 14:15 PM in Общ музикален форум

HeathenHeart, on Apr 29 2011, 00:44, said:

+1
Jurisprudent е приятен форумен събеседник. Нека не спираме ентусиазма на един забавен и интелигентен млад човек. За сравнение всеки може да види по други места из нета негови връстници на леят неграмотни простотии, безмислици и цинизми.

И аз съм на това мнение. Може понякога да се пали малко повече от необходимото, но аз категорично приветствам ентусиазма, насочен в градивна посока. Вярно е, че старите кучета все още доволно лаем и ръфаме, но нуждата от качествена свежа кръв в нашия форумен дом е нещо, на което обръщам внимание отдавна.

#77169 Последният филм, който гледах...

Posted by duende on 07 March 2011 - 19:21 PM in Кино

Blacky, on Mar 7 2011, 15:28, said:

Гледал ли си The Lookout?

Lookout е находка, да. Особено ми хареса, когато излезе и за първи път постави Джоузеф Гордън Левит на картата ми. Не можех да повярвам, че изтерзаната душа на екрана е изиграна от смехотворното хлапе от "На гости от третата планета" Но всеки започва отнякъде. И всеки има право на контрастнo превъплъщение :rolleyes:

Самият Джон Литгоу с главна роля във въпросния смешен сериал има стряскащо зловещи роли. Справка Nightmare at 20 000 feet и особено Raising Cain на Де Палма.

Но да се върна на Lookout, освен изпълнението на Левит страхотен ефект и имат и други нетипични превъплъщения - това на изключителния и често подценяван Jeff Daniels, както и Матю Гууд, известен с чистичката си роличка на тенисист наивник в Match Point, който тук е харизматичен smooth criminal. Страшен!

#79975 Последният филм, който гледах...

Posted by duende on 16 April 2011 - 18:55 PM in Кино

Jurisprudent, on Apr 15 2011, 17:49, said:

Има една поредица филми на Гаспар Ное, за един касапин, който накрая е на ръба на педофилията (дори отвъд ръба), но искрено (и разтърсващо) обича. Рядко съм разказвал впечатленията си от тия филми, защото хората ме поглеждат или като кандидат-педофил, или като вече опорочил някоя девойка. Макар да не съм баш на възрастта за педофилия.
Та, дали ще те мислят за робот - няма да се учудя. Което си е техен (на мислещите) проблем, естествено.

Seul Contre tous! Култова класика, която гледах навремето на частна прожекция във френския институт в три през нощта, всички бяхме пияни, но изтрезняхме.

Но не мислиш ли, че споменаването на гротескни, грозни, смазващо неморални авангардни продукции стои като твърде грозна кръпка в тема, посветена на деликатния WALL-E и "отравя" някакси настроението?
Аз мисля така и ще преместя мненията в "Какво гледах". А може и да си отделим отделна тема, в която да бистрим подобни филми. "Убийствен френски авангард" :worship:

#78021 Последният филм, който гледах...

Posted by duende on 18 March 2011 - 00:21 AM in Кино

Minstrel in the Gallery, on Mar 16 2011, 15:53, said:

И не на последно място - Бейл отслабва за този филм с 34 кила, като в продължение на 3 месеца яде само риба тон...

... и ябълки.

Отдадеността на Бейл за "Машинистът" ме заинтригува и впечатли, но след като повтори "експеримента" с гротескното отслабване за "Rescue Dawn" и го потрети за "The Fighter", се замислих колко пагубен ефект върху здравето може да има подобен "методен" подход.
Дали Бейл осъзнава какво причинява на тялото и психиката си (защото те са неразривно свързани) с тези екстремни постъпки? Опасявам се, че ефектът от тези драстични промени в теглото би могъл да бъде твърде опасен дори за живота му.
Навремето Робърт Де Ниро го направи с обратен ефект за "Разярения Бик", но тогава киното и кино-разпространението още значеха нещо. В днешната пиратска консумация на изкуство дали една подобна жертва е оправдана? Този път да, донесе му Оскар, но ако го направи още веднъж, ще мога спокойно да го обявя за хахо.

Инак любимата ми роля на Крисчън Бейл и досега си остава пламенното и нешлифовано изпълнение в шедьовъра на Спилбърг Империята на слънцето. Отдадеността му впечатлява още тогава, на крехка възраст, но поне е в нормални граници, а не отвъд всякакъв разум.

#69448 Портной напуска Dream Theater?!

Posted by duende on 09 September 2010 - 11:12 AM in Общ музикален форум

Svil, on Sep 9 2010, 11:45, said:

Абе какво стана с Георид, къде зачезна тоз момък славен???

На всички липсва.