Калиакра Рок Фест 20085-ти, 6-ти и 7-ми юли - стадион "Калиакра"

hendy, on Jul 10 2008, 11:17, said:

Може - по размера на блъсканицата. Едно е блъсканица на първите до 5-6 реда, съвсем друго - 15-20 и повече, както бе миналата година.

hendy, on Jul 10 2008, 11:17, said:

Еми, той е също толкова излишен като коя е най-великата хеви метъл група, чии фенове са най-трю, кой е най-великият басист, кой е певецът с най-голямо гърло и дали бицепсът на Карл Логан е 53 или 54 см. Но някои хора ги водят тези спорове

hendy, on Jul 10 2008, 11:17, said:

точно така, излишен е, а иначе на мен пък ми се видя тази година отпред по-голяма блъсканица от миналата година. Но не отдавам това на колко хора е имало.
демн, тъкмо преди малко казах, че няма да пиша вече :>

Satyr, on Jul 10 2008, 11:21, said:

ае всичко е относително

Снимка от концерта на Снейк и Лепърд -
http://www.katehizis.com/ezine/photo/26/sn...leppard-084.jpg

Това са част от около 20 000 души. Всякакви приказки, че на Manowar тази година в Каварна са били повече или само с 3-4000 по-малко са просто смешни

ама сега дай снимка на публиката на мановар от птичи поглед, ако искаш да ти повярваме

Nosferatu, on Jul 10 2008, 11:21, said:

що бе, виж как хубаво си се дракаме

hendy, on Jul 10 2008, 11:28, said:

За съжаление нямам. Но всеки, който е бил на Manowar и не е сляп и/или не иска да изкара тази група по-велика от Господ, Папата, Далай Лама, Аятолах Хомейни, Бойко Борисов, Metallica, Iron Maiden, Black Sabbath и т. н., взети заедно, може и сам много добре да види и прецени разликата

Абе хубаво, някои не харесвате Меноуор, няма проблем да е така, ама защо се държите така сякаш са ви разбили детската касичка?

Satyr, on Jul 10 2008, 11:32, said:

забрави и Чък "Най-големия" Норис. Или Меноуор са си еквивалента на Чък Норис в музиката
Не сериозно, аз не мисля, че точно това ги прави повече или по-малко велики. srlsly

Edited by Nosferatu, 10 July 2008 - 10:38 AM.

Slayeeerrr Баси ужаса беше .... искам още !!!

Warlord, on Jul 10 2008, 11:32, said:

Как защо??? Защото шумът от концерта беше толкова силен, че потроши детските касички, а те имат сантиментална стойност

И аз имах възможността да присъствам на концертите от тазгодишният Калиакра рок фест.Като цяло съм много доволен и ще споделя на кратко впечетленията си.

Концертът на Мановар беше много хубав.Тези хора са истински професионалисти и дадоха както хубава музика,така и шоу и изобщо отношение към публиката.Мен лично цялото това перчене и обясняване в любов ми се стори смешно (а накрая поканата за концерта в Германия - жалка),но това е нещо нормално за амплоата на групата.Страшно приятно бях изненадан от моментните импровизации,когато Мановар жулеха психеделична музика.Само заради тези неща концертът си струваше за мен.Солата също бяха приятни.Аз не съм запознат със сет листите на групата,но предполагам че е нещо нормално когато искаш да свириш много време пред някого да се постараеш да не го отегчиш.На това отдавам тези толкова нетипични импровизации и изсвирването на албумът Kings of metal,който бяхме слушали всички.А изпълнението на химна и the crown and the ring беше нещо много величествено.За момент забравих всичката поза и кич и се насладих на нещо ужасно красиво.Не,че не ми харесаха и другите песни,но те бледнееха пред внушението на финала.Или поне на официално зададеният финал.За подгряващата група не мога да кажа нищо хубаво.Вокалистката им има хубава външност.И толкова.

На Алис Купър отидох под силното влияние на опиати и с доста съмнения относно това дали концертът ще ми хареса.Но в крайна сметка беше едно прекрасно шоу.Хубава музика и интересни сцени.Сега да преразказвам какво стана на сцената мисля,че няма нужда.Но пиковият момент беше онова лудо соло с барабани,бас и клавишен инструмент.В състояние на наркотичен транс мога да ви уверя,че точно този зациклящ,монотонен но динамичен момент от концерта се възприема с провиснала мандибула и широко отворени очи/съзнание.Само не разбрах дали това е било импровизация или Алис има такава песен.Ако някой се сеща ще му бъда много благодарен ако ми каже как се казва тази песен,за да си я намеря.А подгряващата група беше на ниво.Нищо особено,но приятно искрени без досадни цитати.

Концертът на Ин Флеймс и Слеър беше страшен.Без излишни глупости,Просто хубава музика.Признавам си,че шведите не ги харесвам,но песните които изсвириха бяха много хубави и ще си ги сваля и слушам отново и отново.Много стабилна група и много пестеливи електроники.Слеър пък просто размазаха каквото имаше за размазване.Такава група просто не оставя бездушна аудиторията си.Най-много ми хареса captor of sin & die by the sword.Самата група беше статична,но това нямаше значение.Тайно се надявах Ломбардо да направи някакво соло,но за съжаление не стана така.Както и да е.Концертът беше много интензивен и добър.И не се наложи да се пазя от пого.Имам лоши спомени от втория концерт на Soulfly,когато за малко да ми извадят едното око в тази простотия "пого".

Интересно ми е дали можем изобщо да бъдем сигурни колко души са били на концертите.Защото много лесно се влизаше без билет при евентуално желание.Отделно бяха продадени тонове покани със съмнителен статус.

До година се надявам отново на интересни и хубави концерти.

Поздрави.

Р.Р.

цък

"Калиакра Рок Фест 2008" през очите на един фен
един напълно субективен разказ, който не претендира за историческа достоверност

Част първа

05.07.2008 г.

Рано сутринта в събота, натоварен като средно статистическа камила, благодарение на мои добри познати, се предвижвам от Варна към Шабла. Само не ме питайте и вие както го направиха някой хора в Каварна защо цял ден се шлях из района – просто организацията на времето на повечко хора обикновено е трудна задача След кратки довършителни приготовления по списък, изготвян в продължение на двата предходни дни (подреден съм, какво да правя ?!) се стягам и потеглям към морската рок-столица. Стоварвам се там около 11:30, точно тогава когато и Димитър ”iilnd” Риков (майсторът на мръснишката, пиянска песен, както става ясно ден и половина по-късно), благоверната му (Милена), брат й и Момчил се изсипват от колата си след дългото пътуване от София. Опъването на палатки е бързо и експедитивно – Journeyman-a е там от предходния ден и е запазил чудни местенца, на които ние дигаме три платнени иглутата за 10 мин. Накъдето и да погледнеш виждаш познати – бързи уговорки за по-късно я за приятно изкарване заедно на концерта нa Manowar, я за по бира. Сериозното обсъждане с Риков по отношение на това дали да връщам китарата, която съм взел със себе си, към Шабла или все пак да я оставя в тяхната кола завършва с решението, че е възможно тя да влезе в употреба. Добро решение! Софиянците, не виждали море, настояват за плаж и поемаме към къмпинг Свети Георги, който се намира под селцето Топола близко до Каварна. Капанче почти до сами водата ни приютява под китната си сянка докато те унищожават по бира, а аз Sprite (шофьорски длъжности), след което ги оставям да се радват на голямата вода и поемам за втори път през деня към Шабла. Връщането към рок-центъра за идните три дни е в маршрутка където средната възраст на хората е над 60 г. Дорбе, че бяхме аз и още един левент за да я свалим малко След привеждане във вид (разбирай по-рокаджийска униформа от бялата тениска, с която бях) се завъртам за кратко покрай преградите за да видя какво е положението. В 15:00 там има 20-30 човека, от които с половината се познаваме – една варненска компания с фланелки ”Manowar- International Road Warrior”; съфорумничката hendy, която е събрала около себе си членовете на българския (и не само) фен клуб на "кралете" като някои от хората са там още от 11:00 часа. А да знаеха още колко ще им се налага да стоят...
След кратка врътка, по молба на чакащите (защото те все пак си пазят местата), за снабдяването им с храна и напитки, най-полсе доживявам пристигането от Добрич на моя съквартирант за близките два дни. Преброяване на редиците, последни приготовления и бегом и ние на оградите. И се започва чакане... Естествено то е съпроводено с разговори за миналогодишния концерт на ”кралете”, пеене на всевъзможни песни (на Manowar, революционни, химна, Черно Фередже и др.), борба с един чадър в опити да го закрепим стабилно (която в крайна сметка загубихме и изгоряхме ). От стадиона звучеше саунд-чека на Manowar. Към 18:00 тълпата беше станала доста гъста, а ние станахме свидетели как на охранителите, като на полу-идиоти, им се обясняваше как точно ще се дупчат Ticketstream-ските билети за да не стават обърквания за това кой кога трябва да влиза. Хората на Запад са си го измислили (с гривни), но явно в Каварна не се бяха сетили да го приложат.
Тук ще отворя една скоба, че за разлика от миналата година когато организацията беше на доста по-високо ниво сега нещата в това отношение куцаха. Пропусквателния режим беше глупаво измислен. Ако си с Ticketstream-ски билет се дупчеше датата, на която влизаш като някой охранители го правеха през пръсти в резултат, на което можеше с една покана или билет да вкараш 5-6 човека. Малкото тоалетни на стадиона също бяха недостатък за целия фест, но просто при присъствието на повече публика това се усещаше по-ясно.
В 19:15 вратите се отварят. Блъскане... Бяг... Втора линия в публиката... концерта започва!!!

Manowar (HolyHell)
За HolyHell, като че ли няма какво чак толкова да се каже. Вече ги гледам за 4-ти път и бавно, но сигурно стават все по-добри, но са им нужни повечко авторски песни. Сега представиха две нови, от които едната напомняшва адски много на Nightwish, а освен това направиха и кавър на Aerosmith-ската класика ”Dream On”.След това се оттеглиха.
За Manowar тези дни, след като вече е минал концерта, се изприказваха толкова много неща, толкова обиди, хули по всевъзможни адреси, че чак ми стана неприятно. Повечето хора май не схващат, че нещата почти никога не са само бели или само черни. Най-често са цветни... Така беше и тази вечер. За мен това беше концерт с много плюсове и много минуси. Имаше и две изненади. Казвам две защото повечето неща бяха известни от преди това, но тези две – не. Ето ги изброени набързо предимствата и недостатъците през моите очи:
+ Manowar свириха 5 часа, ебаси. Много свирня, уникална издръжливост и дори в края на концерта бяха безпогрешни (изключвам трикратното начеване на ”Defender”)!
– Manowar свириха 5 часа, ебаси. Концерти не се правят по толкова време. Сред публиката има хора, които ако групата свири 20 часа ще стоят да ги гледат и ще изпукат от глад и жажда, но няма да се мръднат от там. Има и други, които също ще стоят от уважение към групата. Но на преобладаващата част от публиката й писна. Личеше си защото по едно врме най-отпред стана рехаво.И освен за хората пред сцената музикантите трябва да мислят и за себе си. Бисът беше иницииран от Joey, това е ясно, но се виждаше как Karl и Eric просто не можеха да си седят на краката и при всеки удобен случай присядаха до барабанния сет, но щом генералът реши...
+ първа голяма изненада: Rhino на барабаните – този човек е поне 10 пъти по-добър барабанист от ”метронома” Скот Кълъмбъс. Чухме и някой интересни решения от негова страна по време на изпълнението на класиките...
– и както е по-добър изкара едно от най-безсмислените сола на барабани, което съм чувал
+ ВЕЛИК Eric Adams!!! Тоя е извънземен!!! В продължение на цял концерт този... човек(???) пя! Ама ПЯ!!!
– Joey De Maio – То не беше говорене, говорене... До един момент добре, обаче после... Пикът беше в следния ”диалог” (цитатите са по памет): Joey: ”Нямам време да изчукам всички момичета в България и да изпия всичката бира затова моля българските братя да ми помогнат. Ще ми помогнете ли да изчукаме всички момичета?”. Публиката: ”ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!”. Joey: ”Ще ми помогнете ли да изпия всичката бира?”. Публиката: ”ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!”. Ай стига бе. Направо очаквах всеки момент на стадиона да настане дружна оргия. Размина се.
+ на този концерт чух всички онези неща, заради които съжалявах, че няма да мога да присъствам на Magic Circle Fest-a в Германия: Battle Hymn, Carry On, Defender, Wheels of Fire, Blood of the Kings
– сет-листа беше пълен с излишни парчета. В първият час и половина, като изключим Manowar, Metal Daze и Battle Hymn останалото беше направо приспиващо. Въобще не завиждам на хората, които ще бъдат на втория ден от Magic Circle защото на тях ще им се наложи да изслушат и целият ”Into Glory Ride”, a при нас поне минаха транзит през него.
+ от друга страна чухме пълните ”Kings of Metal” и ”Hail to England” и почти целия ”Fighting the World”
– микрофонии – начесто, по 3-4 минути тотален тормоз за слуха
– звука – това, което ще напиша лично не съм го чул (бяхме много напред и чувахме основно звука от мониторите), но в тези дни говорих с доста хора, които са били назад (не може всички да сме отпред все пак) и те споделиха едно и също – много спадове в звука. Това го забелязах при саундчека, но си мислех, че ще са го оправили за същинската част. Уви , явно не бяха.
– през по-голямата част от престоят си на сцената симфоничните музиканти беха фигуранти и се чуваха трудно под общата звукова стена. Хорът се включваше по-често, но като изключим ”Короната и пръстена” всички други техни партии по принцип се пеят от публиката. Така че, каквото с тях такова и без тях.
+ изпълниха пак химна...
– ...но докато миналата година звучеше величествено сега прозвуча някак по задължение – изобщо не ме грабна. За разлика от...
+ ”The Crown and the Ring” наживо
+ втора голяма изненада: зарята свърши, светнаха осветлението и екипа започна да разкача оборудването, а хората се заизнизваха към изхода. А Manowar се върнаха за още. Кой каквото ще да ми казва ама това не беше планирано!!!

Благодарение на hendy, която се е сдобила със сет-листа от сцената мога да го постна тук:
01. Manowar
02. Death Tone
03. Metal Daze
04. Fast Taker
05. Shell Shock
06. Dark Avanger
07. William's Tale
08. Battle Hymn
09. Warlord
10. Hatred
11. Revelation
12. Karl’s Solo
13. Each Dawn I Die
14. Kill With Power
15. Hail to England
16. Army of Immortals
17. Black Arrows
18. Bridge of Death
19. Animal
20. All Man Play on 10
21. Guyana (Cult of the Damned)
22. Thunderpick
23. Blow Your Speakers
24. Carry on
25. Violence and Bloodshed
26. Drums of Doom
27. Master of Revenge
28. Black Wind Fire and Steel
29. Wheels of Fire
30. Kings of Metal
31. Pleasure Slave
32. Sting of the Bumblebee
33. Warrior's Prayer
34. Blood of the Kings
35. Kingdome Come
36. Heart of Steel
37. Hail and Kill
38. Die with Honor
39. Warriors of the World (United)
40. Joey’s speech
41. Defender
42. Mila Rodino
43. The Crown and the Ring (Lament of the Kings)
Encore:
44. Fighting the World
45. The Oath
46. Thor (The Powerhead)
47. Blood of My Enemies
48. March for Revenge
Ето и снимки на сет листа:
http://store4.data.bg/whiplashdod/2008.07....ar/P7065960.JPG
http://store4.data.bg/whiplashdod/2008.07....ar/P7065961.JPG
http://store4.data.bg/whiplashdod/2008.07....ar/P7065959.JPG
http://store4.data.bg/whiplashdod/2008.07....ar/P7065971.JPG

В крайна сметка един добър концерт, но адски изтощителен. Естествено идва въпросът: кому е нужен пет-часов концерт? И само не ми казвайте на феновете защото феновете не се нуждаят от това. Те искат тяхната група да излезе и да изсвири всичките им любими парчета. Аз на следващия ден си говорих с човек, който е фен от над 20 години и той ми каза: ”Абе хубав концерт ама не свириха нищо от най-любимия ми албум – Triumph of Steel”. И не само от него – и от ”Louder Than Hell” нямаше нищо. От което съмненията, че това беше генерална репетиция за идващия фестивал в Германия, се засилват още повече. Та така – продължавам да се чудя над горе-зададения въпрос.
За тиражирания рекорд: точните думи, когато обявиха, че са свирили 4 часа и нещо, бяха: ”A world record has been set!!!”, което ще рече, че и да не е имало такъв рекорд те са го поставили в тази вечер.
В кратце: аз смятам, че Manowar направиха ултимативния концерт миналата година на същото място. Тогава зарядът беше друг, емоцията беше друга. А сега... нещата бяха някак пресилени.

http://store4.data.bg/whiplashdod/2008.07....ar/P7065967.JPG
http://store4.data.bg/whiplashdod/2008.07....ar/P7065968.JPG - няколко уморени, но доволни героя

След завършека полежахме по тревата, изпихме по бира, а аз се запознах с австралийският фен на Manowar Стиф, който тези седмици обикаля европейските фестивали – Bang You Head, Kaliakra Rock Fest, а идните дни му предстоешеи Magic Circle Festival. До палатката стигнах към 4:30, унесох се веднага и спах като заклан при все, че от една кола точно до палтката трещяха Motorhead.

(следва продължение)
(благодарско на hendy за снимките понеже аз все още не съм се сдобил с тези на нашата агитка)

Че аз съм се справил с ваденето на сетлиста по слух на място почти идеално

По отношение на рекорда - и да е постигнат някакъв такъв, той не е на "Гинес". Да оставим това, че трябва представител, за да се постави рекорд на "Гинес", ще трябва да се спазват и строги условия, вкл. паузите между песните да не са повече от хикс минути и т. н. И ми е много интересно глупавите речи на Joey как биха ги броили от "Гинес". Най-вероятно като прекъсване и дотам с рекорда

Държа да отбележа, че четвъртото листче не е взето от сцената, а го написахме после допълнително за пълнота

Аз си споделих недоволството от статията още в коментарите към новината за концерта на Manowar. Всъщност съм адски недоволен от цялостното отразяване на феста. Не защото не са изписани единствено хвалебствия по любимата ми група. Технически гафове усетих и аз - най-малкото това с китарата на Карл Лоугън по време на "Warriors of the World United" нямаше как да не го видя. На едно-две места звукът леко заглъхна, но това почти не ми направи впечатление. Предполагам и че накрая хората не са били 28 000. Най-малкото защото още на третия час започваха да се изнизват. Наистина намирам цифрата 8-9000 за твърде невярна, в онзи коментар си написах защо. Фактът е, че когато Holyhell започнаха, нямаше къде да се изплюя. Нямаше накъде да мърдам. А дори не бях най-отпред(това, защото с хората, с които бях там, преценихме, че отпред ще се чува само твърде силен шум). Подразних се от недоволството срещу подгряващите - защото тези подгряващи исках да видя. Без тях концертът нямаше да е пълен поне за мен. И публиката около мен крещеше с пълно гърло "HOLYHELL! HOLYHELL!" Дали са били 100, 1000 или 100 000 за мен няма значение. Фактът е, че ВСИЧКИ около мен крещяха за тази група. Така че не виждам смисъл да се недоволства от присъствието им.

Всъщност това, което най-много ме подразни, беше в репортажа за третия концерт. В смисъл... "Шведският квинтет откри най-качествената откъм музикална стойност вечер от фестивала", по дяволите! Колко ме ядоса тая категоризация, нямате си идея. Също толкова щях да се подразня, ако го бяхте написали за първия концерт. Какво искате да кажете? Че Manowar и Алис Купър са нещо некачествени музиканти или какво? Сега, разбирам, че авторът на статиите си има личните пристрастия, но нека не ги изразява по този начин, а?

Тигър, on Jul 10 2008, 20:07, said:

Последната вечер спаси феста. Без нея щеше да е ега си тъпата история. Дядо Алис си е дядо, а и музичката му е лежерна, ако и да прави театро.
Manowar идваха точно пак там миналата година, а и на концерт, ако ще и 10 часа да е, звучат толкова различно спрямо студийните си записи, че на моменти се чудиш това същата група ли е. Тук Слейър са великани, както и в почти всяко едно отношение. На Ин Флеймс не съм фен, но чувам че са се справили от музикална гледна точка също много добре. Музикалната гледна точка не е да стържеш 1/5 от времето на баса, нито да произнасяш малоумни речи още 1/5 от времето. Музикалната гледна точка е да свириш и то да свириш здраво, а не с провлачени краища на песните, за да подобриш някакъв несъществуващ рекорд. Също така, да свириш предимно хитове, които публиката иска или актуални парчета, ако представяш нов албум. Очевадно е, че Manowar си правеха репетиция за "Magic Circle"-а. Вадиш хор и оркестър на сцената и ги оставяш в 70% от времето, което са на нея, да стоят и да тъпеят. През останалата част и без това трудно се чуват. Е всичко това НЕ е стойностно от музикална гледна точка.


Публиката беше твърдо около 10 000 и това е положението, колкото и да не ви харесва.
Жалко, че Manowar няма да дойдат догодина пак, че да видим тогава пред колко хора ше свирят.

И изобщо пресилената им помпозност, позьорщина и избиване на комплекси също са жалка история. Т'ва е положението.

Тигър, on Jul 10 2008, 20:07, said:

Да! Последната вечер беше най-качествената! Защото и двете групи свириха на ниво, което липсваше през втората и най-вече през първата вечер. Защото качеството на един концерт не се определя само от това колко ти е любима една група. Факторите са комплексни. За това и концертът на Бързовар отвсякъде куцаше откъм КАЧЕСТВО. Това, че са свирили 5 часа - добре. Това, че "уважават" по един или друг начин феновете си - добре. Но откъм качество не го докараха. И не бъркай - качеството с фенството. За дядо Алис - музикантите му стояха много добре, но самият Купър е изморен вече. Публиката няма какво да я броим - тя беше качествена, ако ме разбираш какво имам предвид - не на нея й се губеше китарата, имаше дупки в звука или приказваше пълни безмислици в паузите. Ако пак ме разбираш какво искам да кажа. Тук визирам основно концерта на Бързовар. Защото вождът е дебил. И това си пролича на 5 юли. Защото Бързовар свирят пред 300 души в клубовете на Чикаго. И решиха тук да поставят този т.нар. рекорд, защото никой няма да ги търпи да му стържат на главата 5 часа, където и да било, дори на техния си фестивал.
Авторът на статията не е изразил и едно лично пристрастие. Това, че е видял неща, които вие не искате да видите, си е ваш проблем.

Положението е, че всичко в горния пост са лични мнения. Затова и няма да споря. Още повече, че всъщност уважавам това, което екипът на този сайт прави, и не искам да си създавам лоши отношения с него. Ако не ви уважавах, нямаше да си правя труда нито да ви чета, нито да ви пиша коментари, камо ли да се регистрирам във форума.

Редакция:
Появил се е пост на Digger, докато съм писал това. Както и да е. С това "Бързовар" няма да ме убедиш в каквото и да било, човече. Просто защото когато разни хора се опитват да ме обиждат(неуспешно за момента), пропускам приказките им покрай ушите си. Иначе току виж съм се обидил, а това не е приятно за никого.

Edited by Тигър, 10 July 2008 - 20:04 PM.

Тигър, on Jul 10 2008, 20:56, said:

Бъркаш само в едно. Донякъде за лично мнение може да се приеме твърдението, че последната вечер е била музикално най-стойностната.
Иначе, всичко друго изброено, особено по отношение концерта на Manowar, са просто факти